Луиз Бегшоу
Игри на властта (16)

Шестнадесета глава

— Какво? — каза Джоана Майлс и стисна юмруци. — Какво?

Конрад я гледаше студено.

— Явно си била недискретна.

Ужасяващо обвинение. Тя тръсна коси назад, срещна погледа му.

— Аз…? Не. Не, разбира се. Няма откъде да е узнала.

— Но все пак е узнала — сбръчканото лице на Майлс издаваше леденостуден гняв. — Или е някакво невероятно съвпадение?

Седяха заедно и четяха новините в интернет, и двамата втренчени в телефоните си, на задната седалка на лимузината. Конрад Майлс беше с тъмен костюм и вратовръзка; Джоана — с уникална рокля от седефенобял шифон с оловносив шлейф. Пътуваха към клуб „Метрополитън“, където елитът на Манхатън се събираше за сутрешно сватбено тържество. Преди няколко мига съдия от Върховния съд ги бе бракосъчетал на терасата в градината на великолепния апартамент на Конрад и новината вече бе стигнала до пресата.

Беше водещо заглавие в цял свят.

И би трябвало да бъде първият етап от един ден на триумф. „Майлс Индъстрис“ беше в центъра на всичко. Първо, скромното семейно тържество, което щеше да бъде главна тема във вестниците по цялото земно кълбо. След това, час по-късно, обявяването на одобрената от борда цена, предлагана от Майлс Индъстрис за „Музика Рекърдс“, спасена, както щеше да бъде изтъкнато, от хлабавото ръководство на Роуина Кребс, некадърния бивш главен изпълнителен директор.

Третото парче от пъзела трябваше да бъде „Американ Мегъзинс“, с уволнението на Топаз Роси същата сутрин, когато Джоана Уотсън — вече Джоана Майлс — влиза в борда.

— Прав си, не може да е съвпадение.

Булката полагаше отчаяни усилия да умилостиви жениха си. Носеше годежен пръстен с диамант колкото пъдпъдъче яйце и тиара, която би подхождала на принцесата на Монако, но предбрачният договор бе непоклатим.

Ако реши да я зареже, Конрад можеше да го направи по всяко време.

— Но не съм казала нито дума, не е излязло от мен, Конрад. Скъпи, това е също толкова важно за мен, колкото за теб.

Ръката на Майлс се сви в юмрук. Не беше нужно да казва каквото и да било.

Топаз Роси го бе изиграла.

Младоженците бяха преминали от статиите за сватбата им — пълни с догадки и неверни подробности — към по-кратките материали в разделите за бизнес и женските издания. Джоана бе приковала поглед в снимка на Топаз с тържествуващо изражение на заглавната страница на „Хъфингтън Поуст“, а Конрад се бе зачел в онлайн репортажа в „Ню Йорк Таймс“.

„Умело измъкване“, гласеше заглавието.

Сърцето му пулсираше ускорено от гняв. Опитваше се да се владее. Високото кръвно налягане беше нежелателно, а и в клуба чакаха значими хора. Колкото и да беше бесен, не биваше да го показва пред тях. Конрад Майлс трябваше да защити победата си. Особено днес, в сватбения си ден.

Ако това бе излязло, преди да се ожени за Джоана, щеше да отмени сватбата. Но й се бе разминало на косъм. Сега Конрад щеше да остане обвързан най-малко две години. Иначе щеше да изглежда глупаво.

Каквито и да бяха правните им споразумения, властта, до известна степен, току-що бе преминала в ръцете на новата му съпруга.

— Разбирам — хладно каза той. — Всъщност няма значение. Сега ще празнуваме, а следобед ще умуваме как да постъпим.

— О, скъпи, това е чудесно — Джоана въздъхна с облекчение. Изкусни гримьори се бяха постарали да изглежда истински привлекателна, и тоалетът й бе съвършен. Беше достатъчно подходяща за съпруга, но не биваше да й поверява бизнес дела.

Конрад се опита да се съсредоточи. Беше се случило, нищо не можеше да се направи. Топаз Роси бе разперила криле и се бе измъкнала от мрежата му. Сега той трябваше да овладее положението. Каква наивна грешка.

Жени — винаги те бяха виновни.

Положи усилие да остане сериозен, докато четеше.

