Джеймс Балард
Небостъргач (9)

9. В зоната на десанта

Точно в седем часа Антъни Роял, съпроводен от бялата си немска овчарка, се отправи в търсене на жена си. Кучето се бе възстановило от побоя достатъчно, за да накуцва пред него. Влажната му козина бе белязана от ярки алени участъци, но стопанинът му се гордееше с тези белези от битката така, както и с кървавите петна по собствената си бяла куртка. Те бяха отличителните белези на униформата на палача, която тепърва предстоеше да влезе в употреба.

Спускането му към дълбините на сградата започна от фоайето на експресните асансьори. Група развълнувани съседи току-що бяха излезли от една от кабините. Четири нива по-надолу един апартамент бе разграбен от шайка обитатели на 15-ия етаж. Тези спорадични набези се случваха с нарастваща честота. На особен риск бяха подложени жилищата, оставени без надзор дори за не повече от ден. Някакъв вътрешен телеграф сякаш уведомяваше кандидат-нашествениците кой апартамент през дузина етажи от тях е назрял за опустошаване.

С известна трудност хвана асансьор, който да го свали до 35-ия етаж. Ресторантът беше затворен — след като бяха сервирали на семейство Роял прощален обяд, готвачът и жена му бяха напуснали завинаги. Масите и столовете се извисяваха струпани пред кухнята във вид на барикада, а на въртящата се врата висеше катинар. Широките панорамни прозорци, със своята великолепна гледка, бяха затворени от плътни капаци, съединени с верига, потапяйки северния край на басейна в плътен мрак.

Последният плувец, един пазарен анализатор от 38-ия етаж, тъкмо излизаше от водата. Докато той се преобличаше, жена му остана да пази пред вратата на кабинката, наблюдавайки как немската овчарка лочи вода от мазните плочки пред трамплина. Когато животното се облекчи върху прага на една от празните съблекални, лицето й остана безизразно. Роял изпита умерена гордост от тази постъпка, пробудила у него примитивен териториален инстинкт. Маркирането на кабинката с ярката кучешка урина дефинираше малкия терен, попаднал под негова власт.

* * *

През следващия час той продължи да търси жена си, спускайки се все по-дълбоко в централната секция на сградата. Докато преминаваше от етаж на етаж и от асансьор на асансьор, си даде сметка за действителния мащаб на опустошението. Бунтът на жителите срещу тяхната сграда бе достигнал пълния си размах. Боклукът образуваше вонящи камари около задръстените шахти за смет. Стълбищата бяха обсипани със счупени стъкла, отломки от мебели и части от перила. Направи му впечатление, че всички монетни телефони във фоайетата са изтръгнати от стените, сякаш обитателите, подобно на Ан и него самия, се бяха споразумели да прекъснат всяка комуникация с външния свят. Колкото по-надолу се спускаше, толкова по-големи ставаха пораженията. Вратите на пожарните изходи висяха от пантите си, стъклата на таблата с електромери бяха разбити. По коридорите и стълбищата почти не бе останало здраво осветително тяло и никой не си правеше труда да смени счупените крушки. Към осем часа те заприличаха на мрачни тунели, препречени от торби с отпадъци. На този фон бледните очертания на надписите, изписани с фосфоресциращ спрей по стените, се разгръщаха пред погледа му като послания от кошмар.

Конкурентни групи от живущи стояха по фоайетата, охраняваха подстъпите към асансьорите и се наблюдаваха едни други по протежение на коридорите. Много от жените носеха през рамо портативни радиостанции и ги превключваха от честота на честота, сякаш се настройваха за акустична война. Други бяха оборудвани с фотоапарати и светкавици, готови да документират всеки акт на враждебност, всяко нахлуване в своята територия.

Роял продължаваше да сменя тактиките, преминавайки по два-три етажа наведнъж, докато накрая не се озова в долната половина на небостъргача. Останалите обитатели не го притесняваха, само го следяха с очи и отстъпваха, за да му сторят път. Едва кретащата немска овчарка и собствената му окървавена куртка му даваха свободен пропуск през различните кланове, сякаш бе низвергнат лорд, спуснал се от своята цитадела, за да изложи раните си на показ пред въстаналите крепостни селяни.

