Лоръл Маккий
Една палава нощ (11)

Десета глава

Ейдън затвори очи и се остави пръстите на Лили да докосват нежно лицето му, докато почистваше кръвта. Нищо не нарушаваше тишината в неговата всекидневна и той чуваше прошумоляването на полата й при всяко нейно движение, чуваше дъха й. Долавяше мириса на ейл, прах, острия бакърен мирис на засъхваща кръв, но най-вече уханието на нейния парфюм с аромат на теменужки.

Не биваше да я води там тази вечер. Тя беше дама и въпреки хладната й предпазливост, той чувстваше колко е уязвима, макар че старателно го прикриваше. Трябваше да й спести това преживяване.

— Защо не повикаш лекар да зашие раната? — попита тихо.

Ейдън усещаше допира на лененото платно, докато превързваше раната на веждата му. Отвори очи и я погледна.

Лампата беше зад нея, хвърляше отблясъци върху разпуснатата й коса и тъмнокестенявите кичури ставаха меденозлатисти. Създаваха впечатление на ореол, като че ли беше светица от ренесансова картина или героиня от трагедия, спокойна и ведра пред някаква опасност. Спомни си разтърсващия страх, който я обхвана в кръчмата.

— И по-зле съм пострадвал — каза той. — Ще заздравее без шев.

Тя се усмихна измъчено.

— А белега на гърдите ти? Откъде ти е?

Закрепи краищата на превръзката и тъкмо щеше да се отдръпне, когато той я прегърна през талията, и я задържа до себе си. Красивата й рокля беше разкъсана и мръсна. Той затвори очи и сложи глава на твърдия корсет точно под гърдите й.

В първия момент тя замръзна, но след това долови въздишката й, почувства пръстите й в косата си.

— Ами ако ти кажа, че белегът ми остана от бой за честта на една девойка? Сърцето ти ще бъде ли по-снизходително към мен?

Лили се подсмихна кисело.

— Моето сърце винаги е снизходително, когато става въпрос за теб.

Нима? Искрица глупава надежда просветна у Ейдън. Не искаше сърцето й и не биваше… искаше само тялото й и компанията й за известно време.

— Но не си се бил, за да защитиш честта на девойка, нали?

— О, в известен смисъл я защитих, въпреки че тя не беше девойка, а проститутка от Антилите. Боят приличаше на днешния, само че противникът извади ножа си, преди да успея да извадя моя.

Тя настръхна и престана да гали косата му.

— Носиш ли нож?

— Понякога. — Притисна силно прасеца си до нейния, за да усети, острието на ножа, втъкнат под панталона. — Дяволски полезно е понякога да го имаш под ръка.

Той почувства как Лили притихна в прегръдката му.

— Често ходиш по такива места и познаваш много такива хора.

— Харесва ми да имам широк кръг от най-разнообразни познанства. Но те уверявам, Лили, че в заведението на Ник обикновено няма побоища. Той поддържа спокойствие и ред. Тази вечер някой е предизвикал скандал и той ужасно ще се вбеси. Никога не бих те завел някъде, ако не съм сигурен, че е безопасно.

— О, Ейдън, повярвай ми, виждала съм много по-лоши неща.

Ейдън наведе главата си назад, за да я погледне. В този миг тя не се сдържаше и той видя изписани на красивото й лице най-различни чувства — страх, тъга, гняв. Кафявите й очи бяха потъмнели от огорчение. После нежно му се усмихна и сложи ръка на страната му.

— Когато бях малка, не можех да подбирам с кого да дружа — каза тя. — Но ти си имал избор… син на херцог си. Как си попаднал между хора от вариететата, бивши борци и ирландски кръчмари.

— Не пропускаш ли джебчии и проститутки? — подхвърли Ейдън. Присви очи и се разсмя. — О, да, познавам и от тяхната пасмина.

— Как? Защо?

— Дълга история, плод на моето любопитство, предполагам. Винаги съм се интересувал от хората, от техния различен начин на живот, от самия живот. Какво ни прави човешки същества, защо всички ние понякога вършим безумия.

Тя прекара нежно пръсти по скулите му, по извивката на веждите и той затвори очи, за да се отдаде изцяло на ласката.

— Любопитството може да бъде много опасно — каза тя.

— Аз ли не зная. Видя какво се случи тази вечер.

— Повечето хора с твоето положение изобщо не се интересуват от другите. Мислят си, че всички са на тази земя, за да им прислужват, да се въртят около тях в техния малък свят.

— Може би точно защото всички се отнасят към тях по този сервилен начин, те не виждат разликите и се заблуждават, че светът е такъв.

— Твоят баща същият ли е?

Ейдън намръщено поклати глава.

— Моят баща се възползва максимално от своите привилегии. Не е добър баща, но трябва да призная, че като благородник не получава само облаги, а поема и необходимата отговорност, никога не се е измъквал от задълженията си. Почтеното семейно име е всичко за него.

