Лоръл Маккий
Една палава нощ (25)

Двадесет и четвърта глава

— Ейдън, събуди се. Не може да се излежаваш цяла вечност, за да плачат за теб хубавите момичета и да ти слагат студени компреси на трескавото чело.

Ейдън чу дълбокия глас на брат си, сякаш идваше от дълъг, тъмен тунел. С голямо усилие се изтръгна от унеса на съня, но се почувства все едно изпълзява на светло от същия тунел. Отвори очите си, като че ли пълни с песъчинки, и осъзна, че се взира в тавана на своята спалня.

Цялото тяло го болеше, особено пулсиращото рамо. Слънчевите лъчи, нахлуващи през прозореца, пронизаха главата му, той премигна и се извърна. Болката му напомни, че не е сънувал, че действително се е случило. Том Бомон, театърът, ножът… всичко.

Спомни си Лили, рухнала на пътеката, толкова притихнала, когато Том Бомон я блъсна долу и тя си удари главата. Спомни си съкрушителната скръб и гнева, които го обзеха в мига, когато си помисли, че я е изгубил. Чувството, че всичко е свършило и няма какво да губи, нито за какво да живее.

— Лили — промърмори и отметна завивките, за да седне. Дейвид го притисна и не му разреши.

— Тя е добре — каза той така успокоително, както Ейдън не беше чувал никога брат си да говори на човешко същество, освен на своенравните си коне. Ейдън беше сигурен, че е бил на прага на смъртта, щом брат му е толкова снизходителен към него.

Но Ейдън бутна ръката му.

— Къде е тя?

— Брат й дойде да я отведе вкъщи, за да се преоблече — отговори Дейвид, като се мъчеше да задържи Ейдън в леглото. — Да те вземат дяволите, човече, не ме карай да те вържа! Тя много ще се ядоса, ако си станал, когато се върне, след като докторът нареди да почиваш. А пък аз не искам да съм й насреща, когато избухне. Твоята жена е истинска валкирия, като се разбеснее.

— Да, такава е. — Ейдън бавно се отпусна на леглото и затвори очи. — Пострадала ли е?

— Само няколко драскотини. Не разреши на лекаря да я прегледа. Не се е отделяла от леглото ти, докато брат й не я накара тази сутрин. — Дейвид седна пак на креслото. — Ще се зарадва, като види, че си се събудил. По едно време се изплашихме. Имаше треска и бълнуваше.

Ейдън се намръщи.

— Откога съм тук?

— От три дена. Мама изпрати желиран телешки джолан, а пък аз откраднах от най-хубавото вино на татко да пийнеш, когато ти се допие. Убедих ги да не идват, докато не се почувстваш по-добре. — Дейвид замлъкна, потропвайки със загрубелите си пръсти по страничната облегалка на креслото. — Помислих си, че може би ще пожелаеш сам да им кажеш за госпожа Никълс.

Ейдън кимна и се загледа през прозореца. Слънцето беше бледожълто на ясното синьо небе.

— Бомон мъртъв ли е?

— Съвсем. И разследването беше съвсем кратко. Правителството на Нейно Величество те похвали за героизма.

— Героизъм — изсумтя Ейдън. — Трябваше да го убия още първия път, а не да се осланям на затворническата управа. Тогава Лили нямаше да преживее всичко това.

— Съмнявам се, че те упреква за каквото и да е, като имам предвид как се грижи за теб пред тези няколко дена.

— Упреква себе си.

— Тогава си твърде несправедлив към себе си, Ейдън. Не подозирах, че ти минават подобни мисли. Сега ти се отваря втора възможност — каза Дейвид. — Как ще се възползваш?

Ейдън затвори очи и за миг изпита целия онзи страх, когато си помисли, че е загубил Лили.

— Ще се оженя за нея и ще я отведа далеч оттук, ако ме иска. Нямам намерение да я изгубя отново.

Дейвид само кимна, като че ли новината, че брат му ще се ожени за една Сен Клер, вдовица на търговец на зарзават, дете от копторите, не го изненада. — Къде ще отидете?

— Където пожелае тя. В Италия може би. Париж, Цюрих. Но за предпочитане някъде, където е топло и красиво.

Където ще може да прекара живота си, като я кара да се усмихва и да забрави.

— На добър час тогава — каза Дейвид.

— А твоите планове какви са?

— Моите ли? Ще се върна на село, разбира се. Лондонският живот ми дойде в повече, толкова авантюристичен, все едно ти си го инсценирал, Ейдън.

Ейдън отвори очи и се загледа внимателно в лицето на брат си. Той се усмихваше, но очите му бяха помръкнали.

