Лекси Блейк
Разплата (12)

11

Карли проследи с поглед Бран, докато се отдалечаваше, невероятно стегнатото му дупе накара дъхът й да секне. Той беше красив мъж и очевидно й вярваше. Не се мотаеше наоколо, за да подслушва разговора й. Тя честно му бе казала кой се обажда и Бран я бе възнаградил с доверието си.

Но не и брат му. Въпреки сладките приказки на Бран, тя знаеше, че ако реши, Дрю можеше да създаде сериозни проблеми помежду им.

Защо изобщо мислеше за това? Двамата нямаха дългосрочни планове. Въпреки това сърцето я бе заболяло, когато бе осъзнала, че Дрю не й вярва.

А може би имаше основателна причина.

— Здрасти, исках да ти се обадя, за да се уверя, че си добре — изрече забързано Шелби. — Видях по новините какво се е случило в онази галерия, където трябваше да си снощи. В репортажа грандамата не изглеждаше толкова съвършена. Сигурно е побесняла заради инцидента.

Карли не бе пускала телевизора през целия ден. Освен това не бе поглеждала телефона си, както обикновено правеше. При нормални обстоятелства щеше да прекара деня в усилия да се увери, че всичко отразявано от медиите за събитията от изминалата нощ, е в позитивна светлина. Щеше да е в постоянна връзка с отдел „Маркетинг“ и личния рекламен агент на Патриша. Навярно щеше да бъде привикана в кабинета на Патриша и главата й едва ли не щеше да бъде отрязана, ако се бе появила дори една неласкава снимка на Патриша.

И въпреки това през целия ден телефонът й не бе звъннал нито веднъж. Досега шефката й би трябвало да се е обадила поне сто пъти или да е изпратила дузина есемеси, независимо какво бе казал Бран. Карли можеше да е на смъртно легло, но Патриша пак щеше да й изпраща есемеси.

Какво ставаше?

— Как го представят медиите?

— Казват, че е било инцидент. Съобщава се нещо за изтичане на газ от една творба от изложбата — отвърна Шелби. — Има ли нещо, което премълчават?

Колко далеч би стигнала Шелби в желанието си да отмъсти за смъртта на брат си?

— Единственото, което знам в момента е, че никога повече няма да посетя модернистична изложба. — Тя чу шуртенето на душа. Погледна назад и зърна най-великолепното мъжко дупе, което някога бе виждала.

— Е, медиите са се сдобили със снимки на Патриша, на които изглежда притеснена и разтревожена. На една от тях очевидно крещи, а гримът й… Изглежда сякаш плаче. Карли, какво, по дяволите, се е случило на изложбата, за да разплаче ледената кралица?

Карли пое дълбоко дъх, защото Патриша сигурно беше бясна. Може би причината да не се е обадила или изпратила есемес беше, че вече нямаше работа. Щяха ли да арестуват Мери? Младата жена още веднъж си пое дълбоко дъх. Първо искаше да зададе няколко въпроса на приятелката си, а после щеше да се опита да разбере какво става в офиса.

— Не знам. Аз бях в болницата. Случи се така, че се намирах в залата, където имаше изтичане на газ.

По линията се възцари кратко мълчание и когато Шелби заговори, гласът й бе дрезгав и сериозен.

— Струва ми се, че трябва да напуснеш. Веднага. Ела тук в Ел Ей и остани при мен.

— Защо да го правя?

— Защото мисля, че някой много могъщ и влиятелен човек иска Патриша мъртва.

— Защо мислиш така?

— Прегледах някои бележки, които брат ми е оставил и се замислих над това, което ти ми каза миналата седмица. Това ме накара да проуча първата компания, от която Кейн е спечелила пари. Не смятам, че Бенедикт Лолес е убил съпругата си. Мисля, че той е бил убит заедно с нея, а останалите инвеститори в бизнеса са платили за убийството им. Знаеш ли кой стои зад компанията „4Л Софтуер“?

Значи Шелби бе навързала нещата.

— Знам.

— Ами ако Андрю Лолес разчиства дълговете си? Искам да помислиш над това. Филип Стратън е умрял, преди „4Л“ да постигне шеметния си успех. Лолес не е могъл да се добере до Стратън. Но някой се е докопал до Касталано, а сега се опитва да очисти и Кейн.

— Стивън Касталано е починал от инфаркт.

— Дали? Умрял е два часа, след като Патриша го е посетила. При това в деня, преди да бъде разпитан от полицията. Мисля, че съвпадението във времето е доста интересно. Прегледах записите от охранителните камери в болницата. Има нещо много странно. Забелязах една жена да влиза в стаята на Касталано десет минути преди той да получи инфаркт. Полицаят го няма, а после мистериозно се завръща, след като жената се е измъкнала от стаята.

