Филипа Грегъри
Последните Тюдори (25)

Дворецът Уайтхол
Лондон, зимата на 1558 г.

И именно затова е такъв ужасен шок, когато, след като има всички основания да посочи мен, която се радвам на прикритата подкрепа на испанците, мен, която демонстрираше по всички възможни начини папистката си благочестивост, в мига, когато става ясно, че болестта и скръбта на кралица Мери ще бъдат фатални, тя посочва Елизабет — Елизабет! — посочва я в последния възможен момент, на смъртното си легло, и половината страна полудява по протестантската принцеса, която сега влиза в Лондон и заема трона си, сякаш тя е законната наследница с кралска кръв, а не незаконородена дъщеря, на която се е усмихнал късметът.

След всичко, което направих, за да се докажа като добра папистка, кралица Мери ми изменя, изменя на гръмко провъзгласяваната си вяра, за която загинаха толкова много хора. Дори не споменава истинската папистка и наследница, другата си братовчедка Мери, кралицата на шотландците, която сега е омъжена за Франсоа Френски и има безочието да се самопровъзгласи за кралица на Англия, като че ли моят клон от семейството не е посочен като по-близък до престола от нейния. Кралица Мери дори не споменава Маргарет Дъглас, макар че обеща да я направи наследница. Измамва всички ни и посочва Елизабет. Елизабет, своята неприятелка!

— Защо кралица Мери не посочи вас? — питам настоятелно майка си, подтикната към откровеност с нея като никога, тласната към искреност от негодуванието. — Защо не посочи мен?

Лицето на майка ми е потъмняло от безсилна ярост. Сега тя ще трябва да служи като любяща братовчедка и придворна дама в покоите на Елизабет, и не очаква едно момиче, достатъчно младо да й бъде дъщеря, и имащо всички основания да храни неприязън към нея, да бъде особено великодушна господарка. Майка ми, която се омъжи за своя началник на конюшните, за да успокои кралица Мери, че не планира да се омъжи за човек, който има права над трона, и че няма опасност да носи син с кралска кръв, сега се оказва лишена от изтъкнато име, а също и без наследник, понеже Ейдриън Стоукс е мъж с неблагороден произход, а всичките й бебета от него са починали. Тя прие незначително положение, за да угоди на кралица Мери, но открива, че всъщност е отстъпила, за да направи място за кралица Елизабет.

— Ще изведеш ли оттук този проклет плъх? — изкрещява тя.

Имам ново кученце, красив женски мопс на име Джоу, която ходи с мен навсякъде. Навеждам се и тихо я изнасям от стаята. Тя скимти и драска по вратата, а после сяда скръбно отвън, за да ме чака.

— Кралица Мери винаги е държала много на семейството си — казва майка ми през зъби. — Въпреки всичко. Възкачи се на трона по волята на баща си и беше твърдо убедена, че тази воля не бива да бъде престъпена. Той призна Елизабет за свое дете и в завещанието си я посочи като наследница на сестра й, кралица Мери. Посочи моя род за наследници на Елизабет единствено в случай, че тя остане без наследници, следователно това е пожелала и кралицата — тя си поема дъх и я виждам как се бори да овладее гнева си: толкова яростна борба, та си помислям, че може да си докара някой пристъп. — В съответствие с традицията. В съответствие със завещанието на крал Хенри, Бог да го прости.

— Но какво ще стане с мен? — питам настойчиво. Казвам си, че цял живот повтарям все това. — Какво ще стане с мен?

— Ти трябва да чакаш — казва майка ми, сякаш не съм вече осемнайсетгодишна и не копнея да живея живота си, да пирувам, да танцувам на всички празненства, да нося прекрасни рокли, да флиртувам с всички подкрепящи реформата млади мъже, появили се внезапно в този вълнуващ нов двор, който припряно зарязва латинския и чете Библията на английски, и в който вече трябва да се молим само два пъти на ден.

— Не мога да чакам — проплаквам. — Чакам всеки ден, откакто татко провъзгласи Джейн за кралица. Единственото, което правя, е да чакам нещо да ми се случи и да се надявам този път то да е хубаво. Джейни Сиймор казва…

— Предостатъчно слушах за Джейн Сиймор — казва майка ми троснато. — Отново ли ще им гостуваш този месец? Не им ли дотегна компанията ти?

— Не, не им е дотегнала, и, да, ще отседна в Хануърт, освен ако не ми наредите да бъда с вас в двора — казвам, отричайки й правото да ме лишава от компанията на най-добрата ми приятелка. — Надали можем да очакваме, че Елизабет ще ни залее с благоволението си, та да е нужно да сме там отрано, за да се докопаме до плячката. Не виждам защо би трябвало да бъда там, след като всички приятели на Елизабет изпълзяват от… откъдето там са се крили. Не смятам, че би трябвало да стоя и да гледам по цял ден как Елизабет си поръчва нови рокли от гардероба, който трябваше да принадлежи на мен.

— Не става въпрос за рокли: роклите не са важни — казва майка ми: отново греши.