Нора Робъртс
Стъкленият остров (11)

10

Когато Дойл влезе с Райли на ръце, всички застинаха.

Сойер, който се канеше да демонстрира на Аника как да държи правилно щеката за билярд, се изправи рязко и се усмихна широко като идиот. Аника се засмя радостно и успя да направи кълбо назад в сравнително ограниченото пространство.

Бран, който наливаше уиски в малка чаша на бара, остави бутилката, пристъпи към Саша и постави ръка на рамото й. Тя седеше на един диван с бабата на Бран, която с отсечени движения нареждаше карти таро.

— Вече е добре — каза Бригид, когато Саша се изправи рязко, със затаен дъх и насълзени очи.

— Ето я нашата Райли! — Сойер остави щеката и като се подпря с ръка на гърба на един стол, го прескочи. Обви лицето й с ръце и я целуна силно и шумно. — Да, ето те!

— Остави ме да седна. — Райли побутна Дойл по рамото. — Нищо няма да ми стане.

— Ще ти стане. Хайде, дай я на мен. — Сойер издърпа Райли от Дойл, завъртя се в кръг. — Госпожи и господа, тя се върна!

— Престани! — Когато Райли се засмя, Саша избухна в сълзи. — Сериозно говоря, престани! Хайде, свали ме — подкани тя Сойер. — Пусни ме долу.

Той я отнесе до дивана, остави я — много внимателно — да седне.

— Саша…

— Съжалявам. — Бършейки очите си, Саша се свлече на колене пред Райли, хвана я за ръцете. — Толкова съжалявам!

— Ти не си направила нищо. Така че спри. Не, не съм права. Направи. Всички ми помогнахте. Така че ви благодаря от сърце. Може ли да хапна нещо? Каквото и да е?

— На печката има супа. — Бригид продължи да нарежда картите върху малката масичка пред себе си. — Саша реши да направи пилешка супа, тъкмо от каквото имаш нужда.

— Аз ще я донеса! Толкова съм щастлива, Райли! — каза Аника, докато приближаваше с танцова стъпка печката.

— И аз се чувствам добре. — Като все още държеше ръцете на Саша, Райли огледа Бригид. — Досущ като нея си.

— Видях скиците на Саша, така е. Като прибавим няколко десетилетки.

— Разбрах, че си ми спасила живота. Благодаря ти.

— Няма защо. Бран, ще ми дадеш ли това уиски, или трябва да чакам цял ден?

Той наля щедри четири пръста в чашата и я отнесе при нея. Целуна я по двете бузи.

— Безкрайно ти благодаря, мо̀раи.

— Пак заповядай. Още си бледа — отбеляза Бригид, изучавайки Райли над чашата. — Но очите ти са избистрени. Саша?

— О, аз не…

— Напротив. — Бригид не я остави да протестира. — Знаеш как да гледаш, как да виждаш. Гледай на твоята сестра и недей да мрънкаш.

Саша пое треперливо дъх, притвори насълзените си очи.

— Все още има болка, но е поносима. Лечението трябва да продължи, но има напредък. Тя е гладна, а това е добър знак. Трябва да се храни, засега по-внимателно, и да почива още ден-два.

— А ръката? — подсети я Бригид.

— Хммм… Ще я боли, когато свали превръзката. Бран я обработи — обясни тя на Райли, — за да облекчи болката. Но заздравява добре. Превръзката трябва да се свали утре. — Саша погледна към Бригид. — Нали?

— Да. Притежаваш много повече, отколкото си мислиш. Тя го осъзнава с ума си — обърна се Бригид към Райли, — но се обвинява в сърцето си.

— Значи бърка. Това са глупости.

— Разбира се. — Бригид погали Саша по косата. — Но любовта често е глупава, нали?

— Ето я храната! — Сияйна като слънце, Аника приближи с една табла. — Саша направи пилешка супа с фиде и зеленчуци, а мораи направи кафяв хляб.

— Ти ми пя — каза Райли, когато Аника остави таблата.

— Чуваше ли ме? Мораи каза, че ще чуваш със сърцето си, ако говорим или ти пеем, и че трябва да лежим до теб, да стоим наблизо.

— Чувах те. — Тя се обърна към Сойер. — Тери Пратчет.

— Намерих „Нощна стража“ сред нещата ти. Личеше си, че си я чела милион пъти.

— Там някъде. — Райли загреба малко от супата. Имаше божествен вкус. — О, господи!

