Филипа Грегъри
Последните Тюдори (40)

Дворецът Уайтхол
Лондон, ноември 1560 г.

А после трябва да чакаме, и това е едновременно приятна безвременна наслада и болка. Всяка сутрин се надявам, че навярно днес Елизабет ще каже, че отива в Хамптън Корт или в Уиндзор, на лов, или в Ню Хол или в Болийо или където и да е — не ме е грижа къде ще я отведе нелепото й увлечение, стига просто да отиде някъде! Но ден след ден Нед стои в единия край на залата за аудиенции, а аз съм в другия, и трябва да си кимаме вежливо, като приятели, и не смеем да си проговорим, докато вечерните танци не ни съберат, а сега, макар да изпитваме много повече страст, изпитваме и повече страх, и не смеем да отиваме в ъглите на залата, за да си шепнем.

Истинска наслада е да го видя, да си открадна някой миг с него. Мъчително прекрасно е да се събудя сутрин и да видя, че денят е добър за лов: ведър, ясен и студен, и Елизабет със сигурност ще излезе днес? А после, когато тя не казва нищо, е прелестно мъчение да танцувам с Нед и да се измъквам тайно с него за някоя целувка и да не смея да направя нищо повече. Това е страстно ухажване и сега опознавам радостта, която ми носи всяко негово докосване. Това е отсрочена похот, това е осуетена любов, на света няма нищо по-прекрасно от това да бъда в обятията му, освен знанието, че ще бъда в обятията му по-късно… но не сега.

Един ден Уилям Сесил, съветникът на кралицата, идва да седне до мен преди вечеря, докато чакаме в залата за аудиенции кралицата да приключи дългия процес на обличането в личните си покои.

— По-прелестна сте отвсякога — казва ми той. — Ще убедим испанците отново да ви предложат брак. Никога не съм ви виждал да изглеждате толкова добре.

Свеждам поглед. Не съм глупачка. Знам, че ми е приятел, но също така знам, че подкрепя първо вярата си, след това — Англия, после — кралицата, а всички останали идват след това. Видях го да триумфира над французите в Единбург, видях го да триумфира и над Робърт Дъдли в двора, и се кълна, че никога няма да допусна грешката да подценя Уилям Сесил. Единствено Бог и Уилям Сесил знаят какво е готов да направи, за да задържи една кралица-протестантка на трона на Англия.

— Ах, милорд, знаете, че не желая да отивам в Испания или където и да е — казвам. — Сърцето ми е в Англия.

— Значи го пазите зорко? — пита той закачливо, както любим чичо би се шегувал с красива племенница.

— Със сигурност никога не бих го захвърлила на вятъра — отвръщам.

— Е, той е красив млад мъж и двамата много си подхождате — казва той с многозначителна усмивка.

Потискам едно ахване. Сдържаният съветник, който привидно се движи из двора, без да обръща внимание на лекомислените млади хора и дава вид, че не мисли за нищо освен за управлението на държавните дела, е забелязал онова, което никой друг освен Джейни и Мери не знае.

— Може да съм стар, но не съм съвсем сляп — казва той кротко. — Но като нейна наследница, трябва да имате позволението на кралицата да се омъжите, не забравяйте.

„Твърде късно е за това!“, помислям си весело.

— Зная — казвам покорно. — Ще се застъпите ли за мен, сър Уилям? Да я попитам ли сега?

— Всичко с времето си — казва той, сякаш е забравил настойчивостта на младата страст. — Сега тя най-сетне разбира, че трябва да сключи брак за доброто на страната, сега най-сетне съзнава, че това трябва да бъде брак и съюз, а не личен въпрос. Когато се сгоди, ще бъде по-толерантна по въпроса за евентуален брак за вас и за другите дами в двора.

— За всички ни е трудно да чакаме да стане готова, защото се бави толкова — отбелязвам.

Той ми отправя сдържана усмивка.

— За всички нас е трудно да служим на кралица, която се бави с изпълнението на дълга си — казва. — Но тя ще го направи и ще се омъжи за подходящия човек, а вие ще изпълните вашия дълг.

— Сега тя вече в никакъв случай не може да се омъжи за Робърт Дъдли.

По леката усмивка на лицето му не мога изобщо да съдя какво си мисли.

— Всъщност не — казва той почти със съжаление. — А сега, слава на Бога, той го знае така добре, както и всички ние, останалите. Следователно тя ще се омъжи за някой принц от Испания или Франция, или дори от Швеция или Германия, и вие, аз и цяла Англия ще спим по-спокойно нощем.

— Дворът ще ходи ли на лов? — питам, мислейки си за нощите.

— О, да, заминаваме за двореца Елтам, утре.

— Мисля, че може би ще помоля да ме извинят — казвам. — Имам зъбобол.

Той кимва. При все че вижда толкова много, е забравил, че една млада жена не се отказва от един ден на открито заради някакъв си зъбобол. Твърде стар е да прецени, че изпитвам болка, породена не от зъба ми, а от страст.

— Ще уведомя нейно величество — казва той любезно. — Пазете се от студени течения.