Лекси Блейк
Разплата (10)

9

Карли се размърда, но не отвори очи, не искаше да напуска блажената топлина, която я обгръщаше. Бран.

Тя се бе сгушила до Бран, ръцете му бяха обвити около нея. Чувстваше се сгряна, щастлива и в безопасност. Чуваше ударите на сърцето му под ухото си. Той бе в леглото до нея и тя бе потънала в обятията му.

Вчера беше ужасен ден, но тази сутрин младата жена се бе събудила закриляна и пазена, както не се бе чувствала от години. Може би никога.

Все още си спомняше колко изплашена бе, когато изгуби съзнание, какво бе изпитала в мига, в който бе отворила очи и Бран беше там, а тя знаеше, че той няма да я остави да умре. Беше я изнесъл от онази сграда. Беше дошъл, за да я спаси и нито за миг не я бе изоставил. Патриша се бе държала по типичния си отвратителен начин, но Бран я бе защитил и от нея. Някак си думите на шефката й не я бяха засегнали толкова болезнено, защото той беше там, като здрава стена, която я предпазваше от всички и всичко.

Ръката му се стегна около нея и тя разбра, че е буден.

— Добро утро, слънчице — прозина се той. — Как спа? По-добре ли се чувстваш?

Карли се чувстваше малко отчаяна. Това беше толкова глупаво, но жадуваше той да я целуне, да се претърколи и да покрие тялото й със своето. Не искаше да изживее още един ден, без да узнае какво е да бъде с Брандън Лолес. Толкова време бяха прахосали. Всъщност знаеше, че не беше чак толкова много, но й се струваше, че той отдавна присъства в живота й, а досега само я бе целунал. Беше я целунал, но не бе продължил. Двамата бяха разговаряли с дни, бяха се опознали, но помежду им нямаше физическа интимност. Не беше ли това следващата стъпка?

Тя се сгуши още по-близо до него.

— Чувствам се страхотно.

В началото тя беше толкова непреклонна, че Бран като че ли се нуждаеше от нещо повече от физически знак, който да му подскаже, че Карли е готова да прекрачи границата на приятелството.

И той искаше това, нали?

Беше толкова внимателен с нея, толкова галантен. Не означаваше ли това, че я желае? Когато я бе целунал, бе усетила, че той иска да бъде с нея. А той често я целуваше. Целуваше я, когато изглеждаше редно.

Дали това означаваше, че той го прави, когато бе нужно, заради прикритието?

— Аз самият спах отлично — рече той с възхитително дрезгав глас. — Това е изненадващо. Обикновено сънят ми е ужасен. — Бран се размърда, обърна се на една страна, но я притегли към себе си. Беше толкова интимен жест на сумрачната утринна светлина, телата им така притиснати едно до друго. — Наистина ли си добре? Лекарят каза, че ден или два ще се чувстваш уморена. Затова те доведох тук, по-далеч от изкушенията на работата.

Карли определено не се чувстваше уморена. Тялото й бе като наелектризирано. Младата жена вдигна лице към него. Той бе забулен в сенките, тъй като щорите бяха спуснати, а лампите изгасени, но Карли различаваше очертанията на устните му.

— Добре съм, Бран. Чувствам се прекрасно.

Ръката му погали косата й.

— Радвам се, но въпреки това ще си почиваш. Никакви телефонни обаждания. Никаква работа. Искам днес най-вече да лежиш край басейна или може би, ако се чувстваш добре, да се разходим по плажа. Но аз ще дойда с теб.

Отнасяше се с нея като с инвалид. Не това впечатление искаше да създаде тя. Време беше за действие. Карли се надигна и докосна устните му със своите.

— Чувствам се изпълнена с енергия. Макар че нямам нищо против да остана още няколко часа в леглото.

Той отскочи назад, сякаш го бе опарила. Изтърколи се от леглото и седна.

— Идеята не е добра. Имам предвид за теб. Трябва да почиваш. Аз имам да свърша куп неща.

Е, това отговори на въпроса й. Може би той не се бе държал като джентълмен само заради нея. Бран бе прекарал цяла седмица в дома й и беше безупречен гостенин. Карли бе помислила, че просто не желае да я пришпорва, че я оставя тя да наложи темпото. Може би това е било подходящ начин да я контролира. Сега, след като вече си бяха осигурили охраната на „Кейн Корпорейшън“, той вече нямаше нужда да я контролира.

— Искаш ли кафе? — попита Бран, стана и посегна към панталона си. — Мога да ти донеса една чаша. Освен ако не смяташ още да поспиш. Прекара дълга нощ.

Слава Богу, че в стаята беше тъмно и той не можеше да види пламналото й от срам лице. Тя придърпа завивките до брадичката си. Предишната нощ се бе почувствала малко безсрамна да си легне само по бикини и прекалено тясно потниче. Беше решила, че може да влезе в ролята на съблазнителка.

Сега осъзна, че навярно е изглеждала смешна и беше дълбоко благодарна, че той не бе видял оскъдното й облекло.

— Не. Няма нужда.

— Чаша вода или сок? Не съм сигурен какво имаме, но ще намеря нещо, а после ще се погрижа за закуската. — Бран вдигна ципа на панталона си, без да я поглежда.