— Да не е била медицинска сестра? — Понякога Шелби се увличаше в конспиративните си теории.

— Беше облечена в болнична униформа, но по това време персоналът е бил по средата на смените. Касталано е трябвало да бъде проверен чак след час. А така наречената сестра нито веднъж не погледна директно към камерата. Мисля, че тя е убила Касталано, а сега преследва Кейн. Ами ако членовете на семейство Лолес са пуснали в ход своето отмъщение? Те всички са живи. Много рядко се снимат. Защо ще се опитват да крият лицата си от медиите, ако не планират нещо?

— Може би харесват уединението си. Може би публичността, която са имали, им е достатъчна до края на живота им. — Това не беше причината, но би могла да бъде.

— Не. Онзи мъж крои нещо и аз не искам да бъдеш въвлечена в тази война. — Гласът на Шелби прозвуча умолително.

— Аз вече съм въвлечена. А ти трябва да се откажеш. И щом Дрю Лолес е толкова опасен, колкото твърдиш, ти също трябва да престанеш да се занимаваш с него. Този мъж може да те нарани. Той навярно е по-опасен, отколкото си мислиш, че е.

— Той вече се опита. Да заповяда на бойното поле — заяви Шелби с войнствена нотка в гласа. — Няма да позволя на някакъв безумно богат тузар, който си мисли, че може да купи всичко и всички, да ме разиграва или да ми заповядва. Дръж ме в течение и бъди внимателна, Карли. Обади ми се, ако имаш нужда от помощ. Ще стигна до дъното на тази история и ще разбера какво става. Вече не мога да се откажа.

Връзката прекъсна и известно време Карли остана да седи неподвижно. Шелби знаеше прекалено много. Или поне си мислеше, че знае.

Кому принадлежеше лоялността й? Ако отидеше с новините при Бран, той щеше незабавно да каже на Дрю. Какво щеше да предприеме Дрю? Щеше ли да погне Шелби?

Тя самата току-що се бе запитала докъде би стигнала Шелби в желанието да отмъсти за брат си. А колко далеч би стигнал Дрю Лолес? Той вече бе доказал, че би се възползвал от нея, за да постигне целите си.

Какво трябваше да му каже? Ако споделеше с Бран, той щеше да докладва на Дрю и навярно Шелби щеше да пострада. Не мислеше, че Дрю ще я убие, но можеше да й причини други неща. Карли знаеше, че има и други начини да съсипеш нечий живот.

Стомахът й се сви на топка. Знаеше, че Дрю общува с Шелби онлайн, а тя не бе казала нищо. Беше сигурна, че Шелби подрежда мозайката, което можеше да попречи на плановете на Дрю.

Кому принадлежеше лоялността й? На жената, която от години бе нейна приятелка? Или на мъжа, когото почти не познаваше? Един мъж, с когото времето й бе ограничено?

Един мъж, в когото може би се влюбваше.

Карли изтика на заден план мисълта. Имаше и друг проблем. С треперещи ръце натисна бутона, който щеше да я свърже с шефката й. Патриша отговори на второто позвъняване.

— Карли? Мислех, че си полумъртва. Според твоята секси любовна играчка, ти си прекалено ценна, за да станеш днес от леглото и да си свършиш работата. Има ли някаква причина, поради която ме притесняваш?

Е, кучката се бе завърнала. Предишната нощ може и да бе плакала, но днес Патриша Кейн беше в пълната си мощ.

— Вече съм добре. Лекарите настояват да си почивам ден-два. Това е всичко. Ако имаш нужда от мен в офиса, ще бъда там след час.

По линията се разнесе дълга въздишка.

— Работи от вкъщи. Боя се, че самата аз се нуждая от услугите на гаджето ти. Очевидно той работи за една най-добрите охранителни фирми в света. По-рано днес говорих с някои колеги и те твърдят, че този Тагарт е най-добрият, но имал странни идеи как да си върши работата.

Карли можеше да си представи. След като се срещна с Тагарт и узна, че в един или друг момент всичките му братя бяха работили за него, не бе трудно да предположи, че той смяташе служителите си за човешки същества. Това определено щеше да бъде новост за Патриша.

— Прекратила си договора с охранителната фирма?

— Разбира се. Те изобщо не успяха да се справят с Жасмин и като за капак се случи финалната издънка на изложбата. Цялата вечер бе съсипана. А наметката на Джовани, създадена специално за мен, е напълно унищожена. Цялата е оплескана със зелени петна от трева. Знаеш ли колко беше бесен той?

— Мога да си представя. — Зелените петна бяха станали, защото по това време Карли береше душа. — Следващия път, когато едва не умра, ще се постарая да го направя така, че нито една дреха да няма нужда от химическо чистене след това.

