Филипа Грегъри
Последните Тюдори (3)

Съфолк Плейс
Лондон, пролетта на 1553 г.

Толкова по-добре, че не вземам присърце мисълта за красивия Нед Сиймор като мой съпруг. Завръщането на баща му на власт е краткотрайно и завършва със смъртта му. Уличен е в заговор срещу Джон Дъдли, арестуван, обвинен, а след това екзекутиран за измяна. Главата на семейството е мъртъв, а семейството — отново съсипано. Съпругата му, прочутата с гордостта си Ан Станхоуп, която веднъж прояви престъпната гордост да избута моята наставница, вдовстващата кралица Катрин, настрана, за да може да влезе първа на вечеря, е овдовяла и затворена в Тауър. Нед изобщо не се появява в двора. Имах късмет да избегна женитбата с един млад мъж, който — колкото и да са мили очите му — сега е опозорен син на предател.

Толкова по-добре и че никога не допускам амбицията на баща ми да се промъкне в молитвите ми, макар че няма как да не знам, че всички подкрепящи църковната реформа духовници, всички убедени протестанти, всички праведници в Англия, искат да се омъжа за краля и да отведа цяло кралство от пилигрими в небесния ни дом. Не че братовчед ми крал Едуард казва нещо подобно — той настоява, че ще се ожени за принцеса от чуждестранна кралска фамилия: но явно не може да понесе мисълта за папистка принцеса. От всички момичета-протестантки аз съм най-подходящата, предана на религията, която двамата с него споделяме, приятелка от детинство, и дъщеря на принцеса по кръв.

Многозначително е това, че баща ми е наредил да ми преподават реторика — кралско умение; а аз избирам да изучавам арабски и иврит, както и латински и гръцки. Ако някога бъда призвана да поема короната, ще бъда готова. Живях с кралица Катрин Пар: знам, че една жена може да бъде едновременно учен и кралица. Всъщност съм по-добре подготвена, отколкото беше тя. Но няма да изпадна в грях, ламтейки за короната.

Полусестрите на краля не следват примера ми нито в учението, нито в религиозната отдаденост. Иска ми се да го правеха. Те правят всичко по силите си, за да запазят положението си в двора и местата си в очите на света, но не и пред Бог. Никоя от братовчедките ми от кралското семейство не крачи в светлината така, както аз. Принцеса Мери е непоколебима папистка, а един Бог знае в какво вярва Елизабет. Другата пряка наследница, Мери Шотландска, е папистка, отглеждана в греховен лукс в двора на Франция, а се говори, че Маргарет Дъглас, дъщеря на моята пралеля Маргарет, която се омъжила за шотландец, живееща на някакво затънтено място в Йоркшир, също е папистка.

Но принцеса Мери е най-пряката наследница на трона и трябва да й оказваме всяко възможно уважение, каквото и да мислим за религиозните й убеждения. Собствената ми майка и съпругата на Джон Дъдли яздят в свитата на принцеса Мери, когато тя влиза в Лондон с ярка демонстрация на могъщество, сякаш за да напомни на всички, че тя е наследницата на краля и че всички те са най-добри приятели.

Аз единствена от нашето семейство отказвам да се нагиздя в натруфени дрехи и да яздя в свитата на Мери. Няма да се перча като паун с богато избродирана шапчица. Но тя ми изпраща рокли, сякаш се надява да купи роднинската ми обич, а аз казвам на придворната й дама Ан Уортън колко ми е непоносимо да чуя, че суетно създание като принцеса Елизабет е възхвалявано за това, че се облича по-скромно от мен. Няма да нося нищо друго освен най-сдържано и строго облекло. В Англия ще има само един теолог с кралска кръв, една наследница на протестантската кралица Катрин Пар, една девойка, която да води реформираната църква, и това ще бъда аз. Няма да ме видят да се обличам по-ярко от Елизабет, и няма да следвам пъстра папистка свита.

Това беше краят на братовчедската обич. Бездруго не вярвам принцеса Мери да е изпитвала голяма привързаност към мен, тъй като веднъж се изказах оскърбително за огромната кристална дарохранителница, съдържаща нафората за литургията, върху олтара в параклиса й, като попитах придворната й дама защо прави реверанс пред нея. Имах намерение да се преборя за душата й — да я въвлека в разговор на религиозни теми, в който би могла да обясни, че тя, като папистка, вярва, че хлябът е самото тяло на Иисус Христос. Тогава щях да й покажа, че той не е нищо, освен хляб — че самият Иисус е искал учениците да разберат, че по време на Тайната вечеря Той им дава хляб, истински хляб, като в същото време ги приканва да се молят за Него. Той не е искал да каже, че това е Неговото тяло. Не говорел буквално. Със сигурност всеки глупак може да разбере това, нали?