— Казах, че нямам нужда от нищо. Искам само да си отида у дома. Там мога да си почивам не по-зле, отколкото тук. Вероятно дори по-добре, защото се нуждая от известно усамотение. — И време да се справи с това ново развитие на нещата. Дали той си е мислил, че тя няма да се поддаде? Че спокойно може да флиртува, както му харесва, защото тя никога няма да го приеме насериозно? Някои мъже се отнасяха по този начин с нея. Гледаха на нея като на безполово и безопасно същество.

Разбира се, онези мъже обикновено ограничаваха флиртуването до подмятания и закачки, без физическа близост. Те не я бяха целували, сякаш не можеха да дишат без нея. Не я натикваха в малки стаички, където не можеха да отлепят ръце от нея.

Но явно всичко е било само преструвка и сега, когато тя беше вече в играта, той очевидно бе вън. Време беше да предприеме всички важни стъпки и да преосмисли плановете си за днес.

Бран се обърна.

— Вече ти казах, че няколко дни ще останеш тук. Ще си по-склонна да си почиваш, ако си по-далеч от офиса.

Тя седна, придърпвайки чаршафите около себе си.

— Прибирам се у дома. Тук никого не познавам. Не желая да оставам тук.

— Миналата нощ нямаше нищо против.

Миналата нощ имаше намерение да го съблазни. Той бе дал да се разбере, че Карли може да очаква по-интимна близост от негова страна. Днес се чувстваше използвана.

— Както сам изтъкна, миналата нощ не бях на себе си. Тази сутрин вече съм добре и си отивам у дома. Дори нямам дрехи тук. А сега, ако бъдеш така добър да ме оставиш сама, ще си взема душ и ще се обадя за такси. А ти имаш среща с Патриша. Можеш да си отдъхнеш няколко дни от задължението да бъдеш бавачка.

Той спря и застина неподвижно.

— Задължението да бъда бавачка?

Как другояче трябваше да го възприема?

— Виж, снощи имаше инцидент. Аз размислих и стигнах до заключението, че Ди Лука вече няма основание да ме преследва. Ти се погрижи за това и аз ти благодаря. Не ме е страх от него, така че повече няма абсолютно никаква причина да оставаш в дома ми. Съжалявам, че толкова дълго те ангажирах да ме пазиш.

Той отиде до стената и внезапно лампите светнаха.

— Какво, по дяволите, означава всичко това?

Бран стоеше до другия край на леглото, което бяха споделяли предишната нощ, челюстта му бе стисната, а очите приковани в нея. Изглеждаше… ядосан. Защо? Защото тя му се опълчваше? Е, налагаше се да го приеме.

— Искам да се прибера у дома. Нямам намерение да прекарам три дни на напълно непознато място. Където не познавам никого.

— Познаваш мен.

Дали? Тя познаваше милия Бран, който седеше на масата й и ядеше всичко, което сложеше пред него. Познаваше мъжа, който я бе целунал и й бе казал, че е красива. Но не беше сигурна, че познава Бран, който сега стоеше пред нея. Той приличаше на великолепен, разгневен бик, но тя нямаше да се изплаши.

— Ти получи това, което искаше. Вече се сближи с шефката ми. Сега можеш да се оттеглиш. Много скоро ще заминем за Калифорния и ти ще свършиш своята работа, а аз моята. Не е нужно да оставам тук цели три дни.

— Мислех, че се споразумяхме да остана с теб, докато всичко това приключи.

В гърдите й се надигна отчаяние. Опитваше се да бъде разумна и логична, а той я караше да губи контрол.

— Споразумяхме се да останеш с мен, докато има смисъл. Ти се справи с проблема Ди Лука. Вече не ме грози опасност.

— Не съм сигурен за това — отвърна той и лицето му доби упорито изражение.

Карли нямаше намерение да продължава този спор. Време беше да се облече. Щеше да се почувства по-добре, ако имаше някакви прилични дрехи на себе си. В случая това бяха болничните, но всичко бе за предпочитане пред нейния провалил се опит за съблазняване.

— Е, аз вече съм голямо момиче и мога да се грижа за себе си. Защо не излезеш, за да се облека?

Очите му гневно блеснаха.

— Защо не престанеш да се преструваш на превзета девица от Средновековието? Видял съм голяма част от тялото ти, Карли. Не е нужно да се покриваш така, сякаш ще ти се нахвърля при първа възможност.

Сега и на нея й дойде до гуша от него. Забрави за цялата си несигурност, защото беше по-добре да е бясна, отколкото да се чувства засрамена. Той я бе накарал да се озове в това положение. Тя не го бе разбрала погрешно, нито си бе въобразила нещо. Бран я бе накарал да повярва, че я желае, а сега изглежда даваше на заден, преструвайки се, че не разбира какво се бе случило.

Наистина се оказа, че е прекалено идеален, за да е истински. Той просто се прикриваше по-добре от останалите мъже. Ако тя се държеше по обичайния си покорен и свенлив начин, той щеше да си играе докрай с нея. Щеше да използва желанието й срещу самата нея.

Карли отметна завивките.