Сякаш леден повей нахлу по линията.

— Внимавай, скъпа, не се самозабравяй. Може и да съм съгласна да ти дам почивката, за която гаджето ти ме помоли, но нито за миг не забравяй кой командва парада. Очаквам те в офиса в понеделник. А междувременно се постарай повече да няма провали и менюто за партито в Ел Ей да е изключително. Очаквам обядът на сезона да мине без инциденти. Всички ще бъдат там. Ако се провали, ще взема главата ти. Или по-скоро тази на сестра ти.

Линията замлъкна. Понякога й се струваше, че Патриша кудкудяка като Злата вещица от Запада. Липсваше само репликата „И малкото ти кученце също“.

Патриша Кейн никога нямаше да я пусне да си отиде. Нямаше да има вълшебна врата, през която да избяга, след като изтекат двете години. Тя щеше да намери друг начин да държи Карли в лапите си, защото Карли продължаваше да й дава това, от което тя се нуждаеше. Тя бе отдала на тази жена всичките си идеи, енергия и талант, без да получи в замяна истинска отплата.

Останалата част от живота й щеше да прилича на жалко риалити шоу. Винаги щеше да бъде в сянка, винаги неоценена. Не че копнееше за слава. Искаше само да има нещо, каквото и да е, което да е нейно.

Изглежда, целият й живот бе преминал да служи на всички около нея, като се започнеше от грижите за майка й, закрилата на сестра й и се стигнеше до опита й да бъде най-добрата съпруга на света.

Кога просто щеше да бъде Карли, а не нечия полезна вещ?

Чуваше как Бран си тананика в банята, докато водата продължаваше да шурти.

Бран може и да се нуждаеше от помощта й, но искаше и нещо друго от нея. Когато Бран беше в нея, тя се чувстваше много по-жива, отколкото от години. Когато я целуваше, вцепенението изчезваше и тя усещаше искрата на някогашното момиче.

Кого заблуждаваше? Тя никога не е била това момиче. Усещаше немощната искра на жената, която искаше да бъде. Жената, която не раболепничеше и не се унижаваше, молейки за най-малките трохички справедливост. Жената, която отстояваше себе си.

Карли се изправи, телефонът падна върху леглото. Не можеше ли да си открадне още няколко момента от онова чувство, преди да реши по кой път да поеме? Накрая тя щеше да бъде сама, но поне за няколко дни можеше да бъде с него.

Бран винаги щеше да бъде на страната на семейството си. Винаги щеше да отиде там, където Дрю го изпратеше, но докато работата приключеше, тя можеше да се преструва, че е с нея.

После те щяха да съсипят Патриша Кейн и нямаше да й се налага отново да лавира в опасния свят на клана Лолес. Можеше да започне друга работа и да се опита да намери малко покой.

Но засега не искаше покой. Искаше него.

Ръцете на Карли се плъзнаха към края на блузата й. Когато влезе в банята, тя беше гола и готова отново да чувства.

* * *

Бран сериозно обмисляше да мастурбира. Нямаше да получи това, което искаше. Щеше да се изкъпе и да прекара остатъка от деня с най-саркастичното копеле, което бе срещал, и Патриша Кейн, от която го побиваха тръпки. Надяваше се, че тя нямаше да се опита отново да го сваля.

А Карли щеше да бъде тук.

Може би трябваше да се преместят в дома й. Дрю се държеше като кретен. Последното, което искаше, беше Карли да се почувства несигурна, защото големият му брат е пълен параноик.

Може би тогава щеше да успее да получи онова, за което жадуваше — да потъне дълбоко в стегнатото тяло на Карли, докато ръцете й здраво го обгръщат. Тази нощ можеше да се люби с нея. Щеше да заспи с тяло, притиснато в нейното, после да се събуди и отново да я обладае.

Май наистина трябваше да мастурбира. Проклетото нещо не желаеше да спадне и цялата студена вода на света нямаше да помогне. Всеки път, когато затвореше очи, виждаше единствено лицето на Карли, докато проникваше в нея. Онези прекрасни очи бяха широко отворени, а ръцете й го стискаха, сякаш никога нямаше да го пуснат.

А после Дрю направо й се бе разкрещял заради онази журналистка. Шелби Гейтс подлудяваше брат му, но Бран нямаше да му позволи да нарани Карли.

Завъртя крана и пусна гореща вода. Никакъв ефект. Щеше да остане възбуден до следващия път, когато я любеше. След това щеше да има няколко блажени момента на покой, преди отново да я пожелае.

Тя беше толкова сладка. Беше му казала, че той не се нуждаел от презерватив, защото взема хапчета. Той никога не бе спал с жена без предпазно средство, но с нея щеше да го направи. Когато е абсолютно сигурен, че е напълно безопасно за нея, той щеше да я люби, без нищо да ги разделя. Не го бе правил никога досега, ала тя беше специална. Щеше да се погрижи за нейната безопасност, а след това през цялото време, докато са заедно, той нямаше да помисли за друга жена.

