Лоръл Маккий
Една палава нощ (9)

Осма глава

Лили бавно обикаляше по края главния салон в „Прищевките на дявола“ и наблюдаваше хората, които се събираха около игралните маси. Нямаше толкова много посетители както вечерта на откриването. Беше чула, че кралица Виктория тази вечер е в Италианската опера, преди да замине за Кобург, и повечето от обществото щеше да отиде там, за да й прави мили очи. Но все пак в клуба имаше порядъчно много гости, които предпочитаха тръпката да печелят и губят на карти, вместо да зяпат младата кралица и нейния навъсен немски съпруг.

Лили се заслуша в потракването на рулетката. Виждаше всичко и го възприемаше, но нямаше чувството, че наистина е тук. Като че ли ходеше в полусънно състояние от случката в парка вчера.

Кошмарите от миналото, намеците на Доминик, че трябва да шпионира Хънтингтън, не й даваха мира. Работеше, за да си възстанови обичайното равновесие на духа, отвличаше вниманието си със счетоводните тефтери и клуба, но мислите й оставаха все така тревожни.

Забеляза, че Брендън я наблюдава от другия край на салона, и му се усмихна, макар и насила. Той не й се усмихна, само кимна и пак се загледа в картите, които държеше. На кехлибарените отблясъци на газеното осветление белегът на лявата му страна почти се заличаваше и пригладената му назад черна коса изглеждаше лъскава. Както обикновено носеше модно, черно, вечерно облекло с бели акценти, и все пак от него се излъчваше едва обуздана бруталност, нещо мрачно и примитивно, и гневно.

От двамата си братя Лили най-малко разбираше Брендън, понеже той винаги се държеше встрани от останалите. На никого не беше казал откъде е белегът му, какво му се е случило, когато преди няколко години изчезна и се върна с обезобразено лице.

Но омразата му към клана Хънтингтън като че ли беше станала още по-яростна. Лили трябваше да разговаря по-скоро с Доминик за Хънтингтън, отколкото с Брендън, ако изобщо беше необходимо да говори. Дори най-малка представа нямаше какво искаше Брендън да направи като тяхна шпионка. Бавно отиде до другия край на салона, за да провери дали всичко върви гладко и дали клиентите им са доволни. Шампанското винаги облекчаваше опарването от загуба, затова поръча да донесат още.

— Госпожо Никълс — повика я един лакей. — Един джентълмен иска да се срещне с вас във вашия кабинет.

— В моя кабинет ли? — изненада се тя. На никого не беше разрешено да влиза там без нея и всички го знаеха.

Лакеят се изчерви и запристъпва от крак на крак.

— Извинявам се, госпожо Никълс, но той беше много настоятелен. Нали рекохте никога да не противоречим на клиентите.

Лили въздъхна и поклати глава. Тези арогантни аристократи се бутаха навсякъде. Бог да я пази от тях и от техните изисквания.

И от един „арогантен аристократ“ по-специално — добави тя на ум, като си представяше сините очи на Ейдън и неговата усмивка.

— Много добре, ще отида да го видя. Но отсега нататък ме предупреждавай, преди да ги заведеш в моя кабинет.

Тръгна забързано през салона и по стълбището с намерение да изхвърли от стаята натрапника, който и да е той. И ако протестира, толкова по-добре; тази вечер я сърбяха ръцете да се сбие с някого.

Отвори вратата, прекрачи прага и замръзна. Не беше някой почерпен клиент. Беше Ейдън.

Стоеше до библиотеката зад писалището и небрежно проучваше заглавията с ръце на стройните си хълбоци. Той се обърна, усмихна й се и белите му зъби проблеснаха в полумрака. Само лампата на писалището светеше и все пак без всякакво съмнение беше той. Никой не беше така висок, с такава елегантна сила, като някоя дива котка от джунглата, която само чака да свие мощните си мускули и да се нахвърли. Като че ли изпълваше цялата стая.

— Добър вечер, Лили — поздрави я той.

Лили затвори вратата и се облегна на нея.

— Какво правиш тук?

— Чаках да се срещна с теб.

— Тогава защо не дойде при мен в салона? Цяла вечер съм там.

— Исках да бъдем насаме — безцеремонно отвърна той. — И да ти върна това.

