Робин Хоб
Съдбата на Убиеца (2)

Пролог

Има деца, хванати за ръце в кръг. В средата стои едно дете, момиче. Детето е с превръзка на очите, но на превръзката има нарисувани очи. Очите са черни и широко отворени, оградени с червено. Детето в средата се върти в кръг, с протегнати ръце. Всички други деца танцуват в по-широк кръг около него. Пеят песен.

„Докато кръгът държи,

бъдещи съдби предричат се.

Трябва да имаш кораво сърце

за да разкъсаш кръга.“

Прилича на весела игра. Всяко дете във външния кръг извиква изречение или фраза. Не мога да чуя какво казват, но детето с вързаните очи може. Започва да им вика в отговор, думите му са накъсани от бавно усилващ се вятър: „Изгорете го всичко… Драконите падат… Морето ще се надигне… Драгоценният камък ще осее небесата… Един иде като двама… Четиримата ще се разкаят… Двама идат като един… Царуването ти свърши!… Жертвай всеки живот… Никой не оцелява!“

При този последен вик вятър изригва от детето в средата. Късчетата му политат във всички посоки и вятърът надига пищящите деца и ги разпръсва незнайно къде. Всичко става черно освен един кръг бяло. В центъра на кръга е превръзката за очи, черните очи са отворени широко, широко.

Дневник на сънищата на Пчеличка Пророчица