— Не, предполагам, че и двамата знаем, че ти няма да го направиш, нали?

Бран се намуси обидено и поклати прекрасната си глава.

— Какво означава това? Карли, не разбирам защо си ми толкова ядосана.

Тя трябваше да му разясни някои неща относно това, как щеше да се развива партньорството им от сега нататък. Всъщност щеше да бъде освобождаващо да си каже всичко открито. Тя бе повярвала на думите му, но като при повечето мъже, думите му имаха повече от едно значение, повече от една цел.

— Ядосана съм, защото не беше нужно да си играеш с мен по начина, по който го направи. Щях да ти сътруднича и без да се преструваш.

— Да се преструвам?

Младата жена завъртя очи и скочи от леглото.

— Да, да се преструваш, че ме желаеш. Смятам, че ти предложих няколко съвършено разумни сценария още в началото, които не включваха твоята роля да ме правиш на глупачка.

— И как съм те направил на глупачка?

— Защо продължаваш да се преструваш? Разбрах те. Няма нужда да ми се казва по два пъти. Повече няма да те притеснявам за секс. Можеш да продължиш да играеш ролята си за пред публиката, но ако не сме на сцената, бих предпочела да не си наоколо. А сега, ако обичаш, напусни тази спалня и ме остави да се изкъпя. Ако се нуждаеш от мен, използвай телефона си или ми изпрати имейл. — Тя мина покрай него с решителна крачка и се запъти към разкошната баня на апартамента.

Още една причина да не остава тук. Мястото беше зашеметяващо и очевидно принадлежеше на хора, които имаха очарователен живот. Тя бе научила, че отсядането в някое прекрасно място често можеше да я накара да си мисли, че и нейният живот е прекрасен. Това би могло да подлъже човек да повярва, че и той би могъл да живее така.

Почти бе стигнала до банята, когато една груба ръка се протегна и я сграбчи. Издърпа я рязко и я притисна към стената.

— Не съм направил нищо, за да заслужа подобно отношение.

В гърдите й заклокочи гняв.

— Наистина ли? Предполагам, че от твоя гледна точка е вярно. Мислиш, че флиртуването със закръглено момиче е благотворително дело? Така ли гледаш на това? Защото нека ти кажа нещо, Брандън. Аз не го възприемам по този начин. Щеше да бъде наистина благотворително дело, ако беше стигнал докрай, но ти не си достатъчно мъж, за да го сториш, нали?

Ръката му се стегна около китката й.

— Пусни ме. Какво смяташ да направиш, Бран? Бесен си, защото пълното момиче е прозряло плана ти?

Тя го изгледа кръвнишки, сетне млъкна. Видя как вената под лявото му око пулсираше. Той сякаш се взираше в нея, но очите му бяха празни. Цялото му тяло леко трепереше.

Какво, по дяволите, правеше тя? Защо го предизвикваше така? Сълзи запариха в очите й. Може би това, което той бе сторил, не беше най-приятното нещо на света, но нейната постъпка беше още по-лоша. Тя не беше такава жена.

Каквото и да бе сторил той, навярно смяташе, че е било за добро. Бран никога не й бе казвал, че ще бъде нейно гадже. Никога не я бе лъгал, освен че я бе целунал, когато очевидно не го бе искал. Навярно си е мислил, че е имал нужда от подобен контрол, но не бе могъл да доведе играта до край.

Той вече я бе спасил два пъти, а тя бе готова да се нахвърли върху него, защото не искаше да спи с нея. А той очевидно преживяваше свои си проблеми. Понякога Бран изглеждаше толкова далечен, сякаш бе заклещен някъде и се нуждаеше от нея, за да го измъкне от мъчителния свят в главата му.

Тя протегна свободната си ръка. Трябваше да приеме отхвърлянето му с финес. Един мъж не командваше желанията си. Той не можеше да промени факта, че не я намира за привлекателна, както тя не можеше да промени факта, че беше почти влюбена в него. Карли плъзна пръсти по лявата му вежда, за да отнеме от напрежението му.

— Бран, извинявай. Не биваше да казвам всичко това. Беше злобно и недостойно от моя страна. Моля те, успокой се. Не е нужно да се караме. Повече няма да бъда жестока.

Ръката, сключена около китката й, малко отпусна хватката си, но той оставаше мълчалив.

— Всичко е наред. Всичко ще е наред между нас, стига да ми простиш. Почувствах се наранена и избухнах.

— Как те нараних? — Думите излязоха с гърлено ръмжене.

Нима той не разбираше? Преди няколко минути тя мислеше, че той продължава да я измъчва, ала сега не беше толкова сигурна. Може би той не разбираше защо е толкова разстроена. Беше унизително, но пък и тя му наговори някои ужасни неща.

— Аз се опитах да те накарам да ме любиш, а ти скочи като опарен от леглото. Всичко е наред. Онези целувки са били само за да ме накараш да свикна и да се чувствам спокойно с теб. Щеше ми се да ми го беше обяснил, защото си помислих, че означават нещо повече, но въпреки това не биваше да се държа толкова отвратително.

— Ти ме целуна. — Той отново гледаше в очите й, а не през нея.

— Съжалявам.

