Метаданни
Данни
- Серия
- Тюдорите (15)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Last Tudor, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Деница Райкова, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 4,8 (× 10гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Филипа Грегъри
Заглавие: Последните Тюдори
Преводач: Деница Райкова
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: Еднорог
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман
Националност: английска
Редактор: Боряна Джанабетска
Художник: Христо Хаджитанев
ISBN: 978-954-365-204-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3251
История
- —Добавяне
Абатството на миноритките
Лондон, пролетта на 1568 г.
Бес Сейнт Лоу, нашата семейна приятелка и понякога — съюзница, постигна един триумф през миналата година, който ме кара да се усмихвам всеки път, когато се сетя за нея. Леля Бес погреба третия си съпруг и отиде пред олтара за четвърти път, като богата наследница — но този път надмина себе си: улови в мрежите си Джордж Талбот, граф на Шрусбъри, и сега е най-богатата жена в Англия, на второ място само след кралицата, притежавайки почти целия район Мидландс.
Трябваше да бъда по-тъжна малка жена, отколкото съм, за да не се разсмея на глас при мисълта за огромния напредък на леля Бес. Някога тя беше наша приятелка и част от свитата ни в Брадгейт, а сега е графиня. Леля Бес, родена като бедно момиче и овдовяла млада, извадила късмета да се ползва с благоволението на майка ми, сега е видна личност, благодарение на изключителния си делови нюх, и благодарение на брака си. Разбира се, мисля, че добрият й късмет може да ми е от полза. Земевладелка като леля Бес, с хиляди къщи на свое разположение и акри ферми и села, много лесно може да ме подслони в една от тях. Тя се ползва с доверието на кралицата: може да гарантира, че няма да избягам или да заговорнича с испанците, нито нещо друго, от което кралицата се преструва, че се бои, за да ме държи в плен. Ако леля Бес склони да каже една дума в моя защита (макар да не забравям, че никога не каза нищо в полза на сестра ми Катрин), тогава все още мога да живея свободно някъде близо до Уингфийлд Манър, замъка Тътбъри или Чатсуърт Хаус, или която и да е от другите половин дузина къщи, които притежава. Ако тя ме приюти, няма да имам нужда от настойник, ще освободя доведената си баба от задълженията й и сприхавото недоволство на Елизабет, ще бъда далече от Лондон и напълно забравена, и ще мога да бъда свободна.
Казвам на баба си, че според мен Бес може да се застъпи за мен пред кралицата и би могла да предложи да ме подслони, и тя ме насърчава да пиша на новата графиня и да я помоля да използва влиянието си над кралицата — защото все още е придворна дама, макар и вече със значително по-високо положение. Мисля си, че една малка къща, една много малка къща в невзрачно селце, може да ме направи много щастлива. Може да прибера децата на Томас Кийс да живеят при мен, дори ако не мога никога да го виждам. А на господин Носльо ще му хареса една малка овощна градина, сигурна съм.