Нора Робъртс
Стъкленият остров (7)

6

Дойл реши, че няма смисъл да чака останалите, и отиде право в големия апартамент в кулата. Френските прозорци на елегантната му дневна, от които се излизаше на терасата, бяха отворени.

Бран му хвърли бърз поглед.

— Събуди се минути преди ти да се появиш отвън. Каза, че се нуждае от статива си. Едва успях да я наметна — знаеш колко е студено — преди да слезе долу и да започне да рисува.

Той направи знак на Дойл да приближи, отведе го при една маса на терасата.

Дойл разгледа скиците с въглен на воднистата светлина. Видя още една на Арианрод, сега във военно облекло, с меч на бедрото. Другите сигурно бяха Селена и Луна. Едната — мургава красавица, също облечена за битка и въоръжена с лък, другата — прекрасна като слънчев изгрев, с гълъб на рамото и меч в ръката.

В мургавата той разпозна нещо от сестрите си — най-голямата и най-малката — почувства познатото бодване в сърцето. А в другата разпозна брат си — миловидното му лице, добрите му очи.

Отстъпи назад, когато чу Сойер и Аника да влизат.

— Тя каза ли нещо? — Сойер, все още с разрошена от съня коса, отиде да надникне през рамото на Саша.

— Изцяло е погълната от рисуването — промърмори Бран, — както сам виждаш.

Сойер приближи масата заедно с Аника.

— О! — Аника сплете пръсти. — Това е мама! Искам да кажа, така изглежда мама.

— Бива си я! — възкликна Сойер. — А ти приличаш на другата.

— Така ли?

— В очите. Имаш същите очи като русата. Която всъщност прилича много на баба ми — или на снимките й като млада, които съм виждал. Била е много секси.

— Тогава баба ти и майка ми са близначки — обади се Райли зад Сойер. — Бих казала, че теорията ми се потвърди окончателно. Всеки един от нас — защото, когато Саша свърши, сигурно и тя ще разпознае някой свой роднина в рисунките — произхожда от някоя от тях.

— Мисля, че има и нещо повече.

Райли погледна към Дойл.

— В смисъл?

— Това би могло да е рисунка на две от сестрите ми — макар че приликата им с Арианрод не е толкова силно изразена, колкото при мама и бабата на Бран. Ами тази, която напомня на ваша близка, твоята и на Сойер? Това е моят брат Фейлим.

— Интересно. Трябва хубаво да ги огледаме, на по-силна светлина, когато Саша свърши. И да видим дали няма смесване на гените.

— Какво? — Сойер се почеса по главата. — Значи всички сме братовчеди.

— Като се има предвид, че фамилното дърво е на около хиляда години — да, мисля, че гените ни са се смесили.

— Толкова е хубаво! — Аника прегърна Райли, после Дойл. — Сега вече сме истинско семейство!

— Ние сме от една кръв — заговори Саша, докато на изток небето се обливаше в светлина. — Заченати и родени на Стъкления остров, кърмени и отгледани от майки, от богове, и изпратени от един свят в друг. Заченати заедно със звездите, родени заедно с луната, дарени и дадени. Откъдето са поети от ветровете на Фортуна, събрани заедно, кръв от кръвта, хилядолетие плюс две от падането… Звездата чака, Ледената звезда, замръзнала във времето и на мястото си. Денят й ще дойде, когато световете застинат за пет удара на сърцето. Ще видите огън, ще усетите вода, ще се борите с лед, ще заемете мястото им, когато Дървото на живота разцъфти отново.

Потънала във видението, Саша вдигна ръка към източното небе.

— А тя чака, изнемощяла и зъзнеща, за нея се грижи създанието й. Тя чака и събира тъмни сили, за да удари сърцето, ума, тялото. Този свят ще бъде разтърсен от яростта й. Търсете миналото, отворете сърцето си.

Саша свали ръка, притисна я към сърцето си.

— Следвайте пътеката й. Нейната светлина е ваша светлина. Тя чака. Световете чакат. Тя чака. Влезте в миналото и ги върнете у дома.

Саша свали ръце, олюля се.

— Добре съм — каза, когато Бран я прегърна. — Но може да поседна за минутка.