Другата му ръка улови свободната й и внезапно двете й ръце бяха вдигнати високо над главата й.

— Ти ме целуна. Искала си да го направиш?

Толкова ли е била непохватна? Нима той дори не е разбрал, че тя го е целувала със страст?

— Да, но сега разбирам, че е било грешка.

Неприятно й бе, задето се чувстваше толкова уязвима. Смяташе, че преди малко е била уязвима, но сега той я държеше здраво, а погледът му се спусна надолу по тялото й. Езикът му се стрелна навън, облизвайки долната му устна подобно на големия лош вълк, който е готов да се нахвърли на сочната мръвка.

— Скочих от леглото, за да не разбереш.

Дали през последните няколко секунди температурата в стаята не се бе повишила с десет градуса? Цялото й тяло пламтеше и тя не бе сигурна как ще се справи с това, което той смяташе да каже. Въпреки това, като пеперуда, привлечена от пламъка, Карли не можа да възпре въпроса си:

— Да не разбера какво?

Косата му, разрошена от съня, се спускаше над очите му, които я пронизваха, докато тялото му се притискаше в нейното. Тя беше приклещена между стената и невероятно здравото и силно мъжко тяло. Много възбудено мъжко тяло.

— Мислех, че ти е студено и ти се опитваш да се стоплиш. Реших, че ако разбереш колко съм възбуден, може би малко ще се стреснеш. А не исках да те изплаша. — Сега изглежда нямаше подобен проблем. Той търкаше бедрата си в нейните, позволявайки й да почувства колко е твърд. — В бъдеще, когато искаш секс, едно любезно „Бран, може ли да правим секс?“ ще свърши работа. Или може да си уговорим кодова дума, когато сме на публично място и ти искаш да ми кажеш, че ме желаеш. Нещо безобидно, като например „гладна съм“. Тогава ще знам, че трябва колкото се може по-бързо да те отведа на някое усамотено местенце.

— Ами ако наистина съм гладна?

— Тогава, след като те любя, ще те нахраня. — Устата му се задържа над нейната. — Мислех, че ще е по-добре, ако избегнем това. По-добре за теб. Аз не съм мъжът, за когото ме смяташ. Затова скочих от леглото. Исках да те защитя.

— А сега вече не искаш да ме защитиш?

— Не мога. Не и сега. Както казах, аз не съм мъжът, за когото ме смяташ. Отдавна се научих да се наслаждавам на удоволствията, когато и където мога. Научих се да бъда егоистичен и смятам да бъда егоистичен с теб, Карли. Давам ти последна възможност да избягаш. Ще пусна ръцете ти и ти можеш да си тръгнеш, да ми дадеш няколко минути, за да се окопитя и след това отново ще се върнем към предишните си отношения. Ще бъдем приятели и аз ще се отнасям към теб като с дама, защото аз наистина те харесвам.

— Ами ако не избягам? — Тя вече бе направила своя избор. Нямаше начин да излезе през онази врата.

— Тогава ще бъдеш моя, докато това приключи. Карли, помисли над това. Искам те, но аз не съм добър за никоя жена. Стоях по-далеч от теб, защото ме е страх, че мога да ти причиня болка.

Поне беше откровен. Болката беше за предпочитане пред ужасяващото емоционално вцепенение от последните години. Всичко беше за предпочитане пред онази мъчителна самота, която я бе сковала. Навярно аферата им щеше да продължи само няколко седмици, но поне щеше да се чувства жива.

Ръцете му я пуснаха и той отстъпи назад. Милият, сговорчив Бран, когото познаваше, бе изчезнал и на негово място се бе появила гладна пантера. Великолепен хищник и тя не искаше нищо друго, освен да бъде неговото пиршество. Вече не й пукаше за килограмите или гърдите й, които вече не бяха съвършени. Имаше значение единствено този миг и желанието да му покаже, че нямаше намерение да бяга от него.

И може би този път нямаше да има недоразумения.

Тя пристъпи към Бран, доволна, че сега той бе притиснатият до стената. Пресегна се, улови големите му китки и ги стисна с все сила.

— Искам да ти изясня нещо, Лолес. Аз съм голямо момиче и мога сама да решавам. Ти беше честен с мен. Това е всичко, което искам. — Тя се притисна към него, триейки тяло във възбудата му. — Искам да прекарам следващите няколко седмици с теб. Не искам нищо друго, освен тези няколко седмици и малко доброта, когато нашата връзка приключи. Можеш ли да ми дадеш това?

— Никога няма да бъда лош с теб, Карли. Но не мога да имам дългосрочна връзка. Не съм създаден за това. Искам го, но няма да се получи.

Честност. Точно това искаше тя. Щеше да му се отдаде с широко отворени очи и щеше да се справи с последствията, когато той си тръгнеше. Но засега щеше да му се наслаждава.

— Хайде да видим дали този път си ме разбрал по-добре.

Младата жена се повдигна на пръсти, докосна с устни неговите, плъзгайки език по долната му устна. Тялото й се сгуши в неговото, попивайки цялата тази сила и мощ. Нейният мъж беше само мускули и кръвта й кипна.

— Не казвай, че не съм те предупредил — изръмжа той, преди да се освободи от хватката й.

