Луиз Бегшоу
Игри на властта (12)

Дванадесета глава

Джоана Уотсън се измъкна от леглото и се огледа наоколо.

По дяволите! Това място изглеждаше още по-невероятно на дневна светлина.

Стъпи на уникален китайски копринен килим, който застилаше цялото помещение или поне този край. Огромната спалня имаше внушителен облик, който смайваше дори нея, богаташката щерка с попечителски фонд. Веднага ставаше ясно, че е влязла във висшата лига. Конрад Майлс не живееше като средностатистически банкер; живееше като крал.

Стаи като тази подобаваха на музеи. Или дворци. Произведенията на старите майстори бяха достойни да красят дома на английската кралица. Имаше плътни златисти драперии като в тронна зала, кресла, внесени направо от Версай, и най-впечатляващите гръцки фризове, които някога бе виждала, освен на мраморите на Елгин. Цялото това световно културно наследство бе съчетано със значително количество манхатънски лукс. Конрад Майлс беше запален по високите технологии. Леглото, в което я бе забавлявал, беше с невероятната мекота на чист гъши пух, облицован с египетски памук. Между два огромни панела с гръцки статуи бе монтиран телевизор с размерите на киноекран, разделен на множество канали. Майлс получаваше новини от цял свят, наред с финансови бюлетини, движенията на стоковите борси и информация, свързана с неговите бизнес интереси. Дискретни контролни табла даваха възможност за настройване на различна температура в седем различни части на стаята.

Към спалнята имаше зри отделни бани. Една за него — Конрад изрично я бе предупредил, че не желае тя да влиза там. Една за нея или жената, с която е в момента. Разкошът граничеше с форма на изкуство. Мраморът в нежен прасковен цвят, затоплен под краката й, бе изкопан от най-ценните находища в Италия и съчетан с оранжевозлатиста бреза, стъклени плочки във всички нюанси на залеза и гравирани стъклени вази с изящни букети в жълто, розово и огненочервено. От едната страна старателно бяха подредени ръчно шити марокански чехли във всички размери и халати — от обемисти турски хавлии до тънки бели вафлени тъкани и нещо подобно на старинни японски кимона. Можеше да избира между вана — достатъчно голяма, за да плува в нея, съвършено проектирана душ зона, по-малка вана и лична сауна. А третата баня бе негова и нейна, унисекс, с наблягане на „секс“.

С мрамор в прост неутрален цвят и същото ниво на лукс, тя бе покрита с огледала и обзаведена с вкус, но безспорно и с усет за еротика и изкуство. Всичко в нея бе достатъчно голямо за двама.

Джоана бе истински впечатлена. Пред нея големи изящни прозорци в предвоенен стил разкриваха великолепен изглед право към Сентръл парк, обхващащ и небостъргачите, и по-широк отрязък от града отвъд. В другия край на спалнята, през заключващи се френски прозорци, се излизаше на безупречно поддържан балкон с градина, тревна площ и дори игрище за крокет. В единия край имаше голяма маса, беседка, малка овощна градина с ябълкови, крушови и сливови дръвчета, отрупани с цвят, докато в другия се виеше невероятно реалистичен изкуствен поток, стигащ до фонтан.

Беше рай. И това беше само спалнята на Конрад Майлс.

Човекът притежаваше цялата сграда. Само този апартамент заемаше четири етажа. Под него той даваше под наем други разкошни жилища на по-малки корпоративни титани, главно от Китай и Средния изток. Никой друг не можеше да си ги позволи. Джоана се опита да направи сметките наум. Възможно бе да получава толкова доход от това място, че великолепният дом, в който тя стоеше в момента, всъщност да изплаща цената си.

И това бе напълно в стила на Конрад Майлс. Парите бяха игра за него. Игра, която винаги печелеше.

Зърната й леко се втвърдиха. Безскрупулното му парадиране с богатство я възбуждаше. Майлс бе изумителен. Да, беше възрастен, но никога не бе срещала мъж с по-буден ум. Неговият действаше като суперкомпютър, непрестанно пресмятащ, винаги готов за атака. Не можеше да му каже почти нищо, което той вече да не знае.

Затова информацията за Топаз Роси и „Американ Мегъзинс“ се бе оказала толкова полезна за Конрад. Беше попаднала в обсега на радара. Джоана разбираше — истинският проблем на Конрад бе скуката.

Какво би могла да предложи на мъж, който има всичко?

Още нещо, което да желае.

Беше горда със себе си. Да бъде полезна на човек като Конрад Майлс, бе голяма крачка напред в кариерата й. Както всеки добър владетел, той възнаграждаваше васалите си. Трупаше човешки активи, както корпоративни.

