Филипа Грегъри
Последните Тюдори (76)

Дворецът Уайтхол
Лондон, пролетта на 1565 г.

Красавецът Хенри Стюарт, лорд Дарнли, получава разрешение за пътуване, за да отиде при баща си в Шотландия, и Елизабет му дава съгласието си да замине. Двамата съветници на Елизабет — Робърт Дъдли и Уилям Сесил — въодушевено приемат неговото отпътуване, всеки по свои собствени себични причини. Робърт Дъдли би изпратил и самия дявол в Шотландия да се ожени за кралицата, ако така самият той остава на сигурно място у дома, а Сесил смята, че Хенри — говорещ френски, културен и благовъзпитан, с прекрасни обноски, братовчедът, когото нашата сродница лейди Маргарет Дъглас натрапва на Мери още от мига на нейното овдовяване — ще отвлече вниманието на кралицата от опитите да сплоти и управлява народа си. Предрича, че Хенри Стюарт ще предизвика безкрайни неприятности.

Никой освен майка му не мисли, че кралицата на шотландците ще приеме красивия младеж сериозно: Елизабет никога не би го приела. Но Сесил смята, че Хенри Стюарт и баща му, графът на Ленъкс, които се сприятеляват с всички шотландски лордове, будят гнева на влиятелния проповедник Джон Нокс, подклаждат стари съперничества и предявяват права над принадлежащите на съпругата на Ленъкс земи на семейство Дъглас, ще объркат нещата в Единбург толкова, че Мери няма да може да се справи. Ожесточено подкрепящите протестантството шотландски лордове ще намразят превзетото и негодното да управлява английско момче-папист и ще организират заговор срещу него, разбивайки крехката подкрепа, която Мери си е спечелила.

От своя страна Робърт Дъдли отчаяно се бои да не бъде прокуден в Шотландия и оженен за жена, която сигурно го ненавижда като прелюбодеец и убиец на съпругата си. Той знае, че каквото и да казва сега, Елизабет никога не би му простила, ако се ожени за друга. Той залага всичко на неспособността й да го остави да си отиде. Подтиква я да изпрати Хенри Стюарт на негово място, като средство за отвличане на вниманието в двора на Мери — нищо повече.

Никой не споменава дори, че красивият лорд Дарнли може да бъде подходящ съпруг и съветник за кралица Мери, че може да се погрижи тя да остане вярна на Англия, и да служи като английски посланик и разумен съветник. Той още няма двайсет години и е прекарал живота си под суровата власт на своята майка-папистка, ту глезен, ту хокан от нея. Отгледан е като придворен: той е чаровен, мил и забавен, приятен в компания. Но на никой не му минава и през ум, че може да се държи като умел дипломат, дължащ преданост най-вече на Англия. Всички смятат, че изпращането му не е нищо повече от глупост и губене на време.

Мисля, че го подценяват. Смятам, че зад миловидното му лице се крие алчно сърце, а красивата му външност може да омае самотната френска кралица, която е заобиколена от сърцати, шумни мъже на действието, които настояват на правата си. Не всички сме като Елизабет: да изпитваме страст към мъж, който прилича повече на конекрадец, отколкото на благородник. Но нито Сесил (макар да изучава вкусовете й още от момичешките й години), нито смуглият Робърт (към когото тя показва предпочитания от толкова отдавна), могат да проявят такова живо въображение, та да си представят, че друга жена може да предпочита много повече друг тип мъже. Мисля, че младият Хенри притежава голям чар, ако харесвате красиви кукли — но, тъй като самата аз съм нещо като красива кукла, не приемам това като нещо изненадващо.

Не мога да кажа, че харесвам лорд Дарнли, и не съжалявам, когато си тръгва от двора. Толкова е развълнуван от свободата си, че забравя съперничеството на майка си с моята и ми се усмихва за пръв път досега.

— Когато звездата ми изгрее, няма да забравя сестра ви — казва той изключително мило. — Кой може да се съмнява в благосклонността, която кралицата проявява спрямо нашия клон от семейството? Вие и сестра ви ще изгубите значението си и тогава ще се застъпя за вас.

— Тя отчаяно се нуждае от приятели — казвам въздържано. — Но ние се уповаваме изцяло на нейно величество.

Той махва с ръка на придворните, които са се събрали да го изпратят. Покланя се грациозно като танцьор, обръща се и се мята на седлото. Конят му скача със свити крака: той го държи здраво за юздата и седи уверено, докато животното се изправя на задни крака. Докосва за поздрав шапката си и изпраща въздушна целувка на Елизабет, а тя му се усмихва благосклонно. Наистина изглежда красив като ангел на кон. Питам се колко ли време след като изчезне от погледа й, тя ще съжали, че го е оставила да си отиде.