Ръцете му се спуснаха надолу по гърба й, обхванаха дупето й. Тя едва успя да си поеме дъх, преди да се озове във въздуха, притисната към гърдите му. Краката й инстинктивно се раздвижиха и се увиха около тънкия кръст на Бран, докато сърцето й лудешки препускаше. Карли се вкопчи здраво в Бран, който пое контрола и устата му завладя нейната.

Той се движеше, но тя не се интересуваше от нищо друго, освен от усещанията, които събуждаше езикът му, когато се плъзна в устата й и се преплете в чувствен танц с нейния. Големите му ръце стиснаха дупето й, докато вървеше към леглото.

Той я положи върху него и покри тялото й със своето. Устата му не се откъсваше от нейната, ръцете му галеха тялото й. Толкова дълго. Беше минало толкова дълго време, откакто бе вкусила успокоението от друго тяло до нейното. През цялата нощ Карли бе чувствала единение и безопасност, както никога досега. Не бе останала будна, притеснена, че ще хърка или ще се движи в леглото и ще го събуди. Тя просто се бе сгушила до Бран, сякаш най-естественото нещо на този свят бе да спи до него.

Да го целува, също й се струваше най-естественото нещо на света. Ръцете му се пъхнаха под потничето и тя се изпълни с трепетна наслада, когато се придвижиха към гърдите й. Ахна, когато ги обхванаха. Мазолестите му шепи потъркаха зърната й и тя усети как помежду им сякаш пламна електрическа искра.

— Колко време е минало? — Въпросът прозвуча като приглушен тътен, защото той целуваше шията й, когато го зададе.

— Прекалено дълго. Две години. Не съм го правила още от преди развода. — Дори и тогава никога не се бе чувствала по този начин. Роджър беше очарователен и привлекателен и очевидно бе използвал всичките си добри спални техники върху други жени, защото тя бе изпитала много по-силни усещания през няколкото секунди, докато беше с Бран, отколкото през всички пъти, когато бе спала с Роджър. Цялото й тяло пулсираше от живот и енергия. С Роджър тя не знаеше какво прави, затова го бе оставила той да контролира всичко.

Карли все още не знаеше какво прави, но ръцете й не спираха да се движат. Изглежда, не можеше да ги укроти.

Палецът му обходи зърното й и той целуна брадичката й.

— Искам да проникна в теб веднага, Карли. Искам да потъна дълбоко в теб, но предполагам, че ще ти е нужно известно време, за да се възбудиш.

Съвсем не. Идеята й се стори прекрасна.

— Напротив. Да го направим.

Той потърка зърното й между палеца и показалеца си. Съвсем мъничко я заболя, а после сякаш огнена лава потече във вените й.

— Не и докато не съм сигурен, че си готова. Ти все едно си девствена. Искам да ти бъде хубаво. Знам твоята предишна история и ти би трябвало да узнаеш нещо за моята.

Защо той говореше толкова много? По дяволите, Роджър никога не говореше. Разбира се, тя никога не бе желала Роджър така, както желаеше Бран. Ако не продължеше да я докосва, щеше да умре.

— Просто ми изпрати списък на предишните си любовници и да приключим с това. А сега, моля те, може ли пак да ме целунеш?

Той се засмя и целуна върха на носа й.

— Толкова си нетърпелива. Знаеш ли, това ме изпълва с желание да забавя темпото. Ще го направя както трябва. След като известно време сме заедно, ще започнеш да ме свързваш с удоволствието и тялото ти само ще откликва. Безпокоя се, че още не си готова за мен, а искам да се почувстваш добре, така че какво ще кажеш да оставиш водещата роля на мен? Като мъж, напълно посветил се на това, да доставя удоволствие на жените още от десетгодишна възраст, защо не ми позволиш да те направлявам? Ти контролираш готвенето, домакинството и дори ако искаш да ми подбираш дрехите, ще ти позволя, по дяволите. Но тук контролирам аз.

Той беше единственият. Тя се чувстваше абсолютно извън контрол. Всяка негова дума изглежда я възбуждаше все повече, а той дори още не бе проникнал в нея.

— Бран, аз съм готова. Никога досега не съм се чувствала по този начин. Искам те.

Той съвършено се владееше.

— Не и така, както ще бъдеш след двадесетина минути. Замълчи и ми позволи да ти покажа колко те обожавам. — Устата му отново покори нейната и тя беше безсилна да се бори с него.

Това щеше да я измъчи, но беше очевидно, че ще действат по неговия начин. И беше прав. Тя нямаше голям сексуален опит, а той наистина я оставяше да ръководи почти всичко останало. Винаги й позволяваше тя да избира какво да гледат по телевизията. Седеше до нея и гледаше заедно с нея, сякаш самото й присъствие бе достатъчно, за да се забавлява. А веднъж, когато се измъкнаха, за да отидат на кино, той се бе постарал да избере филм по неин вкус.

Този мъж знаеше как да се погрижи за една жена.

— Казвал ли съм ти колко си красива? — Той гризна ухото й, леката болка я накара да потръпне, защото сякаш проникна до самата й сърцевина.

