Лекси Блейк
Разплата (5)

4

Карли подскочи, когато на вратата се почука. Един час по-късно ръцете й още трепереха. Започваше да се чуди дали някога отново щеше да се почувства в безопасност в градската си къща.

И какво щеше да стане, когато след няколко години Роджър излезеше от затвора? Имайки предвид претъпканите затвори в Калифорния, напълно бе възможно неговите от десет до петнадесет години да се превърнат в пет до седем за добро поведение. Той щеше да излезе на свобода и да продължи с хазарта, а когато не можеше да плати, щяха ли още от тези хора да цъфнат на прага й?

— Карли? Аз съм — разнесе се плътен глас. — Може ли да ме пуснеш да вляза? Изглежда подозрително да стърча тук навън.

Карли се застави да прекоси всекидневната. Защо той бе дошъл тук? Беше прекалено късно и последното, което искаше, бе да се разправя с друг мъж. Но все пак той беше мъжът, който навярно можеше да подпише чек за милион и да я измъкне от бедата, затова на този етап той командваше парада.

Господи, толкова й бе писнало от това чувство, до гуша й бе дошло да се чувства безпомощна. Младата жена отвори вратата и се втренчи в него за секунда. Беше още по-красив, отколкото го помнеше от днес следобед. Тъмната му коса се виеше над ушите и се спускаше надолу по челото. Очите му бяха изумруденозелени и имаше квадратна брадичка като на екшън герой. Едрото му мускулесто тяло изпълваше рамката на вратата, но някак си излъчваше сигурност и закрила. Трябваше да призове цялата си воля, за да не се хвърли в прегръдките му и да не му разкаже всичко, да му довери всичките си проблеми.

Той бе казал, че ще се погрижи за нея и ще се справи с мафиотите. Това беше сделката помежду им. Той щеше да разреши проблемите й, а тя щеше да му помогне да съсипе най-лошото човешко същество, което някога бе срещала.

Фактът, че по-рано тази вечер трябваше да се разправя с мафията и все още смяташе Патриша за по-голямото зло, бе достатъчно красноречив сам по себе си.

Вместо да го прегърне, тя отстъпи назад и го пусна да влезе.

— Нямаше нужда да идваш тук тази вечер.

Той пристъпи вътре и изпълни кокетния й дом с изключителната си мъжка енергия.

— Аз пък мисля, че имаше. Докато идвах насам, просто бях любопитен. Сега съм малко разтревожен. Кой е нахлул тук тази вечер?

— Как разбра?

— Имаше видими драскотини по ключалката на вратата ти. Някой е използвал шперц, за да влезе. Следите изглеждаха съвсем пресни, имаше и метални стружки по пода. Действали са доста грубо. Явно не са професионалисти.

Той дълбоко се заблуждаваше за това. Карли все още виждаше онзи мъж да седи край масата й, с насочен към нея пистолет, когато влезе в кухнята.

— О, бяха професионалисти. Може би не са касоразбивачи, но определено бяха професионалисти.

— Разкажи ми всичко. — Гласът му бе станал дълбок, а погледът му обхождаше жилището й, сякаш преценяваше къде можеше да се скрие нападател. — Нараниха ли те?

За пръв път, откакто онези мафиоти бяха нахлули в дома й, Карли можа да си поеме дълбоко дъх. Тя не беше сама. Имаше чувството, че ако те се върнат, щеше да им се наложи да се справят с Бран, за да се доберат до нея. Защо? Тя нямаше представа, но у този мъж имаше нещо, което я караше да му вярва.

— Аз съм добре. Тази вечер бяха само заплахи.

— Как започна всичко?

— Правех това, което ме помоли. Някои проучвания за случилото се с баща ти.

Ъгълчетата на устните му леко се извиха нагоре.

— Да, ти си много по-старателна, отколкото си мислех.

Не беше сигурна какво искаше да каже. Той се запъти към кухнята.

— Действително съм много старателна. И съм доста компетентна. Както и да е, реших да ти се обадя на сутринта. Слязох долу, за да си направя чай и заварих един мъж да седи край кухненската ми маса.

Бран продължаваше да обикаля. Огледа кухнята и сетне се насочи право към задната врата. Тя извеждаше в малък двор, където растяха розови храсти и имаше малък кът за отдих с масичка и столове. Тя рядко го използваше, но някои сутрини излизаше да поседи навън, за да изпие кафето си, преди да тръгне за работа. Прекалено често излизаше още преди зазоряване, но имаше редки дни, когато разполагаше с малко време.

— Защо нямаш резе на входната врата?

Тя потръпна.

— Не съм сменяла ключалките, нито съм инсталирала алармена система, след като се преместих тук. Съпругът ми се занимаваше с ремонтите по къщата. Не че правеше кой знае колко.

Тя се бе омъжила толкова млада. Научила се беше да готви, да шие и да отглежда растения от жените в парка с караваните, но не знаеше нищо за ремонтите в дома. Всичко в караваната им постоянно се рушеше.

— Утре ще сложа резе. — Бран огледа задната врата. — Продължавай да говориш. Кои бяха те? Да не е бил онзи тип Ди Лука, когото спомена този следобед? Вече помолих да го проучат.