Вече бе получила множество знаци за благоразположението му. Имаше консултантски договор за милион долара с „Майлс Индъстрис“ — Джоана осребри чека, но не беше толкова глупава, че да започне да се перчи. Все пак, срамът от публичното уволнение бе заличен. Практически тя вече беше консултант на един от най-влиятелните бизнесмени на планетата. Нима това не бе далеч повече от главен редактор на „Американско момиче“?

Какво още? Следваше обещанието за отмъщение. Щеше да види Топаз Роси подложена на атаки, унизена и изритана от компанията си. Топаз бе провалила кариерата на Джоана. Сега тя щеше да й върне услугата. Конрад щеше да я назначи в борда на директорите. Джоана Уотсън щеше да се превърне в играч, преследващ свои собствени цели. Беше безкрайно доволна. Щеше да унищожава враговете си, да превзема компаниите им. Може би като използва чужди пари, но какво от това? Нали все пак щеше да стане нещо като млад наследник на Конрад Майлс?

Конрад си мислеше, че я използва. Може би бе обратното.

Безспорно спонсор мултимилиардер бе най-търсеният аксесоар този сезон!

— Харесва ли ти това, което виждаш?

Джоана подскочи. Рязко се завъртя и видя Конрад, вече напълно облечен, с очевидно скъп тъмен костюм и ръчно изработени обувки „Джон Лоб“, да стои зад нея, усмихнат.

Сърцето й запрепуска. Почувства се виновна, сякаш той можеше да прочете мислите й.

— Разбира се. Великолепно е.

— Баща ти притежава завидно състояние, нали?

Майлс се държеше покровителствено с нея. И двамата го знаеха. Джоана поруменя.

— Не може да се сравнява с това. Знаеш го.

Усмивката му стана по-широка.

— Снощи се представи страхотно.

Руменината й се засили.

— Казваш го, сякаш е било някакъв кастинг — отбеляза тя.

Майлс я погледна право в очите.

— А не беше ли?

— Не зная за какво говориш — промълви Джоана. — Честна дума, Конрад…

— Джоана, мразя да се налага да се повтарям. Нека бъде за последен път. А?

— Добре.

— Не обичам игрички. Поне не от този вид. — Леко й се усмихна. — Искаш да се държа с теб като със съпруга.

Тя затаи дъх. Никой мъж не й бе говорил така.

— Вярно или не? Предупреждение: грешен отговор точно този път ще има последствия.

Джоана помълча няколко мига.

— Всяка жена, която се среща с мъж, мисли за брак. Иначе защо да си прави труда?

Конрад отново се усмихна широко.

— Близо си до истината. Понякога жените се преструват, че не е така, но лъжат.

— А никой мъж не се среща е жена, без да има намерение да спи с нея — каза Джоана, събрала повече смелост. — Това е сделка, стара колкото света. Не зная защо напоследък не е никак модерно да го признаваме.

— Ето че стигнахме до някъде — каза милиардерът. — Имам работна закуска. Ще продължим този разговор на обяд.

— С удоволствие — отвърна Джоана с първата си искрена усмивка за сутринта. — Къде ще се срещнем?

— Ще ти изпратя съобщение. Позвъни на звънеца до леглото да си поръчаш нещо за закуска.

Джоана повдигна вежди.

— Звънец? Като за прислуга?

— Именно — усмихна се Конрад. — Навярно си забелязала, че имам слабост към глезотиите от миналото. И достатъчно пари, за да си ги позволявам. Няма причина да се чувстваш виновна — каза той и тръгна към вратата. — Готвачът ми получава толкова пари, колкото някои от партньорите ми, и повече от по-голямата част от средната класа в града. Това е защото е най-добрият в професията си. Повярвай ми, Джоана, закуската ще ти хареса.

След тези думи излезе.

Джоана Уотсън едва се сдържа да не издаде вик на радост. Втурна се обратно към средата на стаята, скочи върху огромното великолепно легло и заподскача като превъзбудена ученичка.

Господи! Получаваше се! Конрад Майлс започваше да си я представя като съпруга!

Погледна наляво. Наистина, от всяка страна на леглото бе монтиран старинен месингов звънец с малка верижка за дръжка. Въпреки че не й се ядеше, щеше да закуси. Нещо я караше да мисли, че Конрад не отправя предложения, а дава заповеди. Нейният домакин и любовник искаше да се похвали с готвача и иконома си. Джоана нямаше нищо против. Но, естествено, щеше да поръча нещо скромно. Все пак Майлс със сигурност би искал жената до него да поддържа съвършена фигура.

Загърна се плътно със старинното кимоно, взето назаем, върза го на стройната си талия, протегна ръка и внимателно позвъни на звънеца.