— Студена си. По дяволите! Тя е в теб! Аника, в мокрия бар има вода.

— Мокрият бар?

— Аз ще я донеса. — Райли се втурна вътре, отвори малкия охладител в задната част на дъгообразния бар, докато Бран почти пренесе на ръце Саша до един фотьойл пред буйния огън, който запали.

Аника взе дебела декоративна възглавница от един диван, подпъхна я под краката на Саша.

— Благодаря. Добре съм, наистина. Просто видението не ме оставяше на мира, ставаше все по-силно и по-силно, а след това изведнъж спря. — Тя взе водата, отпи от нея. — Бих убила за чаша кафе. Защо не отидем да… О! — Когато в ръката на Бран се появи масивна чаша, Саша се усмихна, докосна бузата му и гласът й се разтопи от любов. — Бран, недей да изглеждаш толкова разтревожен. Добре съм.

— Ръцете ти са студени. — Той ги уви около чашата.

— Случи се мигновено. Трябваше да уловя образите. Кълна се, че чувах гласовете на богините в главата си, казваха ми да ви ги покажа. Видях ги толкова ясно, както виждам вас. И… дори имах чувството, че ако се протегна, ще ги докосна.

Тя отпи от кафето, въздъхна дълбоко.

— Майка ти, нали така каза, Ани, брюнетката с лъка.

— Толкова прилича на нея… Много е красива.

— А моята баба — на близките на Бран и Дойл. Не я познавах — майката на мама — когато е била млада. Всъщност едва я познавам. Но съм сигурна. Богинята е Селена, ясновидката, която е създала Огнената звезда, за да дари новата кралица с прозрение и мъдрост. Най-близката връзка на Райли и Сойер е Луна — гълъбица и меч — Водната звезда, която дарила кралицата със сърце и състрадателна душа. А последната е Арианрод, воинът, нейният подарък е храброст.

— А в нас шестимата има по малко от всяка от тях — заключи Райли.

— Да. Те са избрали мъж, заченали са дете, обичали са го, възпитали са го и са го изпратили на шестнайсетия му рожден ден от техния свят в нашия. Почувствах тъгата им.

Аника коленичи, отпусна глава в скута на Саша.

— Мама плака, когато тръгнах, за да дойда при вас. Беше горда, но плака. Сигурно е трудно да изпратиш син или дъщеря надалеч.

— Така е било и с богините и оттогава те са можели само да наблюдават. И досега могат само да наблюдават и да се надяват. Трудно е да се обясни, но ние сме техни деца. Те така ни чувстват. Ние сме тяхната надежда, това, което са започнали през онази нощ.

— А последната рисунка?

Саша погледна Дойл.

— Кошмар.

Райли пристъпи навън, взе скицника, внесе го вътре.

— Изглежда, ще стане доста напечено.

Като се засмя кисело, Саша погледна скицата. Всички те стояха между къщата и скалите, въоръжени в тъмната нощ, докато Нереза яздеше огнената буря. От небето се сипеха пламъци, изпепеляваха земята, дърветата, разцепваха земята и тя зейваше, а отвътре изригваше още огън. Изгаряше дори крилатите й твари, които се спускаха и размахваха нокти срещу шестимата.

На своя звяр Нереза мяташе огнени копия, а косата й, бяла с черни нишки, се развяваше зад нея. Красотата й изглеждаше особено, като бляскав скъпоценен камък, покрит с плесен.

Плесента беше нейната лудост.

— Не мога да кажа кога ще се появи, но ще дойде. Тя иска звездите, копнее за тях, и все пак ще ни унищожи, дори ако така загуби шансовете си да се добере до тях. Когато дойде, то ще е само за да ни изпепели.

— Мога да поработя върху това.

Всички очи се преместиха към Бран, който погали Саша по косата.

— Най-малкото бих могъл да започна. Следващата огнена буря ще е по-мощна и по-яростна от онази в Капри. Но предупреденият е въоръжен, както се казва в една латинска сентенция.

— Оценявам оптимизма ти — обади се Райли. — Ала дори вещерите могат да изгарят. Поне така казва историята.

