Стефани Гарбър
Каравал (27)

26

Роклята сякаш й се подиграваше. С несъществуващите си ръкави и дълбокото сърцевидно деколте, тази дреха не изглеждаше сладка, а скандална, много по-скандална от онази, която Скарлет беше избрала в магазина.

Кремави копчета грееха като слонова кост в топлата светлина на стаята. На дъното на кутията Скарлет намери малка бележка, прикрепена към счупена безопасна игла.

— Сигурно е паднала от роклята — измърмори Скарлет.

От едната страна на бележката имаше изображение на цилиндър, от другата — кратък текст:

Представям си, че ще ти стои прекрасно.

С топли поздрави,

Д.

— Кой е Д.? — попита Джулиан.

— Сигурно някой иска да повярвам, че е от Донатела. — Но Скарлет знаеше, че този подарък не е от сестра й. Подигравката с булчинската рокля можеше да идва само от един човек, потвърждаваше го и цилиндърът върху бележката. Легендата.

Невидими паяци полазиха по кожата й, чувството бе така различно от ярките цветове, с които я беше заляло първото му писмо.

— Мисля, че това е петата улика.

Джулиан изкриви лице в гримаса.

— Защо реши така?

— Какво друго да е? — каза Скарлет и извади бележката си с уликите.

Това е първата ти улика по пътя към нея.

Другите не ще получиш толкова лесно.

Някои ще те накара да се усъмниш в здравия си разум.

Картичка на Прокълнатия замък

Втората улика ще намериш сред отломките от нейното изчезване.

Следвай момчето с черно сърце?=сайдер

Третата ще трябва да заслужиш.

Четвъртата ще ти струва нещо ценно.

Два дни от живота ми срещу съня на Айко.

За петата ще трябва да скочиш в тъмното.

Мнозина ще се провалят, но един непременно ще успее.

Имаш пет нощи две нощи да откриеш четирите останали улики и момичето, а след това Легендата ще ти изпълни обещаното желание.

— Ето, вече съм разгадала първите четири улики — изтъкна Скарлет. — Остава само петата.

— Но как може това да е петата улика? — усъмни се Джулиан. Все така гледаше роклята, сякаш тя беше покрита не с копчета, а с нещо доста по-неприятно. И точно тогава Скарлет се сети. И копчетата, и цилиндърът бяха улики.

— Легендата е прочут със своя цилиндър, а аз от началото на играта постоянно намирам копчета — каза тя. — Не бях сигурна дали копчетата означават нещо, но след като видях тази рокля — цялата в копчета, — вече съм почти напълно сигурна, че е така. До магазина, от който купих роклята, имаше алея от копчета, която водеше до шапкарница и кинкалерия във формата на цилиндър.

— Все още не разбирам защо това трябва да означава нещо. — Четеше бележката на Скарлет с уликите и въсеше чело. — „За петата ще трябва да скочиш в тъмното.“ Какво общо има това?

— Не знам. Може би става въпрос за доверие на сляпо. Един вид предизвикателство от страна на Легендата — да отидем в онзи магазин като цилиндър и да видим какво ни очаква там, без да задаваме въпроси и да търсим обяснение. — Скарлет не беше докрай убедена в теорията си, но беше разбрала, че колкото и логично да разсъждава, в уравнението винаги ще има променливи величини, които ще й убягват. Да, предпазливостта беше начин да се опази, но понякога я спираше прекомерно.

Ала Джулиан сякаш бе на противоположното мнение. Ако се съдеше по физиономията му, май искаше да я метне на рамо и да я заключи някъде, скрита от света.

— Слънцето ще залезе след по-малко от час — твърдо каза Скарлет. — Ако преди това ти хрумне нещо по-добро, ще се радвам да го чуя. Ако не, стъмни ли се навън, трябва да отидем в магазина и да видим какво ни чака там.

Джулиан погледна отново към роклята и отвори уста сякаш да каже нещо, но после стисна устни и кимна.

— Ще проверя дали баща ти не се мотае в коридорите, после тръгваме.

Скарлет го изчака да излезе, после облече роклята и взе копчетата, които беше събрала. Сториха й се нищожни и съвсем обикновени, но може би в тях имаше нещо вълшебно, което да открие тепърва.