Разбира се, след като брат му се бе държал толкова заплашително, тя може би нямаше да поиска да го докосне отново.

Бран се пресегна да вземе сапуна, когато почувства лек полъх отзад. Обърна се и вече нямаше никакъв шанс членът му отново да омекне.

Карли стоеше на прага на душкабината, чувственото й тяло бе голо и мамещо. Косата й образуваше ореол около главата, гърдите й стърчаха, а зърната й бяха твърди и щръкнали. Приличаше на истинска богиня. Беше съвършена с женствените си бедра и меки устни.

Той знаеше точно какво искаше да направят тези устни. Възбудата се надигна, страстна и помитаща, и той мигом осъзна, че няма да може да бъде нежен и търпелив с нея. Не и след сутрешната среща. Не и след тревогата, че някой рови в миналото им и се опитва да навърже следите, което никой от тях не желаеше.

Искаше я на колене. Искаше устните й да обхванат пениса му. Жадуваше да зарови ръка в меката й коса, за да разбере тя кой беше нейният любовник.

— Може би сега не е най-удачният момент, скъпа. — Последното, което искаше, бе да я изплаши. Той можеше да бъде доста… невъздържан. Тази сутрин бе успял да овладее страстта си. Сега беше на ръба. Трябваше да укроти звяра. Предстоеше му да се изправи лице в лице с Патриша Кейн и това го притесняваше. Караше го да изпитва нуждата да господства, а това можеше да изплаши една сладка и невинна жена като Карли.

Тя вече бе имала един откачен любовник. Нямаше нужда да задоволява извратените му сексуални желания. Нуждаеше се от търпелив и нежен любовник, а той не беше сигурен, че точно в този момент можеше да бъде такъв.

Тя не гледаше лицето му.

— На мен ми изглежда идеалният момент, Бран.

Той едва не изръмжа от отчаяние.

— Скъпа, малко съм напрегнат. Мислех, че може би ще е по-добре да се върнем в твоята къща. Защо не отидеш да се приготвиш и не дойдеш с мен и Тагарт в Сан Агустин? Ще прекараме уикенда там.

Беше готов на всичко, стига тя да не разбере какви мръсни неща искаше да прави с нея. Да не разбере как можеше да я използва, за да облекчи болката му.

— Това звучи страхотно — промърмори Карли, докато престъпваше прага на просторната душкабина.

Беше красиво облицована с пясъчножълти плочки. Бран беше сигурен, че Карли знае всички дизайнерски термини за големия душ, пейката и многобройните душ аксесоари. За него банята беше просто хубава.

Ала Карли беше още по-хубава. Кожата й направо сияеше. Тя въздъхна, когато водната струя заплющя по нея, и прокара ръце през косата си. Тялото й се изви, гърдите й щръкнаха към него.

Възбудата му се надигна, сякаш самата й близост беше като магнит, привличащ го по-близо. С мъка заповяда на ръцете си да не я сграбчат. Поривът да се протегне и да я придърпа по-близо беше дяволски неустоим.

— Но мисля, че разполагаме с малко време, преди да потеглим. — Тя протегна ръка право към гърдите му. Положи длан точно там, където лудешки биеше сърцето му, очевидно нехаеща за голотата си. — Мога да приготвя обяд за нула време. Имаме поне час и половина, преди да се наложи да тръгнем. Хрумват ми няколко начина как да го прекараме.

По дяволите. Членът му пулсираше. Той стисна зъби. Горещата вода го обливаше на талази.

— Карли, в момента не мога да бъда нежен. Мисля, че трябва да изляза и да те оставя да се изкъпеш.

Устните й се извиха в най-сексапилната усмивка.

— Аз вече си взех душ. Не съм тук, за да се къпя, Бран. Мислех, че ще бъде забавно отново да се изцапам.

Нежната й длан се спусна надолу, погали корема му и продължи към слабините. Спря малко преди да достигне пениса.

Той се протегна и сграбчи китката й. Карли трябваше да разбере в какво се забърква, защото той скоростно достигаше точката, от която нямаше връщане. Тя беше твърде близо, прекалено прелестна, за да я отблъсне.

— Карли, идеята не е добра.

Тя вдигна лице към него.

— Защо?

— Не се контролирам. — Не това беше проблемът. — Или по-точно искам да контролирам.

— Ти винаги се контролираш, Бран. — Прозвуча, сякаш беше нещо лошо.

Карли нямаше представа колко грешеше. Той пое дълбоко дъх, за да се успокои.