Остави нещо на бюрото и тя видя, че са нейните ръкавици за езда, които беше изгубила в суматохата в парка. Пръстите му се плъзнаха върху кожата и тя се вкопчи още по-здраво във вратата.

— Можехте просто да ми ги изпратите.

Ейдън поклати глава и с едно бързо движение прекоси стаята и се притисна до нея.

Лили ахна, като усети якото му тяло върху своето, и се опита да се отскубне. Но той я държеше, беше негова пленница, както беше подпрял длани над главата й и колене между бедрата й. Дори не я докосваше, не и кожа до кожа, но неговият плам я обгръщаше и я държеше по-здраво от всякакви вериги.

— По дяволите, Лили — изръмжа той и тя се изплаши от примитивната грубост в иначе мекия му и равен глас. — Знаеш ли как ме подлуди?

— Ейдън…

Тя не преставаше да трепери. Опря длани до гърдите му и се помъчи да го отблъсне, да избяга. Но вместо това осъзна, че се е вкопчила в лъскавата сатенена жилетка и го привлича по-близо до себе си. През дантелените ръкавици и гладката тъкан усети формата на неговите мускули. Ударите на неговото сърце подемаха ударите на нейното.

Той наведе глава до извивката на рамото й и тя почувства разтворените му устни върху шията си, топлия му дъх върху кожата си, докосването на зъбите му. Тя ли го подлудяваше? Чувстваше се обезумяла само от едно негово докосване.

Захапа я съвсем лекичко и тя извика. Ръцете й конвулсивно се сгърчиха.

— Защо не мога да те забравя и да не те търся? — прошепна той и плъзна устните си до пулсиращата вена на слепоочието. С едната си ръка освободи косата й от фуркетите и тя се разпиля по раменете й.

Хвана косата и я потегли назад. Усещането беше на мъглявата граница между болката и удоволствието и той престана да я дърпа, когато гърлото й се оголи срещу него.

— Защо се криеш от мен? — попита той с изтерзан глас. Захапа уязвимата трапчинка на шията й и Лили изви тялото си към неговото.

Сега не се криеше от него. Като че ли грубата му ласка, дивото му желание, разтвориха душата й и всичките страхове и неувереност от последните няколко дни, страстта, която с всички сили се мъчеше да сподави, се отприщиха.

Вече не мислеше, не си спомняше, само чувстваше. Чувстваше какво прави Ейдън с нея, как сетивата й се събуждат с изгаряща чувственост, каквато дори не знаеше, че съществува. Страхът й не беше изчезнал, но в момента забрави за него.

Ейдън докосна устните й и когато езикът му се преплете с нейния, тя усети неговата дълбока чувственост, примитивната нужда, която помиташе всичко останало. Усети скрития мрак в неговата душа, който зовеше нейния.

И двамата се криеха от света всеки по свой начин. Но сега, в този кратък миг, заедно бяха свободни.

Без да откъсва устни от нейните, Ейдън вдигна тежката й копринена пола до талията и тюлената фуста се разпростря като пяна около тях. Тя уви ръце около врата му и се притисна към него.

— Защо жените носят толкова ужасно много дрехи? — промърмори той до устните й. Лили ахна, когато разкъса тънкото муселинено бельо.

Ейдън погали свивката на бедрото й и удоволствие и болка я пронизаха. Притисна ханша си към него и както беше разголена, се потри до възбудения му член. Макар и през панталона, докосването до нейния чувствен възел от нерви я разтърси, но това изобщо не беше достатъчно.

Като я придържаше с едната си ръка, Ейдън плъзна другата между краката й, обсипвайки с целувки раменете й, извивката на гърдите й. Зърната й настръхнаха и я заболяха, притиснати от корсета.

— Ейдън — изкрещя, когато той мушна пръста си между влажните гънки. С нежна ласка я разтвори, за да мушне още един пръст, а с палеца възбуждаше най-ерогенното място. И тя едва не се разрида от удоволствие.

— Толкова си стегната — прошепна той. Галеше я бавно навън и навътре, със същия ритъм я целуваше, възбуждаше отново и отново онази чувствена точка, докато тя не простена.

