Рене Ахдие
Гневът и зората (6)

Деспина и раджпутът

Подносът се тресна в масата с дрънчене и тропот. Шахризад скочи на крака, сънят още слепваше кранчетата на очите й. Тя ги избърса с ръка. Когато беше готова, по дланта й останаха следи от течно злато и черна пудра.

— Много си малка, за да си причинила толкова голяма суетня — произнесе напевно един мелодичен глас.

— Какво? — Шахризад съсредоточи замъгленото си съзнание към собственика му.

— Казах, че си много малка, за да си причинила толкова голяма суетня.

Едно закръглено момиче горе-долу на нейната възраст се доближи до ръба на леглото и отметна воалените завеси настрана. Имаше хубава кожа и гъста коса с цвят на мед и орехи, навита върху главата й в типична гръцка прическа. Очите й бяха блестящо сини като водите на Егейско море и бяха подчертани с черно, боядисани от опитната ръка на специалист. Устните й бяха грациозно нацупени, розови от кармин и пчелен восък. Бялата ленена дреха прилепваше по налятото й тяло на всички места, където трябваше. На горната част на лявата й ръка беше нахлузена дебела сребърна гривна.

Шахризад се отърси от сънливостта си и се опита да излъчва достойнство.

— Чух те още първия път.

— Тогава защо ме накара да повторя?

— Защото не знам коя си, нямам представа защо блъскаш наоколо и правиш смехотворни изявления рано сутринта — не й остана длъжна Шахризад.

Момичето се засмя. Беше висок и грубоват звук.

— Мисля, че започвам да разбирам защо е цялата суетня. Освен това надали може да се каже, че е рано сутринта. Вече е пладне.

Момичето пристъпи до параваните, отвори ги и разкри високото обедно слънце в ясното яркосиньо небе.

Шахризад присви очи и се извърна от внезапния поток светлина.

— Донесох ти малко храна. Трябва да ядеш нещо. Толкова си малка — пак повтори момичето.

— Не мога да разбера защо ръстът ми е толкова важен.

— Защото едно безпризорно момиче не може да издържи на продължителна битка, още по-малко да я спечели. А аз искам да видя, че печелиш.

Шахризад мигновено застана нащрек, сгъна колене до гърдите си и изражението й стана безизразно.

— Да спечеля?

— Зевсе всемогъщи, ти си много странна. Да, господарке, бих искала да видя как печелиш. Имам предвид, искам да те видя, че живееш. Не ми харесва да гледам как млади момичета умират заради прищевките на нашия загадъчен владетел. На теб харесва ли ти?

Шахризад я изгледа изучаващо, стъпи с босите си крака на студения мрамор и се надигна от леглото.

Бъди внимателна.

— Не. Не ми харесва — отвърна тя.

— По-висока си, отколкото си помислих — усмихна се момичето. — Все пак си прекалено кльощава, но съм виждала и по-лоши случаи. Имаш една-две извивки, където би трябвало да бъдат. Сигурна съм, че си поразителна, когато те нагласят добре.

— Извинявам се, но ти коя си? — настоя Шахризад.

— Деспина. Твоята лична прислужница… докато късметът е на твоя страна.

— Не ми трябва лична прислужница.

— Опасявам се, че нямаш право на избор — усмихна се Деспина още по-широко, а в сините й очи припламнаха искрици, сякаш предизвикваше Шахризад да се опълчи срещу такова безочие.

Шахризад замълча замислено.

— Значи те е изпратил, за да ме шпионираш?

Белите зъби на Деспина грейнаха на лицето й.

— Да.

— Ти добър шпионин ли си?

— Най-добрият.

— Добрият шпионин би скрил самоличността си.

— На най-добрите шпиони не им се налага.

Шахризад се усмихна неволно на тази реплика, въпреки че се стараеше да запази непроницаемото си изражение.

— Ти си арогантна.

— Вие също, господарке Шахризад. Но не смятам, че това е недостатък. Защото как би могъл някой да опита невъзможното, без да е поне малко арогантен?

Шахризад слезе от платформата и се изправи пред Деспина.

Момичето беше с половин глава по-високо и всичко подчертаваше самоувереното й излъчване и чувството, че е сигурна какво е мястото й в света. От умело драпираната й рокля до безупречно подчертаните й линии беше ясно, че Деспина е сила, която трябва да имаш предвид.

Но вниманието на Шахризад беше привлечено най-вече от очите й.

Това бяха наблюдателните очи на ловец.

И бяха огледало на нейните собствени.

Тя ме предупреди, че е шпионин. Защо ме предупреди?

— Искаш ли да ядеш нещо? Или планираш да обявиш гладна стачка? Ако е така, давай, постарай се, защото смятам, че една гладна стачка ще убие едно красиво малко дяволче като теб много преди нашият халиф да го направи.

— Това е най-добрият най-лош комплимент, който някой ми е правил — засмя се кисело Шахризад.

— Моля, няма нужда да ми благодариш.

Деспина се завъртя като вихрушка от бял лен, ароматът на жасмин насищаше въздуха около нея. Шахризад я последва до масата в ъгъла. Подносът върху нея беше отрупан с хляб лаваш, кръгла малка пита козе сирене, увита в листа от плодове, пълен супник и един разполовен нар, чиито зърна блестяха като гранат под топлата светлина, лееща се от терасата. Украсен сребърен чайник с кардамонов чай беше поставен върху слаб огън.

Деспина вдигна капака на супника и започна да приготвя чая, като сложи искрящ захарен кристал на дъното на гравирана стъклена чаша.