— Искам да контролирам теб, Карли. Искам те на колене, за да те науча как да ме любиш с уста. Ще заровя ръце в косата ти, ще проникна в устата ти, а по някое време ще свърша. Ще те накарам да преглътнеш и да ми благодариш. За такъв контрол говоря. Не искам да бъда нежен с теб.

Ръката й се придвижи по-надолу, пръстите й докоснаха мъжествеността му. Тя пристъпи към него и гърдите й докоснаха неговите.

— Смяташ, че винаги трябва да си нежен?

В живота му не беше имало много нежност, но той искаше тя да получи онова, което заслужаваше. И точно заради това не можеше да остане с нея. В него се таеше прекалено много мръсотия и злост, които тя не заслужаваше.

— Смятам, че с теб трябва да бъда.

Тя се намръщи.

— Желая те, Бран. Желая те целия, без остатък, а това означава, че желая и грубостта ти. Не съм някоя кукла, която трябва нежно да любиш и да трепериш над нея, сякаш е от порцелан. Не съм от порцелан. Аз съм силна. Искам да бъда твоя любовница, а не обект на съжаление.

Дясната му ръка намери косата й и леко изви един кичур, давайки й да разбере, че думите й не бяха приемливи. Той можеше да понесе много от нея, но никога това.

— Не говори така за себе си. Ти не си обект на съжаление.

Устните й се извиха нагоре и той разбра, че е попаднал в капан.

— Тогава ми покажи онзи Бран, който иска да ме контролира. Мога да го понеса.

Карли падна на колене и ръката му пусна косата й. Дланите й помилваха бедрата му, очите й се вдигнаха и се впиха в него.

А той не можеше да се сдържа нито секунда повече.

— Искаш да ме опознаеш? Може да не ти харесам.

— Мисля, че ще останеш изненадан колко мога да понеса. — Езикът й облиза долната й устна.

Мамка му. Тя щеше да го подлуди.

Бран се втренчи в нея. Имаше чувството, че всеки миг ще експлодира. Това беше частта от него, с която се бореше, нуждата да завладява и подчинява. Не по лош начин, а за да й достави удоволствие. Той винаги искаше да задоволи една жена. Имало бе много пъти в живота му, когато той самият не бе получавал удовлетворение. Още като съвсем млад бе открил, че му носеше наслада да доставя удоволствие на жените и да ги наблюдава как тръпнат от оргазъм. Понякога не му беше нужно повече.

С нея искаше да бъде себичен. Искаше нещо повече, не само да знае, че й е било хубаво с него. Искаше тя да копнее за него и за това, което можеше да й даде; да изгаря от желание и в замяна да му отдаде всичко.

— Как обичаш да те любят с уста, Бран? — Гласът й бе нисък, но всяка дума отекваше в тялото му.

Той потисна ръмженето си и се предаде, пращайки по дяволите намерението да бъде нежен. Може би щеше да й покаже малка част от звяра, криещ се в него. Може би ако започнеше да го подхранва с най-малките хапки, той нямаше да излезе наяве, нямаше да се нуждае от кръв. Може би щеше да успее да скрие от нея тази грозна част от себе си.

Протегна се и докосна косата й, прокарвайки пръсти през нея.

— Казах ти как обичам, макар че бях сериозен за изследването. Няма да свърша в теб. Не и докато не се уверя, че е безопасно. Аз не правя секс без презервативи, но съм бил на някои доста противни места и нищо не е сто процента сигурно. Конкретно този урок ще трябва да почака, но това не означава, че не можем да пробваме някои игрички. Остани на колене, но се придвижи до пейката. Разтвори широко крака.

Той беше внимателен със секса, но имаше нощи, които не помнеше. Нощи, когато се опитваше да намери забрава в алкохола, а на сутринта се събуждаше до някоя случайна жена в леглото. Всяка година се изследваше, но не желаеше да подлага Карли на риск. Излезе от банята и отвори чекмеджето, където бе прибрал презервативите, които Дрю му бе дал, когато го бе помолил за няколко. Дрю бе завъртял очи, поклатил глава и промърморил някаква лекция да не хлътва по момичето.

Бран не му спомена, че вече бе хлътнал.

— Наистина ли взе презервативи от брат си? — Тя се бе извърнала и го гледаше. Не беше на мястото, където я бе оставил.

— Да, взех. Приближи се до пейката, Карли. Или можем да се изкъпем, после ще те любя нежно и ще забравим цялата тази идея за игричките.

Тя бързо се обърна и разтвори крака. Май не го осъзнаваше, но позата му осигуряваше великолепна гледка към дупето й. Много привлекателно, заоблено дупе. Тя беше създадена да бъде обладавана безмилостно, с извивки, бедра и гърди, които караха устата му да се пълни със слюнка.