Хубаво беше да знае, че той работеше толкова експедитивно.

— Бяха негови служители. Очевидно Роджър е дължал някакви пари на мафията и те най-после са попаднали на следите му и дойдоха, за да си приберат парите. Наистина много ме бива в избора на съпруг.

— Тази врата също има нужда от резе и ще се наложи да укрепя оградата. Нуждаеш се от алармена инсталация и видео наблюдение. Освен това си разведена — рече той и отново се запъти към нея. — Да не би да искат да им представиш решението за развода?

— Боя се, че господин Ди Лука е традиционалист.

— Той е алчен. — Бран свали лекото сако, което носеше, и го метна върху облегалката на един стол. Тениската отдолу подчертаваше добре тренираните му мускулести ръце.

— Мисля, че това се подразбира — съгласи се тя. — Както и да е, мъжът, който нахлу в дома ми, обясни, че аз съм отговорна за дълга на Роджър. Той не беше сам. Имаше и втори мъж. Според мен той е онзи, който върши цялата мръсна работа.

Челюстта на Бран се стегна.

— Предполагам, че единият милион, който внезапно ти потрябва, е, за да платиш дълга, или в противен случай те ще се върнат и ще те наранят.

Карли ненавиждаше сълзите, напиращи в очите й.

— Да, но ако не смяташ, че услугите ми ще струват толкова много, най-добре да ми го кажеш още сега.

Цялото му поведение омекна и той пристъпи към нея. Сложи ръце върху раменете й и сведе поглед към лицето й.

— Ще ти дам един милион и това не е заплащане за каквото и да било.

— Защо ще го правиш?

— Защото преди няколко години брат ми основа фонд на мое име и той го управлява. Абсурдно е, но аз струвам сто милиона долара. Няма да забележа липсата на един милион, а ти се нуждаеш от него. Така че е твой. Искам да работиш с мен, защото вярваш в каузата, а не защото няма друг начин да разрешиш проблемите си.

Сега вече не можа да възпре сълзите си, защото той казваше всичките правилни неща, а тя толкова силно искаше да му вярва. Искаше да вярва, че на този свят има един мъж, който просто правеше добро и искаше тя да му помогне.

— Не знам дали мога да ти се доверя.

Внезапно силните му ръце я обгърнаха, а топлината на тялото му я стопли така, както никое одеяло не би могло.

— Всичко е наред. Ще ти докажа, че можеш да ми вярваш, Карли. Давай, поплачи си. Сигурен съм, че преживяването е било страшно, но вече всичко е наред. Повече няма да те оставя сама. Не и тази нощ.

Тя знаеше, че не бива, но не можеше да се сдържа нито секунда повече. Събитията от деня се стовариха отгоре й и младата жена избухна в сълзи. Сълзите се лееха, а тя се потопи в топлината му.

Беше толкова лесно да се отпусне в прегръдките му. Глупаво, да, но толкова лесно. Прекалено дълго беше сама. Дори когато Роджър беше с нея, той не й даваше никакво спокойствие и утеха. Имаше това, което можеше да мине за добър секс и приятна компания, и чувството, че е била много умна, за да се омъжи за такъв привлекателен, очарователен мъж. И дълбокото желание всячески да му угоди. Той умееше да я държи под напрежение. Даряваше я с точно премерени похвали и внимание, за да я накара тя да копнее за още.

Бран й даваше спокойствие и утеха. Ръце, които я обгръщаха здраво.

Накрая Карли се отдръпна, сълзите й пресъхнаха. Той приглади косата й назад, без да промълви нито дума, докато тя плачеше. Просто беше там.

Тя искаше да извърне лице към него, да му подскаже колко хубаво би било, ако той я целуне.

Престани. Не тръгвай по този път.

Сигурно на нищо не приличаше и всичко, което щеше да й даде той, щеше да е от съжаление. Застави се да отстъпи назад.

— Съжалявам. Не трябваше да се изпускам така.

— Напротив, трябваше. Нуждаеше се от това, а и на мен ми харесва, че няколко минути съм бил нужен някому. — Той се пресегна и затъкна един кичур зад ухото й. — Ти все още не ме разбираш, но това беше много важно за мен. А сега да седнем и да поговорим. Каза, че си слязла долу, за да си направиш чай. Какъв чай предпочиташ?

Всъщност чаша чай можеше да успокои нервния й стомах. Сега, когато той беше тук, вече не беше толкова неспокойна и притеснена, но въпреки това се съмняваше, че ще заспи.

— Сега ще направя.

Той поклати глава.

— Не, ти седни спокойно. Напълно съм способен да сваря вода. Трябва да обсъдим как ще действаме. Ако изобщо се стигне до това. — Той й подаде стол. — Преди малко говорех сериозно. Парите са твои, независимо дали ще работиш с мен, или не.

— Защо го правиш? Виж, разбрах, че имаш много пари, но все пак това са един милион долара.

Бран грабна чайника и бързо го напълни с вода.

— Парите не ме интересуват. Интересуват ме лошите неща, които се случват на добрите хора.

— Откъде знаеш, че съм добра?