— А семейството?

— Основен дълг за моите родители е да възпроизведат синове и те са го изпълнили със завидно усърдие. Брат ми аз сме родени през първите четири години от техния брак, макар че дъщерите, които са се появили след това, не са поели първия си дъх. — Ейдън отвори очи и видя, че тя се взира в него, без да мигне. — Но нашата бавачка все казваше, че феите са откраднали истинското потомство на херцога и са го заменили с нас. Нито Дейвид, нито аз приличаме по нещо на неговия род.

— Говориш така прозаично.

Ейдън сви рамене. Всъщност изобщо не се замисляше особено за своя живот, просто го живееше. Много отдавна беше осъзнал какъв е и беше приел фактите, но баща му така и не се примири. Никога не говореше за тези неща пред никого до този момент. Докато не срещна Лили.

— Така стоят нещата, правилни или погрешни. Преди всичко аз не съм наследникът. Слава богу.

Но понякога му минаваше тревожната мисъл, че брат му ще изостави задълженията си и ще го принуди да ги поеме. Това щеше да бъде истинско нещастие.

— Не те разбирам, Ейдън Хънтингтън.

Лили пак се опита да се отдръпне, но той не я пусна. Прихвана я през талията и я дръпна да седне на коленете му.

— Тогава ставаме двама, Лили Сен Клер, понеже за мен ти си абсолютна мистерия.

Тя се изви в ръцете му, сякаш щеше да отлети тази негова подплашена птичка. По този начин тя го възбуди, изведнъж го обхвана горещо желание и той се притисна до нея. Тя притихна.

— Аз съм много скучна — промълви. — Няма никаква мистерия, която да разгадаеш.

Ейдън махна косата от тила й и притисна устни към нежното уязвимо място точно под ухото. Миришеше така сладко и той подръпна кожата със зъби. Искаше му се да потъне в тази жена и да забрави всичко. Да я накара да се разкрие пред него.

Тя изохка и отпусна глава назад, сякаш се предаваше. Ейдън ликуваше. Тук поне я хвана натясно.

Уви косата й с ръка и притегли главата й към себе си, за да я целуне. Вмъкна език между разтворените й устни, сякаш настояваше, че тя е негова.

Лили жадно посрещна целувката му. Той го почувства с тялото си, прилепено до нейното… и тя искаше да се изгуби в порива на тяхната страст толкова силно, колкото и той. Никога преди не беше изпитвал такъв изгарящ копнеж към някоя жена.

Тя го прегърна през тила, докато преплиташе езика си с неговия. Ейдън усети, че се извъртя към него, седна върху слабините му и притисна краката си към неговите хълбоци.

Ейдън хвана края на полата й и я вдигна, за да погали топлата й кожа през тънкото ленено бельо. Но това не беше достатъчно. Искаше да почувства нейната голота. Разкъса плата и хвана голото й бедро.

Тя изви глава и извика, когато чу как се пори плата.

— Ейдън вече ми дължиш ново бельо.

Той плъзна разтворените си устни по шията й и се разсмя.

— Иди при която модистка харесваш, поръчай си каквото пожелаеш и ми изпрати сметката. С радост ще платя всичко — корсети от черен сатен, бродирани чорапи, дантелени фусти…

— За да ги разкъсваш отново ли?

— И отново, и отново.

Ухапа извивката на рамото й и смъкна ръкава на роклята, който явно му пречеше. Искаше да докосне всеки сантиметър от тялото й. Дори в момента пенисът му се възбуди още повече, като си спомни усещането от възбудата й. Начинът, по който нейната вагина го обгърна и го притегли дълбоко, дълбоко, докато той всецяло се отдаде.

Сръчно провря пръсти под твърдия корсет към еластичните и нежни гърди. Пощипна едното зърно и се разсмя, когато тя неочаквано изруга.

— Просто ме вземи веднага, Ейдън — прошепна дрезгаво. — Накарай ме да забравя. Нека всичко да изчезне.

Да изчезне ли, какво да изчезне? Лека тревога прониза страстното желание на Ейдън. Отдръпна се леко, за да я погледне. Страните й руменееха, очите й блестяха от желание… и от още нещо. Нещо безумно и стихийно, но прозираше и уплаха.

Изглеждаше точно така, когато я намери свлечена до стената на кръчмата. Като диво животно в клетка, отчаяно от своя затвор. Изглеждаше по същия начин с момиченцето в парка. Изблици, промъкнали се през нейната броня от меланхолия. С най-голяма радост щеше да я кара да забравя отново и отново, цяла нощ, но искаше да разбере какво я плашеше толкова много.

Разкопча ризата му и я свлече от раменете му. Плъзна длани надолу до гърдите му, изследвайки всеки сантиметър с ласка и с очи.