— Което означава, че измисляме защити, щитове и заклинания тъкмо срещу това. А тъй като този огън няма да е от обикновените, ще е нужно много мощно заклинание. Ще поработя по въпроса.

Той се наведе, целуна Саша по главата.

— Май сега е ред на Сойер да готви.

— След тренировката — каза равно Дойл. — Първо тренираме, после ядем. С едно изключение — продължи, преди Райли да възрази. — Райли има нужда от „гориво“. Не се бави — обърна се той към нея, после отново погледна скицата. — Чака ни много работа.

 

 

За да не се бави, Райли си направи енергийно смути — и добави към него няколко сурови яйца. Не беше най-вкусното и със сигурност не за това копнееше небцето й — ала щеше да свърши работа.

Той вече бе започнал да ги разгрява — разтягане, леко бягане — когато тя излезе. Оглеждайки ги отстрани за миг, доби различна перспектива за екипа си. Саша изглеждаше изтощена — обяснимо — но не се предаваше. Аника — хммм, Аника си беше Аника, смехът й ехтеше, докато правеше клековете и изнасяше единия крак напред. А Бран и Сойер? Двамата бяха в отлична форма в началото на мисията и сега продължаваха да спортуват с удоволствие.

Ами Дойл? Макар да й се струваше малко непохватен, успяваше да накара всички да тренират здраво.

Тя се присъедини към тях, също решена да тренира здраво. Бълващи огън пукнатини в земята, сипещи се от небето пламъци и една много ядосана богиня с психични отклонения — каква по-добра мотивация от това.

Калистениката бе последвана от няколко километра бягане и Райли хубавичко се изпоти. Не се оплака, когато Дойл им нареди да отидат във фитнеса. Каза си, че досега само е загрявала.

Той ги раздели на групи. Свободни тежести, вдигане на щанга от лежанка, набирания.

— Колко можеш да вдигнеш?

— До седемдесет килограма.

Той я изгледа невярващо.

— Това е повече, отколкото тежиш.

— Мога да ги вдигна.

Той постави първите тежести.

— Давай да те видя.

Тя се приготви, регулира дишането си, започна да вдига. В края мускулите й горяха, а потта й се лееше като река. Но успя да вдигне седемдесет килограма.

— Не е зле. Избърши се, пийни малко вода. Твой ред е, русокоске.

— Наистина ли очакваш да го направя?

— По-силна си, отколкото мислиш. — Но той смени тежестите с четиридесет и пет килограмови. — Пробвай с тези. За начало три опита. Почивка, после още три.

Докато пиеше вода на големи глътки, Райли гледаше как Саша се бори с тежестите — стискаше зъби и напрягаше цялата си воля, но вече определено имаше повече мускули, отколкото преди два месеца.

— Още три.

— Голям гадняр си, Дойл!

— Остават ти още три.

Тя ги направи, отпусна отмаляло ръце.

— Свършихме ли?

— Добра работа. Няколко упражнения за разтягане и тичай под душа.

— Слава тебе, господи! — Саша се смъкна от пейката, седна на пода.

Райли й занесе бутилка вода, седна до нея.

— Имаш голям напредък. На Корфу нямаше да можеш да вдигнеш толкова дори веднъж.

— Не съм го и искала. Никога. Предпочитам йога, може би малко пилатес.

— Вършат работа, но не и в нашия случай. По-късно ще направим и някое и друго премятане с Аника.

— Да, да. Остави ме първо да си поема дъх.

Райли заби пръст в бицепсите на Саша.

— Добре изглеждат. Ти направи мускули, момиче!

Саша облегна глава на рамото на Райли.

— Благодаря. Макар че с удоволствие бих сменила тренировката с два часа сън, последван от галон кафе. Но ти благодаря.

— Хайде, ставай! — Райли се надигна, подаде й ръка. — Отиваме да си вземем душ, а след това ще пием и кафе.

 

 

Когато тя отми изминалата нощ и тренировката под душа, „изкопа“ тениска и дочен панталон и нахлузи любимите си гуменки, смутито вече беше далечен спомен. Нуждаеше се от храна, и то от много храна. Колкото до кафето — би могла да изпие цяла кофа.