Когато стигна десетия етаж, завари мола почти пуст. Из супермаркета се шляеха няколко души, зяпайки празните хромирани рафтове. Банката и магазинът за алкохол бяха затворени, със спуснати решетки. От Ан нямаше и следа. Той поведе кучето през летящите врати към плувния басейн. Водата бе намаляла наполовина, мътножълта и пълна с отпадъци. Дъното в плиткия край се показваше като плажа на блатясала лагуна. Сред бутилките и наносите от прогизнали вестници и картонени кутии се забелязваше спихнал дюшек. Мина му през ума, че дори труп би останал незабелязан на това място. Докато животното душеше около потрошените съблекални, Роял размаха бастуна в опит да раздвижи тегнещия въздух. Стори му се, че ако постои още малко в долната част на зданието, просто ще се задуши. Дори тази кратка визита бе достатъчна, за да се почувства смазан от всички хора над себе си, от хилядите отделни животи, всеки затворен в индивидуалното си време и пространство.

* * *

Откъм фоайето в далечния край на басейна долетяха викове. Роял дръпна каишката на кучето и закрачи към задния изход, намиращ се отвъд трамплините. През стъклените врати можеше да види разгорещения спор, воден пред вратите на началното училище. В него участваха около двайсет мъже и жени. Една група от долните етажи мъкнеше чинове и столове, черна дъска и статив за рисуване, а друга група се мъчеше да й попречи да завземе наново класните стаи.

Скоро се стигна до ръкопашни схватки. Родителите, водени от едър филмов редактор, вдигнал над главата си чин, настъпваха решително. Техните противници, жители на 11-ия и 12-ия етаж, засега удържаха позициите, образували запъхтян кордон. От двете страни летяха злостни реплики, мъже и жени се боричкаха тромаво помежду си.

Роял реши да се оттегли, като остави враждуващите фракции сами да решават проблема си. Преди да направи и две крачки обаче, вратите откъм стълбището, водещи към фоайето, се разтвориха с трясък. Група жители, всичките от 14-ия и 15-ия етаж, нахлуха през тях и се хвърлиха в мелето. Водеше ги Ричард Уайлдър, вдигнал камера в едната си ръка по подобие на бойно знаме. Роял допусна, че може да е организирал цялата сцена като епизод от документалния филм, за който говореше от толкова време насам. Но Уайлдър и сам вземаше дейно участие в стълкновението, агресивно размахвайки камерата срещу своите бивши съседи, начело на новите си съюзници. Настъплението на родителите скоро бе отблъснато и те се оттеглиха в безпорядък към стълбището, зарязвайки чиновете и черната дъска на бойното поле.

Уайлдър захлопна вратите подир тях. Прогонването на някогашните му единомишленици явно му бе доставило огромно удоволствие. Още с камерата в ръка, пристъпи триумфално към класната стая. Две млади жени, съпругата на Роял и Джейн Шеридан, се изправиха иззад един преобърнат чин. Като деца, уловени да правят някаква пакост, те изгледаха зачервени Уайлдър, който им отвърна с театрален жест.

Роял придърпа повода на кучето, разтвори стъклените врати и излезе във фоайето, където победителите щастливо трошаха детските чинове.

— Всичко е наред, Уайлдър — изрече с твърд, но равен глас. — Аз ще поема оттук.

Той мина покрай него, влезе в класната стая и помогна на Ан да се изправи на крака.

— Ела, ще те изведа оттук. Не се притеснявай.

