Мария Дуеняс
Под слънцето на Андалусия (23)

23.

Топките се плъзгаха по сукното с шеметна скорост, въртяха се около оста си, отскачаха от бордовете и се удряха една в друга понякога с мек звук, а понякога с остро изтракване. Играта бързо се превърна в напрегната битка, в която никой не отстъпваше нито педя — без грешки, без пропуски, без компромиси. Една хипнотизираща игра, която изправяше един срещу друг двама мъже с напълно различни стилове и темперамент.

Добър беше Густаво Саяс, много добър, призна Мауро Лареа. Леко високомерен в позиционирането, но ефикасен и блестящ в отиграването на топките — с ловки удари и ходове, великолепно замислени зад непроницаемото му лице. Мауро Лареа, от своя страна, нанасяше ударите със страст, в крехко равновесие между това, което разумът му нашепваше, и яростния порив на интуицията му. Изящен стил срещу разнолика, смесена игра, показващи недвусмислено школите, от които двамата произлизаха — градски салони срещу долнопробни кръчми, изникнали до шахтите и галериите. Ортодоксалност и хладен ум срещу пламенна страст и разнородност.

Телата и темпераментите им бяха също толкова различни, колкото начинът им на игра. Саяс — слаб, източен. Хладнокръвен, с безукорно сресана назад коса, откриваща оплешивяващото му чело; непредсказуем зад светлите очи и пресметнатите движения. За разлика от него, Мауро Лареа излъчваше страст от всичките си пори. Навеждаше се поривисто над масата, докато брадичката му застанеше на една линия с щеката и почти я допреше. Гъстата му коса ставаше все по-непокорна, той свиваше гъвкаво краката и изпъваше ръцете, за да се прицели, да засили, да изстреля топката.

Точките се трупаха заедно с напредването на нощта, с постоянно изравняващ се резултат, в преследване на целта, определена от правилата: онзи, който пръв отбележеше сто и петдесет карамбола, щеше да е победителят.

Следваха стъпките си един друг като два гладни вълка; в редките случаи, когато разликата беше от четири-пет точки, скоро успяваха да изравнят. Двайсет и шест на двайсет и девет, безкрайни обикаляния на масата с щека в ръка, още креда. Седемдесет и две на седемдесет и три, още талк на ръцете, кожен връх срещу слонова кост. Единият изпреварваше, другият изоставаше; единият не напредваше, другият бележеше точки. Сто и пет на сто и осем. Разликата във всеки момент беше минимална, докато стигнаха до финалната права.

Може би ако Калафат не го бе предупредил, той щеше да играе така до края. Сега обаче беше нащрек, искаше да се увери дали подозренията на банкера накрая ще се окажат основателни. Възможно е Саяс да иска да загуби, беше му казал Калафат, когато бяха в кабинета му. И старецът се оказа прав, защото, когато Саяс стигна до сто и четиридесетия карамбол, когато вече бе доказал пред Бог и пред хората виртуозността си, играта му започна едва забележимо да отслабва. Нищо явно, никакъв биещ на очи пропуск, само някоя дребна неточност, някой твърде рискован удар, завършил с неуспех, някоя топка, разминала се на милиметри от мишената.

Тогава Мауро Лареа го изпревари убедително с четири точки. След като обаче отбеляза сто четиридесет и петия си карамбол, той неочаквано започна да греши със същата изобретателност, с която го правеше съперникът му. Дребен пропуск при контраатака, топка, която спира почти до целта, страничен удар, на който не му достига съвсем мъничко инерция.

Когато резултатът се изравни на сто четиридесет и шест точки, Густаво Саяс вече бе забелязал маневрите на съперника си и започна да се поти обилно. По слепоочията, по челото, по гърдите. Кредата му падна на земята и той изруга през зъби, в очите му се появи тревога. Както старецът бе предусетил, неочакваното поведение на Мауро Лареа го изваждаше от равновесие. Току-що бе осъзнал, че противникът му няма ни най-малкото намерение да се впише в плановете му и да го остави да загуби.