Подуши аромата му, докато слизаше бързо по задните стълби, следвайки песента на сирената. Сойер бъркаше нещо в огромна купа, Аника правеше същото, но в по-малка.

Райли изгледа намръщено Сойер.

— Мислех, че вече си сготвил.

— Трябваше да си взема душ.

— Сексът под душа е много хубав — каза Аника с нехайна усмивка. — Но отнема време.

— Страхотно. А аз да умирам от глад, така ли?

Тя си сипа кафе в голяма чаша.

— Палачинки, бекон, наденички, парфе с йогурт и горски плодове. — Сойер се обърна към печката. — Ако наредиш масата, ще ядеш по-бързо.

Райли взе чинии, мислейки си, че ако Аника слагаше масата, щеше да прибави множество красиви детайли към традиционната подредба. Тя обаче се интересуваше повече от бекона.

Щом Сойер прехвърли част от тигана в платото, тя тутакси си взе парче, запремята го в дланите си, за да го охлади. Първата хапка изгори езика й, но си струваше.

А когато той изсипа една палачинка в чинията, тя я зави на руло като бурито, захапа я. Преди останалите да влязат, вече бе успяла да позасити глада си.

Бран огледа масата и трите вази на нея. Аника бе сложила по една роза във всяка от тях — бяла, червена, жълта, украсила бе вазите с бели салфетки, на „кръста“ им бе завързала панделки, добавила бе дървен шиш за меч.

— Трите богини.

— Помислих си, че е хубаво да са с нас на масата.

Бран се усмихна широко на Аника.

— Храната наистина е достойна за богове.

Тъй като Райли я намираше напълно достойна за себе си, седна и напълни догоре чинията си.

— Пак ще поработя в библиотеката в кулата. Възможно ли е там да открия нещо конкретно за звездите или острова?

— Истината е, че не съм чел почти нищо, но мога да те насоча. Книгите са на различни езици — обясни Бран. — Ще ти ги покажа след закуската.

— Тренировка с оръжията по обяд. — Сойер опита от палачинките и остана доволен.

— С удоволствие — отвърна Райли. — Днес аз ще приготвям обяда. Ще ядете сандвичи.

— След това ще упражняваме ръкопашния бой. — Дойл се взря с подозрение в красиво изглеждащото парфе.

— Вкусно е — увери го Аника, загреба от него с лъжицата. — Сойер каза, че е здравословно. Аз го направих.

Слабостта му към нея не му остави друг избор, освен да опита парфето.

— Вкусно е — усмихна й се той, макар да си помисли, че едва ли би страдал, ако никога повече не опита йогурт в безсмъртния си живот.

— Смятам да поработя върху защитата и нападението — обяви Бран. — Ще правя магии в кулата, така че ще съм наблизо, ако имате нужда от мен.

— Аз ще се заема с картите — каза Сойер, — за да съм готов да ви отведа навсякъде с вълшебния си компас.

— Двете с Аника можем да помогнем на Бран или на Райли и Сойер, ако се наложи. — Саша погледна към графика, който бе изготвила. — Аника е дежурна по прането.

— Обичам прането! Забавно ми е да сгъвам дрехите и мирише хубаво.

— Твое е! — усмихна се Саша. — Тъй като къщата е много голяма, за всеки съм определила по една част за чистене. — Тя вдигна вежди към Дойл. — Отборният дух ще е по-висок, ако живеем и работим в спретната къща.

— Не съм казал нищо.

— На глас — поправи го тя. — И да знаеш, че днес отговаряш за вечерята.

Той изсумтя, хвърли бърз поглед към Бран.

— Знаеш ли къде наблизо продават пица?

— Май ще се наложи да идеш чак до Енис. Може да има и по-близо, но в момента не се сещам.

— Тогава отивам в Енис. И бездруго вече ме сърби да покарам мотора.

— Село ли е? С магазини? — Аника едва не подскочи в стола си. — Може ли да дойда с теб? Харесва ми да се возя на мотора.

Райли не скри снизходителната си усмивка и това усили желанието на Дойл да яхне мотоциклета.

— Ще те взема след закуска. — Той харесваше компанията на Аника и искрената наслада, която тя изпитваше от возенето с него. — Но ако ще ходим чак до Енис, и Сойер трябва да дойде. Имаме нужда от муниции.

