Мария Дуеняс
Под слънцето на Андалусия (57)

Благодарности

За този проект, който прехвърля океана, лети във времето и се потапя в различни светове, които вече почти са престанали да съществуват, много хора ми протегнаха ръка, за да ми помогнат да възстановя фрагменти от миналото и да придам на езика, сюжета и обстановката точност и достоверност.

Следвайки географския път на самия разказ, на първо място бих искала да изразя моята благодарност на Габриел Сандовал, директор на издателство „Планета Мексико“, за неговата своевременна и сърдечна отзивчивост; на издателката Кармина Руфранкос за умелите й съвети в областта на диалектите и на историка Алехандро Росас за документалните уточнения. На Фернандо Макотела, директор на Международния панаир на книгата в старата Минна палата в град Мексико, за това, че ме покани да обиколя всички кътчета на великолепната неокласическа сграда, която Мауро Лареа е посещавал.

Искам да засвидетелствам благодарността си на Карлос Вердесия, журналист ветеран — бивш директор на „Нуево Хералд“ в Маями, а днес съучастник в литературни планове, които може би в бъдеще ще се осъществят — за това, че прегледа главите за Куба със своя проницателен и носталгичен поглед. И на моята колежка Хема Санчес, преподавател в Департамента за съвременни езици в Университета в Маями, за това, че улесни достъпа ми до фондовете на колекцията „Кубинско наследство“ и ме покани на вечеря с махи-махи^[1] в една топла вечер в Южна Флорида.

Прекосявайки Атлантика, изразявам моята признателност на преподавателите от университета в Кадис — Алберто Рамос Сантана и Хавиер Малдонадо Росо, специалисти по историята на търговията е вина в Херес, за техните изключителни изследователски трудове и за това, че ми позволиха да ги засипвам с хиляди въпроси. И на моята приятелка Ана Боканегра — директорка на служба „Публикации“ в същия университет, за това, че ми уреди среща с двамата на маса с панирани морски анемони и омлет със скариди.

Навлизайки в света, който някога може би е принадлежал на семейство Монталво, искам да отдам моята благодарност на някои от кореняците от Херес, свързани с онези митични винопроизводители от XIX век. На Фатима Руис де Лесалета и на Бегоня Гарсия Гонсалес-Гордън за техния заразителен ентусиазъм и изобилие от детайли. На Мануел Домек Сурита и на Кармен Лопес де Соле за тяхното гостоприемство във великолепния им дворец в Кампореал. На Алмудена Домек Боркес за това, че ни разведе из лозята, които спокойно биха могли да бъдат на „Хармония“. На Бегоня Мерельо за умението й да дава литературни насоки и да пази тайна. На Дейвид Фрейзър-Лъки за това, че ми даде възможност да си представя неговата разкошна къща като дома на Соледад, както и че ни позволи многократно да нахълтваме в нея. И много специална признателност към двама души, без чиято подкрепа и участие хереската връзка би загубила голяма част от магията си — Маурисио Гонсалес-Гордън, президент на компанията „Гонсалес-Биас“, който ни прие в легендарната си изба, играейки ролята на церемониалмайстор в нашето първо представяне, както и за сърдечната му топлота. И към Палома Сервиля, която организира с въодушевление тези срещи и със своята благородна дискретност ми показа, че приятелството стои над журналистическото усърдие.

Освен личните контакти, многобройни бяха и документалните творби, които прочетох, за да извлека понякога панорамни картини, а понякога дребни детайли, придаващи пикантен привкус на разказа, въпреки че може неволно да пропусна някои: „По улиците на стария Херес“ от Антонио Марискал Трухильо; „Херес на винарите“ от Франсиско Бехарано; „Хересът, творец на култура“ от Кармен Борего Пла; „Къщи и дворци в Херес де ла Фронтера“ от Рикарда Лопес; „Лозето, винарната и вятърът“ от Хесус Родригес и „Романтичният Кадис“ от Алберто Гонсалес Трояно. Относно шерито и неговата огромна международна известност за мен бяха незаменими класическите „Шери“ от Джулиан Джефс и „Херес-Ксерес-Шериш“ от Мануел Мария Гонсалес Гордън. Не мога да не отбележа и спомените на големия писател от Херес — Хосе Мануел Кабалеро Боналд, които, вплетени в неговата майсторска проза, са истинско удоволствие за всеки читател. И за да проникна в атмосферата и обстановката с любопитните женски очи, толкова жадни и почти толкова чужди, колкото и моите, искам да цитирам изпълнените с красота и чувствителност книги на четири жени от миналото, които, като мен сега, са били запленени от онези светове: „Живот в Мексико, 1843“, от Франсис Ърскин Инглис, маркиза Калдерон де ла Барка; „Пътуване до Хавана“ от Мерседес Санта Крус-и-Монталво, графиня Мерлин; „Обезглавеният ангел“ от Вики Баум и „Лятото на испанката“ от Катрин Гаскин.

Връщам се към реалността с обичайното намигване към моето семейство — към тези, които присъстват всеки ден, и към онези, които си отидоха от нас, докато пишех този роман, и оставиха огромна празнина в душите ни, която никога няма да успеем да запълним. Към приятелите, които обиколиха с мен някои от местата, където се развива действието в романа; към тези, които аплодират, когато чуят да се отпушва бутилка, и на всички онези, на които откраднах имената и фамилиите, произхода или начина, по който се справят с живота, за да ги прехвърля на някои от героите си.

На Антония Кериган, която вече заплашва да превърне читатели от половината свят и армията от компетентни служители в литературната си агенция в любители на хереските вина.

Завършвам тази част няколко дни след като Хосе Мануел Лара Бош, президент на издателската група „Планета“, ни каза своето последно сбогом. Без неговата визия и упоритост тази история може би никога нямаше да стигне до книжарниците или това щеше да стане по съвсем различен начин. На него in memoriam, а също и на онези, на които той се довери, за да подпомогнат стотици писатели в творчеството им, искам да изкажа моята най-дълбока благодарност. На издателския екип, който ми съдействаше в своя нов състав: Хесус Баденес, Карлос Ревес, Белен Лопес, Ракел Хисберт и Лола Гулиас, благодаря от сърце за тяхната съпричастност и огромен професионализъм. По телефона, чрез имейли и под утринната светлина на площад „Паха“, в кабинетите в Мадрид и Барселона, по булевардите на Кадис, Херес и град Мексико, дори в неповторимите мексикански кръчми те винаги бяха до мен. На Иса Сантос и Лаура Франч за това, че осъществиха една великолепна рекламна кампания и успяха да превърнат нещо, което можеше да се окаже изтощително, почти в пътешествие за удоволствие. На чудесните екипи по дизайн и маркетинг, на широката търговска мрежа, която ме изненада приятно. На художничката Мерче Гаспар за това, че с красивия си акварел придаде физически облик на Мауро Лареа и Соледад Монталво.

Благодаря на всички читатели от Мексико, Хавана, Херес и Кадис, които познават из основи местата, където се развива действието в книгата, като се надявам да ми простят някои дребни отклонения и волности, необходими за по-голямата му плавност и естетика.

И накрая, на всички, които по някакъв начин са свързани със света на мините и виното. Въпреки че от началото до края става дума за една измислена история, този роман същевременно има за цел да отдаде искрена почит на миньорите и винарите, малки или големи, от миналото и от настоящето.