Шахризад седна върху възглавниците и посегна за парче лаваш.

Прислужницата следеше Шахризад през притворените си клепачи, докато наливаше чая от високо на тънка струйка.

— Имах предвид точно това, което казах. Наистина се надявам да успеете, господарке, и да спечелите.

Тонът й беше изпълнен с тихо благоразумие.

— Моля те, наричай ме Шахризад.

— Шахризад — усмихна се Деспина.

Шахризад нямаше как да не й се усмихне в отговор.

Бъди много внимателна.

Час по-късно Шахризад се беше изкъпала с помощта на Деспина и се беше облякла в друго сложно съчетание от коприна и плат на шарки. Тънка сребърна диадема, обсипана с перли и дребни сини сапфири, красеше челото й. На врата й беше поставена друга скъпоценна окова, избрана точно по мярка. Тънки диамантени гривни на лявата й китка подрънкваха при всяка нейно движение.

— Позволено ли ми е да излизам? — попита тя, след като Деспина положи последната шарка по черната линия, която очертаваше клепките й.

Деспина кимна.

— Можеш да обикаляш из по-голямата част на двореца, стига да си с раджпута.

— Раджпутът?

В ъгълчетата на очите на Деспина се появиха бръчици от смесица от сух хумор и съжаление.

— Халифът очевидно е толкова влюбен, че те е надарил с член на личната си охрана.

Ръцете на Шахризад се свиха в юмруци.

— Значи е необходимо да ми наложат шпионин и готов екзекутор?

— Повече или по-малко.

Омраза не е точната дума за такъв човек.

— Кой е раджпутът? — изплю Шахризад.

— По едно време беше известен като Бича от Индустан. Той е най-големият майстор на меча в Рей, а сигурно и в цял Хорасан. Напълно отдаден на талвара. В Рей има само още един фехтовач, чиито умения се доближават до неговите, но дори и той никога не е побеждавал раджпута.

Добре, тази информация може да се окаже полезна в бъдеще.

— Кой е вторият най-добър майстор на меча в Рей?

Деспина смръщи вежди.

— Очаквах повече от теб.

— Какво?

— Помислих си, че си се постарала и вече си получила тази информация.

— Прости ми, че съм пропуснала да разнасям наоколо списък с десетте най-добри фехтовачи в Хорасан — отвърна язвително Шахризад.

— Предполагам, че тази информация не е сервирана на тепсия на младо момиче, чийто баща е библиотекар. Такива неща не се пишат по стените, че всеки да може да ги види.

— Моят баща е пазител на древни текстове и е най-умният човек, когото познавам. Той беше везир при предишния халиф — стисна очи Шахризад.

— Чух, че загубил разсъдъка си след смъртта на съпругата си и затова бил понижен. Сега е библиотекар.

Не мога да загубя самообладание. Тя съвсем явно се опитва да ме подмами. Но защо?

Вместо да се поддаде на провокацията, Шахризад отговори с премерено мълчание, за да си възвърне контрола върху ситуацията. Заигра се с тежкото сребро на гърлото й, като презираше тежестта му.

— Все още ли искаш да знаеш кой е вторият най-добър майстор на меча в Рей? — попита Деспина, като смени тактиката.

— Няма значение. Не е важно.

Деспина се усмихна многозначително.

— Вторият най-добър фехтовач в Рей е Халид ибн ал Рашид, нашият прославен владетел на владетелите.

Сърцето на Шахризад застина. Надарените фехтовачи обикновено бяха и непоколебими стратези. Бързо забелязваха белезите на хитруването и преструвките.

А това представляваше още едно препятствие. Ако той я заподозреше в предателство, щеше да й е дори още по-трудно да скрои заговор за смъртта му и да го спипа ненадейно.

Тя преглътна внимателно.

— Пак ти казвам, това е без значение.

— Предполагам, че за теб не би трябвало да е важно. Но въпреки това си помислих, че би искала да знаеш.

Каква игра играе тя?

— Грешно си помислила.

Шахризад отиде до вратите на стаята и натисна дръжките. Щом прекрачи прага, една едра и тежка фигура се появи пред очите й. Кожата на мъжа беше с цвета на полирана мед, той се извисяваше над Шахризад, а на главата си носеше сложено завит тюрбан. Голите му ръце бяха дебели, с издути мускули, а черната му брада беше спретнато подстригана току до брадичката му. Очите с цвят на безлунна нощ блестяха над нея, груби и безмилостни.

— Ах, да. Ти трябва да си… Съжалявам, как се казваш? — запъна се Шахризад.

— Казах ти. Той е раджпутът — отвърна Деспина иззад гърба й.

— Но той трябва да си има и име — отвърна рязко Шахризад през рамо.

— Ако има, аз не го знам.

С раздразнена въздишка Шахризад се обърна напред и още веднъж се изправи смело пред гледката на нейния потенциален екзекутор.

— Аз съм Шахризад — рече тя и срещна черния му поглед.

Той й се намръщи и се дръпна настрани, за да може тя да мине.

Тя се плъзна край него и забеляза дългия меч талвар, който висеше от кръста му и блестеше зловещо под обедното слънце.

Значи този тих жесток човек е единственият майстор на меча, който може да надделее над врага ми…

Как бих могла да открия някаква слабост в Халид ибн ал Рашид, когато шпионите му са навсякъде около мен и наблюдават всеки мой ход?

Тя издиша продължително.

Може да имам сериозен проблем.