Лили зарови ръце в косата му и се залюля, реагирайки на ласките му. Удоволствието й растеше и най-накрая обхвана цялото й тяло. Подът се наклони, стените заподскачаха.

Лили се сепна, откъсна устните си от неговите и отпусна главата си назад. Тя се движеше, а не стаята. Ейдън я въртеше и така я отнесе до шезлонга. Положи я върху възглавниците, докато подръпваше с устни едната й обеца с висяща камея.

— Имаш много дрехи — каза тя. Махна от раменете му жакета, после развърза връзката му. Искаше да го види, да го докосне. Да почувства тялото му до своето, както в съня си.

Ейдън разкопча жилетката и ризата си, без да се отделя от нея. Простена до рамото й, когато тя пъхна ръката си под ризата му и погали голите му гърди.

Кожата му беше влажна от потта, гореща и гладка като опънат върху мускулите сатен. На пипане Ейдън беше съвършен. С върховете на пръстите си докосваше ребрата му, дългия тънък белег, който загрозяваше идеалната кожа, стегнатия корем. Ейдън не беше някой отпуснат от безделие благородник.

Стигна до колана на панталона и най-накрая взе в шепа възбудения му пенис през тъканта. Той като че ли се възбуди още повече от допира и Ейдън тласна слабините си към нея.

— Палавница — промърмори той.

Лили се разсмя, но смехът й заглъхна, когато той коленичи между краката й и хвана ръцете й. Преди да се досети какво ще направи, Ейдън ги притисна до стената и ги завърза здраво със своята вратовръзка.

— Ейдън, не — прошепна тя. Вече нямаше контрол над себе си, падна в ръцете му и страхът и желанието се преплетоха у нея.

Той мушна пръст под копринената връзка.

— Боли ли те, Лили?

Тя поклати глава. Не я болеше, поне не физически. Но беше безпомощна пред него, уязвима за неговите желания, той доминираше… а това пробуди у нея опасения и разколеба нейното желание.

По лицето му бавно се разля усмивка — груба и варварска. После се наведе да я целуне отново. Както държеше вързаните й ръце, я целуваше и малко по малко тя ставаше негова.

Целувките му изличиха страха и само горещото желание я обви като мъгла. Устните му се откъснаха от нейните и се плъзнаха по страната й, по извитата шия, по раменете. С езика си докосваше гърдите й, спусна го в улея помежду им. Като дръпна деколтето, разголи гърдите й и взе с устни едното й зърно. Същевременно запретна полата й още повече и притисна с ръка нейния венерин хълм.

Понеже беше завързана, Лили не можеше да направи друго, освен да се предаде на ласките му, да ги чувства, да им се наслаждава. В този миг съществуваше само той.

Зърното й се изплъзна от устните му, тя отвори очи и видя, че той коленичи пред нея. Сложи ръце от вътрешната стана на бедрата й, точно над панделките, които придържаха чорапите й, и разтвори още повече краката й, както бяха свити в коленете. Не можеше да го види от бухналата пола, но определено можеше да го усеща. С върха на езика си той опипваше влажната цепка.

— Ейдън!

Лили се помъчи да освободи ръцете си, но не успя. Беше виждала същото много пъти; с какво ли не беше се сблъсквала в бордея. Но на нея подобно нещо никога не й се бе случвало. Беше шокиращо интимно, някак по-интимно от всякакви други отношения. Шокиращо и безумно приятно.

Помъчи се да се отдръпне, но той задържа още по-настойчиво бедрата й разтворени.

— Да завържа ли и глезените ти? — попита и тя почувства горещия му дъх. После почувства, че езикът му потъва в нея.

Той изстена от удоволствие и Лили затвори очи. В тъмнината усещаше всяко негово движение и все повече се разпалваше.

Когато плъзна пръст в нея и подразни онова местенце, тя изкрещя и се понесе към върховното удоволствие. Той го подръпна със зъби и я подлуди.

Тя се разрида, когато той отмести устните си и зацелува тръпнещата кожа на бедрото й. Усещаше изопнатото му от напрежение тяло, страстта му при всяко докосване.

— Лили, Лили! — мълвеше пресипнало. — Боже мой, колко си сладка… искам те веднага.

— Да — изохка тя. — Да.