Топаз Роси, доайен на „Американ Мегъзинс“ близо две десетилетия, се оттегля, докато е на върха, с изненадваща оставка, подадена тази сутрин, която шокира света на бизнеса. „Тъдей“ проследи издаването на възроденото „Американско момиче“, емблематичното женско списание на компанията, залежавало по рафтовете през последните няколко години. Появиха се твърдения, че Роси е поставила работата си като залог пред корпоративните шефове, заричайки се да преобрази загиващото списание.

Въвлечена в много публична бракоразводна драма, свързана със съпруга й, директора на НАТ Джо Голдстийн, и суперзвездата Мария Гонзалес, мнозина се съмняваха, че госпожа Роси ще успее да възроди списанието. Все пак, връщането към първата й любов, редактирането, донесе зашеметяващи резултати за компанията. Обновеното списание предизвика надежда в индустрията, че това ще вдъхне нов живот на печатните издания.

Вътрешни лица от медийната група твърдят, че цифрите са главозамайващи. Госпожа Роси е утроила абонатите и увеличила почти двойно приходите от реклами за следващия брой на списанието. След възкресяването на „Американско момиче“ мнозина очакваха да продължи с „Икономик Монтли“ и други фалиращи заглавия с марката на компанията.

Вместо това госпожа Роси публикува кратко изявление в 9:00 тази сутрин:

— Снощи подадох оставката си като главен изпълнителен директор на „Американ Мегъзинс“. За мен беше ясно, че новата насока на „Американско момиче“ ще донесе зашеметяващ успех и в комерсиално, и в културно отношение. Надявам се моделът, който предлага екипът ни, да покаже по-здравословен начин за възприемане на жените в модата.

Въпреки че отначало възнамерявах да приложа същия подход и с други заглавия на нашата група, реших, че след двадесет години такъв момент на триумф лично за мен и за компанията, която обичам, е най-подходящ за оттеглянето ми. Твърдо вярвам, че и в бизнеса, и в живота жените не бива да се страхуват да изненадват света. Нямам търпение да прекарвам повече време със семейството си и любимите си занимания и да взема своя брой на „Американско момиче“ от някоя сергия тази сутрин, ако им е останало копие!

Определено изглежда, че госпожа Роси е постигнала целта си да изненада индустрията. Дали редакторската й насока ще бъде продължена от наследника й, ще видим по-нататък. Но Топаз Роси безспорно доказа, че естествената красота върши работа.

По дяволите! Може би го бе написала сама, малката лукава италианска невестулка.

Лимузината забави и спря. Конрад Майлс бе принуден да откъсне очи от екрана.

— Пристигнахме, господине, госпожо — съобщи шофьорът.

— Много добре — каза Майлс. — Хайде, скъпа. Публиката ти те чака. Горе главата!

Тя му се усмихна — неговата съпруга, окичена с диаманти, — когато излезе навън в лятното утро, помаха на светските фотографи, подбрани от пиар агента му да ги посрещнат.

— Господин Майлс! Господин Майлс! Как се чувствате отново женен?

— Страхотно — извика той.

— Госпожо Майлс! Може ли да видим пръстена?

Джоана подаде ръката си и я задържа, докато камъкът проблясваше и искреше на утринната светлина.

— Извинете ни — каза Конрад с широка усмивка. — Горе ни чакат един–двама души.

Кметът, губернаторът, един бивш президент, далечна белгийска принцеса и съпругът й, няколко филмови звезди и цяла кавалкада от най-ловките играчи на Уолстрийт…

Той сложи непроницаемата си маска и галантно подаде ръка на изтънчената си млада съпруга.

Топаз Роси си въобразяваше, че може да лиши Конрад Майлс от днешния му улов? Да се изплъзне от мрежата му? Очакваше я изненада. Той нямаше търпение цялата тази церемония да приключи и да се върне обратно в офиса си. Дори не искаше да губи време да чука Джоана. Тя можеше да почака.

Джоана Майлс щеше да преживее най-краткия меден месец в историята.

 

 

— И успяхте да подпишете споразумения?