— Какво стана с твоята дама от общинския бал? Откри ли я?

Дейвид се усмихна по-ведро.

— Открих я на най-неочаквано място.

— И?

На вратата внезапно се почука.

— Влез — извика Ейдън, заклевайки се после да измъкне повече от брат си.

Появи се Фреди Басингтън и неговата потресаващо червена коса освети затъмнената стая. Носеше кошница, без съмнение с още желирано за болника. Захили се, като видя Ейдън облегнат на възглавниците.

— Жив си! — развика се Фреди. Тръшна кошницата на тоалетната маса и се спусна да се здрависа възторжено с Ейдън.

— Нима си се съмнявал? — каза Ейдън, отскубвайки ръката си.

— Из целия град се носят слухове — каза Фреди. — Сега си най-интересната клюка.

— Докато някой не избяга с любовницата си, или не се разчуе за нова любовна афера — каза Ейдън. — Седни, Фреди, престани да кръжиш.

Фреди се разсмя и седна на креслото до Дейвид.

— Трябваше да се убедя сам, че си добре. И да ти благодаря.

— За какво?

— Миналата седмица получих писмата си — обясни Фреди. — Изгорих ги. За последно пиша на дама, заклевам се.

Ейдън се съмняваше. Фреди щеше да се влюби отново следващата седмица. Но как Лили му е върнала писмата? Какво е променило мнението й за доверието?

Поговориха си за обикновени неща, за клюки и общи приятели, докато Ейдън не чу, че вратата на всекидневната се отваря. Лили влезе в спалнята с намръщения си рус брат след себе си. Лицето й се озари от усмивка, като видя, че Ейдън се е събудил, и се затича към него, без да обръща внимание на никого в стаята.

— Ейдън — обърна се към него ласкаво. — Как се чувстваш? Треската мина ли ти?

Ейдън й се усмихна. През живота си не беше виждал нещо толкова красиво, като нежната извивка на устните й, когато му се усмихна.

— Защо не целунеш челото ми, за да провериш. А след това ме целуни и на други места, за да оздравеят и те…

Лили се разсмя.

— Вече флиртуваш! Значи си по-добре.

След това наистина обхвана с длани лицето му, без да си сваля ръкавиците, и притисна устни към челото му.

— Хм, Хм! — Дейвид се покашля. — Може би това е намек да ви оставим насаме.

Лили се обърна и му се усмихна, но усмивката й изчезна, като видя Фреди, който я зяпаше.

— Господин Басингтън — промълви тя.

— Го… госпожо Никълс — заекна той. — Не очаквах да ви видя тук.

— Аз също не очаквах да видя вас. Вярвам, че сте получили моята пратка — каза Лили.

— Получих я. Б… Благодаря.

Дейвид изведе Фреди и Доминик Сен Клер от стаята и затвори вратата. Ейдън чуваше гласовете им в дневната и звънтенето на чашите. Явно се черпеха с виното на баща му, но най-после остана сам с Лили. Толкова много неща имаше да й казва, да я накара да разбере, да я накара да се омъжи за него.

И за пръв път в живота си, когато за него беше толкова важно, да намери думи.

* * *

Лили развърза панделките на бонето си и го остави, преди да хвърли поглед в огледалото за бръснене на Ейдън и да приглади косата си. Все се взираше в отражението на Ейдън, успокоявайки се, че е тук, че е жив и диша, че е невредим. Че не й беше отнет.

Часовете до леглото му, когато слушаше как бълнува, когато се опитваше да го накара да си изпие лекарствата, да измие трескавото му тяло, бяха мъчение. Страхуваше се, че леглото, в което правиха любов, ще стане неговият смъртен одър. Нейна беше вината, че мъжът, когото обича, имаше смелостта да се бие за нея. Не беше си представяла, че на света съществува мъж като Ейдън, толкова доблестен, толкова интелигентен. Той я разсмиваше, караше я да се замисля… в леглото беше великолепен. И беше неин закрилник, нейният рицар. Не можеше да й бъде отнет.

Но ето че е тук, подпрял с ръка главата си и я наблюдава. Идеше й да се разплаче от радост, да падне на колене пред леглото и да вземе ръката му, за да почувства неговата несекваща, пулсираща топлина. Искаше й се…

Искаше й се да му каже истината, след като беше буден, за да я чуе. Че го обича още от онази мрачна, напрегната нощ в ловната хижа. Никой никога не беше я виждал, както той я видя. Разбра я, защото дълбоко в душите си бяха еднакви. И това ги обвърза.

Искаше да му каже всичко това. Всичко, което толкова дълго беше потискала и усърдно крила. Искаше най-сетне да бъде свободна и знаеше, че само Ейдън можеше да й го даде.