— Защото не си позволила сестра ти да влезе в затвора. По дяволите, дори не си допуснала да я арестуват. Знаеш, че един печен адвокат е щял да я измъкне. Запознах се със случая на съпруга ти, след като се разделихме днес следобед. Сестра ти е била много млада. Явно не е знаела нищо за измамата. С един добър адвокат вероятността съдебните заседатели да я обявят за виновна не е била голяма.

— Не можех да рискувам. — Дори не се бе замислила за това. Не можеше да позволи каквато и да било опасност да застраши Мери.

— Тя знае ли какво си направила за нея?

Това беше още едно нещо, което дори не си бе помисляла. Никога не бе искала Мери да узнае колко зле можеха да се развият нещата.

— Не. Патриша ми позволи да й напиша чек за парите, които бяха в онази сметка. За щастие, Роджър още не ги бе изтеглил. Обясних на Мери, че се нуждая от тях и тя ми ги преведе, без да задава въпроси. Беше толкова погълната да ми помага да се справя с всичко, за да пита за каквото и да било. Не исках сестра ми да се чувства зле заради това. Ние не сме израснали при най-добрите условия. Налагаше се да се грижим една за друга. Ако тя знаеше, че съм прикована към тази работа заради нея, щеше всячески да се опита да ме измъкне. Тя е страхотно хлапе. Работи толкова упорито и заслужава светло бъдеще.

— А ти не?

— Всичко в моя живот е пълна бъркотия, защото направих погрешния избор. Но не и Мери. Тя взе правилните решения. Тя е умницата. Получи стипендия, след като завърши гимназия. Аз едва успях да завърша двугодишен колеж. Мислех, че съм голяма късметлийка да си намеря работа в „Кейн Корпорейшън“. — Забеляза, че той отваря вратичките на шкафовете. — Чаят е в шкафа отляво. Обичам от лайка.

Той намери кутийката със спретнато подредените пакетчета и други лични принадлежности. Усмихваше се, докато го отваряше.

— Ти наистина обичаш чай.

Когато се усмихваше така, тя не можеше да сдържи ответната си усмивка. Той беше толкова красив мъж.

— Да, но в хладилника има и вино, а мисля, че някъде ще се намери и малко коняк.

Той остави една чаша пред нея и още една насреща.

— Ще се задоволя с чай. Приличам ли ти на мъж, който пие само алкохол?

— Ами, стори ми се, че беше в бар, когато се обадих. — Музиката беше толкова силна. Тя с лекота можеше да си го представи в разюздан нощен клуб, как се вихри на дансинга с дамите. Щеше да бъде истински хит сред тях.

— Бях в стриптийз клуб — рече той и сви рамене. — Това ми е хоби. А сега ми разкажи как получи работата в „Кейн Корпорейшън“. Ти си права. Не си имала нужната квалификация. Всичките й останали асистентки са имали дипломи от престижни училища.

Всички бяха завършили „Харвард“ или „Васар“. Тази преди Карли имаше диплома от „Браун“. И всички се бяха издигнали на по-високи постове в корпорацията.

— Всъщност аз кандидатствах за друга работа, но Патриша ме чула да говоря за една рецепта, която някога баба ми приготвяше. Тъкмо снимаше епизод от шоуто си на тема „Коледа в родния град“. Аз се опитвах да получа работа в списанието като коректор и обсъждах факта, че рецептата, която използваха, не беше наистина южняшка. Беше прекалено префърцунена, за да е характерна за Юга. Патриша се спря и ме помоли да й покажа. В офисите имаме оборудвани големи кухненски студия. И аз го направих. Царевичният хляб със салвия на баба ми сега е основна храна в много домакинства и аз внезапно станах нейна асистентка.

Чайникът започна да свири и Бран сръчно наля горещата вода.

— Тя призна ли заслугата ти за рецептата?

— Нещата не стават така.

— Обзалагам се, че тя е заявила, че е открила рецептата на тавана на майка си или сама я е измислила, прав ли съм?

Карли сложи чаеното пакетче в чашата. Предпочиташе натурални цветчета и листа, но обикновено нямаше време да запари чая както трябва, затова използваше този в пакетчета.

— Тя каза, че е направила основно проучване на всички готварски книги от южняшката кухня. Естествено, всичко това са празни приказки. Но точно по този начин е създала своята марка. С безочливи лъжи.

— Значи тя е видяла потенциала ти и го е използвала, за да се изтъкне. Колко още си й дала през годините?

— Твърде много. Щом веднъж тръгнеш по нанадолнището, няма спиране. Отначало споделях рецептите с нея, защото си мислех, че ако се справям добре с работата, тя ще ме възнагради. Това никога не се случи. Мислех, че може би ще спомене името ми в списанието или, по дяволите, че може да участвам в лайфстайл шоуто й и да й помагам. Тогава ми обясни, че не пасвам на имиджа й.

Бран се плъзна на стола срещу нея със своето чаено пакетче. Беше избрал бял чай с портокал и пасифлора. Беше енергизиращ чай с освежаваща нотка.

— Нейният имидж?

— Знаменитости и уважавани членове на обществото. Там няма място за асистентки.

— Каква част от нейната работа вършиш?