— По-бавно — предупреди я Бригид. — Иначе ще повърнеш.

— Дайте ми минута, после ще обсъдим капана на Нереза. Чувствам се така, сякаш не съм яла от седмици. — Райли загреба още от супата, полагаше усилия да се храни бавно. — Използвал си подкрепления — обърна се тя към Бран.

— Не знаех достатъчно, за да се справя сам. Губехме те.

— Виждал съм мъртъвци на бойното поле, които изглеждаха по-живи от теб. — Дойл си наля уиски на бара.

— Питието ще му помогне — промърмори Сойер.

— Особено ако е чисто. — Райли изяде още една лъжица, облегна се назад. — Права си. По-добре да не бързам. Беше Малмон.

— Сигурна ли си? — попита Бран.

— Абсолютно сигурна. Излязох навън — още ми е малко объркано — но излязох. Имах нужда от почивка, смятах да се поразходя. Видях колата. Не бях чула Дойл и другите да се връщат, но видях колата. Видях продуктите, затова реших да помогна с внасянето им. Тогава Саша…

Тя спря, когато Саша седна на петите си и уви ръце около тялото си.

— Не беше ти, ясно? Той се бе превърнал в теб. Или Нереза го беше превърнала в теб.

— Ако не бях излязъл отново, можеше да е Бран или Саша, или ти — каза Дойл и кимна към Райли, докато се облягаше на бара. — Малмон щеше да действа според обстоятелствата.

— Да. — Благодарна за уточнението, Райли отхапа внимателно от хляба. — Мисля… мисля, че ако просто бях влязла в гората, както възнамерявах, той щеше да ме причака там. Или другиго от нас. Но аз се отклоних, тръгнах към колата, и той трябваше да ме примами. Каза, че е намерил нещо, което иска да видя. Изобщо не се поколебах. Паднах право в капана. Гравирано, нещо било гравирано. Май върху дърво.

Трудно си припомняше, главата я заболя от усилието.

— Нещо подобно… Вървяхме и излязохме от пътеката. Изобщо не бях подготвена и мръсникът ме удари. Буквално излетях във въздуха. Блъснах се в нещо. Камък, дърво… Усещах как костите в мен пукат и се трошат. Ръката ми… беше извън строя. Не можех да извадя пистолета си, нито ножа. Не можех да отвърна на удара, просто не можех, а той не спираше да ме рита. Помислих, че с мен е свършено. Че това е краят.

— Саша ни извика. — Аника донесе на Райли чаша чай. — Втурна се вътре, каза да побързаме. Дойл каза, че имаш нужда от нас, затова всички хукнахме навън. Но…

— Него вече го нямаше — довърши Сойер. — Дойл беше пристигнал пръв. Той те намери. Видял го е. Малмон.

— Или не можеше да продължи измамата, или не искаше. — Дойл сви рамене. — Вече не приличаше на Саша. Но не посмя да остане и да се бие. Избяга.

— Дойл те отнесе у дома, а Бран направи магиите си, Саша се опита да те лекува, да започне, но ти беше толкова зле, че тя… как се казва? — обърна се Аника към Сойер.

— Тя припадна.

— Аз… нямах достатъчно сили — успя да промълви Саша.

— Нито пък аз — напомни й Бран. — Степента на нараняванията и начинът, по който бяха нанесени, отровата, която вече беше проникнала в теб… Лекуването не ми е специалност.

— А можеше да бъде — вдигна назидателно пръст Бригид. — Но ти имаш склонност към по-бляскавото. Ти си обичана, si-mac tire.

Ирландската дума за вълчица, преведе си Райли, беше очарована.

— Много обичана и ценена. Моето момче тук изпрати да ме повикат. И добре че го направи. Ти имаш силно сърце, дух, тяло. Това ти помогна. Както и аз. — Бригид вдигна чашата си за наздравица, отпи.

— Благодаря ти, mathair.

Бригид кимна одобрително.

— Ти показваш уважение. Яж. Бран, налей на нашето момиче половин чаша вино.

— А на мен не ми даваха да пия дори бира, когато пострадах — оплака се Сойер и Бригид се засмя.

— Е, трябвало е да ме повикаш. Една бира не може да навреди на силен мъж като теб.

— Следващия път. Убихме две дузини гарвани, докато ти беше болна — добави Сойер.

— Гарвани, значи.

