Луиз Бегшоу
Игри на властта (17)

Седемнадесета глава

— Очакваме оставката ти — каза Джак Травис.

Джо Голдстийн седеше в края на масата с впечатляващия си костюм за десет хиляди долара и гледаше часовника си.

— Няма да я получите. Нещо друго? Графикът ми е запълнен.

— Ти постави тази мрежа в унизително положение — отбеляза Харви. — Стана причина една от най-големите ни звезди да ни съди.

— Мария се яви пред борда и обясни положението си — мрачно каза Ема Сандерсън, сякаш Мария бе съобщила, че е болна от проказа. — Чувства се подложена на тормоз, унизена и не може да работи с теб. Иска уволнението ти.

— Не можем винаги да получаваме каквото искаме — каза Голдстийн. — Лично аз бих искал машина на времето да ме върне в дните преди така глупаво да разруша брака си.

— Не е време за шеги — сопна се Харви Босток.

— Напротив. Трябва да започнем да гледаме на това далеч не толкова сериозно. — Голдстийн хвърли старателно напечатан документ на бюрото. — Докладът на Емет Фишър, корпоративния ни консултант по човешки ресурси. Прегледа договора на Мария и реши, че е справедлив, без оказване на натиск. Тя може да разчита на повече консултации и подкрепа, въпреки че не получава повече пари. Изяснихме това в самото начало и ще продължим така.

— А ако ни съди?

— Ще загуби. За мен е достатъчно да поддържам връзка с продуцентите. Не е нужно Мария да се среща с мен. Ако желае, вратата ми е отворена, имам предвид, в професионално отношение. Емет ще присъства при всяка среща.

— Недоволна актриса няма да бъде отдадена на работата си. Ще си личи на екрана — равнодушно изтъкна Лайла.

— И без това няма шанс за награда „Еми“. Мария си е Мария. Онова, което й казах, остава вярно. С времето ще трябва да си създаде друг имидж освен този на прелестна актриса — Голдстийн се въздържа да не каже „секс бомба“. — Въпреки общата ни грешка, Мария е интелигентна и остроумна жена. Иначе не бих постъпил толкова глупаво. Може да играе в комедия и да направи култова роля. Ще я преобразя от наслада за окото в праймтайма в супергероиня, размахваща меч.

— Както казваш, тя няма актьорски талант — Харви поклати глава. — Ще бъде трагедия.

— Не. Ще пишем сценария за нея. Ще създадем нова версия на Зина или Жената чудо. Ще бъде повратна точка в кариерата й. И за нас, като мрежа.

— Не и ако напусне — каза Джак. — Зарязал си я публично. Оплел си конците. Знаеш, че човек не бива да реже клона, на който седи.

— Скъсването ни е толкова лично, колкото тя желае да остане. Не мога да контролирам изявленията й пред пресата. — Голдстийн побутна документа напред. — Слушайте, да приключим с това. Поисках правен съвет, за НАТ и за себе си. Мария е обвързана с непоклатим договор и не може да мръдне. Дадохте ми картбланш за година да подобря рейтингите и предаванията и това също е непоклатимо. Няма ясна фирмена политика относно интимните връзки с актьори, нито пък морална клауза в договора ми. Не можете да ме уволните. Ако го направите, ще влача тази мрежа и всичките й продукции години наред в съдебния процес на века. Така че да приключваме с това. Трябва да се връщам на работа, а вие да напомните на Мария какви са възможностите й тук. Изпратете я при мен. Както казах, в стаята ще присъства адвокат.

Голдстийн кимна срещу тях, без да обръща внимание на ненавистта в погледите им. Да правят каквото искат. Това не беше негов проблем.

— В договора ми пише, че не съм длъжен да присъствам на дълги заседания на борда — каза той. — Сега възнамерявам да продължа с преструктурирането на мрежата ни, за да бъдем в крак с времето. Със или без вашата подкрепа. Откровено казано, писна ми от всичко това. Вашата работа не е да търсите начини да заобиколите условията в договора и да ме уволните. Работата ви е да ме задържите тук, след като спася тази телевизия и договорът ми изтече.

Той стана, безкрайно самоуверен.

— И точно сега няма да ви бъде никак лесно.

 

 

Джоана Майлс се усмихна на всички в залата.