— Лили — изстена той.

— Никога не съм те виждала без дрехи — прошепна тя. — Как е възможно един мъж да е толкова красив, толкова съвършен, като антична статуя в галерия?

— Повярвай ми, не съм статуя — изпъшка той, докато тя поглаждаше стегнатия му корем, точно над колана на панталона. Пенисът му се надигна от своя затвор през цепката.

Лили плъзна ръката си по-ниско и го хвана през тъканта. Сведе глава и целуна Ейдън по трапчинката на шията и близна капчица пот, като същевременно плъзна още по-ниско ръката си и хвана по-здраво пениса.

— Лили — простена той, но тя продължи със своите ласки. Явно знаеше точно какво прави, къде да го погали, за да го подлуди, доколко му харесваше по-груба ласка.

Беше прикован на стола и се почувства съвсем замаян, когато тя разкопча панталона и разголи члена му.

— Ммм, каква прелест — измърка тя. Притисна с палец пулсиращата вена, после го погали нагоре и надолу. — И толкова, толкова твърд.

— Твърд, за да проникне в теб.

Ейдън едва се сдържа да не я просне на пода и да се изтласка в нея, да я подлуди, както тя него.

Нежно подразни тестисите му и прекара пръста си към отверстието отзад. Като стрела го прониза горещо усещане, цялото му тяло се изви като дъга и той изкрещя името й.

Лили го прегърна през тила с едната си ръка и се загледа в него с черни като нощта очи. Другата й ръка остана, където си беше, и с върха на пръста нежно го дразнеше. Мускулите тръпнеха от нейната ласка.

— Докосвали ли са те някога там? — попита тя.

— Не и ти — изръмжа той.

— Хм. А бил ли си някога с мъж?

Ейдън се гордееше, че нищо не може да го шокира. Беше видял много, направил много, познаваше твърде много хора, за да го изненада каквото и да било. Но Лили го стъписа с нейните мрачни, дръзки думи.

— Не — отвърна кратко.

Тя поклати глава и притисна устни до рамото му, после потри зъбите си до кожата. Пусна ръката си надолу и леко хвана дупето му.

— Няма значение. Няма значение какво сме правили преди, не и тази вечер. Тази вечер е единствена.

Това прозвуча многообещаващо на Ейдън. Само той и Лили, и любовните ласки. Всичко останало нямаше да съществува, изгубено в мъглата, която се стелеше навън. Докосна устните й и жадно ги зацелува, докато разтваряше по-широко краката й и се прилепваше към нея.

Лили хвана пениса му, притисна влажния му край към вагината си и се спусна надолу. Ейдън се изтласка през стегнатите гънки, докато не проникна целият в нея, докато не почувства как го обгражда нейната топлина и как тя го притегля още по-дълбоко и по-дълбоко. Отдаде й се изцяло, изгуби се в нея. Не чувстваше граница между себе си и нея.

— Ейдън — стенеше тя. Вкопчи се в раменете му и той почувства, че забива нокти в кожата му. Болката възбуди още повече желанието му.

Със замъглен от страст поглед видя как тя отпусна глава назад с плътно затворени очи, косата й се разпиля и за момент те замряха така в мига на сливането.

После тя бавно се надигна и потри тялото си до неговото по цялата му дължина, толкова влажно и горещо беше, че той простена. Почувства познатото потръпване в основата на гърба си. Трябваше да забави върховния момент, за да я подлуди от удоволствие и да я накара да забрави.

Но Лили изглежда не искаше да протака. Прилепи тялото си до неговото, слабините си до неговите. Погали с пръсти вдлъбнатината на гръбначния му стълб.

— Ейдън, направи го — прошепна тя, след което се изрази и доста по-вулгарно. — Искам те. Направи го, също както в моя кабинет.

— Никога не бих разочаровал дама — успя грубо да промълви.

Хвана я през талията и двамата се озоваха на килимчето пред камината. Както бяха един в друг, обърна я на колене и ръце, без да вижда лицето й. Влезе грубо в нея и тя простена името му.

Той се позачуди за миг, защо не иска да го гледа, докато я люби, защо го пожела по този начин, но после тя се изтласка към него, той потъна още по-дълбоко в нея и всяка мисъл излетя от главата му. Чувстваше само мъглата на страстта, която го обгръщаше и го понасяше към екстаз.

— По-силно — прошепна тя и Ейдън с радост се подчини. Отново и отново проникваше, всеки път по-грубо и по-дълбоко, докато не намери онази тайнствена точка вътре в нея, докосването до която я караше да крещи името му. Подразни я пак и пак, докато не почувства нейните конвулсии около члена си.