— Вероятно Нереза искаше да злорадства. Но не й дадохме тази възможност. — Бран донесе виното. — Цветът ти е по-добър. Радвам се да те видя, скъпа.

— Йейтс — промърмори Райли. — Ти четеш Йейтс.

— Стори ми се подходящо. Нуждаеш се от още сън.

— Добре съм.

— От съня ще станеш още по-добре.

— Аз не…

— Заспи, миличка. — Бабата на Бран само потупа Райли по рамото и тялото й се отпусна. — Качи я горе, Дойл, бъди добро момче. — Бригид погали косата на Райли, усмихна се и кимна. — Ще се възстанови. Напълно.

 

 

Слънцето струеше в стаята, когато Райли се събуди отново, а през отворените врати на балкона подухваше лек ветрец с аромат на цветя и гора.

За миг всичко останало й се стори като грозен сън. Понечи да седне в леглото, но я заля вълна от слабост, като тази, която идва след сериозна болест или раняване.

Саша влезе вътре от балкона.

— Почакай! — Тя веднага изтича да натрупа възглавници под гърба на Райли. — Не бързай! Божичко, изглеждаш по-добре! Много по-добре!

— Ако ми кажеш, че трябва да спя още пет дни, ще те напердаша!

— Нито ден повече. Е, може би само половин. — С весел глас Саша смеси течност от едно шишенце с малко от съдържанието на друго.

Очите на Райли се присвиха подозрително.

— Какво е това?

— За възстановяване. Бригид каза, че може да го изпиеш, когато се събудиш без чужда помощ.

Сега Райли погледна чашата с по-голям интерес.

— Като онова, което Бран приготви за Сойер?

— Бригид го направи по-меко.

— Глезите ме. — Но Райли го взе, изпи го. — Колко време му трябва, за да… Ясно. — Остатъчният махмурлук от дългия сън се стопи и най-сетне — най-сетне — главата й се проясни. — Ще си запазя от това чудо за следващия път, когато прекаля с текилата.

— Виж, Райли…

— Не започвай пак, Саша. Вярно, че снощи не бях съвсем на себе си, но помня достатъчно. Ти нямаш вина.

— Имам нужда да го кажа. — Саша се отпусна отстрани на леглото. — Направи ми услуга. Остави ме да го направя.

— Добре, но ако прекалиш с глупостите, ще те прекъсна.

— Знам, че можеше да е всеки, който излезе сам от къщата — Малмон е действал на случаен принцип.

— Дотук се движиш в правилната посока.

— Но беше ти. Знам, че Малмон можеше да се превъплъти във всеки от нас, за да те отдалечи от къщата и да те вкара в гората. Но се превъплъти в мен. Това ме ужасява, направо побеснявам, като си помисля, че ти пазиш спомен за това как те нападам аз, пребивам те, едва не те убивам. Постави се за момент на моето място и ми кажи дали и ти нямаше да се чувстваш така.

Благодарна, че умът й е ясен, Райли имаше нужда от малко време да организира мислите си — а заедно с тях и чувствата си.

— Мислех, че си ти. Когато ме извика, когато тръгнах с теб. Мислех, че си ти, когато ме халоса като ковашки чук и ударът ме запрати в дървото, което ми се стори като бетонна стена. Мислех, че си ти — повтори, въпреки че устните на Саша потрепериха. — И че си обладана, че Нереза те е обсебила. Докато лежах там и те гледах, мислех, че тя е влязла в теб по някакъв начин. Опитах се да измъкна пистолета — помня това — помня, че ако ръката ми не беше безполезна и ако можех, щях да те прострелям. Щях да стрелям в крака ти, но щях да го направя, мислейки, че си ти.

— За да се защитиш от…

— Това ме ужасява, побеснявам при мисълта, че щях да те прострелям. И двете трябва да преодолеем ужаса и гнева, Саша. Това е. Иначе Нереза ще спечели този рунд.

— Искам да изпитвам гняв. — И той пламтеше в сините очи на Саша. — Искам да я заболи, да страда за това, че дори за миг те е накарала да мислиш, че бих те наранила. За това, че те е накарала да избираш, дори и за миг, дали ти да ме нараниш.

— Добре. — Райли кимна. — Гневът ще ни е от полза. Ще го запазим. Но сме квит, ти и аз.

— Квит сме.

— Отлично. Трябва да стана.

— Още имаш нужда от почивка.

— Ужасно ми се пишка. Наистина!