Разбира се, съпругът й държеше членовете на борда в джоба си. Но не и останалите служители. Повечето от тях я гледаха с празен поглед или откровено негодувание, или изобщо не я гледаха. Няколко от жените се взираха в ноктите на ръцете си.

— Много се радвам да се върна в „Американ Мегъзинс“ — силно заговори Джоана. Постара се усмивката да не слиза от лицето й. — За мен беше голямо предизвикателство да редактирам „Американско момиче“ и нямам търпение да поема търсенето на нов редактор, който да работи под мое ръководство. Зная, че когато Конрад закрие всичките ни заглавия с най-слаби продажби, ще бъдем готови да преобърнем и счетоводния си баланс, и репутацията си.

Конрад не беше тук. Лимузината му го бе откарала в седалището на „Майлс Индъстрис“. Подготвяше изявление за закупуването и на двете компании. Разбира се, сделките все още не бяха осъществени, но бордовете го подкрепяха.

Беше изпълнена с увереност. Всички тези хора щяха да работят за нейния съпруг. Вчера се бе сблъскала с някои трудности. Конрад й бе сърдит.

„Но вече нося венчална халка на пръста си — помисли си Джоана. — Мога да му въздействам…“.

Цел номер едно: да развенчая мита за Топаз Роси. Да се постарая да изглежда, че е заслужавала да бъде отстранена от компанията. Джоана искаше просто да излъже, но адвокатите, с ужас и много увъртания, бяха казали, че няма начин да заявят, че е била уволнена.

— Иска ли някой да даде своя принос? — усмихна се Джоана.

Люси Клайн веднага вдигна ръка.

— Давай, Люси.

— Топаз Роси доведе списанието ни от близък фалит до главозамайващ успех само за месец. Продажбите ни са най-високите в историята ни. Обаждат ни се читатели, получаваме имейли…

Последваха бурни аплодисменти. Джоана се стъписа.

— Топаз постигна този обрат, като използва личния си живот за пиар примамка. С телевизионните си изяви успя да продаде още копия — пренебрежително отвърна тя. Усмивката й изтъня.

Люси заговори отново.

— Абонатите ни станаха над два пъти повече и много от тях са избрали годишен абонамент. Това е повече от пиар.

Джоана престана да се усмихва.

— Благодаря, Люси, но достатъчно. Не можем да развиваме едно списание, разчитайки на хитри машинации, без индустриална подкрепа. Има причина моделите и компютърните програми да са приети за стандарт. Редакторът, когото назнача, ще се придържа към най-добрата практика.

Обади се млад мъж от отдела по продажби.

— Най-добрата практика едва не ми коства работата. Беше невъзможно да привличаме рекламодатели, докато ти беше главен редактор. Трябва да следваме Топаз. Обещах на компаниите, че ще продължим. Затова купиха място от мен.

Джоана прочисти гърлото си.

— Слушай, разбирам приятелската ти лоялност, но това е бизнес. Един добър месец, благодарение на множество публични изяви, е хитра машинация.

— Джоана, под твое ръководство имахме четири месеца ужасни продажби. — Лицето на младия мъж бе поруменяло. — Няма да лъжа клиентите си. Ако не се придържаме към насоката на Топаз, аз напускам.

— Уволнен си — сопна се Джоана. — Какво ще кажеш сега?

Сърцето й препускаше. Не бе очаквала това да бъде съвещание, на което младши служители с тридесет хиляди годишен доход ще подронват авторитета й. Нима не знаеха, че тя може да ги купи и продаде всичките?

— Всъщност не е — каза Люси Клайн, също поруменяла. — Ти не заемаш никаква длъжност в тази компания. Дори все още не е продадена.

— Е, когато това стане, ти си първата, която ще изхвърчи! — извика Джоана. — А той ще бъде следващият!

— Дами и господа, да се успокоим. — Томас Уотсън, член на борда със завидно състояние, излезе отпред. — Топаз Роси беше много добър редактор за своето време. Но госпожа Майлс е напълно права за публичността. — Беше хитър, адвокат по професия, и умееше да излага аргументите си адски убедително, особено с петдесет милиона долара от Конрад Майлс, налети в една от кухите му корпорации. — Тя умело използва този лост, но резултатите няма да траят дълго. Фалитът под нейно ръководство беше неизбежен. Търсим утвърден лидер, а успехът на „Майлс Индъстрис“ не може да бъде поставен под съмнение.