Напрежението се усещаше във въздуха, осезаемо като гъста пелена, в салона се чуваше единствено някое прокашляне, плющенето на дъжда през балконите и шумът от играта на масата. В три и двайсет след полунощ, с изравнен резултат от сто четиридесет и девет карамбола и само един до финала, дойде редът на Мауро Лареа.

Стисна дръжката, наведе се. Прокара щеката през извивката, оформена от пръстите му, видяха се отново следите, оставени на лявата му ръка от експлозията в „Три луни“. Прецени, приготви се да стреля, прицели се. И когато понечи да нанесе удара, се спря. Настана пълна тишина, докато той бавно се изправяше. Погледна съсредоточено щеката, после вдигна очи. Калафат си сучеше краищата на мустаците, до него Чуча го наблюдаваше със странните си очи с цвят на меласа, впила пръстите си в ръката на гърбавия. Четири проститутки се притискаха една до друга и си гризяха ноктите, някои от приятелите на Саяс гледаха с мрачна тревога. Зад тях съзря множество хора, някои дори се бяха покачили на мебелите, за да виждат по-добре — брадати рошави мъже, негри с халки на ушите, повехнали проститутки.

Тогава осъзна, че шумовете от кръчмата са секнали, че не се чува музика, нито трополене на крака върху дъските. Нито фанданго, нито румба, нито танго — долу не беше останал никой. Всички се бяха качили по стълбата и бяха влезли през вратата от скъпоценно дърво, която бележеше границата между долу и горе; между мястото, отредено за простолюдието, и пищния салон, предназначен за галениците на съдбата. И сега, притиснати един към друг, наблюдаваха в захлас ожесточената игра между тези двама господа, очаквайки нетърпеливо развръзката.

Отново стисна щеката, отново се наведе, прицели се и най-после нанесе удара. Бялата топка, която би могла да сложи край на партията и да извести победата му, се плъзна стремително по сукното, удари три пъти бордовете и решително се отправи към другите две топки. Мина на косъм от червената, но не я докосна.

В салона се разнесе хриплив шепот. На ход беше Саяс.

Отново напудри с талк ръцете си — не спираше да се поти. После обмисли стратегията си, гледайки съсредоточено сукното. Опита се да предвиди последиците от тези финални ходове. Изобщо не му бе минало през ума, че Мауро Лареа съзнателно ще се откаже от победата, от възможността да бъде с Карола и от славата, която щеше да го направи известен в цяла Хавана. Въпреки объркването си ударът му беше безупречен и ефикасен. Топката се удари в трите избрани борда, после се отправи към другите две топки. Скоростта й обаче започна да намалява. Постепенно, бавно. Накрая спря, когато й оставаше съвсем малко, за да стигне целта си.

Зрителите едва сдържаха виковете си на възхищение и разочарование. Лицата се намръщиха, напрежението нарасна. Броят на точките оставаше непроменен. Ред на Лареа.

Можеше да стои пред тази маса, докато настъпеше Лазаровден, Коледа или Великден — нямаше намерение да се предаде. Или — което беше същото — отказваше да победи. И за тази цел прецени още веднъж ъглите и претегли възможностите, предвиди последиците, стисна щеката, леко извърна таза, наведе се. Резултатът от удара беше такъв, какъвто го беше предвидил. Вместо да опише триъгълник, топката удари само два борда. Точно когато трябваше да удари третия, тя спря до него.

Този път зрителите не се сдържаха. Виковете им огласиха половината квартал. Бели, черни, богати, бедни, търговци, моряци, пияници, уличници, земевладелци, престъпници, почтени хора и злосторници. Вече всички предусещаха, че целта на двамата мъже, вкопчили се в отчаяна битка, е да изгубят. Изобщо не ги интересуваха причините, които се криеха зад това странно тяхно поведение. Искаха да видят със собствените си очи кой от двамата ще успее да наложи волята си.