Тя отметна глава назад, тялото й се опъна като тетива. Ейдън зарови ръце в косата й и като почувства, че ще свърши, се отдръпна в последната секунда, след един последен, силен тласък. Изкрещя от силата на усещането. Като че ли яростта и енергията, страстта и желанието от тази нощ се изляха от него.

Рухна на пода до Лили, сложи ръка на лицето си, като се опитваше да диша и да мисли. Лили лежеше по корем до него, дишаше неравномерно, трепереше така силно, както и той. Като че ли се намираха в окото на неочаквана и ужасяваща буря.

Бавно, когато въртенето на стаята поутихна, Ейдън махна ръка от лицето си и се обърна да я погледне. Сега тя лежеше на една страна и го наблюдаваше през разпиляната си коса.

Не каза нищо, нито пък той. Не търсеха думи, нито ги спестяваха, каквото и да се бе случило тази вечер. Нещо се беше променило в интервала от боя в кръчмата до еротичния момент. Между тях избликна някакво чувство, което той дори не си даде труд да проумее. Беше страшно изтощен и раните от боя започнаха да го наболяват.

— Пак кървиш — каза Лили тихо. Посегна и попипа превръзката. — Трябва да легнеш.

Ейдън взе ръката й и я целуна.

— Само ако дойдеш с мен. Спомням си, че след нашата среща в твоя кабинет ти обещах, че следващия път ще бъде в моето легло. Ето че не стигнахме до там.

На устните й трепна вяла усмивка.

— Кажи-речи.

Ейдън се изправи. Да, утре определено ще го боли. На сутринта ще бъде като парцал. Подаде ръка на Лили.

— Ела с мен. И двамата имаме нужда от меко легло и малко сън.

Тя бавно седна и се загледа несигурно в ръката му.

— Трябва да се прибера. Не мога да си позволя да ме видят в този вид.

Но Ейдън почувства, че още не му се иска да я пусне.

— Само още час-два, после ще те изпратя до вас. Утрото е далеч.

Най-накрая тя кимна и хвана ръката му. Ейдън я поведе по коридора към неговата спалня.

Уличните газени фенери хвърляха светлина в стаята, но леглото с дърворезба оставаше в сянка. Приличаше на убежище от струпани завивки и възглавници. Спалнята беше малка, пестеливо обзаведена със стари мебели, свалени от тавана на имението в провинцията, но обикновено тук не водеше жени. Това беше неговото лично пространство, където бягаше, за да пише и размишлява. Тук беше само Ейдън, а не синът на херцог Карстън.

Но Лили сякаш попадна на мястото си с деликатното си ведро присъствие, което не нарушаваше покоя. Отдръпна завивките и я положи до себе си на фините чаршафи. Тя още беше със своята раздърпана рокля. Той я прегърна през раменете и тя се сгуши на гърдите му с въздишка.

Бавно, бавно се отпусна, докато най-накрая Ейдън почувства, че ръката й се плъзна на кръста му. Просто лежаха притихнали и мълчаливи.

Ейдън нави косата й около китката си, приглаждайки заплетените кичури. Тя прекара пръст по бледия белег на гърдите му. Беше нежно, утешително докосване, общуване в тъмнината.

Беше и много интимно, съкровено. Ейдън знаеше, че веднага може да я изпрати до вкъщи, да я отблъсне, но не му се искаше да помръдне. Беше толкова хубаво да я усеща до себе си. И утре е ден. Утре ще я отпрати.

— Кажи ми защо беше толкова изплашена тази вечер — тихо попита.

Лили настръхна, но той я държеше за косата и я принуди да кротува.

— Всеки би се изплашил посред такъв бой — отговори тя.

— Разбира се. Все пак имаше нещо повече. Видях те по-рано върху масата. Биеше се като валкирия. Но когато те открих накрая, беше почти парализирана. Можеш да ми кажеш, Лили. Можеш да ми кажеш какво се случи, да споделиш с мен.

Докато изричаше думите, Ейдън съзнаваше, че я моли да го допусне там, където сам той не допускаше никого. Именно това би било истинската близост и взаимност. По този начин наистина ще разбере една жена и ще й разреши тя да го разбере. Но тази романтична представа съществуваше само в драмите.

И все пак я попита. Все пак лежеше до нея и беше прилепил тялото си до нейното.

Чувстваше колко е напрегната и отново я видя — нежна, уловена птичка, разперила криле, за да полети и да изчезне.

— Не искам да говоря, Ейдън — каза тя. — Късно е и съм много уморена.

Надигна се и нежно го погали по лицето. Накара го да затвори очи и притисна устни до неговите.

— Сега заспивай, боецо мой — прошепна. — Утре ще разбереш, че не искаш да знаеш абсолютно нищо за мен.

Ейдън почувства, че се унася в сън без сънища, докато тя го галеше. А когато се събуди от първите слънчеви лъчи върху лицето си и главата му пулсираше от болка, нея я нямаше.