Роуина бе съкрушена. Колкото и пъти да превърташе краткия филм през съзнанието си, винаги завършваше по един и същ начин: Мария Гонзалес прегръщаше съпруга на най-добрата й приятелка, целуваше го по устните, а Джо не можеше да срещне погледа на Роуина, но определено можеше да говори.

— Днес щях да се обадя на Топаз, Роуина. Разделихме се. Знаеш това. Сега имам връзка с Мария.

— Джо, не може да говориш сериозно.

— Не ми харесва да държите такъв тон ни приятеля ми — каза телевизионната звезда. Роуина не й обърна никакво внимание. Колкото и да бе известна, за Роуина Кребс тя беше просто мравка, прашинка, нищо.

— С Топаз сте женени от цяла вечност. Това е клише, Джо, лошо клише. За бога, има и не толкова катастрофални начини да изживееш кризата си на средната възраст. Лично аз смятам да си купя вишневочервено „Порше“.

— Госпожо, не зная коя сте, но предполагам, че сте някаква приятелка на бившата съпруга на Джо. Истината е, че се излагате. Той е с мен. Повярвайте на очите си — сопна се Мария.

— Казвам се Роуина Кребс — осведоми я Роуина — и съм главен изпълнителен директор на „Музика Рекърдс“. С Джо и Топаз сме приятели отпреди ти да се научиш да ходиш. Топаз Роси е негова съпруга, не бивша. Не са разведени. И няма да се разведат. Така че, ако искаш да бъдеш малката креватна играчка на Джо, докато освободи напрежението, добре си дошла. Но никой, който е влязъл в битка с Топаз Роси, не е излязъл невредим.

Докато говореше, Роуина не откъсна поглед от Джо. Той остана с наведена глава като куче. Но и не помръдна.

Въпреки смелите си думи, Роуина се чувстваше скапано. Виждаше на забавен кадър как сърцето на Топаз се пръсва на парчета, а приятелката й дори не знаеше, че това се случва. Лесното одобряване, което бе предполагала, че ще бъде работа за една вечер, току-що се бе превърнало в разтърсваща трагедия.

— Много мило от ваша страна, че сте толкова лоялна — замърка Мария. — Но това е двадесет и първи век, скъпа. Браковете обикновено се разпадат. Предполагам, че вече си го разбрала. — Отдръпна се назад, отпусна ръцете си за секунда, а след това отново ги обви плътно около Джо и впери поглед в Роуина, драматичен жест на актриса. — Почакай само секунда. Роуина Кребс ли каза? О, разбира се, чувала съм за теб. Обожавам „Атомик Мас“. Те са една от любимите ми стари банди. Твое откритие са, нали?

— Да. Но музикалните ти вкусове не ме интересуват.

— А твоето лицемерие доста ме интересува.

— Мария — предупредително каза Джо. Но момичето се усмихна и Роуина усети нарастваща бучка на напрежение под лъжичката. Предчувстваше стоварването на брадвата.

— Моминското ти име е било Роуина Гордън — тържествувайки каза Мария. — Когато сте се запознали с Майкъл Кребс, той също е бил женен. Да видим. — Театрално потърка чело. — Продуцент от висшата лига. Приет в Залата на славата. С около двадесет години по-стар от теб. И женен. Сериозно женен. И той е имал деца, нали? Зарязал е първата си съпруга заради вас. От колко време са били женени? Може би колкото Джо и Топаз?

— Стига толкова — каза Голдстийн.

— О, скъпи, Роуина е голямо момиче. Може да го понесе. Права ли съм?

— Да, права си — отвърна Роуина. Вече бе вперила поглед право в Мария. Очи в очи, момичето заслужаваше това. Тя знаеше как да се бори.

— Значи, ти си била малката креватна играчка на Майкъл Кребс, а, Роуина? Случайно си спомням, че вашият брак също се оказа доста стабилен. Двамата имате две деца. Не зная как можеш да бъдеш толкова бясна, когато повтарям твоята лична история.

Мария й хвърли тържествуваща усмивка.

— Браво. Десет точки за аргументите ти. — Роуина се взираше в Мария Гонзалес с гордо вдигната глава. — Но знаеш ли какво говори тази твоя малка победа, Мария? Говори, че отдавна си планирала това. Правила си проучвания за Топаз Роси. Знаеш много за нея. За децата им с Джо. За най-добрата й приятелка. Дори най-големият феи на „Атомик Мас“ на света не знае такива подробности за личния живот на агента на звукозаписна компания, който ги е открил. Проучила си ме, защото съм свързана със съпругата на Джо, което те прави по-опасна от повечето тъпи новоизлюпени звезди. Освен това те прави преследвачка. Може би Джо трябва да се замисли дали би искал да се обвърже с такава.