Питър Калоу гледаше госта си за обяд с ново уважение. Калоу бе един от най-смелите предприемачи, на четиридесет и седем вече гигант в света на технологиите. Освен това беше стар приятел на Майкъл и Роуина Кребс. Роуина бе осигурила на групата му голям пробив, като им бе уредила договор с глобална звукозаписна компания, и шестнадесетгодишният Питър, барабанистът, не бе забравил това. Всъщност бе толкова впечатлен от динамичната и красива изпълнителна директорка, че в свободното си време бе разработил компютърна игра за записване на хитове. Беше станала толкова популярна, че той бе напуснал бандата и се бе насочил към технологиите, област, в която сега беше експерт. Но дори като гениален инвеститор Калоу се прекланяше пред Роуина и съпруга й. Майкъл Кребс бе жива легенда и понякога позволяваше на възторжения Калоу да присъства на записите на най-големите звезди в студиото му и тихо да слуша. Това не можеше да се купи с пари и Питър Калоу, като истински рок фен, се чувстваше богоизбран.

Затова, когато Кребс го бе поканил на обяд, Калоу без колебание си бе резервирал чартърен полет.

— Да, имам екип, над сто души. Всичките работят за жълти стотинки. И десет процента от печалбата. Разрешителните за строеж са готови от години. От теб искам само финансиране за техниката.

Калоу погледна скиците.

— Това е невероятно. Хората ще се редят на опашка да наемат от теб.

— Оказва се, че има полза от угаждането на капризите на разглезени рок звезди години наред. Щом мога да се справям с тях, ще мога да угаждам и на хипита от Лос Анджелис, баровци без семейства, главно младежи.

— Защо не по-възрастни?

— Престават да наемат. Купуват. А и ако има твърде много атракции за деца в комплекса, това отблъсква хипитата. Ще изградя детски център с пясъчник и сенчеста зона, занаятчийска работилница и катерушки. Всичко ще бъде безопасно и полезно. Никакви екрани и бебешки телевизии. Ще има и малка кухня за цапотии и възнамерявам да назнача добри детегледачки и аниматори. Посетителите ще могат да оставят децата си за почасово гледане, когато се налага, и хлапетата ще ходят с радост. — Кребс се засмя. — Дори сме предвидили кътче за малка зеленчукова градина, с пластмасови гребла и лопатки.

— Явно помниш ранното си детство — отбеляза Калоу, истински впечатлен. Съвсем наскоро съпругата му бе родила третото им дете; най-голямото момче беше на три и половина и беше безкрайно трудно да намерят детски център, където да ходи с желание.

— Да. Смътно. Но ще искам детските забавления да приключват до пет. Така наемателите ще знаят, че тук има само сладки малчугани, че мястото не е магнит за шумни тийнейджъри, идващи да се плацикат в басейна.

Калоу се замисли върху плановете, снимките. Кребс не се държеше като безгрижен пенсионер, решил да се пробва в недвижимите имоти. Всичко бе прецизно проектирано, от паркоместата до велоалеите, фитнес центъра, огромните телевизори с плоски екрани във всеки апартамент. Беше почти курорт, с всички удобства, които млад човек в началото на обещаваща кариера би искал да има. В един ъгъл на чертежа имаше план на офис сграда, в която обитателите на комплекса да могат да наемат бюро или цял офис, месец за месец, с интернет, факсове и телефонни линии. Щеше да носи името „Бийчуърк“ и идеята страшно му харесваше.

— Това е посветено на наемателите ни. Разбира се, ще си плащат, но пространството ще бъде многофункционално използвано, със зони за всичко. Освен това основах компания „Бийчуърк“. Имам оферти за два запуснати имота на Венис Бийч за същата идея. Строителни предприемачи са се надявали да ги направят обитаеми, но така и не са го сторили. Ако ги превърна в бизнес сгради, ще мога да искам същия наем и да имам още източници на печалба.

— Искам да участвам — заяви Калоу. — Не е нужно да се обаждаш другаде. Аз ще финансирам цялото строителство. Всичко, което ти е нужно.

— Давам единадесет процента от печалбата на работниците. Не зная колко бих дал за финансиране.

Калоу кимна.

— Не е нужно да даваш нищо безвъзмездно. Задължен съм ти. Ще го финансирам при един процент върху главницата и ще ти уредя дълъг срок за погасяване. Ако нещо се обърка, можеш просто да обявиш фалит на компанията. Няма да те преследвам.

Майкъл Кребс се усмихна широко. Топло чувство на задоволство се разля из тялото му.

— Какво ще кажеш освен това да ти дам и пет процента. А накрая да получиш двадесет и пет от „Бийчуърк“, за още петнадесет милиона долара. Ако намеря пет сгради, които можеш да обновиш, ще ни отпуснеш достатъчно, за да купим още петнадесет. Аз осигурявам екипа и разрешителните и правим всичко едновременно. Действаме бързо. Създаваме.