Той падна на колене и прокара ръка по гърба й.

— Не се движи. Ако се движиш, ще спра.

— Що за игра е това, Бран? Една от онези извратени игрички, когато трябва да те наричам „сър“?

— Не. Това е една от онези игри, когато ти правиш това, което ти казвам, докато те довеждам до оргазъм. Не е нужно да ми казваш „сър“, макар че ако искаш да те напляскам, аз съм насреща. — Щеше да му хареса да я наблюдава, преметната върху коляното му, докато полукълбата й със сърцевидна форма очакват плясването на ръката му.

— Ще ме напляскаш ли?

Той я шляпна по дупето. Не прекалено грубо, макар че можеше да се обзаложи, че заради горещата струя пръстите му я жилнаха.

Тя ахна, но успя да остане неподвижна.

— Не беше чак толкова зле, нали? — попита Бран, прокарвайки ръка върху мястото, което бе шляпнал. Не се нуждаеше от това. Ако не й се нравеше, никога вече нямаше да го прави. Щеше да си фантазира за това, но не желаеше наистина да й причини болка.

— Не, не беше зле. — Задъханият й глас бе доказателство, че му казва истината.

— Любовниците трябва да могат да играят игри. Сексът трябва да е истинско развлечение. — Или той поне винаги бе смятал така. Не че имаше много жени, които можеше да нарече свои любовници. Само две бяха останали с него повече от няколко нощи, но с тях наистина се бе забавлявал. Приятни сеанси, по време на които се превъплъщаваха в различни роли, пресъздаваха фантазиите си.

Не. Пресъздаваха техните фантазии. Той винаги се бе старал да доставя удоволствие на партньорките си. Докато Карли бе предложила да достави удоволствие на него.

Каква беше неговата истинска фантазия? Една жена, която го изследваше, която го оставяше да открие от какво се нуждае и после му го даваше.

Той искаше Карли да му вярва. Изпитваше необходимост тя да се нуждае от него.

Плесна я отново, наблюдавайки как кожата й порозовява. Писъкът, който се изтръгна от устата й, възпламени мъжествеността му, накара го да пулсира от неистово желание.

Немирникът можеше да почака. Неговата фантазия не можеше.

— Трябва да ми кажеш, ако нещо не ти харесва. — Бран се наклони и отметна мократа й коса настрани, преди да я целуне отзад по врата. Толкова меко, уязвимо място. Позволи на езика си да си поиграе малко.

— Ще го направя. Кълна се, ще го направя. Не бих ти казала, че желая това, но се оказа, че го желая. Заболя ме, но после ме възбуди. Искаш ли да се обърна, за да те целуна и аз?

Харесваше му така. На колене, тялото й отворено за него. Ръцете му се плъзнаха надолу по гърдите й, обхванаха ги. Нежно захапа врата й, съвсем леко го гризна.

— Няма да се движиш, докато аз не те раздвижа. Каза, че не искаш да се отнасям с теб като с порцеланова кукла. А искаш ли да бъдеш моята секс играчка? Моята хубава, малка секс играчка. Всичко това е само за мен и аз мога да правя каквото си поискам с теб. Аз те поръчах. Попитаха какви са желанията ми и аз казах, че искам гърди, които да изпълват шепата ми, с хубави розови зърна, с които мога да си играя.

Гърдите й се размърдаха в дланите му, сякаш тя не можеше да се сдържи. Дупето й също се раздвижи. Карли леко изви гръб, но така дупето й се допря до възбудата му. Харесваха й мръсните му думи.

Той можеше да й даде повече. Толкова повече. Неговата очарователна домакиня имаше нужда от малко цинични думички, за да се разгорещи и възбуди? Можеше да го прави по цял ден. Беше лесно, защото тя го вдъхновяваше за някои наистина много мръснишки помисли.

— Пожелах да направят моята играчка сладка, дръзка и умна. — Бран облиза тила й, прокара език надолу по гърба. — Кожата й да има вкус на слънце и да я дарят с чувствени форми, които мога да обгръщам, докато я обладавам.

Без да отделя ръце от нея, с тяло, притиснато в нейното, той можеше да почувства реакцията й. Всяка неприлична думичка, която й бе прошепнал, изглежда караше сърцето й бясно да препуска, а тялото й леко да се гърчи до неговото, сякаш го молеше да изпълни обещанията си.

— Особено ясен бях за това, което искам от моята лична секс играчка. — Той отново се придвижи надолу, ръцете му намериха бедрата й и той целуна вдлъбнатината на кръста й. — Искам тя да има красива кестенява коса с червени златисти кичури и прекрасна кожа. Трябва да е достатъчно силна, за да се противопостави на семейството ми и достатъчно сладка, за да знае кога да застане до мен. Между другото, благодарих ли ти за това? Не движи ръцете си или ще спра това, което правя.