Прелестната матова кожа на Мария поруменя от гняв и Роуина знаеше, че е улучила право в десетката. Нищо не можеше да я спре.

— Ще ти кажа каква е другата голяма разлика между моята и твоята история — продължи Роуина. — Да, вярно е, че имах тайна връзка с Майкъл. Не се гордея с това. Но истински го обичах. Ти не обичаш Джо. Желаеш го, но не го обичаш. И проблемите между Майкъл и Деби не бяха един или два. Деби бе престанала да го обича преди години. Ще се убедиш, че Топаз Роси е лудо влюбена в Джо. И знаеш ли какво още? Джо е лудо влюбен в съпругата си. Не зная защо в момента не може да го проумее. Но реалността е такава.

— Госпожо, заблуждавате се. Няма да си тръгна от тук. И ми е страшно забавно как двете с най-добрата ви приятелка си мислите, че сте единствените борци в този град. Сега бъдете така добра да напуснете този офис или ще повикам охраната да ви изведе.

Роуина отново извърна глава към Джо, но той не я погледна. Може би не смееше. Както и да е. Никога не го бе виждала толкова слаб. Беше отвратена.

— Не се тревожете, госпожице Гонзалес. Нямам никакво желание да стоя тук. Някой трябва да отиде да осведоми семейството на Джо Голдстийн, защото явно няма куража да го направи сам.

— Роуина, не! Аз ще им кажа. Искам да поговоря с децата…

— Хленченето ти няма да ме трогне, Джо — каза Роуина и му обърна гръб.

Навън беше ужасно топло и слънчево. Не трябваше ли да вали? Не трябваше ли да има скапан ураган? Роуина измина една пряка пеша само за да успокои дишането си, да си даде сметка за положението. След това извади телефона си.

Може би Джо щеше да постъпи като мъж. А може би не. Нямаше да разчита на това. Мария Гонзалес го държеше в малкия си джоб. Роуина с ужас си представи как тя го принуждава да се обади на съпругата си в нейно присъствие, може би се усмихва на себе си, може би слуша как Топаз ридае по телефона. О, разбира се, щеше да уверява Джо, че така е най-добре за самия него и че просто иска да бъде сигурна, че играят с открити карти, някаква подобна глупост. Когато всъщност само искаше да излезе победителка.

Тази мисъл бе непоносима за Роуина.

Време бе да направи нещо.

Набра номера на Топаз.

— Роуина, здравей.

— Здрасти, скъпа.

Веднага долови паниката от другата страна на линията. Топаз веднага бе усетила, че нещо не е наред.

— Роуина! Добре ли си? Какво стана? Кажи ми.

Роуина изпъна шия в агония, стискайки телефона.

— Топаз, много, много съжалявам. Джо има връзка с друга жена.

Последва дълго мълчание.

— Сигурна ли си?

Гласът й звучеше сякаш се задъхва.

— Отидох в офиса му. Заварих ги заедно. Поговорихме. Той казва, че сте се разделили, че сега е с нея и че ще ти се обади. Но тя се държа доста нагло с мен. Исках да бъдеш подготвена. Дано не съм сбъркала.

— Не. — Гласът на Топаз вече бе съвсем спокоен и равнодушен. — Продължавай. Да довършим. Кажи ми всичко, което знаеш.

— Чукат се от известно време, не зная колко, но тя се нарича негова приятелка, а той просто стоеше там и я остави да говори. Изглеждаше толкова жалък. Не можеше да ме погледне в очите. Топаз, момичето е една от звездите на телевизията му. Мария Гонзалес.

— Какво? — Въпреки усилията си да се владее, Топаз не можа да скрие, че е истински шокирана. — Джо има връзка с Мария Гонзалес? Онази от „Съмърсайд“? Секс символа?

— Да. Съжалявам. И фактът, че не отрекоха, ме кара да предположа, че възнамеряват да го оповестят публично. Ти и децата ще бъдете обсадени от пресата. Трябва да се подготвите. Зная, че не е нужно да ти го казвам, но понякога, когато е пряко засегнат, човек губи поглед върху нещата…

— Без майтап. — Топаз леко се засмя. — Не… не мога да повярвам, че това се случва. Лудост е. Знаех, че Джо е сърдит, но не очаквах да започне да се чука с първата срещната. Как може да съм била толкова наивна? Защо си въобразявах, че ще бъда единствената жена на света, която получава различно отношение? Така постъпват мъжете.

— Не всички мъже.

— Е, моят го направи. А аз не можах да го предвидя. След двадесет години редактиране на рубрики за хленчещи лелки би трябвало да съм научила някои неща.

— Трябва да се прибереш у дома от офиса. Аз ще взема децата от училище.

— Може би е добра идея — разсеяно каза Топаз. — Мария Гонзалес е суперзвезда. Новината ще гръмне в пресата. Трябва да ги подготвя за това.