Калоу сви рамене, с усмивка на лицето.

— Знаеш ли какво, донякъде ми писна от сайтове. Работят, спират, правиш един голям удар и ти стига за цял живот, но излиза следващият хит и…

— А с моя план ще имаш нещо, което ще можеш да посочиш — каза Кребс. — Поемаш риск, но имаш почва под краката си, както и под, стени и таван. — Той сви рамене. — Освен това на този етап от живота си имам нужда от пари. Имам болен син в Ню Йорк и искам да мога да ги вложа в лечението му. Предпочитам да взема твоите назаем.

Калоу се усмихна.

— Страхотно. Съгласен съм. Изпрати ми договор. Да се залавяме за работа.

— През цялото време, докато се занимавах с музика, почти не мислех за пари. Затова натрупах толкова — каза Кребс. — Но знаех, че един ден ще ми бъдат от полза.

— Какво казва Роуина?

— Абсолютно нищо. Не съм й казал. Точно сега има достатъчно грижи.

— Ако нещата потръгнат, както се надявам — каза Калоу, — може да каже „Майната им на Музика Рекърдс“. Ще й купим собствена компания.

 

 

Роуина чакаше Майкъл. Децата бяха на някакъв купон и тя стоеше в спалнята с влажни коси след душ, само по късо копринено кимоно.

Още щом я зърна, Кребс усети тръпка в слабините. Отдавна не бе виждал съпругата си така. От десетилетия. Уязвима, прелестна, гневна, чувстваща се като в капан.

— Майкъл, аз…

— Стига.

Той се обърна и заключи вратата на спалнята. Запристъпва бавно, право към нея. В погледа му нямаше никакво съчувствие. Никакво разбиране. Нищо, освен животинска страст.

— Не зная дали мога… — каза тя, но дишането й вече се учестяваше. Под копринената материя на халата зърната й издайнически се втвърдиха.

— Да видим. Съблечи се.

Тя затаи дъх и дръпна връзките. Халатът бавно се свлече надолу. Когато стигна до гърдите й, Майкъл го задържа с лявата си ръка върху тях. Потърка зърната й с палец и те изпъкнаха още повече, набъбнали от кръв. След това пусна халата. Роуина вече изгаряше, задъхваше се. Той не посегна да свали своите дрехи. Все още не. Обхвана гърдите й, заигра с тях и тя издаде стон. Сложи ръце на раменете й, завъртя я и бавно ги плъзна по тялото й, под талията, обхвана задните й части.

— О, Майкъл… Господи…

— Значи, може би все пак можеш… — Погали фините косъмчета на триъгълника й, плъзна върха на пръста си в мекотата под тях, притисна я към себе си и я накара да усети възбудата му.

Тя стенеше и се мяташе, търкайки се в него, крехкото й тяло бе заклещено в мъжкарската му хватка. Кребс долови надигащата се в нея страст, горещата кръв, която нахлуваше в корема й. Не искаше да свършва. Все още не.

— На леглото. По корем. Със задника нагоре. Искам хубава гледка. Разбрано?

— Да, Майкъл — промълви тя. Залитайки, се придвижи до леглото им, сякаш нямаше сили да стои на крака, докато той свали обувките си и трескаво се съблече. Той полагаше усилия да се владее, застана зад нея, загледа се в изваяния й като праскова задник, повдигнат нагоре, прокара ръце по заоблените хълмове, по бедрата й. След това я сграбчи и навлезе в нея с мощни тласъци, притискайки я силно, докато дишането й се учести и тя издаде вик на наслада.

— Гледай — каза той и Роуина извърна глава, с поруменяло лице, към огледалото до леглото им, където видя безмилостното му плъзгане навътре-навън, — гледай как те чукам…

Тя крещеше, гърчеше се и допирът й, докато се мяташе пред него, хлъзгава като змиорка, влажна и гореща, толкова примамлива, толкова негова, тласна Кребс право към върха. Експлодира в нея и изживя толкова мощен оргазъм, че му се зави свят, вкопчи се в нея, докато се опитваше да си поеме дъх, и използва тази секунда, за да си спомни къде се намира…

— О, господи. О, обичам те — успя да каже Роуина и Кребс, усмихнат, задъхан, се отпусна по гръб на мекото легло до съпругата си.