Джоана трепереше от гняв. Как се осмеляваха да говорят така на Конрад, никой от тях нямаше право! „Трябва да бъда непоколебима, като онази кучка Топаз Роси и онази Кребс.“

— Благодаря ти, Томас. Предупреждавам всички ви, няма да търпя подривни действия. След продажбата на компанията аз ще бъда в борда и ще давам насоки на новото ръководство. Всеки, който не желае да следва тези насоки, да се чувства поканен да напусне. В Ню Йорк има много чудесни журналисти, търсещи работа.

Внезапно настъпи тишина. На лицата на онези, които я гледаха, се изписа изумление. Но никой не проговори.

„Ето. Ето как трябва да се държа с тях“, помисли си Джоана, тържествувайки.

— Нямам търпение да започнем да работим заедно и да поведем „Американ“ напред — каза тя с писклив от напрежение глас. — Давам думата на Томас.

— Да дадем мощна подкрепа на Джоана Майлс! — прочувствено каза Уотсън.

Силно заръкопляска, но едва шепа хора се присъединиха. В другия край на стаята Люси Клайн седеше със скръстени ръце.

Джоана се изчерви до корените на косите си. Преглътна сълзите на гняв, завъртя се на токовете на обувките си „Шанел“ и смутено излезе от залата.

 

 

Самолетът закръжи над Ню Йорк. Роуина се облегна на кожената си седалка в наситено масленозелено. На малката орехова поставка до нея леко се поклащаха висока чаша с шампанско и няколко ръчно оформени шоколадови бонбона.

Пътуваше с частния „Гълфстрийм В“ на Питър Калоу, безспорно най-бързият начин да стигне до Ню Йорк. Щяха да кацнат на частното летище „Титърбъро“, откъдето малка лимузина щеше да я откара до централната част. Тайно бе наела луксозен апартамент до Сентръл парк по обява на „Еър Би енд Би“ — не беше нужно да отсяда в хотел и да привлича внимание. В момента Топаз вземаше ключовете и зареждаше продукти.

— Трябваше да дойдеш у нас. Защо няма да ни погостуваш? — бе попитала тя.

— Защото вие двамата се нуждаете от известно време насаме.

— Няма да го приема обратно толкова лесно. Ти имаш по-голямо право да пребиваваш в дома ми, отколкото той.

— Разбирам. Но трябва да имате възможност да направите онова, което е нужно, когато хората се опитват да съберат парчетата от разбития си живот. Ти си страхотна приятелка, но това е бизнес. И никога не съм се сблъсквала с толкова големи трудности в него.

Топаз замълча за няколко секунди.

— Добре. Ще ти напазарувам. Ще ти дойда на гости за вечеря. Джо може да си приготви китайски спагети или не ме интересува какво.

Роуина се засмя.

— Чудесно. Ще те чакам.

Тя погледна през прозореца към града долу — огромна бетонна джунгла с небостъргачи, стърчащи във въздуха като повдигнати пръсти. Манхатън винаги я бе вълнувал. Денят, когато за първи път бе пристигнала от Англия, млада търсачка на таланти, заела се с мисията да привлече най-великия музикален продуцент за неизвестната си банда, бе променил живота й и наелектризиращото усещане бе останало в нея завинаги.

— Извинете ме, госпожо Кребс, трябва да закопчаете предпазния си колан. Кацаме.

Гласът на пилота прозвуча от тонколоната със съобщение специално за нея. Роуина послушно закопча колана. Самолетът започна плавно спускане. Идеята на Майкъл беше гениална; бе доволна, че багерите правят първи копки, а строителните работници вече са на обекта. И че има нова самостоятелна компания с Калоу на Бийчуърк; отново голяма съобразителност. Майкъл се грижеше за нея и децата. В момента Роуина се срамуваше за това, че се бе усъмнила в него. Още повече че бе допуснала да бъде сплашена от Конрад Майлс дори за ден.

Щом ще се държи агресивно, помисли си тя, единственият начин да го победи бе смело да се изправи срещу него. Правеше това, откакто бе влязла в Оксфорд, откакто се бе опълчила на тираничното си аристократично шотландско семейство.

Конрад Майлс и онази харпия, новата му съпруга, си въобразяваха, че могат да заличат Топаз и Роуина само защото имат няколко излишни милиарда за харчене.