— Ако Патриша се запъне с нещо, ме изпраща в кухнята, за да го направя. Аз съм тази, която измисли миналогодишното меню за Деня на благодарността. Тя не можа да се справи и го прехвърли на мен. Става все по-зле в това отношение. Мисля, че много повече й харесва деловата част, отколкото истинската работа. Предпочита да е в заседателната зала, отколкото в кухнята.

— Но не и ти.

Карли неволно се усмихна.

— О, аз живея за тези дни. Нямаш представа какво е. Разполагам с неограничен бюджет и достъп до всякаква техническа помощ, която пожелая. Имам най-модерната кухненска техника и никой не го е грижа какво правя, стига накрая да се получи. Аз съм отраснала в бедност и съм се научила да готвя с каквито продукти има в кухнята и в повечето случаи това бяха боклуци. Мога да приготвя един куп блюда с месна консерва.

— Имаше дни, когато копнеех за месна консерва.

Тя бе забравила. Беше толкова лесно да виждаш само настоящото му богатство и привилегии.

— Вярно. Ти дълго време си бил в различни приемни домове. Знаеш какво означава да се задоволяваш с каквото ти изпадне.

— Знам какво означава да не знаеш дали ще изкараш нощта, но сега говорим за теб.

— Ще ти помогна. — Бе го решила още преди той да се появи в дома й. Този мъж може и да искаше да й напише чек и да си отиде, но тя трябваше да му се отплати по някакъв начин. — Само те моля, когато я разобличите и свалите от пиедестала й, ако изобщо го постигнете, да се постараете да не намесвате името ми. Не вярвам, че тя ще ме преследва, освен ако не разбере, че съм работила с вас. Всъщност изобщо не ми пука дали ще ме преследва. Тревожа се за Мери. Срокът на давност изтича чак след две години.

— Обещавам ти, че сестра ти няма да пострада. Ние ще я защитим. Не е нужно да се тревожиш за това и трябва да знаеш нещо. Ние ще разобличим и унищожим Патриша Кейн. Ще я съсипем завинаги и тя няма да може да нарани никого повече.

— Обещаваш ли? — Карли не бе сигурна защо попита, не беше съвсем сигурна какво точно го молеше да й обещае. Беше нещо повече от унищожаването на Патриша. Тя искаше да му повярва.

Бъдещият й съучастник и закрилник се пресегна през масата и покри ръката й със своята.

— Обещавам.

Някак си имаше чувството, че той също имаше предвид не само предстоящата мисия.

* * *

— Абсолютно ли си убеден, че искаш да останеш тук? — Карли се намръщи, когато двадесет минути по-късно му донесе одеяло. — Диванът е много малък. Сигурна съм, че няма да ти е никак удобно.

Бран беше сто процента сигурен, че няма да му е удобно, но не в това беше работата. Изхлузи тениската презглава и прилежно я сгъна.

— Спал съм и на по-лоши места. Мисля, че е по-добре тази нощ да остана тук. Освен ако ти не искаш да дойдеш с мен у дома.

Той знаеше, че тя няма да приеме предложението му, но би било хубаво. Ако Дрю, Райли и Хач я видят, ако я опознаят, нямаше толкова да се притесняват за нея. Нужно му бе да прекара само няколко часа с нея, за да разбере, че тя е изключително лоялна жена. Сега оставаше само да докаже, че той е достоен за подобна лоялност. Преди я бяха наранявали и тя беше срамежлива, но мъжът, който отново успееше да спечели доверието й, щеше да получи всичко от нея.

Карли заслужаваше някой, който ще пази гърба й, а това включваше и увереността, че тя може да се наспи през остатъка от нощта. Колкото и малко да бе останало от нея.

Ако някой се появеше на прага й, той щеше да се погрижи за него. По възможно най-жестокия начин, на който бе способен. Все още възнамеряваше да й напише онзи чек. Щеше да го направи, защото това ще й донесе спокойствие, но Бран щеше да се погрижи никой от тях да не я заплашва отново. Щеше да се справи с мръсниците така, че завинаги да осигури безопасността й.

Тя поклати глава.

— Ти каза, че живееш в Палм Кост. Това е на четиридесет минути оттук. Рано сутринта трябва да съм на работа. — Обърна се и започна да оправя дивана, но не преди той да я улови, че се взира в гърдите му. Гостоприемната домакиня приглади чаршафа върху кожения диван. — Защо сте се настанили чак там? Защо не сте отседнали тук, в Сан Агустин?

Трябваше да благодари на зет си за всички часове, прекарани във фитнеса. Така двамата се бяха сближили. Кейс Тагарт обичаше да вдига тежести и последния път, когато беше в града, бе завел Бран на ежедневната си тренировка. Не че Бран и преди това не беше във форма, но редовните упражнения на Кейс бяха оформили източеното му възслабо тяло, превръщайки го в силно и мускулесто. Жалко, че не можеше да й каже колко женствена и секси изглежда в пижамата. Беше облякла пеньоар, но от време на време дрехата се разтваряше, разкривайки млечнобяла кожа и гърди, които искаше да обхване с длани. Беше прекарал голяма част от вечерта да гледа жени, които се събличаха, но Карли в розовото си потниче и напълно благоприличното долнище на пижама бе накарала члена му да се възбуди.

