Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Тюдорите (15)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Last Tudor, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 10гласа)

Информация

Сканиране
filthy(2017 г.)
Разпознаване и корекция
Dave(2018 г.)

Издание:

Автор: Филипа Грегъри

Заглавие: Последните Тюдори

Преводач: Деница Райкова

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Еднорог

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман

Националност: английска

Редактор: Боряна Джанабетска

Художник: Христо Хаджитанев

ISBN: 978-954-365-204-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3251

История

  1. —Добавяне

Тауър
Лондон, лятото на 1562 г.

Дворът се връща в двореца Хамптън Корт през късното лято и тогава е взето неохотното решение, че Англия трябва да защити протестантите във Франция. Елизабет губи надежда за съюз с Мери, кралицата на шотландците, и събира смелост да нареди укрепяването на Хавър, за да защити протестантите-хугеноти от войските на Гиз. Всички очакват Робърт Дъдли да командва английската войска и се понася приглушен повсеместен ропот за фаворитизъм, когато кралицата настоява той да остане у дома и изпраща вместо него брат му Амброуз. Робърт Дъдли е твърде ценен за нея, за да го излага на опасност, дори в свещена война в защита на нашата религия.

Тази война може да бъде нашето спасение. Почти сигурно е, че Елизабет ще освободи Нед, за да командва отряд.

— Граф Ленъкс също много би се радвал да бъде освободен — доверява ми сър Едуард, моят тъмничар. — Горкият, той няма нужния темперамент, за да понесе затворничеството.

— Бих казала, че то не се харесва на никого — казвам сприхаво.

— Той роптае много заради свободата на вашия съпруг и това, че можете да се срещате. Собствената му съпруга, лейди Маргарет, много му липсва. Той плаче от самота в стаята си нощем.

— Тогава не е бивало да заговорничи срещу кралицата — казвам строго.

— Ако го е сторил.

— Да, разбира се. Но какво става всъщност с него?

Комендантът се накланя към мен, сякаш може да го чуе някой друг освен господин Носльо на рамото ми и Теди в прегръдките ми.

— Доста е разстроен, горкият. Дращи по вратата и вика съпругата си. Казва, че стените се приближават и го притискат и ме моли да отворя прозорците.

— Нима полудява? — питам.

— Не е добре — потвърждава сър Едуард. — Някои хора не могат да понесат това, знаете ли. А и не всички затворници живеят така весело, както вие и негова светлост.

— Много сме признателни — казвам. Вярно е. Щастливи сме като конопарчетата в клетката им, ние тримата: съпругът ми, нашето бебе и аз. А сега изпитвам и допълнителната радост от съзнанието, че още едно бебе е на път.