Това, което правеше, бе да плъзга бавно дясната си ръка към центъра на женствеността й. Тя застина и за миг затаи дъх.

— Няма да се движа.

Точно това искаше Бран от нея. Искаше да чуе това скимтене в гласа й, умоляващо го да продължи. Благодарен беше на човека, решил, че се нуждае от душкабина, която можеше да побере поне десетина души, защото сега имаше достатъчно пространство, за да се движи. Плъзна се назад, лявата му ръка обхвана едната й гърда, а дясната бе близо до съкровеното й местенце. Членът му докосваше заоблените полукълба на дупето й. Бран леко помръдваше бедра, наслаждавайки се на допира на кожите им.

— Искам да съм сигурен, че моята секс играчка харесва вниманието, което й оказвам, защото изцяло ще й се посветя. — Погали с върха на средния си пръст пулсиращата й женственост. Бе влажна и всичко, което той трябваше да направи, бе да я докосне леко, да й прошепне няколко цинични думички. Тя мигом откликна. — Харесваш ли вниманието, с което те дарявам, Карли?

Тя изскимтя.

— Да. Моля те, Бран. Толкова е трудно да стоя неподвижна.

— Но ще го направиш заради мен. Нали? — Мъчителят й близна мидичката на ухото, обхващайки и другата й гърда със свободната си длан.

Карли кимна с глава, останалата част от тялото й не помръдна.

— Да.

— Защо си толкова влажна? От душа ли е? — Пръстът му отново проникна в най-чувствителното й място, плъзгайки се по мокрия отвор. Този път го притисна, доставяйки й още малко удоволствие.

Тя простена, но успя да остане неподвижна.

— Не. Не е заради водата. Заради теб е.

— Заради мен? Това е заради мен? — Отново и отново я обхождаше. Женствеността й бе възбудена докрай, влагата й лепнеше по дланта му.

— Да. Всичко е заради теб.

— Какво искаш да направя? — Палецът му милваше клитора й, докато средният му пръст я пронизваше докрай. Толкова сладък сок и всичкият бе негов.

— Всичко, което пожелаеш.

— Ами ако кажа, че искам да те любя с език? Ще ми позволиш ли да те вкуся?

— Да.

— Ще разтвориш ли крака и ще ми позволиш ли да допра устни до теб? Но съм длъжен да те предупредя — езикът ми ще завладее цялата ти сладка плът. Няма да остане нито едно местенце, което да не съм изследвал.

Тя изстена, преди да успее да отговори.

— Моля те, люби ме, Бран. Вече не издържам. Искам да ме любиш. По всеки начин, по който искаш.

Той щипна леко женствеността й, завладявайки вниманието й.

— Не нея. Не искам нея. Аз искам теб. Искам да спя с теб, Карли Фишър. Трябва да знаеш, че аз може и да играя игра, но виждам единствено теб. Така че кажи ми го отново.

— По всеки начин, по който ме искаш — пророни тя. — Искам те, Бран. Искам твоето тяло и устните, и езика ти. Само твоите.

Това искаше да чуе той.

— Настани се върху пейката. Петите горе, краката широко разтворени.

Тя се изви, движейки се колкото може по-бързо. Той й помогна да се настани. Карли не мислеше за нищо друго, освен за насладата, с която той можеше да я дари.

Нито пък той. Осъзна, че всичко друго избледняваше, когато беше с нея. Не мислеше, нито планираше, нито правеше каквото и да било, съсредоточавайки се единствено върху времето, прекарано с нея. Всички причини, поради които не можеше да остане с нея изчезнаха, и Бран не искаше нищо друго, освен мига да спре. Може би това беше истинската му фантазия, че той няма да я напусне и тя няма да има нужда от по-добър мъж. Той щеше да бъде достатъчен за нея. Той я заслужаваше.

Тази пейка имаше идеалната височина. Нямаше начин той да е първият мъж, който се отдаваше на ласки с любимата си в тази душкабина. Очевидно семейната двойка, която прекарваше почивките си тук, поддържаше огъня на страстта. Мислено благодари на Алекс Маккей, задето бе почти толкова висок, колкото него. Застанал на колене той бе в идеалната поза да направи всички неща, които й бе обещал.

Тя беше толкова красива. Бран бе сигурен, че се чувства неудобно с широко разтворени крака, но на него никога не му бе изглеждала по-прекрасна. Карли бе страстна жена, която не се свенеше да поиска това, което желае. А тя желаеше него.

— Моята играчка е най-секси играчката, която някога съм виждал. Тя е идеална за мен — промълви той. — Ти си идеална за мен, Карли. — Въпреки че двамата играеха, той искаше тя да запомни това завинаги.