— Наши приятели имат просторен апартамент, оборудван с възможно най-модерната компютърна и охранителна техника. Освен това смятахме, че би било добре да сме наблизо, но не прекалено. Патриша много добре е познавала родителите ни. Един нов човек в живота й, който й напомня за старите й врагове, няма да причини твърде голям стрес, но ако види мен, Дрю или, още по-лошо, Хач, определено ще стане подозрителна. Ние просто сме предпазливи.

— Ти имаш цветовете на майка си, но в действителност не приличаш на нея. Приличаш повече на баща си — отбеляза Карли, докато пъхаше възглавница в калъфка от мек плат.

— Аз съм по-висок, отколкото е бил той, с малко по-едро телосложение. Когато бях по-малък, повече приличах на него. Ако се махнат около тринадесетина килограма мускули, подстрижа косата си във военна прическа и си сложа очила, ще изглеждам досущ като него. Разбира се, казвали са ми, че баща ми излъчвал непогрешима аура на гений, каквато аз не притежавам. — Не че Хач се бе изразил точно така. Той бе обяснил, че повечето хора не помнели Бенедикт заради външността му. Те го помнели заради блестящия му ум. — Дрю повече прилича на него. Още една причина да реша, че е по-добре аз да се включа на негово място. Мисля, че Дрю щеше да напомни на Патриша за баща ни.

— Не знам за това. Тя не е много наблюдателна. Едно от нещата, които трябва да знаеш за нея, е, че е нарцисист. Не се интересува от никого другиго, освен от себе си и от печалбите си. — Карли вдигна глава към него. — Брат ти ли е човекът зад „4Л“?

Естествено, всички се впечатляваха от един тридесет и четири годишен милиардер.

— Да. Искам да разбереш, че разполагаме с ресурси, които ще използваме, за да се погрижим за теб. Ще ти осигурим работа в „4Л“, ако пожелаеш. Още сега ти го обещавам.

— Имаш ли нужда от лична асистентка? — попита тя и устните й се извиха леко.

Той се намръщи, защото не му бе хрумнало, че тя ще зададе този въпрос.

— Не, в действителност не се нуждая, но обещавам, че ще намеря нещо за теб. Няма да бъдеш оставена на улицата. „4Л“ е голяма корпорация, а ние притежаваме още доста компании. Ще можеш да си избереш.

Всъщност Ели се нуждаеше от асистентка. Можеше да се получи. Ели щеше да се държи добре с Карли, а Бран прекарваше доста време в Ню Йорк. Можеше да я вижда от време на време. Ще трябва да помисли за това. Не го беше споменал, защото последната асистентка на Ели беше брутално убита пред нея. Това нямаше да вдъхне голяма вяра на Карли в техния отбор.

Тя остави възглавницата и оправи одеялото.

— Не съм мислила за нова работа. Не че няма да съм щастлива да задържа къщата си, но не съм имала намерение цял живот да бъда асистентка. Възнамерявах да пиша готварски книги. Е, исках да започна като редактор и постепенно да си проправя път нагоре.

— Звучи сякаш искаш да бъдеш майстор готвач.

Тя леко поклати глава.

— Не. Това е различно. Не искам да отварям свой ресторант или да съм главен готвач. Искам да работя в лайфстайл списание. Обичам да следя модните тенденции в обзавеждането и готварството. Майстор-готвачът се съсредоточава върху един тип кухня. Аз искам да опитам всички, не е задължително да съм майстор във всяка една. Обичам да създавам удобства на хората. В сърцето си аз съм домакиня.

Домът й беше много уютен. В мига, в който пристъпи прага му, Бран почувства прилив на спокойствие и не само защото мястото бе много добре обзаведено. Карли караше госта да се почувства като у дома си.

Дори когато плачеше на рамото му. Тя навярно щеше да побегне презглава, ако знаеше какъв балсам беше това за душата му. Не че искаше да я гледа как плаче. Просто изпитваше огромно задоволство, че й помага. Харесваше му как се бе вкопчила в него, здраво обвила ръце около тялото му.

Навярно не биваше да й казва и това. По-добре да се придържа към плана. Отпусна се на дивана, като седна до нея, но не прекалено близо.

— Трябва да поговорим как ще ме включиш в живота си.

Страните й леко поруменяха.

— Може би ще трябва да кажем, че си мой братовчед или нещо подобно.

Малка страхливка.

— Не. Никой няма да повярва, че съм ти братовчед. И защо ще вземаш братовчед си със себе си в Ел Ей?

— Защото сме роднини?

— Това няма да сработи. Трябва да ти бъда гадже, да сме интимни. Съпругът ти е имал навика да пътува с теб.

— Той също работеше в „Кейн Корпорейишън“. — Тя се намръщи и той можеше да се обзаложи, че в главата й се е разгорял сериозен спор. — В договора ми има клауза, според която, ако отсъствам повече от месец, мога да взема със себе си съпруг или друг значим човек в живота ми, стига да продължа съвестно да изпълнявам задълженията си.

— Изненадан съм, че тя го позволява.