— Тогава ти трябва Райли. — Сойер посегна към кафеника и пропусна раздразнените погледи на Дойл и Райли. — Тя е тази с връзките. Аз направих списък — продължи той. — Ще ви го дам. Не знам как си с връзките тук, но имаме отлични позиции за стрелба отвътре. Стига да разполагаме с пушки с оптичен мерник.

— Кулите. — Обмисляйки думите му, Райли кимна. Добро оръжие с голям обхват, добър стрелец — да, това щеше да е преимущество. — Ти как си с пушките, Точно око?

— Не съм зле. А ти?

— И аз не съм зле. Ще се обадя тук-там.

След закуска тя прелисти няколко от книгите, които Бран й даде. Реши, че първо ще поработи с написаните на английски, после ще се захване с книгата на латински — можеше да се окаже забавно. И да завърши с двете на келтски, тъй като й бе най-малко познат.

Приготви лаптопа, таблетите, извади телефона си. Започна да се обажда.

След четирийсет минути Дойл я изненада с появата си. Беше решила, че той ще си измисля всякакви занимания, само и само да се измъкне от работата в библиотеката. С телефон до ухото, тя извади една от книгите от купчинката, побутна я по масата към него.

— Няма проблем — каза в телефона. — Но искам да ги погледна, да ги изпробвам. — Тя стана, разходи се до прозореца и се върна, докато слушаше. — Съгласна. Имам списък с мунициите. Ако можеш да ни снабдиш, ще искам отстъпка за количество. — Тя се засмя. — Не питай и няма да го чуеш, Лиам. Разбира се, изчакай.

Тя измъкна списъка на Сойер от джоба си, зачете го на глас. Завъртя очи към тавана, вдигна водата, отпи.

— Както казах, ние сме нещо като клуб и си организираме турнир. Говори с Шон. Той ще гарантира за мен. Няма две мнения, но и другите по веригата не са стока. Както казах, работих с него в Мийт, а също и преди три години в Бурен. Свържи се с него и ме уведоми. Да, на този номер. До скоро.

Тя затвори телефона, въздъхна шумно.

— След два часа ще получа потвърждение за мунициите.

— Познат търговец на оръжия?

— Не точно, но този Лиам има връзки с хора, които търгуват с определен вид стоки.

— И не го познаваш?

— Не лично. Той е братовчед на бившата приятелка на един мой колега. Колегата ми, бившата му и братовчедът са останали приятели и моят колега е запознал бившата си със сегашния й съпруг, от когото има две деца, а братовчедът е кръстник на по-голямото. Колегата ми и братовчедът ловуват заедно един-два пъти в годината. Братовчедът има и страничен бизнес, само кеш, върти го от плевнята си, която е само на двайсетина километра от Енис. Ако сделката се уреди, ще можем да си купим пица, оръжия и муниции само с едно ходене.

Но не и с мотоциклета му, помисли си разочаровано Дойл. Което означаваше, че ще вземат колата на Бран.

— Аз ще карам — заяви.

— Защо ти? Аз познавам пътищата по-добре.

— Нима?

— Да, защото бях тук през последните десет години и съм била консултант на проекта за Крагъноуен, покрай който ще минем на път за плевнята.

— Тогава ти ще си навигаторът, но аз ще карам.

— Можем да се сменяме.

— Не.

— Значи предпочиташ…

Той не удостои думите й с отговор, просто продължи да чете.

— Не виждам каква е ползата от тази история. Става дума за четири сестри — в Ирландия — които трябва да пазят бебето кралица. Трите са добри, а четвъртата е подмамена от зъл дух, който с обещания за власт и вечна красота я настройва срещу сестрите й.

— Има полза — възрази Райли. — Това са корените.

— Много са оплетени. Пише, че трите добри сестри скрили бебето в стъклен замък на невидим остров и отлетели към луната, превърнали се в звезди. Но в яростта си четвъртата сестра ги сваля от небето, дъра-бъра… Едната пада като светкавица, изпепелява земята с огън, другата предизвика буря в морето, третата покрива земята с лед на север.

— Не е толкова далече.