— Ти изкарваш наяве неща, които никога не съм подозирала, че съществуват в мен. Аз не съм тази жена, Бран. Такава съм само заради теб, и кълна се, че ще се разкрещя, ако отново не ме докоснеш.

По-късно трябваше да й обясни, че обича да я гледа. Можеше да се взира с часове в нея, ако му позволеше. Тя беше истинско творение на изкуството. Но той имаше споразумение с нея. Нямаше търпение отново да я докосне, отново да я вкуси.

Чувственото й цвете беше идеално и влажно.

— Помня, че ти обещах отново да те вкуся. Трябва да кажа, че ако кожата ти има вкуса на слънце, тогава женствеността ти е чист грях. — Прокара език по нежния процеп, опивайки се от сладостта й, от уханието на възбудата й.

Изведнъж го разтърси собственически инстинкт, какъвто не бе изпитвал никога досега. Тя беше негова. По дяволите, тя му принадлежеше. Тя никога не бе откликвала по този начин на друг мъж, защото му принадлежеше. Съпругът й не бе успял да я накара да крещи, защото тя се е нуждаела от Бран.

Той разтвори нежно пулсиращите гънки, езикът му я обладаваше с дивата страст, с която щеше да я превземе и тялото му. Скоро. Щеше да я люби по всички начини, по които един мъж можеше да люби жена си. Искаше я във всяка възможна поза, така че по нея да не остане и сантиметър, небелязан от него.

Пръстите замениха езика му, прониквайки все по-надълбоко. Вдигна глава и срещна погледа й, сведен към него. Тя го желаеше, зениците й бяха тъмни и уголемени от страст.

— Моля те.

Бран се надвеси и продължи да й доставя удоволствие.

Викът й отекна в помещението и сърцето му заби толкова бясно, че сякаш щеше да изхвръкне от гърдите му.

Бран продължи, докато тръпките й не престанаха и тя не застина. Пенисът му пулсираше. Сега бе неговият ред. Сега бе неговият ред и той го желаеше. Желаеше този оргазъм по-силно от увереността, че я бе направил щастлива. Искаше да бъде вътре в нея, да знае, че тя се е разтворила докрай, подчинила тялото си на неговото.

— На ръце и колене. Веднага! — Заповедта изплющя като камшик, докато той протягаше ръка към презерватива, който бе приготвил, преди да започнат играта.

Бран искаше вечно да играе с нея. Тя бе подходящата жена.

Но дали бе подходящият момент?

Пропъди мисълта, а тя се подчини без колебание. Лицето й бе зачервено, когато се плъзна надолу и застана на ръце и колене пред него. Предлагаше му себе си, без никакви въпроси. Беше на колене пред него, уязвима и открита.

Това беше най-страхотният наркотик, който някога бе вземал, а в годините на шибаната си младост той бе пробвал доста.

Погали члена си, макар че нямаше нужда да го прави. Беше твърд като скала. Нахлузи презерватива и захвърли опаковката. Придвижи се зад нея. Харесваше му грубия допир на плочките до коленете му. Контрастираше с нежната кожа под ръцете му и пламтящата й плът, когато се притисна в нея.

Мека, топла и влажна. Бран сграбчи бедрата й и проникна в нея. Това беше всичко, от което се нуждаеше. Искаше я тясна, влажна и стегната около него. Членът му навлезе по-навътре и той прималя от наслада, когато тя се притисна към него.

— Направи го пак, бебче. Вече можеш да се движиш колкото искаш. — Бран искаше страстта й, нейния огън. Играта бе приключила и той беше готов за истинското удоволствие на деня.

Прониза я докрай, забравил всяка мисъл да бъде нежен. Сега не искаше да бъде нежен. Тя беше възбудена и жарка и той можеше да направи каквото пожелаеше с нея. Карли щеше да получи единствено удовлетворение и наслада.

Бран проникваше отново и отново, докато тя се извиваше и гърчеше, притисната до него. Харесваше му това, че тя се бореше за оргазма си. Не се сдържаше. Тя се движеше, стенанията й изпълваха малкото пространство и накрая изглежда целият му свят се стесни единствено до звуците и въздишките на неговата Карли.

Неговата.

Той се протегна и отново намери центъра на удоволствието й. Този път тя щеше да издържи повече, тъй като само преди малко бе достигнала върха. Все още усещаше вкуса й и сладкият аромат го караше да тръпне отвътре. Бран се покори на звяра, който изглежда винаги дремеше под повърхността. Страстните му движения ставаха все по-бързи.

Тя отново достигна оргазъм, мускулите й се стегнаха около него, довеждайки го до ръба на екстаза.

Бран я притисна силно, докато летеше към шеметните висини. Държеше я здраво, завладян от мисълта никога повече да не я пусне.