— Преди няколко години е имала асистентка, която заплашила, че ще напусне, ако не вземе със себе си своята приятелка. По онова време Патриша се бе прехласнала по гей общността, затова пренаписа договора. Нека кажем, че след като включи онази клауза и бе фотографирана с асистентката си и нейната приятелка, внезапно някои от най-известните дизайнери пожелаха да обзаведе кухните и баровете им съгласно нейната лайфстайл линия. Спечели стотици милиони долари от това си решение.

За щастие, сега онова решение работеше в негова полза не само в едно отношение.

— Значи, освен че е нарцисист, тя е и съобразителна. Още една причина никога да не повярва, че съм твой братовчед.

Карли се намръщи, очевидно не особено убедена.

— Не съм сигурна за това. Бих могла да кажа, че наскоро си пристигнал в града и искаш да се запознаеш с работата ми. Може да повярва.

— Нито за секунда. Първо, тя навярно има тлъсто досие за теб, включващо всичките ти роднини. Второ, за мен ще бъде трудно да изглеждам като твой братовчед. Боя се, че помежду ни съществува химия, а това не си пасва с роднинските връзки.

— Помежду ни няма никаква химия — отвърна тя припряно, сякаш не можеше да изрече достатъчно бързо думите. — Аз нямам химия с никого. Всъщност не мисля, че подобна химия съществува.

Толкова благонравна и толкова заблудена.

— Наистина ли? Да не би да ми казваш, че никога не си изпитвала истинско сексуално привличане? Нямам предвид възбудата и нуждата да си легнеш с някого. Имам предвид онзи копнеж, когато желаеш някого толкова силно, че ти се струва, че няма да можеш да дишаш, ако не го докоснеш с ръка, ако той не те докосне. Мислиш, че няма да останеш жив нито секунда повече, ако не го целунеш.

Страните й отново поруменяха, но очите й останаха твърдо приковани в неговите.

— Това няма да се получи. Виж, трябва да го обсъдим, защото аз не съм такова момиче. Не можеш да ме контролираш със секс, защото не си падам по това. Вече бях омъжена, но тогава бях девствена и неопитна. Според бившия ми съпруг, той е имал много любовници преди мен и макар че сексът беше добър, определено не си струваше мъките и страданията, които преживях заради него.

— Нима през целия си живот си имала само един любовник? — Това беше малко смайващо. Тя беше почти на тридесет. Досега би трябвало да е имала няколко връзки, може би една-две краткотрайни свалки.

— Да речем, че съм придирчива.

— Или не си срещнала подходящия мъж.

Тя леко изсумтя.

— Предполагам, че това си ти.

— Няма да твърдя, че съм най-великият любовник на света, но знам как да се погрижа за партньорките си. Има разлика между това, да получиш оргазъм, и да се любиш.

Тя го зяпна слисано, сякаш му бе пораснала втора глава.

— Да се любиш?

— Повечето жени предпочитат да го наричат така.

Карли поклати глава.

— Аз не съм като повечето жени. Искам нещата да са честни и открити.

— Добре. Има разлика между това, просто да получиш оргазъм, и да спиш с някого, когото си желал безброй часове и изглежда не можеш да престанеш да желаеш.

— Изпитвал ли си подобно нещо?

— Имал съм жени, към които съм бил привързан. Но не бих казал, че някога съм се любил с жена, в която съм бил влюбен. — Той изтика мисълта за Манди от главата си. Двамата бяха толкова млади, а и той само я бе целунал няколко пъти, непохватни опити да й покаже колко много я харесва и държи на нея. Все още помнеше как тя се кискаше, когато за пръв път притисна устни в нейните и как изписка, когато се опита да пъхне език в устата й, както по-големите хлапета му бяха казали, че правят възрастните.

Карли поклати глава.

— Отклонихме се от темата. Опитвам се да ти обясня, че едва ли някой в компанията ще се хване на историята с гаджето. Аз изобщо не съм излизала с мъже след развода, а моят прекрасен съпруг не се свенеше да изтъква, че съм ледена кралица. Не може да се каже, че през последната година от брака ни между нас е имало много топлина. На два пъти го хванах в изневяра и мислех да го изритам от домашното огнище, когато бе обвинен в измама и присвояване на пари. Боя се, че никой няма да повярва, че внезапно съм си намерила гадже и отново съм започнала да излизам и да се забавлявам. И без това никога не съм си падала по развлеченията.

— Ще повярват, защото аз ще ги накарам. А и защото помежду ни има химия, независимо дали искаш да го признаеш, или не. Бяхме заедно през целия следобед, разговаряхме и се чувствахме много приятно заедно. Колко непознати могат да го постигнат? Освен ако не си се преструвала. — Той можеше да се обзаложи на каквото и да е, че никак не я биваше в преструвките. Тъкмо заради това Бран искаше да я накара да се почувства леко и удобно с него. Тя нямаше да може да лъже. Разполагаха с няколко седмици, преди да заминат за Калифорния. Ако искаха планът да сработи, тя трябваше да се отпусне в компанията му, да се чувства добре, когато непринудено го докосва, да се държи като жена, която редовно посещава леглото му.

Което означаваше, че той бе длъжен да се погрижи тя наистина да се озове там.