Той й отправи бърз поглед, изпълнен едновременно с раздразнение и безпомощност.

— Достатъчно далече е, при положение че кралицата — която явно расте бързо — трябва да лети от невидимия остров на крилат кон, за да се бие със злата сестра, да я победи и да я превърне в камък.

— Ако погледнеш отвъд вероятната хипербола, ще откриеш корените. Нереза се материализира от каменна колона в онази пещера в Корфу.

Дойл остави книгата настрана.

— Знаеш колко съм живял, а още не съм срещал крилат кон.

— Бас държа, че не си попадал и на куче с три глави, а ето че го видя.

Той не можеше да оспори думите й. И въпреки това:

— Прилича ми на приказка на Братя Грим, при това по-лоша версия.

— Преразказът винаги е по-лоша или разкрасена версия — изтъкна Райли. — Затова трябва да изровиш корените. Четири сестри. — Тя вдигна четири пръста. — Четири богини. Не за първи път чувам или чета за това, че са били сестри. Възможно е. Невидим стъклен остров, който изчезва и се появява когато си пожелае. Три звезди — огън, вода, лед.

— Книгата не дава нова информация.

Ах, тези лаици, помисли си тя с известно съжаление.

— Не още. Може и да е досадно да четеш ред по ред, Дойл, но само така ще намериш нещо пропуснато и недогледано. Има и по-лоши неща от седенето в удобен фотьойл в библиотека и четенето на книги.

— Малко секс и насилие и няма да е толкова досадно.

— Продължавай да четеш. Може да извадиш късмет. — Телефонът й иззвъня и тя се усмихна на екранчето. — Бас ловя, че уредихме оръжието. Здрасти, Лиам — каза тя и отново се приближи до прозореца, докато уговаряше сделката.

Тъй като явно се справяше добре, Дойл се върна към книгата. Слава богу, тази конкретна история бе доста кратка. Макар кралицата да побеждаваше злата сестра, загубата на другите сестри, на звездите я бе натъжила. Пишеше, че се върнала на острова и заживяла в доброволно изгнание, докато една пророчица, една сирена и един воин не извадили звездите от гробовете им, за да заблестят отново.

Той придърпа бележника на Райли, надраска няколко реда.

Запрелиства книгата, за да види дали има и друга история, която се отнася до звездите, но я остави, когато влезе Сойер.

— Може ли да използвам другата половина на масата? Искам да прегледам картите в библиотеката.

— Няма проблем. Всъщност аз ще работя с теб, оставям книгите на Гуин.

— Това не е всичко, което можеш да оставиш на Гуин. — Райли се усмихна самодоволно, докато прибираше телефона си. — Току-що осигурих всички муниции от твоя списък, Точно око.

— И подводните патрони ли?

— Да, и тях също. Уредих и два рюгера AP-556, заедно с две дузини пълнители с по трийсет патрона.

— Никога не съм стрелял с този модел — призна Сойер.

— И аз. Споразумяхме се да сключим сделката, след като разгледам и изпробвам всичко. Но влязох в Гугъл, докато той говореше, и ги видях — струват ми се подходящи. С Дойл можем да ги вземем заедно с мунициите, да се отклоним за пицата и въпросът е решен.

— Освен ако не искаш да отидеш ти — обади се Дойл. Ако изпратеше Сойер с Райли, щеше да си спести шофирането с нея.

— Бих искал, но няма начин да убедя Аника да не идва. — В очите на Сойер, сиви като мъгла, се четяха едновременно опасение и обич. — Ще я изгубим в магазините на Енис.

— Забравѝ. Отиваме и се връщаме. Добре че изтеглих още малко пари от банкомата в Капри, иначе сега нямаше да ми стигнат. — Райли провери часа. — Ще поработя тук до обед.

— Аз пък ще разгледам картите със Сойер — каза й Дойл.

— Добре. — Тя седна, взря се смръщено в надрасканата бележка на Дойл. — Какво е това за някаква ясновидка, сирена и воин?

— Според приказката, над която ме накара да се бъхтя, кралицата сама се оттегля на своя остров, докато тримата намерят звездите и те засияят отново.

— Винаги има корени — промърмори Райли и взе книгата.

И щастливо се отдаде на четене.