Лоръл Маккий
Една палава нощ (26)

Епилог

— Съвсем сигурна ли си, че точно това искаш? Един Хънтингтън? — чу Лили гласа на Доминик.

Тя се обърна и му се усмихна сред хаоса зад кулисите на „Маджестик“. Щеше да се състои отложената премиера на „Много шум за нищо“ и сензацията със залавянето на известния престъпник Том Бомон в театъра беше довела още повече публика от обичайната. Всяко място беше продадено и възбудата се бе разпростряла и в ложите, и в партера, докато всички очакваха вдигането на завесата.

Възбудата владееше и нея дотам, че не можеше да си намери място. Утре беше нейната сватба.

— Разбира се, че го искам — каза тя.

Доминик кимна и се загледа в нея. Носеше черен кадифен костюм, русата му коса беше пригладена назад и изглеждаше съвсем подходящ за роля на злодей, но най-накрая се усмихна. Отне му известно време, но след като видя, че Ейдън спаси Лили и Изабел, до известна степен промени мнението си.

Но само за Ейдън. Останалите от фамилията Хънтингтън бяха неизменно обект на най-дълбока омраза. Лили приглади обшитата със сърма яка на жакета му.

— С него съм така щастлива, както не съм си мислила, че е възможно. Имам късмет, че го срещнах.

— И наполовина късметът ти не е толкова голям, колкото неговият, че е срещнал теб — каза Доминик. — Татко положително го е накарал да се поизпоти, преди да заслужи позволение да се ожени за теб.

Тя се разсмя, като си спомни.

— Не ми се струва, че е наказание да го изпрати да отвори нов театър. Той няма търпение да се залови с проекта.

Надяваше се, че един ден ще го убеди да постави своя пиеса там. Но това щеше да се случи в бъдеще.

— Дори след като театърът е в Единбург ли?

— Шотландия сигурно е интересна. Пък и няма да е завинаги. — Само докато кланът Хънтингтън приеме брака им. Това Лили само си го помисли. Доминик явно беше в добро настроение и не искаше да му го разваля. — Ще отидем там чак след сватбеното пътешествие в Италия. Като се върна, очаквам ти да си следващият, за когото ще забият сватбените камбани.

Той се изсмя подигравателно и тя видя, че погледът му стана груб.

— Без мен, сестричке. Не ставам за съпруг.

— Един ден ще се появи някоя изключителна дама, Доминик, и ще промени мнението ти. Абсолютно сигурна съм — каза Лили. — Виж, на мен се случи. А аз изобщо не съм го очаквала.

— Пет минути, господин Сен Клер! — извика инспециентът.

Доминик му кимна.

— Лили, тази сватба ти е размътила мозъка. Сватосвай Изабел, не мен.

— Изабел още е малка. А пък ние ще гледаме как няма да удържиш на думата си. Сега върви, ще изпуснеш репликата си.

Лили го целуна бързо по страната и той забърза към крилото на сцената, където чакаха и другите актьори.

Оркестърът засвири прелюдията, чуваше се приглушено заради дебелите плюшени завеси, и тя отиде на пръсти да надникне към публиката. Коприната и бижутата искряха, вълнението изпълваше атмосферата. Погледна към ложата на майката на Ейдън. Херцогът го нямаше, разбира се. След огромния скандал, когато хвърли ваза по Ейдън и се опита да го погне с инвалидния стол, никой не беше го виждал. Но херцогинята седеше там, облечена с тоалет от кафяво кадифе, цялата в диаманти, и изучаваше обществото със своя театрален бинокъл. Присъствието й беше мълчаливо и безусловно.

До нея седеше жена, която Лили никога не беше виждала — дребна дама с рокля от коприна с люляков цвят и тюл с вплетени пайети. Русата й коса беше вдигната на висок кок. Кимна на нещо, което херцогинята й прошепна в ухото, но иначе беше неподвижна и бледа като статуя.

Лили чу стъпки по пасажа над главата си и едва не подскочи. Страхът и хаосът от онзи ужасен ден бяха избледнели, вече не им обръщаше внимание на фона на щастието с Ейдън и сватбените планове, но кошмарът понякога още я спохождаше. Погледна нагоре и видя Брендън, който се беше подпрял на перилото. С черното вечерно облекло и неговата черна коса се сливаше със сенките. Гледаше към ложата на херцогинята, очите му проблясваха свирепо и явно интересът му беше съсредоточен върху дамата с люляковия тоалет.

След това отмести поглед към Лили, кимна й, но не й се усмихна. Доминик и родителите й приеха да се омъжи, но Брендън — не. От начина, по който гледаше дамата до херцогинята, гневът и мъката, които се появиха за миг на лицето му, заключи със страх, че ще мине доста време, преди да приеме брака й.

Брендън се обърна и изчезна между декорите зад сцената. Лили загледа отново публиката и помаха на сестра си, която излизаше на сцената. Изабел беше красива в костюма на Херо, лицето й сияеше, че ще излезе отново на сцената. И тя остави зад гърба си онзи ден, като се нахвърли на работата си, и се зае да помогне на Лили в избора на булчинска рокля. Но Изабел сега изглеждаше някак по-голяма, не с толкова детинско излъчване и жизненост, както преди.

Една ръка изведнъж се плъзна около талията на Лили и я дръпна зад кулисите. За миг тя се напрегна, готова да се бие, но после я лъхна възхитително близкият й мирис на Ейдън — на ароматен сапун и гореща кожа, на фина вълнена тъкан и колосан лен, и се разсмя.

— Радваш ли се на вечерта? — попита той, докато я обръщаше към себе си.

— Сега още повече — отвърна тя. Повдигна се на пръсти със сатенените си пантофки, за да сплете ръце в косата на тила му. Притисна устни към неговите и вдъхна мириса на топлина му, възхищавайки се за кой ли път, че този мъж е неин. Че утре ще й стане съпруг.

— С какво се занимаваш?

— Настаних майка си в нейната ложа заедно с братовчедката Елизабет, после помогнах на баща ти с последно нагаждане на декорите — отговори той. — Но трябва да се съглася с теб… сега вечерта стана много, много по-приятна.

Наведе глава и целуна шията й, плъзна леко устните си, докато тя потрепери.

— Ела с мен в гримьорната, там сега няма никой.

Лили поклати глава, въпреки че искаше повече от всичко на света да го завлече някъде и да разкъса дрехите му.

— Не и до утре вечер. Така ще спазим приличието.

Ейдън изпъшка и лекичко захапа извивката на рамото й над деколтето.

— Убиваш ме. Не те обичам заради твоето приличие, знаеш го.

— О, знам. Обичаш ме заради моя камшик. — Лили целуна нежно ъгълчето на устните му и му се усмихна. — И защото не мога без теб.

— Никога няма да бъдеш без мен. Отсега нататък ще бъдем заедно. Животът винаги ще бъде за нас едно огромно приключение, Лили, обещавам ти. Приключение и безкрайни, палави нощи.

Едно огромно приключение. Единственото, което преди Лили искаше, беше спокойствие и благоприличие. Сега приключението й се струваше съвсем на място, но само с Ейдън. Винаги с Ейдън.

— Обичам те, Лили — каза той, докато завесата се вдигаше и светлините на рампата пламваха.

Лили не беше чувала по-прекрасни думи през целия си живот.

— И аз те обичам, Ейдън. Завинаги.