— Наближава пролетната ваканция, нали?

— Да. Защо? Никога не ходим никъде. Освен през лятото. С Джо все не можехме да се откъснем от работа.

За първи път Роуина долови надигащо се ридание в гласа на приятелката си.

— И ние сме така. Но имам идея. Топаз, знаеш, че те обичам, но не мога да остана. Трябва да се върна при семейството си. На работа. Там има проблеми.

— Зная, скъпа. Върви си у дома. Не може да има по-добра приятелка от теб.

— Нека близнаците да дойдат с мен — предложи Роуина. — Можеш да кажеш на директора, че през последните няколко дни ще отсъстват по семейни причини, и след като поговориш с тях днес следобед, могат да ни погостуват в Ел Ей. Моите деца ще се радват да ги видят. Ще се позабавляват заедно. Със сигурност ще бъде твърде емоционално за Дейвид и Рона да разговарят с баща си. А ти ще бъдеш подложена на твърде голям натиск, за да се правиш на идеалната майка пред тях. Трябва да се справиш с Джо и да измъкнеш „Американско момиче“ от кризата. Това е предостатъчно, за която и да е жена.

— Господи, Роуина, страхотна идея. — Топаз зарида, а Роуина мислено прокле Джо още веднъж. — Познавам децата си. Ще бъдат съкрушени. Ще бъде невероятно облекчение за тях да заминат за Калифорния. Наистина ли ще направиш това за мен?

— Стига глупости. Лесна работа.

Роуина говореше по-весело, отколкото се чувстваше. Все пак, тя беше британка, някой трябваше да прояви стоицизъм. Да се прави на силна пред децата, щеше да бъде най-трудното от всичко за Топаз. Можеше да снеме попе този товар от плещите на приятелката си.

Повдигна ръка, за да спре такси, и едно веднага си проправи път до нея през трафика като прашен жълт ангел на спасението.

— Тръгвам към училището да ги взема. Ще се видим в апартамента.

— Благодаря ти, Роуина — каза Топаз. — Ще дойда след час. Трябва да свърша още малко работа тук.

— Може би е по-добре работата да почака — каза Роуина, докато се качи в таксито и затвори вратата. — Прибирай се у дома.

— Няма начин. Няма да позволя на онзи кучи син да управлява целия ми живот — отвърна Топаз. — Я виж ти, Джо ме търси на другата линия точно сега.

— Ще вдигнеш ли?

— Не, по дяволите — каза Топаз. — Вече няма никакво право да разговаря с мен.

— Бъди силна — каза Роуина и затвори.

„Слава богу, че изпитва гняв“, помисли си тя. За известно време това щеше да пази Топаз от мъката.

Частният салон в хотел „Виктрикс“ бе пълен. В Манхатън имаше толкова много индустриални магнати и банкови титани, че тризвездният ресторант винаги бе напълно резервиран, въпреки че един обяд лесно можеше да излезе петстотин долара, и то без вино или кафе.

Мъжете и жените, които обядваха тук, не бяха от хората, които поглеждат сметката, преди да пъхнат черните си карти „Американ Експрес“ в кожения портфейл. Ако се налагаше да питаш за цената, значеше, че не можеш да си я позволиш.

Джоана се бе хранила тук няколко пъти; беше заведение от изключително висока класа. Не се изненада, но бе поласкана, че Конрад Майлс е запазил най-изисканата маса, в средата на ресторанта. Когато съобщи с кого ще обядва, салонният управител буквално й се поклони.

— Значи, закуската ти хареса? — попита Майлс веднага щом тя седна.

Джоана протегна ръка напред и прокара върха на пръста си по опакото на дланта му с най-ослепителната си усмивка.

— О, Конрад, беше сензационна. Точно както каза. Поисках кроасани и кафе и приготвиха кроасаните от нулата. Никога не съм опитвала толкова вкусни; дори в Париж.

— Понякога Президентът яде подобни в Белия дом — отвърна Майлс. — Държа да зная, че моите хора са по-добри.

— Получават моя глас.

Джоана възнагради партньора си с поглед, изпълнен с обожание. Знаеше, че половината клиенти в ресторанта се взират в тях зад гърба им. За втори път се появяваше с Конрад на публично място и без съмнение това щеше да стигне до клюкарските рубрики още утре. По отношение на финансовото състояние, вероятно този мъж беше най-желаният ерген в света.

Но не задълго, ако зависеше от нея.

— И какво друго прави тази сутрин?

