Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тюдорите (15)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Last Tudor, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 10гласа)

Информация

Сканиране
filthy(2017 г.)
Разпознаване и корекция
Dave(2018 г.)

Издание:

Автор: Филипа Грегъри

Заглавие: Последните Тюдори

Преводач: Деница Райкова

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Еднорог

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Боряна Джанабетска

Художник: Христо Хаджитанев

ISBN: 978-954-365-204-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3251

История

  1. —Добавяне

Абатството на миноритките
Лондон, пролетта на 1568 г.

Бес Сейнт Лоу, нашата семейна приятелка и понякога — съюзница, постигна един триумф през миналата година, който ме кара да се усмихвам всеки път, когато се сетя за нея. Леля Бес погреба третия си съпруг и отиде пред олтара за четвърти път, като богата наследница — но този път надмина себе си: улови в мрежите си Джордж Талбот, граф на Шрусбъри, и сега е най-богатата жена в Англия, на второ място само след кралицата, притежавайки почти целия район Мидландс.

Трябваше да бъда по-тъжна малка жена, отколкото съм, за да не се разсмея на глас при мисълта за огромния напредък на леля Бес. Някога тя беше наша приятелка и част от свитата ни в Брадгейт, а сега е графиня. Леля Бес, родена като бедно момиче и овдовяла млада, извадила късмета да се ползва с благоволението на майка ми, сега е видна личност, благодарение на изключителния си делови нюх, и благодарение на брака си. Разбира се, мисля, че добрият й късмет може да ми е от полза. Земевладелка като леля Бес, с хиляди къщи на свое разположение и акри ферми и села, много лесно може да ме подслони в една от тях. Тя се ползва с доверието на кралицата: може да гарантира, че няма да избягам или да заговорнича с испанците, нито нещо друго, от което кралицата се преструва, че се бои, за да ме държи в плен. Ако леля Бес склони да каже една дума в моя защита (макар да не забравям, че никога не каза нищо в полза на сестра ми Катрин), тогава все още мога да живея свободно някъде близо до Уингфийлд Манър, замъка Тътбъри или Чатсуърт Хаус, или която и да е от другите половин дузина къщи, които притежава. Ако тя ме приюти, няма да имам нужда от настойник, ще освободя доведената си баба от задълженията й и сприхавото недоволство на Елизабет, ще бъда далече от Лондон и напълно забравена, и ще мога да бъда свободна.

Казвам на баба си, че според мен Бес може да се застъпи за мен пред кралицата и би могла да предложи да ме подслони, и тя ме насърчава да пиша на новата графиня и да я помоля да използва влиянието си над кралицата — защото все още е придворна дама, макар и вече със значително по-високо положение. Мисля си, че една малка къща, една много малка къща в невзрачно селце, може да ме направи много щастлива. Може да прибера децата на Томас Кийс да живеят при мен, дори ако не мога никога да го виждам. А на господин Носльо ще му хареса една малка овощна градина, сигурна съм.