Мислех, че това би била изключително интересна дискусия, която би я довела до истинско осъзнаване. Но за нещастие, макар да знаех точно какво възнамерявам да кажа, тя не отвърна, както очаквах. Изобщо не каза това, което мислех, че ще каже, а само, че се кланяла на Онзи, който е създал всички ни — напълно безсмислен отговор.

— Как? — попитах, малко объркана. — Как може тук да е Той, който е създал всички ни, а хлебарят да е създал Него?

Изобщо не стана както трябва и Бог трябва да ми прости, че не подготвих почвата за спора, повтаряйки довода си три пъти, както в уроците ми по реторика. Справих се много по-добре в спалнята си, отколкото в паписткия параклис в Болийо, и това може да е само защото дяволът закриля своите, а Ан Уортън е под косматото му копито.

Върнах се в стаята си, за да произнеса отново речта пред огледалото. Видях бледото си лице, меднозлатистата си коса, дребните си черти и ситните лунички, разпръснати по носа ми, които, боя се, развалят деликатната ми хубост. Бледата ми кожа е като най-фин порцелан, с изключение на тези ситни точици, които обсипват лицето ми през английското лято като семенца от върбите. Бях невероятно убедителна, когато изпълнявах сама и двете роли в спора; блестях като ангел, когато се борех за душата на въображаемата Ан Уортън. Но истинската Ан Уортън не подлежеше на убеждаване.

Наистина намирам, че хората са много трудни за обръщане към нова вяра: толкова са глупави. Трудно е да издигнеш грешници до Божията благодат. Упражнявах няколко реплики насаме и те звучаха убедително като думи на проповедник, но докато репетирах спора ни, Ан Уортън отиде при принцеса Мери и й каза какво съм казала, и така принцесата разбра, че съм заклет враг на вярата й, което е жалко, защото преди винаги беше мила и се държеше с мен като със своя любимка. Сега ме презира заради вярата ми, на която гледа като на заблуда. Моята изключителна вяра — заблуда! Ще трябва да простя и това.

Знам, че тя едва ли ми е простила това, нито го е забравила, затова не се чувствам удобно, като следвам майка си и яздя в свитата на принцеса Мери, но поне принцеса Елизабет е в по-лошо положение. Тя не може дори да дойде в двора след изпадането си в немилост заради Томас Сиймор. Ако бях на нейно място, щях да мисля, че съм страшно опозорена. Всички знаят, че тя му е била почти любовница, а след смъртта на съпругата си той призна, че планирал да се ожени за Елизабет и да отмъкне короната. Бог да пази Англия от невъздържана жена като Елизабет! Бог да пази Англия от папистка кралица като Мери! Бог да е на помощ на Англия, ако Едуард умре без мъжки наследник и страната трябва да избира между папистката, кокетката, френската принцеса или майка ми!

Принцеса Мери не остава дълго. В кралския двор на брат й не цари веселие. Братовчед ми, крал Едуард, страда от кашлица, от която не може да се отърве. Чувам хриптене, когато седя до него и му чета от произведенията на Платон — философ, когото и двамата обичаме, — а той се уморява бързо и трябва да си почива. Виждам спотаената усмивка на баща ми, когато забелязва, че чета на гръцки на краля на Англия, но всички други само се тревожат, че изглежда толкова болен.

Едуард успява да присъства на откриването на заседанията на парламента, но после се разболява. Членовете на съвета и правниците влизат и излизат от спалнята му и мълвата твърди, че той се кани да посочи наследник и пише завещанието си. Трудно ми е да повярвам това. Той е само на петнайсет — на една и съща възраст сме, — не мога да повярвам, че прави завещание. Твърде млад е, за да се готви да умре. Със сигурност лятото ще дойде, той ще тръгне на кралските си обиколки и в топлото време ще се отърве от кашлицата си и ще оздравее, нали? Мисля си, че ако само се съгласи да дойде в Брадгейт, да седи в градината и да се разхожда край реката, да излиза с лодка в нашите обширни, прекрасни езера, със сигурност ще оздравее. Завещанието му може да бъде съхранено при всички важни документи на съвета и забравено. Той ще се ожени и ще има син, и всички пресмятания кой наследник чия подкрепа може да привлече ще бъдат забравени. Той ще се ожени за някоя принцеса от Европа с огромно състояние, а аз ще стана нейна приятелка и видна придворна дама, вероятно херцогиня. Може да се омъжа за Нед Сиймор въпреки изпадането в немилост на баща му. Той може да си върне титлата; все още мога да бъда прочута с начетеността си херцогиня и светлина пред недостойните.