Сюзън Ий
Краят на дните (48)

48

Гледам как Рафи и войниците му се насочват под синьото небе към гнездото и се чудя какво ли ще стане там. Иска ми се да присъствам на състезанието, но също толкова ми се иска да избягам и да се скрия. Несъмнено ще бъде жестока история. И се питам ще понеса ли да гледам, като знам, че отрядът на Рафи е по-слабият участник.

Хващам волана, все още дълбоко замислена. Преди да запаля двигателя, мама се свива на седалката като момиченце и полага глава в скута ми. Потърква ми бедрото, сякаш да се увери, че наистина съм тук.

Дишането й става дълбоко и равномерно и тя потъва в сън. Преди колко ли време е спала за последно? Между притесненията за Пейдж и мен надали е имала много възможности да почива. Бях толкова вманиачена да намеря и опазя сестра ми, че не съм мислила много за мама.

Полагам длан върху жилавата й коса и я милвам. Тананикам й песента извинение. Зловеща е и поражда какви ли не сложни чувства, но само тази приспивна песен знам.

Майка не ми е задавала обичайните за всеки нормален човек въпроси и аз съм й благодарна. Изглежда светът дотолкова е полудял, че е станал напълно разбираем за нея.

Паля двигателя и подкарвам камиона.

— Благодаря ти, мамо. Задето дойде да ме спасиш… — гласът ми излиза писклив и малко неуверен. Прочиствам си гърлото. — Не всяка майка би го сторила в свят като този.

Не знам дали ме чува, или не.

Тя ме е виждала в обятията на демон — или поне на същество, което смята за демон. Виждала ме е да изскачам от Белиал, яхнала адска твар. Вече ме видя и в компанията на група измъчени, драни живи Паднали. И току-що присъства и на целувката ми с ангел.

Не бих винила дори здрав човек, ако повярва, че съм дълбоко забъркана с дявола или поне с врага. Нямам представа и какво й се върти в ума. Винаги се е бояла от такъв сценарий и винаги ме е предупреждавала. Но… накрая се случи.

— Благодаря, мамо — повтарям тихо. Има още много за казване. И в една здрава връзка между майка и дъщеря вероятно щеше да бъде изречено.

Но дори не знам откъде да започна. Затова просто си тананикам онази зловеща песен, която тя ни пееше, когато излизаше от особен лош пристъп.