Подхвана я и я обърна по корем. Тя затвори очи, докато той я повдигаше на колене. Чуваше дрезгавото му дишане, сърцето й се блъскаше в гърдите с неравномерен ритъм, долови как събу панталона си и се наведе към нея.

Сложи ръцете си от двете й страни, притисна гърдите си към извития й гръб и тя почувства лекото докосване на косата му, когато целуна тила й. След това притисна върха на пениса си към нея, поклащайки се напред-назад, преди да намери мястото и да влезе в нея.

Толкова влажна беше, че той потъна докрай дълбоко в нея и тя изкрещя, като усети пулсиращата му възбуда в себе си и леката болка. Почти беше забравила какво е да прави любов, пък и никога не беше изпитвала нещо подобно. Почувства се едно с него.

Той застина.

— Добре ли си, Лили? — попита пресипнало и тя кимна. Чувстваше се повече от добре. Много повече. Отново усети пристъп на страх, сякаш черни крила се разтвориха над нея.

Но Ейдън се отдръпна и пак се изтласка в нея, заличавайки всичко друго, освен че са съединени в едно. Тя се изви към него, посрещайки тласъците му с тласъци, докато не намериха своя ритъм. Той се движеше все по-бързо, все по-грубо влизаше в нея, потта му мокреше гърба й, а тя почти обезумя от възбуда.

— Лили — извика той сред поток от ругатни. Притисна силно задните й части и тя изживя още веднъж върховното удоволствие.

— Още, още — задъхваше се тя и крещеше.

Той изведнъж се отдръпна от нея и тя почувства, че и той свършва, когато горещото семе покапа по голото й бедро. Тя потръпна, сгърчи се конвулсивно и притисна лице до хладната кожа на шезлонга. Мъчеше се да уравновеси дишането си и да се върне на земята. Като че ли се носеше някъде извън тялото си в безтегловност. Чувстваше се свободна.

Ейдън падна задъхан на шезлонга до нея. Нежно я целуна по рамото и развърза ръцете й. Приглади оплетената й на кичури коса, погали гърба и раменете й, преди да навие кичур коса около китката си. Лежаха така доста дълго и мълчаливо, в мечтателното настроение след удоволствието.

Но по едно време Лили започна да съзнава и други неща. Студенина по голия си гръб, тапицерията до страната си, приглушения шум от улицата. Мъжът, чието тяло лежеше до нейното.

Тялото на Ейдън Хънтингтън. Ейдън, който току-що я облада, завърза ръцете й, шляпна дупето й и я подлуди. Срина всичките й задръжки.

Надигна се и седна в края на шезлонга. Прибра деколтето около раменете си и спусна полата върху треперещите си крака. Кичурът се беше отвил от китката му, но тя усети, че той си играе с диплите на полата й.

— Защо се обличаш с толкова тъмни дрехи? — попита и гласът му прозвуча грубо. Поднесе края на полата й към мъждукащата лампата и освети тъмночервения цвят на дрехата.

— Защото съм вдовица — отговори и дръпна полата си от ръката му. Чу, че той се претърколи по гръб. Погледна го през рамо — лежеше с ръце зад главата си и я наблюдаваше с притворени очи. Като че ли имаше на разположение цяла нощ, за да размишлява за нейните тайни.

— Вече повече от година — отбеляза той. — Твърде млада си, за да носиш само тъмночервено и тъмносиньо.

— Харесвам дрехите си.

С тях оставаше незабележима. Успяваше да се скрие от всеки.

С изключение на този мъж. Той изобщо нямаше да й позволи да се скрие от него.

Подсмихна й се и се появи за миг трапчинката му. И само с този жест се превърна от доминиращ любовник в безгрижен пакостник.

Хвана я през талията и я дръпна върху себе си. Целуна устните й бавно и нежно за разлика от безумната страст преди малко. Докосна подпухналата й долна устна, преди да се отдръпне и да я погледне в очите.

— Е, харесвам те повече без дрехи — каза той.

Тя не се въздържа. Сложи ръка на страната му и после очерта с пръст линията на скулите, на носа, на веждите. После на чувствените устни, които я подлудиха. Беше много красив мъж, почти като бог с кожа, позлатена от светлината на лампата. Наистина ли току-що правиха любов?