— Проведох малко проучване за „Музика Рекърдс“ — каза Джоана. Беше само наполовина лъжа. Знаеше, че трябва да внимава. Майлс бе добър в четенето на мисли — като човешки полиграф. Беше стигнала до втори кръг на кастинга, затова бе тренирала като луда в луксозния си фитнес клуб и след кратък душ бе отишла право в салона за красота, който посещаваше, най-добрия в Манхатън. Заслужаваше си. Косата й бе измита, боядисана и изсушена, лъскава и с гладки гарвановочерни кичури. В същото време маникюристи и педикюристи едновременно се погрижиха за ръцете и краката й, подновявайки класическия й френски лак в най-нежното бледорозово. Не червено; нищо крещящо. За да спечели Конрад Майлс, жена, която бе секси в спалнята и можеше да извие тялото си в половината пози от „Кама су ара“, трябваше да бъде елегантна и да изглежда като дама в обстановка като тази.

Докато лакът съхнеше, Джоана се облегна назад на стола си и се остави в ръцете на експертния екип от гримьори, които умело работеха върху доста хубавите й, но все пак обикновени черти. Джоана бе възхитена от резултатите. Веждите й бяха удебелени, оформени и извити, придавайки изразителност на лицето й; миглите — подсилени с фин пласт шоколадовокафява спирала, която подчертаваше кафеникавозелените й очи, а умело нанесени фондьотен и руж прикриваха несъвършенствата на кожата й и създаваха илюзията за скули, какви го нямаше. Убедиха я да не слага друго, освен прозрачен гланц и в резултат естествено плътните й устни изглеждаха влажни и свежи, сякаш току-що ги е облизала. При вида на толкова много пари, танцуващи пред нея, това можеше да се окаже истина.

Мъчителните часове на стола бяха дали отлични резултати. Джоана вече не беше обикновена. Точно сега не можеше да се нарече просто хубава. Изглеждаше зашеметяващо. Внимателно бе избрала рокля откотюр на Виктория Бекъм от тъмнозелен велур, съчетана с жакет с три четвърти ръкави, и скромни обувки „Вера Уанг“ с платформи. Не носеше никакви бижута. Може би Конрад щеше да се вдъхнови и самият той да добави тази част.

Между разкрасяващите процедури Джоана бе успяла да прочете няколко анализаторски доклада за „Музика Рекърдс“ и резултатите й. Струваше й се важно Конрад да не гледа на нея само като на хубаво лице или хубава фуста. Знаеше, че би могъл да получи това навсякъде.

— Наистина ли? — усмихна се той. — Харесвам инициативността у една жена. Какво откри?

— Не зная дали ще ти хареса — кокетно каза Джоана. — Да бъда ли откровена с теб?

— Винаги оценявам информацията. Стига да е точна. Да се боиш от фактите, е като да се боиш от огледалото. Независимо дали гледаш, или не, отражението ти стои там и чака.

Джоана се засмя.

— Наистина знаеш как да разговаряш с жените, Конрад.

— Искаш ли да поръчаш нещо? — попита той.

— Каквото препоръчаш — покорно каза Джоана.

— Много добре. Както обикновено.

— Да, сър — каза сервитьорът с лек поклон.

— Приготвят несравним морски език е лимон и каперси — каза Конрад. — Просто ястие от рода на печено пиле, което изисква изключително умение, за да се получи добре.

— Звучи чудесно — каза Джоана. — Нали поиска да узнаеш за „Музика Рекърдс“?

Конрад повдигна вилицата си.

— Давай.

— Проблемът е, че напоследък Роуина Кребс жъне доста успехи. В началото на годината компанията е имала затруднения, но, изглежда, е направила няколко сполучливи хода с три от големите си банди, свила е някои разходи и в общи линии е успяла да преобърне резултатите. Второто им тримесечие се очертава доста силно.

Джоана се усмихна самодоволно. Час четене на финансови доклади и се чувстваше готова за Уолстрийт.

— Зная — каза той. — Добре дошло за мен.

Тя леко наклони глава.

— Защо? Няма ли добрите резултати да покачат цената на акциите?

— Роуина е успяла доста добре да превърже раните с подръчни средства — каза Конрад. — Просто е твърде умна, за да не го знае. Бордът на „Музика“ бяха ужасени. Искаха да я уволнят, а тя изведнъж преобръща нещата и се измъква. Колко пъти мислиш, че ще успява с тази тактика? Истината е, че сега всички те знаят, че цената на акциите им зависи от една–единствена жена. Без Роуина Кребс „Музика“ отдавна да е мъртва и погребана. Това тримесечие не може да бъде по-добро за нас. Инвеститорите знаят, че когато Кребс излезе извън играта, „Музика“ ще бъде второкласен лейбъл за залязващи звезди. Веднага щом тя се оттегли, акциите ще тръгнат към дъното. Вече започнах този процес. Разговарях с борда й. Ще ми ги продадат на цена, която аз определя, и може би все пак ще си тръгнат милионери. Ако се опитат да си играят с мен, просто ще отстраня Роуина Кребс.