* * *

Отговорът е: по-малко от месец. Бих могла да избухна в смях, ако не трябваше да стоя изправена и неподвижна, докато тя беснее нагоре-надолу из стаята си. Сър Уилям Мейтланд, съветникът на шотландската кралица, пристига от Единбург и носи необичайната молба на кралица Мери да се омъжи за благородния поданик на Елизабет — Хенри Стюарт, лорд Дарнли. Елизабет побелява от гняв и се оттегля в личния си кабинет. Сесил и Дъдли влизат и излизат като неспокойни човечета на пружина, изскачащи от кутийките си. Навътре: за да слушат как Елизабет крещи гневно, че Хенри Стюарт е вероломен като майка си, Маргарет Дъглас, като баща си, Матю Стюарт, граф на Ленъкс, и че Мери е глупачка и той ще разбие сърцето й, и ще провали шанса й някога да бъде посочена за престолонаследница на Англия. Навън: за да се срещат с лордовете от Тайния съвет и да разберат дали има някакво законово средство, някакви забранени взаимоотношения, някакъв начин, по който могат да откажат позволение за този брак или — ако той вече се е състоял — да го обявят за невалиден.

За мен това е по-забавно от пиеса — безумно комична пиеса — да гледам как тези високопоставени мъже се залавят да погубят невинното желание на една жена. Не мислят за нищо освен за постигането на собствената им цел, победата на собствената им политика. Изобщо не изпитват съчувствие към една влюбена жена, млада жена без съветници, самотна млада жена, на която натрапват един красив млад мъж, в двор, кипящ от размирици, и която няма къде другаде да отиде.

— Дори не може да се каже, че той е особено възхитителен млад човек — казвам на Томас Кийс. Студен следобед е и ние сме се разположили от двете страни на огъня в личната му стая над шлюза. Един от неговите служители е на пост пред главната порта. Механизмът за вдигането и свалянето на подвижната решетка на шлюза е от другата страна на стената и никой не може да я вдигне без позволението на Томас. Той е налял малко вино в глинен съд и, докато гледам, внимателно изважда ръжена от нажежените до червено въглени и го пъха във виното, което започва да кипи. Съскането на врящата течност и мирисът на греяно вино с подправки изпълва стаята. Той ми налива една чаша и взема една за себе си.

— Изтънчен малък благородник — казва той. — Но се боя се, че не върви по Божиите пътища.

Това е крайно осъдително изказване от страна на Томас — моят Томас, който никога не говори лошо за никого. Поглеждам го над ръба на чашата си:

— Защо, какво знаеш за него?

Той ми се усмихва.

— Аз пазя портата — напомня ми. — Никой не влиза, без да го видя. Зная кой го посещаваше — не са най-достойните мъже. И често го виждам. Отбива се да посещава войниците ми — казва кратко. — Да пие с тях — когато не са на пост. Няма да кажа повече от това: не е подходящо.

Зяпнала съм заради скандалните му намеци.

— Никога преди не си ми казвал подобно нещо.

— Не подобава да говоря за това — казва той. — Нито пък е редно да го чуваш. Моята годеница не се занимава с клюки.

Усмихвам му се широко:

— Имаш много високо мнение за мен, Томас. Основната разменна монета в двора са клюките. Ти току-що ми даде цяло състояние под формата на скандал, ако реша да го продам.

Той кимва.

— О, аз съм богат на скандални сведения. Нима не се досещаш, че пускам хора да влизат и излизат по всяко време? Чувам всичко, но не го повтарям.

— Радвам се за това — казвам. — Защото не бих започнала да идвам тук, ако мислех, че ще разкажеш за това някому.

Той поклаща глава.

— Не и аз.

— Да не би да си приемал съобщения от сър Уилям Питър? Или да си научил някакви новини за сестра ми? — питам го.

— Знам само това, което знаеш ти: че тя е паднала духом, че той е неподходящ домакин, уморен и болен стар човек. Наредено му е да я пази строго и да не харчи пари за нея. Това е нещастен дом.

Мисълта, че Катрин, която винаги беше толкова ведра и закачлива, е смазана под бремето на скръбта в един беден дом, ме кара да сведа глава и да вперя поглед в червената жарава, сякаш искам да видя там по-добро бъдеще за нея. Чувствам тъгата й като бреме върху собствените си рамене, нейният глад присвива в спазми собствения ми стомах.

— Трябва да настъпят добри времена — казва Томас насърчително. — А колкото до нас… не можем ли да се оженим, макар и тайно, и да бъдем заедно? Нима можем да влошим положението на сестра ти или нейните дечица? При това кралицата е погълната от делата на другата кралица: сигурно няма да си прави труда да се занимава с нас?

Поглеждам едрото му честно лице, топло в светлината от огъня. Толкова съм уморена да му отказвам, толкова се уморих да бъда предпазлива и нещастна. Толкова съм уморена да бъда презряната малка сестра на светицата в Тауър и мъченицата от Ингейтстоун, че му подавам ръка.

— Да — казвам. — Нека поне ние двамата бъдем щастливи.