— Но ние всъщност никога не сме събличали дрехите си, нали? — промърмори тя.

Той взе ръката й и притисна устни към нежната длан. После целуна върха на палеца й и лекичко го захапа.

— Следващия път.

Следващия път ли?

— Ейдън…

Той поклати глава и задържа ръката й, за да не се обърне.

— Лили, ела с мен утре на театър.

— Ходя на театър всеки ден — отговори тя, все още изумена, че иска да я види пак. Че самата тя иска да го види. Нямаше сили да го отбягва, дори след като помнеше добре как странно й се усмихна в парка, дори след смътното предчувствие, че трябва да се пази.

Ейдън се подсмихна и отново я целуна.

— Не бих искал да съжаляваш. Да се срещнем на задната улица, където те изпратих. И за бога, жено, облечи се с нещо по-ярко. Не е необходимо да се представяш за благовъзпитана вдовица там, където ще отидем.

Лили кимна, следейки с поглед как взема от пода жакета и жилетката. Облече се и оправи разрошената си коса. Тя приглади роклята си, преди да го поведе към задното стълбище, по което щеше да излезе на улицата, без да попада пред погледа на братята й.

Той целуна още веднъж ръката й, прошепна „до утре“ и след това вече го нямаше. Объркана и замаяна, Лили се върна в кабинета си и заключи вратата. В малката стая беше задушно и горещо, носеше се мирис на секс и кожа, на одеколона на Ейдън, примесен с нейния парфюм с дъх на теменужки. Този мирис й припомни ясно тяхната любовна среща, устните му, езика му, телата им, дивашката им нужда един от друг.

Побърза да отвори прозореца и да проветри. От Темза се носеше мъгла, влажна и гъста, сива и смърдяща на въглищен дим и на острите миризми от реката. През облаците мъгла зърна за миг яркожълт проблясък, докато каретата на Ейдън се отдалечаваше от клуба. Загледа се след него, докато изчезна, след това се отдръпна от прозореца.

Лампата догаряше. Последните й отблясъци попаднаха върху кожените ръкавици и тя ги попипа замечтано.

Тогава забеляза, че едно от чекмеджетата на писалището й не е затворено докрай. Винаги ги затваряше много внимателно. Отвори го и провери подредените документи, счетоводните тефтери, пликовете и листовете за писма, гравирани с нейните инициали. Всичко изглеждаше в пълен ред. Нямаше следи някой да е ровил.

Лили изморено потърка очи.

— Сега пък ти се привижда — прошепна.

Крайно време беше да се прибере, да си легне… и да реши трябва ли наистина да отиде на театър с Ейдън Хънтингтън.

* * *

С няколко скока Ейдън изкачи стълбите към своето жилище, чувствайки се лек като перце, което отдавна не му се беше случвало. Лили се съгласи да излезе с него и колкото да беше странно, само при мисълта, че ще бъде с нея, светът някак му се струваше отново прекрасен. Струваше му се, че животът поема в неочаквана и освежаваща посока. Нямаше търпение да види какво ще се случи, какви свои нови страни ще разкрие тя.

Отключи вратата и влезе. Антрето се осветяваше само от прозореца и в полумрака едва не прескочи пощата, пъхната под вратата. Най-отгоре имаше писмо, адресирано до Ейдън с грозния почерк на Фреди Басингтън.

Като го видя, доброто настроение на Ейдън донякъде се изпари, но нямаше как, трябваше да го отвори. Коленичи, взе го и счупи восъчния печат.

Писмото беше кратко и официално, без следа от обичайния ентусиазъм на Фреди. Най-нахално настояваше Ейдън да го уведоми има ли напредък с намирането на писмата и дали е подразбрал нещо за намеренията на Лили Сен Клер. Думите бяха надраскани набързо с молив, зацапани и изпълнени с отчаяние.

Ейдън не можеше да каже на приятеля си, че не е открил нищо за неговите писма… макар че напоследък научи много за тяхната притежателка. И възнамеряваше в най-скоро време да научи още повече.

Отиде до писалището и прибра писмото в едно чекмедже. Ще има време да разбере всичко, което му трябваше за Лили Сен Клер…