Това не беше саможертва. Членът му щеше да бъде напълно щастлив веднага да се качи горе с нея и да се намърда в навярно разкошното й легло.

— Не се преструвах — потвърди тя. — Днес следобед искрено се забавлявах. Радвах се на компанията ти, но съм доста самотна и никак не е трудно за един мъж да ме развлече. Да бъде мил с мен. Да ме остави да поема инициативата. Да ме накара да се почувствам като център на вниманието му. Все подходящи начини да ме манипулира.

Бран се смути.

— Бях честен с теб. Не се опитвах да те манипулирам.

— Да бе, как ли пък не. Явно затова се пресягаше и от време на време ме докосваше.

— Правех го, защото исках. Карли, аз не те излъгах. Не се опитвам да те съблазня, за да те накарам да работиш за мен.

Тя го изгледа намръщено и скръсти ръце пред гърдите си.

— Тогава защо се правеше на съблазнител?

— Защото искам да спя с теб.

Думите му явно я сепнаха. Тя замълча и извърна глава. Когато отново го погледна, челюстта й бе стисната, а очите — сурови.

— Мисля, че трябва да си вървиш.

— Какво?

Тя изпъна рамене и вирна брадичка.

— Няма отново да се хвана в този капан. Сама ще се справя с Ди Лука.

Бран трябваше много бързо да измисли нещо.

— Защото си ми толкова бясна? Какво съм направил?

— Изобщо не вярвам на празните приказки от рода на „желая те“. С Роджър се получи, но ти твърде много си закъснял. Няма отново да повярвам на тази лъжа. Ти може да си решил, че си ударил джакпота, когато днес дойде при мен. Навярно си ликувал вътрешно при мисълта колко лесно ще се справиш с мен. Невзрачно момиче, малко пълничко. Тя тутакси ще се прехласне по готиния, секси мъжкар. Ще направи всичко, което пожелая.

— Леле, я задръж малко. — Бран никога не бе губил търпение с жена. Никога. Карли направо бе улучила болното му място. — Аз не лъжа. Не изпитвам необходимост да го правя спрямо себе си, затова не си давам труд да постъпвам така и с другите хора. Тази ситуация е напълно различна. Аз не съм онзи негодник, бившият ти съпруг. Аз съм мъжът, който е готов да напише тлъст чек, за да те измъкне от неприятностите. Гледай къде отиват парите, скъпа, и тогава ми кажи кой кого манипулира.

Очите й се разшириха и отпуснатите покрай тялото й ръце се стиснаха в юмруци.

— Вратата е ето там. Можеш да я използваш.

Той грабна тениската, навлече я презглава, доволен, че още не бе събул ботите. Така можеше да се оттегли с достойнство. Тя не желаеше помощта му? Чудесно. Светът бе пълен с жени, които нямаше да го обвинят в това, в което тя, по дяволите, го обвиняваше.

— И само за сведение, аз наистина те намирам за привлекателна. Изглежда ти си тази, която има проблем. Не съм направил нищо друго, освен да ти предложа помощта си.

— Да, в замяна на това да предам шефката си.

Тя искаше да играе тази игра?

— Предложих ти чека, без, мамка му, да искам нищо в замяна. Дойдох тук посред нощ, за да се уверя, че си добре. А ако предадеш шефката си, животът ти само ще стане много по-поносим.

Тя остана мълчалива за миг и той грабна сакото си.

Мамка му. Отново се бе издънил и този път не беше сигурен как щеше да се оправи. Най-откаченото в тази история беше, че той не беше такъв мъж. Бран винаги бе спокоен и търпелив с жените, винаги се държеше образцово. Знаеше кога да държи устата си затворена и как да си спечели благоволението на една жена. Ала тази вечер изглежда не бе способен на нито едно от тези неща. Карли го бе изкарала от кожата.

Това беше дяволска добра причина да се прибере у дома и да преосмисли тактиката си. Ще признае пред братята си, че се е провалил. Хей, те навярно очакват от него да направи точно това. Очакват новината, че тя го е пратила по дяволите още от мига, в който той се приближи към нея в ресторанта.

Налагаше се да намерят друг начин.

А той щеше да бъде идиотът, който въпреки всичко ще оправи проблема й с мафията, защото просто не можеше да понесе мисълта, че тя ще пострада.

Ръката му бе върху дръжката, когато тя се пресегна и докосна гърба му.

— Моля те, не си отивай.

Бран застина неподвижно за миг, с гръб към нея, приковал очи във вратата, през която трябваше да излезе.

— Може би така е по-добре. Ти явно не ме харесваш особено. В живота ми е пълно с хора, които нямат особено високо мнение за мен. Достатъчно, за да ми стигне до края на дните. Ако все още искаш да работиш с нас, можеш да се срещнеш с Дрю или ще ти изпратим професионалист.

„Маккей-Тагарт“ разполагаха с обучени бодигардове, бивши служители на ЦРУ. Щяха да се справят с всичко с хладен професионализъм. Те нямаше да изплашат и отблъснат Карли.

Дали тя усещаше колко безполезен е той? Можеше ли да прозре през маската му и да достигне до страхливата му душа?