И все пак нещо я спираше. Той беше мълчалив и напрегнат, докато я наблюдаваше внимателно с тези сини очи, които обичаше толкова много. Не можеше да отгатне какво мисли. Дяволски го биваше да пази спокойствие, което сякаш изключваше всичко останало. Може би си блъскаше главата как да й каже „довиждане“.

Тишината се разпростря и обгърна цялата стая. Най-накрая стана непоносима за Лили. Извърна се и тръгна към леглото. Седна отново. Ако той възнамеряваше да се сбогува с нея, тогава щеше да го улесни.

Тогава щеше да се скрие някъде и да лекува разбитото си сърце.

— Изплаши ни много — започна тя. — Знам, че си преживял какви ли не бъркотии, но тази излезе извън границите на приличието.

Той протегна ръка и само докосна с върха на пръстите си края на полата й. Кокалчетата му бяха ожулени и наранени.

— Ами ако ти обещая, че отсега нататък ще бъда много внимателен?

— Надявам се. Не мисля, че ще понесеш… — Гласът й заглъхна и тя стисна очи, за да се овладее. Но когато пое дълбоко дъх, усети само мириса на Ейдън и неговия ароматен сапун. — Помислих, че си мъртъв и не можех да продължа напред.

Изведнъж почувства, че топлата му ръка взима нейната и той притиска устните си до дланта й. Лили отвори очи и видя, че неговите са затворени, докато я целува. Вдъхна аромата на китката й там, където пулсираше вената. Тя пъхна другата си ръка под главата му и прекара пръсти през коприната на косата му, прегръщайки го. Нейната скъпоценност, любимият й.

— Омъжи се за мен — изрече той като скоропоговорка.

— Какво каза? — ахна тя. Каквото и да беше си представяла, на каквото и да се беше надявала, че Ейдън ще каже, когато се събуди, това надминаваше всичките й надежди.

— Казах… не, помолих те. Моля те, омъжи се за мен. Не искам да живея без теб и знам, че единственият начин да ти попреча да избягаш от мен, е да станеш моя жена.

Задържа ръката й и впи очи в нейните.

Лили изпадна в шок и само го гледаше.

— Аз… ти не можеш да се ожениш за мен. Ами ако един ден ти се наложи да поемеш титлата?

— Лили, зная, че всичко, което се случи, откакто сме заедно, не доказва, че ще бъда добър съпруг. Влачих те по балове и бордеи, по моя вина раниха и двама ни, твоето семейство ме мрази…

— Ти ме спаси! — извика Лили. — Уби Том и ме спаси, Изабел също. Никога повече няма да се страхуваме от него, защото ни отърва от него. Дори твърдоглавци като Доминик и Брендън го разбират.

— Но защо ще пожелаят мен за зет? Един Хънтингтън, някакъв си мързелив аристократ.

Тя поклати глава и хвана ръката му, сякаш като го държеше, щеше го накара да разбере какво е за нея.

— Ейдън, ти си много, много повече от всичко това. Толкова си интелигентен и съзидателен, ти си най-добрият приятел, за какъвто човек може да си мечтае. И съм сигурна, че Ник и Фреди, и Мари, и десетки други ще се съгласят. Разбираш неща, които другите не разбират, силен си и…

— И не съм ли бог в леглото? — закачи я той.

Тя сподавено се изсмя.

— Ами… да, бог си, макар че се колебая дали да подхранвам повече чудовищното ти его. Богат си и имаш титла на всичко отгоре. За всяка жена си достоен съпруг. За лейди Хенриета Линдли, която е избраницата на твоите родители. Не бива да предлагаш на мен.

— Лили, ти си единствената жена, на която ще предложа — каза разпалено Ейдън. — Ти си единствената жена на света за мен и ще станеш прекрасна херцогиня. Обичам те. И ако ми откажеш, предупреждавам те, че няма да се откажа. Ще обсаждам театъра. Ще изпращам цветя на всеки час в дома ти. Ще ти посветя ужасна поезия. Писмата на Фреди ще бъдат нищо в сравнение с моите. Няма да престана, докато…

Лили изведнъж се наведе и го целуна, спирайки словесния поток с устните си. Той имаше вкус на вино и лекарства, на нещо великолепно и само негово, което я беше опиянило още с първата им целувка зад театъра преди толкова много години. Вече знаеше, че тогава е бил той. С него беше наистина свободна.

Прегърна я през талията и падна назад заедно с нея. Пъхна ръка в косата й и я задържа да кротува, докато преплете езика си с нейния, и се целунаха все едно за пръв път.