— Ще ти помогна.

— Нека се опитам да стана сама. Чувствам се достатъчно добре.

Тя успя да го направи. Наистина, малко нестабилно, но стаята не се движеше, а зрението й не се замъгляваше.

— Дотук добре. Не че съм особено срамежлива — но ще се опитам да изпразня мехура си сама. Стой наблизо.

Тя не хукна към близката баня, но се движеше бързо и остана доволна от себе си. Ала нищо не можеше да се сравни с благодарността, която изпита, когато пълният й мехур се изпразни.

— Успях! А сега може ли да си взема горещ душ? — Пристъпи навън, протегна превързаната си ръка. — Може ли първо да свалим това?

— Нека извикам Бран или Бригид.

— Защо?

— Те имат повече опит.

Райли повдигна вежди.

— Аз съм на крака. Умът ми е ясен. Сама мога да си избирам лечителя. Помогни ми и свали превръзката, виж какво е положението.

Беше разбираемо — създанието с лицето на Саша бе смазало ръката й; жената, приятелката трябваше да прецени състоянието й. Саша разви обработената от Бран превръзка и обгърна ръката на Райли с длани.

— Чувствам, че е… чиста. Още те боли, схваната е, но е чиста. Можеш да си мърдаш пръстите.

Това, че можеше да ги усети, да ги движи, изпълни Райли с толкова силно облекчение, че не можеше да говори. Когато си възвърна гласа, той трепереше:

— Боях се, че няма да мога да я използвам повече или че няма да се възстанови напълно.

Сви пръсти в юмрук, разтвори ги, сви ги.

— Боли, да. Може би едно и половина по скалата от едно до десет.

Събрала кураж, тя раздвижи дясното си рамо, бицепсите си, провери колко боли.

— Може би две по скалата от едно до десет, но от движението ще мине.

За голямата проверка тя отиде до овалното огледало на стойка. Сенки под очите и изпито лице. Измършавяла.

— Боже, колко съм отслабнала! — възкликна.

— Освен супата снощи, почти цяла седмица не си яла както трябва.

— Ще наваксам. Останало ли е малко? От супата?

— Да.

— Искам да хапна от нея — но след като си взема душ и се преоблека.

— Ще бъда наблизо.

Душът беше направо вълшебен, както и това, че тя можеше да използва дланите си, ръцете си с минимална болка. Докато се обличаше, забеляза статива на Саша на балкона и рисунката на гората, която бе започнала приятелката й.

— Яд ме беше и на гората — обясни й Саша. — Знам, че е нелепо, но така се чувствах. Реших, че рисуването ще е нещо като екзорсизъм, и наистина помогна. А това, че те виждам на крака, съвсем ме излекува.

— Почакай да ме видиш как ям. А през това време ще ми разкажеш какво се е случило, докато бях на легло.

— Бран напредна много с щита, който създава. Дойл все така ни юрка на тренировките, когато не се занимава с книгите.

Това, че Дойл бе правил проучвания, без да го ръчкат, смая Райли.

— Занимава се с книгите?

— Основно превежда. Някои пасажи за звездите и острова на гръцки, ирландски или латински. Но още няма конкретни отговори.

Докато слизаха по задните стълби, Сойер се появи от килера.

— Ей! Тъкмо идвах да проверя как си. Виж се само!

— Само не ме гледай много отблизо — предупреди го Райли, но той уви ръце около нея в прегръдка. — О, липсвала съм ти!

— Така е. Никой тук не желае да обсъжда в подробности, малки или големи, пастиша^[1] „Нова надежда“^[2].

— Наистина си страдал.

— И още как. — Макар да бе много деликатен, той не свали ръка от кръста на Райли, докато я водеше към масата. — Сигурно си гладна.

— Като вълк — пошегува се Саша.

Той се засмя.

— Бран още е навън с Дойл, упражняват се в стрелба по мишена. Аника също е навън — с Бригид. Тя я учи да плете — обясни на Райли, докато вадеше кутията със супа от хладилника.

— Да плете?

— Да, и двете се интересуват от прежди. Както и да е, ще се зарадват, че блудната дъщеря се е завърнала.

— Ще отида да им кажа. — Саша хвърли последен поглед към Райли и излезе.

Любопитна, Райли се облегна назад.

— Окей, отърва се от нея.

— Просто исках да знаеш, че тя се безпокои да не започнеш да я възприемаш различно.