— Извинявай — прошепна Карли. — Прав си. Това е мой проблем. Гледам те и не мога да видя дори една единствената причина някога да ме пожелаеш. Аз съм несигурна, защото вече са ме мамили.

Той удари глава във вратата и изпъшка, защото начаса трябваше да побегне. Падаше си по жена, която не осъзнаваше колко е красива. И искаше да бъде мъжът, който щеше да й отвори очите.

— Не се опитвам да те измамя. Кълна се. Никога няма да го направя, ще бъда докрай честен с теб. Наистина те желая. Мина доста време, откакто съм пожелавал жена така, както искам теб, но не съм мъж за дълготрайна връзка. Не мога да ти предложа нищо друго, освен няколко седмици от вниманието си и добро прекарване в леглото. Затова утре ще се обадя на някой друг и може би с него ще успеете да приведете в действие плана с „братовчеда“.

— Или мога да се опитам да не позволявам на онзи мръсник бившия ми съпруг отново да управлява живота ми. Ти си прав. Ти не си той. На втората ни среща той дрънкаше как щял да прекара остатъка от живота си с мен. Прав си, когато каза, че не си направил нищо друго, освен да ми предложиш помощта си. И аз трябва да бъда честна с теб. Ти ме плашиш.

Наистина не я разбираше.

— Не се опитвам да те изплаша.

— Знам. И си прав за всичко. Никой няма да повярва на тази история с братовчеда. Защо, по дяволите, един братовчед ще иска да прекарва толкова много време с мен? А освен това съществува и проблемът защо зяпам секси дупето на братовчед си. Както и фактът, че всяка жена в компанията тутакси ще ти се лепне, ако всички мислят, че си свободен. Макар че могат да се опитат въпреки това. Някои от онези жени имаха афери със съпруга ми.

Бран се извърна към нея, разбрал какво я измъчва.

— Няма да те направя на глупачка.

— Съжалявам. Не е лесно за мен. Вече са ме правили на глупачка. Това е доста трудна роля и ме лиши и от малкото самочувствие, което имах.

Най-накрая тя му бе дала цел.

— Тогава нека ти върна част от него. Карли, аз не те лъжа. Мисля, че си прекрасна. Мислех го, докато вървях към теб. Мислех го, докато седяхме и разговаряхме. Докато тичах насам колкото можех по-бързо, след като ми се обади. Можех да изчакам до сутринта. Ти вече беше в играта. Помисли за това. Не е нужно да те съблазнявам. Ти се съгласи да ни помогнеш. Тогава защо да го правя?

Тя поклати глава. Изглеждаше толкова дяволски млада и уязвима.

— Не знам. Точно заради това съм изплашена.

— Не бъди. Няма да се случи нищо, което ти не желаеш. — Той вдигна ръце. — Ако не искаш да спиш с мен, добре. Няма да ти досаждам. Но точно заради това може да се наложи да използваме някого другиго. Ти трябва да изпитваш известно привличане към мъжа, който ще се представи за твое гадже. Ако не мислиш, че можеш да го направиш с мен, нека намеря човек, с когото ще се чувстваш удобно.

— Може ли да говорим за това утре сутринта? Трябва да преспя с тази мисъл, защото сега не мога да взема решение.

Тя изглеждаше толкова изтощена. Денят беше тежък и за двамата, но за нея е бил още по-ужасен.

— Върви да си легнеш. Ще бъда тук на сутринта и не се отказвам от нищо, което ти казах по-рано. Чекът е твой. Аз ще оправя ситуацията, независимо дали ще бъда твой партньор, или не. Този конкретен проблем ще бъде окончателно разрешен след ден или два, а докато това стане, няма да те изпускам от поглед.

Тя кимна и се отправи към стълбището. В подножието му се извърна.

— Виждаш ли, точно заради това съм изплашена. Ти си прекалено добър, за да си истински.

Той се засмя гръмко, сякаш бе казала нещо много забавно.

— Ето къде грешиш. Прекарай известно време с мен и ще откриеш, че не съм такъв. Не се шегувам, нито търся съчувствие, Карли. Накрая ще те разочаровам. Аз разочаровам всички.

— Някак си се съмнявам в това — промълви тя с лека усмивка. — Утре трябва много рано да съм на работа. По-късно ще обсъдим как ще приведем нашия план в действие. Ще започна да лъжа, за да подготвя почвата. Ще разкажа на всички, че от известно време излизам с един мъж.

— Мислех, че се нуждаеш от време да го обмислиш.

— Няма какво да мисля за работата — обясни тя. — Сигурна съм, че искам да го направя и искам да работя с теб. Другата част е тази, която трябва да обмисля. Нуждая се от известно време, за да реша дали има смисъл, или не.

Другата част? При мисълта сърцето му затуптя по-ускорено. Тя обмисляше дали да спи с него? Дали да превърнат преструвката в истина?

— Добре. Обмисли всичко на спокойствие, без да бързаш, защото аз няма да отида никъде.

— Лека нощ, Бран.

— Лека нощ, Карли. — Ухилен до уши, той отново съблече тениската, сетне и дънките, и остана по боксерки. Имаше шанс да успее. С мисията. С нея.

В крайна сметка денят не се оказа чак толкова лош.