Най-накрая Лили се отдръпна и сложи страната си на гърдите му, на гладката топла кожа, гола между връзките на нощната риза. Чуваше равномерния, успокоителен ритъм на сърцето му.

— Виждам, че в такъв случай трябва да се омъжа за теб, само за да те предпазя да не се превърнеш в публична досада. Пък и защото те обичам, разбира се.

Почувства, че Ейдън надигна главата си, за да я погледне, и ръката му замръзна в косата й.

— Наистина ли, Лили?

— Да. Да, Ейдън, обичам те и ще се омъжа за теб. Не познавам друг като теб. Щом си толкова луд, че да се ожениш за мен, тогава и аз съм толкова луда, че да ти кажа „да“.

— Лили, Лили, скъпа моя, обещавам ти, че няма да съжаляваш — каза Ейдън и я целуна по косата. — Ще бъдеш много щастлива с мен.

— Щастлива съм, само да си тук. — Обърна глава и целуна равномерния пулс на шията му. — Само да бъдеш, какъвто си.

— Тогава ще имаме много безгрижен брак.

— За разлика от ухажването ли?

Той се подсмихва.

— Кога ще се омъжиш за мен? Следващата седмица? Мога да взема разрешение за брак, без да се обявява годежа ни в църквата.

— Не и преди лекарят да разреши да ставаш от леглото. — Подпря брадичката си на гърдите му и му се усмихна. — Искам да си съвсем здрав и пълен с енергия за първата ни брачна нощ.

Той наклони глава на една страна и й се усмихна закачливо, от което сърцето й се разтуптя.

— Ще извадиш ли твоя камшик отново?

— Ако ме помолиш учтиво.

— О, мога да бъда много учтив. — Той се смъкна надолу и целуна леко шията й, при което тя се изкиска. — Много, много учтив.

— Не и преди да зарасне раната ти.

— Днес не ти е забавно, Лили — изпъшка Ейдън. Той се отпусна назад, а тя бързо се изправи и седна. — Но скоро ще станеш лейди Ейдън Хънтингтън и ще се забавляваме по цяла нощ.

— Лейди Ейдън ли? — повтори тя. — Звучи толкова странно.

— Тогава ще отидем във Франция и ще бъдеш мадам Хънтингтън. Или в Италия — сеньора Хънтингтън. Ще отидем, където пожелаеш, и ще бъдеш, каквато ти харесва да бъдеш.

— Винаги ми се е искало да видя Италия. — Лили се облегна на таблата на леглото и скръсти ръце в скута си. — Но какво ще кажат родителите ти?

Ейдън изсумтя доста невъзпитано.

— Никак не ме интересува какво ще кажат. Но твоето семейство живо ме интересува. Утре ще ги посетя.

Лили въздъхна, като си представи, какво може да се случи, когато Ейдън се изправи срещу целия клан Сен Клер.

— Сигурен ли си, че ти се иска да се срещнеш с тях? Доминик наминава насам, но Брендън и татко…

— Те са твоето семейство, Лили. Ти ги обичаш, затова искам и мен да обичат или поне да ме понасят, а не да ме прободат на улицата, както Ромео пробожда Тибалт — упорито прибави той. — Ще ги посетя както изисква доброто възпитание.

— Тогава струва ми се, че тази ще бъде първата благоприлична постъпка в живота ти.

— Харесваш ме колкото е възможно по-невъзпитан, лейди Ейдън, признай си.

Лили се разсмя.

— Наистина те харесвам, когато си палав, лорд Ейдън. Но не и в гостната на моето семейство. Сен Клер може и да са най-скандалното семейство в Лондон, но имат своите граници. А ти ще ги посетиш, когато лекарят разреши да станеш, не и преди това.

— Щом настояваш. — Ейдън плъзна ръка към края на полата й и бавно я дръпна нагоре, докато не откри глезена, за да го погали нежно. — Но ако трябва да пазя леглото, ще имам нужда от развлечения.

Лили потръпна, когато той плъзна ръка по крака й. О, как й липсваха ласките му! Как копнееше да я докосва, когато бяха разделени. Но това вече нямаше да й липсва, той нямаше да й липсва. Щеше да бъде неин всяка нощ до края на живота й. Помисли си, че сърцето й може да се пръсне от щастие.

Изохка, когато той прекара пръсти през онова чувствително място на сгъвката на коляното, но отблъсна ръката му и дръпна полата си.

— Не до първата брачна нощ.

Ейдън изпъшка.

— Ти си жестока, жестока жена.

— Знам. — Лили се наведе към него, усмихна му се и нежно го целуна по устните. — Но на теб ти харесва.