— Не я възприемам различно и няма да я възприемам различно, вече го изяснихме.

— Знаех, че ще го направиш. — Докато супата се топлеше, той й отчупи голям комат хляб, ловко наряза ябълка, надроби кашкавал. — Разядка.

— Благодаря. И ти ми липсваше. Сигурно сте преустановили търсенето на звездата.

— Не съвсем. Мислехме да се гмуркаме, тъй като Бригид беше тук и щеше да ни отменя, но някак не ни се стори редно. Трябва да сме и шестимата, затова го отложихме. Единодушно. С Дойл отбелязахме на картата някои места на сушата. Според Аника той се е лепнал за теб.

— Какви места… Какво? Какво каза?

Развеселен от реакцията й, Сойер реши да продължи в същия дух.

— Сигурно защото Саша й даде да ти чете „Гордост и предразсъдъци“. Според Аника Дойл прилича на господин Дарси.

— О, моля те!

— И аз така казах. — Той размаха пръст във въздуха. — Тя е романтичка. Бонус за мен. Но Дойл наистина беше доста притеснен за теб. Всички се притеснявахме, но…

Той хвърли поглед към вратата, за всеки случай, докато сипваше супа в една купичка.

— Направи ми впечатление. Трябваше да те държим да не мърдаш… — Като въздъхна, Сойер остави супата пред Райли. — Боже, не ми се иска да се връщам към това. Ужасно беше, от начало до край… Но друго искам да ти кажа — трябваше да те държим да не мърдаш, докато Бран и Саша те лекуваха, когато те вкарахме горе. Аз ти държах краката и вниманието ми бе заето с това. Дойл беше зад теб на леглото, подпираше ти главата, за да може Бран да ти даде някаква отвара. Държеше те за раменете.

— Не си спомням… ясно. Всичко ми е объркано.

— И по-добре да си остане такова. Както и да е, личеше си, че страда. Знаеш, че не обича да показва чувствата си. Но страдаше. Сигурно с всички ни е било така. Не се замислих, докато Аника не взе да го сравнява с Дарси, но той наистина не спираше да ти говори — повечето на ирландски и тихо, така че не знам какво ти е казвал, но ми направи впечатление начинът, по който го правеше. Просто предположение, може и да греша. Реших, че ще искаш да знаеш.

— Аника те е направила романтик.

— И аз й правя разни работи.

Райли се засмя и насочи вниманието си към супата.

— Нали помниш какво ти казах, когато се цупеше, че не се възстановяваш бързо?

— Не съм се цупил. — Сойер се нацупи леко при спомена за това. — Е, може би мъничко.

— Искам да ми го напомниш, ако и аз започна да се държа така.

— Дадено.

— Бях ли „пътничка“? Не ми спестявай истината.

Той я изгледа продължително, сивите му очи я преценяваха.

— Беше на път да гушнеш букета, да.

Тя кимна и продължи да се храни.

— Значи не бива да се цупя много. Все пак съм жива, нали.

— Правилно решение — похвали я Бригид, докато влизаше с Аника. — Ще ти помогне да се оправиш. Дай да те погледна. — Като заобиколи масата, тя повдигна брадичката на Райли с една ръка, постави другата върху главата й. — Ясен ум, малко си слаба, малко те боли. Още ден-два ще се уморяваш по-бързо, отколкото си свикнала. Почивай си и ще се възстановиш напълно. Болката ще премине, също и слабостта. Довечера трябва да хапнеш червено месо.

— Благодаря ти за всичко.

— Може ли да хапне бисквити? Мораи ми показа как да ги приготвям. Много са вкусни — обясни Аника.

— Няколко сладки бисквити няма да й навредят, както и чаша чай, ангел мой — каза Бригид. — С две капки само от шишенцето. Ти си сладко момче, Сойер Кинг, и храбро. Почти я заслужаваш.

— Работя по въпроса.

Когато влязоха и останалите, Райли се опита да не мисли за думите на Сойер, отвърна нехайно на погледа на Дойл. Бран дойде при нея, повтори проверката на баба си.

— Почти си се възстановила. За вечеря препоръчвам пържола алангле.

— Вече ми го казаха.

— Ще пием чай с бисквити — обяви Аника.

— Звучи чудесно. Саша ми разказа какво сте правили тия няколко дни. Каза, че сте отбелязали напредък.

Бран седна, протегна крака.