— Скъпи, тя няма да подаде оставка. „Музика“ е животът й. Още от колежа.

— Скъпи? Не мислиш ли, че е твърде дръзко?

— Така ли? — Джоана отново се усмихна чаровно, когато рибата бе донесена и внимателно сервирана пред тях. — Мисля, че постепенно се сближаваме. Разбира се, мога отново да започна да те наричам господин Майлс, ако предпочиташ.

Той не отговори.

— Роуина Кребс ще напусне или ще бъде уволнена. Не ме интересува кое от двете. Стига всички да узнаят, че аз стоя зад това.

— Наистина си безмилостен — отбеляза Джоана.

— Благодаря. — Той отвърна на усмивката й и започна да хапва от морския си език. — За мен да покажа на Уолстрийт на какво съм способен, е също толкова важно, колкото да превзема тези две компании.

— Мисля, че разбирам — отвърна Джоана. — Обичаш тръпката на преследването. — Дълбоко си пое дъх, опитвайки се да събере смелост. Конрад притежаваше безгранична власт. Тя отчаяно искаше да бъде част от това. Сега бе моментът. — И знаеш ли какво? Аз също.

— Можеш да преследваш целта си както всички останали — безпощадно каза той. Но се взираше в нея много пресметливо и на устните му заигра усмивка. Нямаше да позволи да бъде лесно за нея. За секунда Джоана Уотсън се запита дали знае с какво се е захванала. — Продължавай — каза той.

„Както и да е. Приказките са евтини — каза си тя, — а аз си падам по скъпите неща.“

— Тази сутрин ме попита дали искам да стана твоя съпруга. Отговорът е да. Освен това ми каза, че снощи съм се представила добре. Доста помислих. Какво искаш всъщност? Аз съм богата жена, господин Майлс.

— Далеч не колкото мен.

— В това няма спор. Очевидно е, че искам повече. Но снощи и на мен ми хареса. Беше ми приятно с теб.

Знаеше, че звучи изненадано. Но в това нямаше нищо лошо. Така изглеждаше по-честна. Майлс се бе изтегнал на леглото, подпрян на възглавниците си от гъши пух, и й бе наредил да изпълни еротичен танц за него. Тя дълго се извива, показвайки прелестите си, задоволява го с устни, език и ръце, докато го усети твърд като камък, а себе си — изненадващо влажна и възбудена. Когато се сливаше с нея, той здраво държеше крехкото й тяло и не оставяше никакво съмнение кой има водеща роля. Проникването му, тласъците му, въпреки малката й интрига, за да стигне до това положение, бяха неоспоримо завоевание за Джоана и когато се предаде на усещанията, почувства, че се издига към оргазъм. Макар и да не събори къщата с викове, тя стенеше, мяташе се под него като риба, изхвърлена на брега, задъхваше се, докато сърцето й бясно препускаше. Изразът на шок и изненада на лицето й не накара Конрад Майлс да се главозамае. Притисна я по-силно, насочи се нагоре, проникна по-дълбоко и свърши в нея, държейки я здраво в хватката си.

— Зная.

Джоана отново се изчерви. Онова, което премълча, бе, че рядко стига до оргазъм по принцип, още по-малко със седемдесетгодишен любовник. Но Конрад Майлс не беше обикновен мъж, както тя отлично знаеше.

— Това ми хареса в теб. Притежаваш известни умения и добре приемаш напътствия. И си трогателно прозрачна в алчността и амбициите си. — Той повдигна едната си старческа ръка. — Моля те, не се опитвай да отричаш. Това ще развали цялото впечатление.

Джоана отпи малка глътка вода и се запита какъв трябва да бъде следващият ход. Но думите прозвучаха естествено.

— Много добре тогава, Конрад. Двама могат да играят гази игра. Със сигурност самият ти искаш съпруга, иначе изобщо не би повдигнал въпроса. А мъж като теб може да се ожени само за определен тип жена. Някоя, която няма да те излага. Която знае как се играе. Жена, достатъчно привлекателна, за да минава пред обществото за твоя съпруга, но която не изглежда твърде алчна, дори и да е такава. — Усмихна му се, вече добила увереност. — Трябва да ти носи наслада в леглото, а ако ще прекарваш много дни в компанията й, трябва и самата тя да изпитва наслада. Аз доказах, че отговарям на всички тези изисквания. А благодарение на факта, че баща ми има пари, нещата ще изглеждат още по-добре, нали? Ще имаш до себе си жена, която разполага със свои финансови средства, което ще говори на другите мъже, че искам да бъда с теб, въпреки разликата във възрастта. Е, имаме всичко, което е нужно. Ако искаш да сложиш отметка във всяко от тези квадратчета, подходящите кандидатки се броят на пръсти.