— Винаги го правиш. — Никога не пропускаше да й направи комплимент, когато слезеше долу, облечена за деня. Това я караше да гледа на себе си по различен начин. — Мислех, че ме ласкаеш, за да се сближа с теб. Но това не е в твой стил, нали, Бран?

Той обсипа с нежни целувки брадичката й.

— Не. Аз винаги казвам това, което мисля, бебче. Не си играя игрички с теб. Не желая да се чувстваш и за секунда несигурна с мен.

Пръстите й се заровиха в копринено меката му, черна коса. Карли никога не бе срещала мъж като него, а и той изглеждаше прекалено добър, за да е истински, но тя щеше да престане да търси под вола теле. Прекаленото втренчване в нещата и несигурността почти бяха съсипали всичко преди няколко минути. Тя трябваше да му каже откровено какви чувства събуждаше той в нея и навярно досега вече щяха да са много по-напреднали. Нямаше да прахосват ценни моменти. Особено след като навярно имаха толкова малко време, за да бъдат заедно.

— Караш ме да се чувствам красива, Бран. Искам да знаеш колко силно те желая. Казвала ли съм ти колко си прекрасен?

Той вдигна глава, усмивката върху лицето му беше болезнено сладка.

— И не си разстроена, че получи мен, вместо Дрю?

Нахалник, той знаеше отговора.

— Ти си най-красивият мъж, когото някога съм срещала и нямам търпение да проникнеш в мен.

Може би трябваше да ускори темпото с малко мръсни приказки.

— Много си сладка — призна той. — Въпреки това няма да ме накараш да побързам. Ще съм бавен, защото искам да опозная всеки сантиметър от теб.

Той се придвижи надолу по тялото й. Очевидно представата на Бран за опознаване означаваше да я целува. Устните му докосваха всеки сантиметър от кожата й, докато ръката му обхващаше гърдата й. Единственият момент, когато спря бавното си проучване, бе, за да съблече потничето през главата й и да го захвърли.

— Това се казват страхотни гърди. Исках да ги почувствам в ръцете си в мига, в който ги видях. — Той отново се надвеси над нея.

Карли простена, когато устните му докоснаха зърното й и жадно го засмукаха.

Краката й се разтвориха по своя собствена воля, правейки място за него, опитвайки се да го изкушат и примамят. Всяко смукване я разгорещяваше все повече.

Затова той не искаше да бърза. Сексът, който бе правила досега, винаги е бил забързан и макар да бе имала задоволяващи оргазми с Роджър, тя никога не се бе отдавала така докрай на момента. Докато беше в леглото с бившия си съпруг, в главата й винаги нахлуваха странични мисли. А сега, с Бран, нямаше никакви други мисли, никакви тревоги или притеснения. Той бе сътворил един свят, където съществуваха само те двамата. Беше го сътворил с бавни целувки и нежни милувки.

Тя се отпусна, разбрала най-сетне, че той ще действа по своя си начин и че нищо не можеше да го накара да размисли. Той искаше да я люби дълго и бавно и знаеше какво прави. Обожание. Тази дума бе използвал той. Бран искаше тя да разбере колко силно желае всеки сантиметър от нея.

— Това трябва да изчезне. — Той бе покрил с целувки корема й и бе стигнал до ръба на бикините.

Смъкна ги надолу и се надигна. Карли се почувства изложена на показ и беззащитна, ала нещо в начина, по който той се взираше в нея, я успокои. В миналото винаги бе искала светлините да са изгасени или да е под завивките, но страстта в очите на Бран я накара да се почувства секси. Чувстваше се нещо повече, когато беше с него. Много повече от нечия асистентка. Много повече от нечия сестра. Тя беше Карли и изборът да бъде с него бе изцяло неин. Нейният себичен избор.

С него тя не беше нечия асистентка. Не беше длъжна да се грижи за някой друг. Дори напротив, имаше някой, който да се погрижи за нея.

— Така ли ще ме оставиш? Само аз ли ще бъда гола? Защото от дни чакам да видя как изглеждаш без тези дрехи.

Отново онази негова усмивка озари стаята. Обичаше това в Бран. Той не се преструваше. Ако чувстваше нещо, тя можеше да го види. Когато беше щастлив с нея, той се усмихваше. Тя не трябваше да се тревожи за това, какво си мисли той. Всичко се изписваше върху прекрасното му лице.

Бран разкопча панталона си и бавно го смъкна надолу, разкривайки стегнат корем и великолепно оформени бедра, идеално хармониращи с мускулестите му гърди. Явно бе прекарал много време във фитнес залата. Много. Беше прекрасен. Образец на мъжествеността.

И имаше наистина голяма мъжественост. Голяма, прекрасна и съвършена, като всичко у него.

— Това е поглед, който завинаги ще запомня — промълви Бран и ръцете му обхванаха глезените й. — Харесва ти как изглеждам.

— Всяка жена, която не е сляпа, ще хареса как изглеждаш, Бран. — Коя жена не би била привлечена от него? С черните си като смола коси и изумрудени очи, той бе мечтата на всяка жена.

— Аз се интересувам само от теб — пророни той тихо. — Искам да ме смяташ за секси.