— Готови сме за Нереза, ако ни нападне, както предсказа Саша. Може да сме назад с гмуркането, но пък имах повече време за работата си. А Дойл и Сойер използваха това време да разузнаят наоколо.

— Трябва да проверим някои места — обади се Сойер.

— Аника откри още няколко пещери малко по-нагоре по брега.

Райли взе една бисквита от таблата, която Аника постави на масата.

— Чувам, че си станал библиотекар — обърна се към Дойл.

— Но не съм открил кой знае какво. С удоволствие ще ти отстъпя позицията.

Райли опита бисквитата, оказа се много вкусна.

— Не ви ли се струва странно, че не ни нападнаха, докато бяхме с човек по-малко?

— Гарваните дойдоха — обади се Аника, все още заета с чая.

— Смътно си спомням, че снощи казахте нещо, свързано с още гарвани.

— Атакуваха ни два дни след като ти беше нападната. — Дойл остана прав. — Рано сутринта. На следващия ден не излязохме навън.

— Бран повика мораи. — Аника остави чайника на масата. — Ти имаше толкова много наранявания. Трябваше да се грижим за теб, затова не правехме тренировки.

— И когато ги правехте, тя изпрати гарвани?

— Двайсетина. — Дойл хвърли поглед към прозореца, сякаш да провери за още. — По-скоро досадни, отколкото опасни.

— Слаба е.

Вниманието се насочи към Саша.

— Не се страхувай — насърчи я Бран.

— Не се страхувам. Боя се само да не намери начин да ме използва. Но аз го усещам… слаба е. Става по-силна, но… Ох! Трансформирането на Малмон, илюзията, която е използвала, за да го прикрие, я е изтощила. Той се провали. Въпреки всичко, което му даде тя, той се провали. Сега тя иска да изсмуче кръвта му. Но се нуждае от него. Той я храни; прислужва й. Обича я безпаметно. Тя е всичко за него. А Кристалната топка… Почакайте малко!…

Саша протегна напред и двете си ръце, с дланите нагоре.

— Пие някаква кървава отвара. Тя я поддържа. А Кристалната топка е мътна, прояснява се само на моменти. Тя вижда къщата на скалите и какво е било преди. О, ако беше разрушила онова преди, нямаше да има сега. Нямаше да има пазители. Защо той не успя да довърши жената, вълчицата? Справиш ли се с единия, справяш се с всичките. Защо не успя да я довърши, преди да се появи безсмъртният? Донеси ми умиращото й тяло, донеси ми кръвта й. Кръвта на вълчицата, кръвта на пазител. Тяхната кръв, моята кръв. Ще се храня от нея и ще отнеса звездите в мрака.

Саша въздъхна и седна.

— Скъпа, сложи една капка и в чая на Саша — каза Бригид на Аника.

— Добре съм. Тя ме усети и се отдръпна, но още е твърде слаба. Той… Малмон… не е смятал да те убие, не съвсем, искал е да те отнесе при нея. Ти или който друг успее да излъже. Да те пресуши, та тя да възстанови напълно силите си — да възвърне младостта си, както и своята мощ. Да те държи жива, да те пресушава бавно. Кръвта на живите е по-силна от кръвта на мъртвите.

— Винаги е било така. — Бригид вдигна чая си. — Гадна работа.

— Още малко да ме откаже от бисквитата. — Райли демонстративно отхапа парче от нея.

— За пръв път пробивам защитата й, откакто ти беше ранена. Не знам дали е защото бях заета с теб, или защото е трябвало да присъстваш и ти. Както и да е. — Също като Райли, и Саша си взе демонстративно бисквита, захапа я. — Готови сме да я посрещнем.

— Готови сме — съгласи се Райли. — И ще й разкажем играта.

— Сигурна съм — обади се Бригид. — Утре сутринта си тръгвам и ще ви оставя да действате.

— О, не си отивай, мораи! — Аника прегърна Бригид откъм гърба.

— Ще се върна, щом приключите с това, и очаквам после да ми дойдете на гости. Но искам да спя в собственото си легло, при мъжа си. — Тя потупа Аника по ръката, докато гледаше към внука си. — Винаги съм на разположение. И за шестимата. Ще ви помагам с каквото мога. Изпий си чая — подкани тя Райли. — И вземи някой от приятелите си да се разходи с теб. Ще ти се отрази добре.

— Да, госпожо.

— Мораи — поправи я Бригид.

— Мораи. — Баба, помисли си Райли и отпи от чая.