Стефани Гарбър
Каравал (44)

Епилог

Докато звездите се накланяха по-близо до земята с надежда да видят целувка, вълшебна като Каравала, Донатела затанцува под балдахина от любопитни дървета. Искаше й се и тя да си има някого, когото да целува.

Въртеше се от партньор към партньор, пантофките й почти не докосваха земята, сякаш шампанското, което беше изпила по-рано вечерта, съдържаше парченца от звезди, които я носеха на педя от тревата. На сутринта сигурно щеше да съжалява, че е изпила толкова много, ала в момента чувството, че лети, й носеше искрена наслада. А и след всичко преживяно имаше нужда от една нощ на щастлива забрава.

Продължи да яде пияни кексчета и да пресушава големи кристални чаши с алкохолен нектар, докато главата й не се завъртя заедно с тялото. Буквално падна в прегръдките на поредния си партньор. Той я притисна до себе си по-плътно от останалите. Големите му ръце се плъзнаха решително около кръста й и донесоха нови вълни на удоволствие. На Тела й харесваше самоувереният му стил. Когато я поведе към края на празненството и далече от тълпата, на нея й се стори, че усеща ръцете му и на други места по тялото си. Може би той щеше да отвлече мислите й от всички неща, които от страх не беше споделила със сестра си.

Тела наведе глава назад и се усмихна. Ала нощта беше потъмняла, а нейното зрение се беше прибулило. Партньорът й не приличаше на нито един от актьорите, с които се беше запознала. Когато се наведе по-близо до нея, Тела различи само самодоволна усмивка. Ръцете му се плъзнаха надолу. Тя си пое рязко дъх, когато мъжът впи пръсти в диплите на роклята й, после той… изчезна.

Случи се толкова неочаквано, че Тела залитна назад.

Допреди миг младият мъж я притискаше към себе си и категорично се канеше да я целуне. А сега се отдалечаваше. Вървеше толкова бързо, че на Тела й се прииска да не беше пила толкова много. Преди да е направила и две крачки, той изчезна в тълпата, оставяйки я сама, премръзнала и… с нещо доста тежко в джоба.

Ледени тръпки полазиха по голите й рамене. Главата й се въртеше, да, но беше достатъчно трезва да знае, че тежкият предмет не е бил у нея допреди миг-два. Изкуши се да повярва, че е ключ… може би нейният непознат се надяваше тя да го последва в стаята му за целувката, която така и не бяха споделили. Но ако е искал това, реши Тела, едва ли би избягал толкова бързо.

— Май имам нужда от още една чаша шампанско — промърмори Тела на себе си и отстъпи по-далече от шумното множество. Нямаше представа какъв е предметът в джоба й, освен че беше увит в хартия, но имаше острото чувство, че е предназначен единствено за нейните очи.

Извади предмета. Събираше се в шепата й. Голяма монета, увита в бележка. Такава монета Тела виждаше за пръв път. Разви бележката и прибра монетата в джоба си.

Почеркът беше смел и прецизен.

Моя най-скъпа Донатела,

Поздравления, задето избяга от баща си и оцеля по време на Каравала. Радвам се, че планът ни проработи, макар да не се съмнявах нито за миг, че ще издържиш играта докрай.

Сигурен съм, че майка ти ще се гордее с теб. Знам, че нямаш търпение да се срещнете. Ще спазя обещанието си да те заведа при нея.

Но първо трябва да изпълниш своята част от сделката. Надявам се, не си забравила какво ми дължиш в замяна на всичко, което споделих с теб.

Смятам скоро да си събера дължимото.

Искрено твой, Приятел