Секси беше много слаба дума. Той беше секси и сладък, а понякога представляваше такава загадка за нея, че Карли бе сигурна, че можеше да прекара целия си живот, опитвайки се да го разгадае.

— Луда съм по теб.

Изражението му омекна.

— Аз също съм луд по теб, Карли.

Това беше достатъчно. Засега.

Той я придърпа надолу по леглото и коленичи пред нея. Сърцето й се разтупка в гърдите при мисълта какво се канеше да направи той. Щеше да я вкуси, а тя бе сигурна, че Бран имаше изискан вкус.

Обикновено в подобни моменти тя се чувстваше стеснително и неловко, но не и с него. Искаше да е с него повече от всичко на света. Желанието й бе по-силно от страховете й. Искаше да се почувства жива, както я караше да се чувства единствено Бран.

— Ето, това е, което искам. Ти си влажна и готова за мен. — Устата му се надвеси над нея, думите му възпламениха кожата й. Ръцете му се притиснаха върху вътрешната страна на бедрата й, разтвориха я широко, оставяйки я уязвима и възбудена.

Нямаше да изпита това е никой друг, ала с него се чувстваше в безопасност. Беше съвсем естествено да разтвори крака и да се открие единствено за този мъж.

Усещаше как най-съкровената й сърцевина пулсира за него.

— Моля те, Бран. Ще ме подлудиш.

— Нямаш представа колко си права, бебче. — Устните му докоснаха женствеността й. Очите му останаха приковани в нея, тъмните кичури бяха разпилени по челото му.

Тя наблюдаваше как прокарва език по нежната плът.

Чисто удоволствие я разтърси от глава до пети. Целият й свят се стесни до усещането на устата му. Нищо друго нямаше значение, освен устните му. С всяка секунда от вниманието му женствеността й пламваше все повече в отчаян копнеж.

Той разтвори листенцата на влажното цвете, проправяйки си път по-навътре. Обсипваше я с милувки, стенейки.

Ръката му се придвижи нагоре, палецът му се плъзна по клитора й.

Тя едва не подскочи.

— Отпусни се. — Всяка дума, изречена от устата му, отекваше в нея. — И после и двамата ще стигнем заедно до върха. Нека го направя по моя начин и ти обещавам, че следващия път, когато пожелаеш едно бързо чукане, аз ще съм твоят мъж. — Очите му погледнаха нагоре и лицето му се смръщи. — Аз съм твоят единствен мъж. Да сме наясно.

Сериозно? Той искаше да обсъждат отношенията им точно сега? Бран беше най-вбесяващият мъж на света.

— Не съм чакала две години, за да се сдобия с любовник, а след това да хукна да търся в интернет още пет. Докато сме заедно, ти си моят единствен мъж.

— Аз също не искам никоя друга, освен теб. — Той притисна съвсем леко палец, но достатъчно, за да я накара да се загърни. — Харесва ли ти?

От устните й излезе скимтене, ръцете й стиснаха чаршафите в юмруци, за да обуздае порива си да се притисне отново в ръката му.

— Да.

— А какво ще кажеш за това? — Той дръпна палеца си, сведе глава и прокара невероятно талантливия си език.

— Да. — Думата се отрони с въздишка от устните й. Едва.

— А ако направя това?

Тя не можеше да види какво прави изкусният й мъчител, но го усещаше. Един дълъг пръст проникна по-надълбоко, но това не беше достатъчно. Изобщо не беше достатъчно. Тя искаше повече.

— Моля те, Бран. Убиваш ме.

— Е, не бих искал да те убия. Не и след като здравата се потрудих да те спася. — Устата му отново се спусна надолу, докато пръстът му започна да се движи навътре и навън.

Тялото й се скова, всеки нерв се напрегна в очакване на онова, за което я бе подготвил. Заради това действаше толкова бавно. Той искаше да я доведе до ръба, неспособна да мисли за нищо друго, освен за вълшебното усещане, за жарта, изгаряща я до полуда.

Той я притисна, откривайки някакво магическо място, което никой друг дотогава не бе намирал. Тя сподави вика си, когато цялото й тяло се изпъна като струна, а удоволствието се разпростря до всичките й клетки. Ехтеше в нея, карайки времето да забави своя ход, докато Карли наблюдаваше как главата на Бран се движи над нея, а ръцете му стискат бедрата й.

Токлова близо. Чувстваше се толкова близо до него. Толкова интимно свързани. Младата жена се притисна отново към него, опитвайки се да попие последната капка удоволствие.

Цялото й тяло се отпусна, кръвта й пулсираше в прекрасна отмала.

Бран се надигна.

— Кажи ми, че мога да те взема.

Карли с усилие отвори очи. Какво имаше у този мъж? Той беше различен от всички мъже, които някога бе познавала. Всеки друг мъж би се строполил отгоре й, доволен, че е изпълнил своята част и сега е негов ред. Но не и Бран. Той стоеше над нея, нуждаещ се от одобрението й. Нямаше да я докосне, ако не изречеше позволението на глас. Тя се втренчи в него. Възбудата му ярко се открояваше на фона на мускулестото му тяло. Беше толкова твърд, толкова готов и въпреки това този мъж я чакаше да му каже, че всичко е наред.