Скоро щяха да разберат колко жестоко се лъжат.

 

 

Топаз бе приготвила кафе. Седяха заедно в хола на наетия апартамент, типично жилище за зоната около Сентръл парк. Имаше големи прозорци, характерни за предвоенния период, през които влизаше много светлина, дивани с натрапчиво модернистичен дизайн и тъмен паркет. Роуина се зарадва да види, че част от живеца се е върнал на лицето на приятелката й.

— Как са децата? — попита Топаз.

— Удивително добре. Тоест, когато ги видя. Четиримата се забавляват страхотно, ходят на купони около лагерен огън на плажа, на походи из каньоните и къде ли не. Честно казано, толкова бях погълната от работа, че дори не съм ги питала къде отиват. Оставих ги да се забавляват.

— Толкова е мило от ваша страна, че ги приехте. Не искам да научават, че баща им се е върнал у дома. Засега. В случай че не се получи.

— Слушай, мен ме уволниха. Всеки ден благодаря на бога, че децата ми си намират общи занимания с твоите. Няма нищо по-добро от компанията на връстници.

Допряха чашите си с кафе една до друга.

— А вие с Джо?

— Ходихме при терапевт. Доктор Гленън. Много е добра. Аз не исках. Тези неща ми се струват толкова фалшиви. Но тя просто ни остави да говорим. Джо изглежда отчаян. — Гневът на Топаз пламна. — Нека. Искаше да го лаская, да бъда различен тип жена. Но ще се справим. Оказахме се двама души, влюбени в кариерите си, които нямат търпение да работят все по-упорито и по-бързо, и когато нещо не върви както трябва, Джо не може да го понесе. Изкарва си го на децата. Въпрос на контрол.

Роуина кимна.

— Хрумнал му някакъв откачен начин да се опита да изкара, че не ми е изневерил, като се преструва, че онова с Мария е истинска връзка.

— Тогава защо я заряза? Стана много бързо.

Топаз сви рамене.

— Осъзнал, че вместо да държи нещата под контрол, позволява на някакво младо маце да го води за носа. Всъщност е просто страх, нали? За всички. Дори за нас двете.

Роуина отпи от кафето си.

— Сега ще ме анализираш ли?

— Защо да даваш триста долара на час? — засмя се Топаз. — Можеш да ми кажеш, че всичко са пълни глупости, но защо и двете стигнахме дотук? От страх. Най-лошото се случи: уволниха ни, изритаха ни. Но се страхуваме за репутацията си. На това се опитва да посегне Конрад.

— Може би. Но мисля, че не е само страх. Има и гняв. И сила. Не, никой няма да си играе с мен. Ще се оттегля по свой начин. Тук съм, защото искам да унищожа онзи тип и младата му женичка.

— Това е моето момиче. Така ми харесваш.

— Може би уволнението е най-доброто, което някога ни се е случвало — отбеляза Роуина.

— Ако е благословия, е адски добре прикрита.

— Помисли. Бяхме тръгнали към дъното. Отново изплувахме. Чудесно. Закърпихме положението. Аз искам да бъда най-великата жена в историята на звукозаписната индустрия — каза Роуина. — Никой магнат не може да ми отнеме това. Ако иска реванш, ще го получи при равностойни условия. Точка.

Топаз се облегна назад на дивана.

— Имаш дух, Кребс. Не може да се отрече. Почти беше започнало да ми харесва да ставам в осем сутринта.

Роуина широко отвори очи в престорен израз на ужас.

— Осем! Половината ден е отминал.

— Да, да. Може би си права. Казах „почти“. На втория ден започна да ми доскучава. — Топаз тръсна дългите си коси. — Когато Джо ми каза да подам оставка, това беше малка победа, за да не се чувствам унизена. Грешката ми беше, че повярвах, че ще бъде достатъчно, а се оказа просто малка утешителна награда. Загубих компанията си. Джоана Уотсън се явила днес пред служителите, за да им каже, че ще заличи всичко, което току-що постигнахме с кървава пот.

— Не можеш да го допуснеш.

— Няма. Веднага щом решим как да действаме. Все пак сме само двете срещу един мултимилиардер, нали?

И двете се засмяха.

— Добре — каза Роуина, — стига предисловия. Да действаме. Имам план…