— И какво означава това?

— Може да не съм ти нужна толкова, колкото ти на мен — отвърна Джоана, — но почти. Алтернативата е да продължиш да се срещаш с елитните компаньонки, чиито услуги си ползвал напоследък, но ако питаш мен, на този етап от живота ти би било недостойно. Аз съм нещо като хипермаркет, в който можеш да задоволиш потребностите си от всякакъв вид общуване с жена.

Засмя се, развеселена от собствената си шега.

— Много добре. Браво. Не ме разочарова.

Той повдигна едната си вежда.

— Мислиш ли, че можем да постигнем някакво споразумение? — осмели се да попита Джоана.

И ето го там. На масата. Въпросът за 64 милиона долара^[1]. Тя затаи дъх.

— Госпожице Уотсън, очевидно сте непоправима романтичка. — Конрад Майлс повдигна чашата си към нея.

— Да, мисля, че да.

Джоана смутено повдигна своята чаша.

— Може би не бива да вдигаме тост с вода. Казват, че носи лош късмет.

— Не съм суеверен. Късметът ми зависи от самия мен. — Майлс докосна чашата й със своята. — За господин и госпожа Майлс. Харесва ли ти как звучи?

Джоана се усмихна самодоволно.

— Да, страшно ми харесва.

 

 

Оформянето на предбрачното споразумение бе въпрос на дни. Джоана трябваше да изживее фарса да намери свой адвокат, а след това да изслуша назидателна лекция, в случай че се опита да промени нещо. Конрад Майлс уреждаше спорните въпроси по свой начин. Джоана знаеше, че целта й е само да го отведе до олтара. Ако поради някаква причина се разведат, тя щеше да получи по един милион долара за всяка година от брака им, освен ако е извършила прелюбодеяние, в какъвто случай щеше да му дължи по милион за всяка година. Имаше и наказателна клауза, в случай че Конрад извърши прелюбодеяние: фиксирана сума от пет милиона, колкото и пъти и с колкото и партньорки да й изневери. Разбира се, пет милиона долара бяха дребна сума за бъдещия й жених. Клаузата бе добавена, както каза навъсената й адвокатка, за осигуряване на равенство помежду им, което да придава тежест на това споразумение.

— Ако всичките скапани правила засягат само теб — презрително изсумтя Патриша Грийнбърг, — съдът може да не зачете споразумението. С пет милиона долара той си купува сигурност, че това няма да се случи. Очевидно е, че с по милион на година сериозно ще те засегне, ако си му изневерила веднъж за седем години. Но за него парите са нищо.

Това беше всичко. Джоана бе принудена да се съгласи, че щом и двамата са толкова богати, ще вземат от брака само онова, с което са влезли в него. Освен онези милион долара, нямаше никаква пречка Конрад да си тръгне по всяко време. Но ако тя кротуваше, пазеше добро поведение и му носеше достатъчно наслада, за да не я зареже, при смъртта му щеше да наследи около една трета от имуществото му. Това бяха повече пари, отколкото би могла да си представи. Останалите щяха да отидат при порасналите му деца от отдавна забравен брак: двама плейбои лентяи, които се подвизаваха в Дубай, и озлобена дъщеря с академична кариера, която бе сменила фамилията си с моминското име на майка си и водеше безоблачен еднообразен живот като преподавател по история на изкуството във Виенския университет. Децата на Конрад Майлс бяха горчиво разочарование за него, каквото Джоана Уотсън не възнамеряваше да бъде.

 

 

— Кога ще обявим сватбата? — попита тя по пътя, след като бяха подписали документа в кантората на нейната адвокатка. Не можеше да не се възхищава на бъдещия си съпруг. Беше изпипал условията така, че да не й дава миг покой. Непрекъснато трябваше да го ухажва, да го обсипва с ласки и задоволява всеки ден, за да не я изостави и да си намери друга наследница.

— След като осъществим ходовете си за Топаз и Роуина — отвърна Конрад. — Бизнес пресата са банда лешояди. Обожават добрите сапунени сериали. Впрочем, скъпа, само си помисли. Ти ще се омъжиш, а Топаз Роси ще бъде уволнена.

Джоана плесна с ръце.

— Това е върхът!

Топаз Роси, онази надменна, авторитарна кучка заслужаваше всичко, което щеше да й се стовари. Със или без предбрачно споразумение, скоро Джоана щеше да бъде половината от една от най-богатите двойки в света. И бе успяла да организира всичко това за по-малко от два месеца.

Никой не можеше да си прави шеги с Джоана Уотсън. Още по-малко с Джоана Майлс.