— Бран, моля те — прошепна тя. Не помръдна. Не искаше нито за миг той да се усъмни, че тя изпита дори моментно колебание. Не изпитваше такова. Нуждаеше се да го почувства в себе си. Той беше точният мъж в точното време и Карли не искаше нищо друго, освен да му даде удоволствието, с което той я бе дарил. — Моля те, ела тук и бъди с мен.

Той се протегна, придърпа панталона си и пъхна ръка в джоба. Взе портфейла си и тя видя как извади от него един презерватив.

— Аз съм на хапчета. — Не бе променила навиците си. Знаеше, че навярно е трябвало, но вземаше малките хапчета от години и макар че дълго време не й бяха нужни, сега щяха да са от полза.

Той поклати глава, докато разкъсваше пакетчето.

— За нищо на света. Ще отида на лекар, за да се изследвам, но дотогава няма да те докосна без презерватив. Знаеш ли какво искам?

Тя знаеше.

— Искаш да сме заедно, докато това приключи.

— Но не искам да те нараня.

Карли вдигна глава.

— Моля те, Бран. Нуждая се от теб.

Той се погали, втренчен в нея, ръката му се плъзгаше по мъжествеността му. Тя не сваляше очи от него, тялото й бе отпуснато и задоволено, ала въпреки това усещаше как отново се възбужда. Той се подготвяше за нея. Щеше да я обладае.

И това й се струваше най-правилното нещо на света.

Бран нахлузи презерватива и се притисна към нея. Тя въздъхна, когато усети топлината на кожата му до нейната. Той се нагласи между краката й, а тя беше повече от готова да го приеме. Точно това искаше той. Никаква болка. Само удоволствие и изумителното усещане да я изпълва докрай. Карли прокара пръсти по гърба му, докато свикваше с огромния му размер.

— Толкова си прекрасна — прошепна Бран, притискайки се към нея.

Както при всичко останало, което този мъж правеше, той беше бавен, методичен и идеално се владееше. Застина, давайки й възможност да се отпусне. Целуваше я дълго и бавно, езикът му отново и отново я милваше. Това беше още едно съблазняване, което отново запали огъня в нея. Тя го желаеше, искаше да го дари с наслада, но сега отново започваше да иска още.

Той беше толкова голям, обгръщаше я с мъжественото си тяло, караше я да се чувства мека, женствена и копнееща за него.

— Остани с мен — промълви той, когато тя започна да притваря очи. — Остани с мен.

Тя ги разтвори широко, докато наблюдаваше как изражението му се промени, когато той започна да се движи. Очите му заблестяха, челюстта му се стегна, но той я гледаше, опитвайки се да улови най-малката промяна.

Това не беше само стремеж тялото й да се чувства добре. Бран се опитваше да се съедини с нея. Досегашните й преживявания бяха само физически, без разговорите, от които изглежда Бран се нуждаеше. Да говори с него, да усеща връзката помежду им, ето кое правеше това много повече от секс, много повече от естествено функциониране на две тела.

— Толкова ми е хубаво с теб — прошепна младата жена. — Обичам да те усещам върху себе си.

— Ти си толкова красива, Карли. Трябва да знаеш колко си красива за мен. Миналата нощ мислех, че съм те изгубил.

Тя се надигна, за да го поеме още по-дълбоко. Той я изпълваше докрай, с възхитително умение.

— Знаех, че ще ме откриеш навреме.

Дори когато се бе предала на мрака, тя мислеше за него.

Бедрата му се движеха все по-силно и по-бързо. Огнени пламъци избухнаха в нея и тя сграбчи дупето на Бран. Тялото й се движеше ведно с неговото, откривайки ритъма, който щеше да я отведе там, където жадуваше. Той се движеше все по-бързо, чертите му се изкривиха от страст.

Карли усещаше как я докосва навсякъде. Не остана и сантиметър от тялото й, непогален от него. Бе се вкопчила в него, бедрата й плътно обвиваха кръста му, ноктите й се забиваха в гърба му. Той изглежда нямаше нищо против. Целуваше я безспир, покорявайки устата й, докато възбудата му я пронизваше отново и отново.

— Свърши за мен. Искам да чуя виковете ти, Карли. Да вървят по дяволите тези безмълвни глупости. Позволи ми да чуя как се чувстваш. Ти си толкова тиха, но с мен не е нужно да се сдържаш.

Той искаше повече от оргазма й. Тя усещаше как неговият наближава. Бран искаше нещо, което тя никога досега не бе давала. То щеше да я накара да се почувства уязвима, но думите му бяха разтворили душата й, освобождавайки това, което бе дълбоко заровено в нея.

Когато оргазмът й разцъфтя, тя изкрещя името му.

Бран изстена и започна да се движи бясно в нея, сетне тялото му се напрегна, преди да потръпне конвулсивно и да се отпусне отгоре й.

Останал без дъх, той целуна шията й и я притисна в обятията си. Изглежда не бързаше да се отмести от нея и това й хареса. Харесваше й как я притискаше с тежестта си, как изпълваше целия й свят.

— Ето това исках — промърмори младият мъж.

Карли се притисна към него. Точно това искаше и тя.