Удари четири и половина, когато Саяс реши, че не е в негова изгода да поддържа този безумен ритъм. Наистина първоначалното му намерение беше да изгуби, но не бе предполагал, че нещата ще се развият така. Този проклет мексиканец или проклет сънародник испанец, или какъвто там беше, го объркваше. С изскочили като въжета вени на шията, със сюртук, който сякаш всеки момент щеше да се пръсне на раменете му, с коса, разрошена от самия Сатана, и дръзката игра на човек, свикнал да заобикаля пропасти в тъмнината, Мауро Лареа изглеждаше готов да се бие до последен дъх и да превърне някогашния крал на билярда в посмешище на острова. Тогава осъзна, че единственият начин да излезе все пак с достойнство от това положение, е да спечели.

След двайсет минути и след няколко ювелирни хода оглушителни възгласи оповестиха края на партията. Заваляха поздравления и към двамата, а през това време Чуча и верният й Орасио, които дотогава бяха стояли безмълвни най-отпред, изтикваха от синия салон промъкналата се вътре тълпа. Приятелите на Саяс го поздравиха, въпреки че беше изгубил. Проститутките го обсипаха с ласки. Намигна на застаналия отзад Сантос Уесос, а на Калафат хвърли съучастнически поглед. „Добра работа момче“, сякаш чу той думите на стареца изпод мустака му. Постави дясната си ръка на гърдите и тържествено наведе глава в знак на благодарност.

После се приближи до един от балконите и вдиша жадно нощния въздух. Вече не валеше, бурята бе отминала в посока към Флорида или към Бахамските острови, оставяйки след себе си прелюдия за свежо утро. Скоро щеше да прозвучи утринният топовен гърмеж откъм форта. Тогава портите на градските стени щяха да се отворят и през тях щяха да влязат хората, запътили се към работните си места, и каруците със стока към пазарите. В пристанището щеше да закипи обичайната суматоха, магазините щяха да подновят дейността си, двуколките и файтоните щяха да затрополят по улиците. Нов ден щеше да започне в Хавана, а той отново щеше да стои над зейнала в краката му пропаст.

От балкона видя последните клиенти на заведението, които се изгубиха сред сенките на калните улички. Помисли си, че би трябвало да последва примера им и да се върне в пансиона с файтона на Калафат, за да си почине. Или пък би могъл да остане и да завърши нощта в леглото с някоя проститутка от заведението. След като се освободи от напрежението, бе забелязал, че някои от тях са извънредно съблазнителни със сладострастните си деколтета и тънките си талии, пристегнати в тесни корсети.

Всяка от тези две възможности щеше да бъде разумен начин да приключи тази трескава нощ — да спи сам в стаята си на улица „Меркадерес“ или притиснат до топлото тяло на една жена. Само че накрая нито една от тези възможности не се сбъдна.

Когато отдели поглед от улицата и обърна очи към салона, видя, че Саяс още държи щеката в ръце, докато приятелите му разговаряха и се смееха около него. Привидно участваше в разговорите и смеховете, но Мауро Лареа знаеше, че още не е преглътнал поражението, предрешено като победа. Знаеше, че в душата на този мъж е забита стрела. И също така знаеше как може да я извади.

Приближи се до него, протегна му ръка.

— Моите поздравления и моето уважение. Доказахте, че сте отличен противник и невероятен играч.

Зетят на бъдещия му сват измърмори няколко думи на благодарност.

— Смятам, че въпросът между нас е приключен — добави Мауро Лареа, като сниши глас. — Предайте, моля ви, моите почитания на съпругата си.

Забеляза как Саяс гневно присви устни.

— Освен ако…

Преди да довърши фразата, вече знаеше, че ще се съгласи.

— Освен ако не искате реванш и не решите да играете истински.