Целунаха се — леко по устните, след това по-интимно. Роуина лежеше до него, обхванала топките му, играеше си с тях, както той толкова обичаше. Пасваха си страхотно; дори мисълта за тялото й го възбуждаше, а нейната страст към него я правеше безпомощна, караше я да притиска лице към врата му, за да усети уханието на кожата му, винаги го поглъщаше, галеше го дори след като е свършил в устата й или дълбоко в нея. Можеше да лежи до нея, съзнателно давайки си вид, че не й обръща внимание, и това беше вид любовна игра; тя се раздвижваше, отъркваше задника си в него, молейки за внимание. А когато прокараше ръка по заоблените й форми, влакът вече пътуваше и бе ясно до къде ще стигне…

— Сега — каза Кребс — можеш да ми кажеш всичко. Вече си в по-спокойно душевно състояние.

Роуина се засмя.

— Значи това беше, а? Терапевтичен сеанс?

— Щом така ти харесва. Терапия за ума. На задна прашка — добави Кребс с насмешка. — Трябва да изнасям лекции на тази тема. Сексът е най-полезното нещо за ума.

— С теб е така. Дори за миг не се заглеждам в пукнатините на тавана.

Отново се целунаха.

— Беше доста дълъг ден. Благодаря за прекрасния офис. Много помогна.

— Кажи ми всичко.

— Ще ти разкажа кратката версия. Е, досетих се, че агресивен купувач иска да превземе компанията и е подкупил борда. Започвам да се питам кой би измислил толкова сложна схема само за да се добере до „Музика“. И при сегашното ужасно състояние на нашия бизнес кой би имал мотив? Конрад Майлс. Направих и връзката с Топаз. Обадих й се в Ню Йорк и я предупредих какво става. Оказа се, че жена, която тя е уволнила преди няколко месеца, Джоана Уотсън, дъщеря на канадски милиардер, излиза с Майлс. Топаз осуети победата му, като подаде оставка, за да не могат да я уволнят. Никакво отмъщение за Майлс. Тя го изигра. Иска ми се и аз да бях сторила същото.

— И на мен. Но това не е краят, скъпа.

Роуина се отпусна по гръб и въздъхна.

— Не искам да е краят. Искам да се боря с това копеле, Майкъл. Толкова отчаяно. Искам да ги сразя, всичките.

— Тогава да го направим — каза Кребс.

— Как бихме могли? Богати сме, но не колкото тези хора. Сега ти ще трябва да изкарваш прехраната на семейството, скъпи.

— Вече не съм продуцент.

Роуина рязко се надигна.

— Какво?

— Престанах да се занимавам с музика в деня, когато те уволниха. Всъщност имам нова кариера. Строително предприемачество с човек, който може да се опълчи на Конрад Майлс. Той няма на кого да разчита. А ние с теб имаме повече приятели, отколкото си мислиш.

— Не биваше да се отказваш заради мен.

— Ти си музиката — каза Кребс. — Ти си всичко. Правим го заедно или нищо не правим. Впрочем виждаш ли тези?

Посочи към двете еднакви статуетки от Залата на славата.

— Двойка на върха — пошегува се Роуина, — сега паднали по задник.

— Не. Това са лаврите ни. Короните ни. Няма къде по-далеч да стигнем. На този етап човек започва да изпитва нужда да покори нов свят.

— Аз обичам музиката — упорито каза Роуина. — Винаги съм я обичала.

— Тогава трябва да намериш друга част от нея, която да притежаваш. Защото със стария тип звукозаписна компания е свършено. Нека Конрад Майлс да отнесе трупа, а ти се залови с нещо по-добро. Нещо, което може да бъде предизвикателство за него. Междувременно онова, с което аз се захващам, е напълно извън тази арена. Ще нагазя дълбоко и ще изкарвам достатъчно, за да покривам разходите ни. Много повече, отколкото с музика.

За първи път от дни Роуина съзря лъч надежда. Съпругът й говореше толкова уверено. Както винаги. Конрад Майлс притежаваше милиарди, но Майкъл Кребс беше двадесет пъти по мъж от него.

— Върви да вземеш душ, а аз ще приготвя скариди с къри и ще хапнем в градината.

Беше приятна топла вечер и той, за разлика от съпругата си, обичаше да готви.

— Звучи чудесно — каза Роуина и го целуна по бузата.

— Ще ти разкажа за новата си компания. А после ще започнем да кроим планове за теб и Топаз. Мисля, че е най-добре да се върнеш в Ню Йорк.