— Аз не се… — Предвид изживяния стрес, жена му бе удивително невъзмутима. Погледът й се устреми към Уайлдър с видима възхита. — Боже мой, той е напълно обезумял…

Роял зачака Уайлдър да го нападне. Въпреки двайсетте години, които ги деляха, се чувстваше спокоен и в пълно самообладание, готов за физическа конфронтация. Но атака не последва. Опонентът му го наблюдаваше с интерес, потупвайки се с почти животински жест под мишницата, сякаш доволен да го види тук, на долните нива, най-сетне пряко въвлечен в битката за самки и за територия. Ризата му, разтворена до кръста, разкриваше масивна гръд, която той пъчеше не без известна гордост. Той вдигна камерата до бузата си, сякаш репетирайки заснемането на някакъв сложен дуел, който щеше да се състои в по-удобно време, на по-високите нива на сградата.

* * *

Същата вечер, след като се прибраха в апартамента си на 40-ия етаж, Роял се зае да утвърждава своето лидерство на върха на небостъргача. Първо се погрижи за кучето, като го нахрани в кухнята с последните останали гранули, докато жена му и Джейн Шеридан почиваха заедно в леглото на Ан. Раните по главата и раменете на животното бяха подути и покрити с твърди съсиреци. Роял се вълнуваше от тях повече, отколкото от всяко унижение, изживяно от съпругата му, още повече че сам я бе обрекъл на изпитанията, умишлено забавяйки спасителната си експедиция. Както и бе очаквал, след пазаруването си в супермаркета, тя и Джейн не бяха успели да хванат асансьор наобратно. След като едва се бяха отскубнали от задевките на пиян озвучител във фоайето, двете бяха намерили убежище в опразненото училище.

— Там долу всички правят свои собствени филми — му каза Ан, явно във възторг от шеметното си приключение сред низшите класи. — Всеки път, когато бият някого, поне десет камери снимат отстрани.

— И после ги прожектират в киносалона — потвърди Джейн. — Тъпчат се вътре като сардели, за да гледат подвизите си.

— С изключение на Уайлдър. Той чака нещо наистина страховито.

Те едновременно изгледаха Роял за коментар, но той предпочете да премълчи. В известен смисъл именно обичта му към Ан го бе подтикнала да я изложи на показ пред съседите си от простолюдието, да даде своя принос към новия ред, който заедно щяха да изградят. За разлика от нея, кучето заемаше по-практично място в сметките му. Той вече знаеше, че то може да се окаже твърде полезно в бъдещето, което ги очакваше, да послужи като разменна монета, по-конвертируема от всяка жена. Бе решил да не сваля изцапаната куртка, доволен да краси гърдите си с кучешката кръв. Категорично отказа всички предложения за почистване, направени от съпругите на съседи, идващи да успокояват двете млади жени.

Побоят над овчарката и преживелиците на Ан направиха апартамента му естествен център на брожението, имащо за цел да се поеме инициативата, преди всички да се окажат в капан на върха на небостъргача.

Той обясни на Пангборн, че е жизненоважно да си осигурят подкрепата на обитателите, живущи непосредствено под 35-ия етаж.

— Ако искаме да оцелеем, ще ни трябват съюзници, които да послужат като буфер срещу нападенията от долните нива, а също да ни осигурят достъп до повече асансьори. Иначе рискуваме да останем отрязани от основния обем на сградата.

— Правилно — съгласи се гинекологът, доволен, че Роял най-сетне е осъзнал реалността на ситуацията. — А след като веднъж установим присъствие, можем да настроим онези хора срещу другите, под тях — накратко, да балканизираме централната секция и след това да започнем колонизация на цялата сграда…

* * *

В ретроспекция, Роял дори се учудваше колко лесно се оказа прилагането на тези елементарни тактики. Още в девет часа същата вечер, преди началото на партитата, преговорите с живущите под басейна на 35-ия етаж започнаха. Пангборн бе същински експерт в манипулирането на техните недоволства. Проблемите им бяха твърде сходни с тези на обитателите от върха — техните коли също бяха жертва на вандализъм, водата не достигаше до крановете им, климатиците им не работеха. В добре пресметнат жест, Роял и Пангборн им предложиха достъп до експресните асансьори. Така нямаше да се налага да минават през главното фоайе и да устояват на изпитанието на трийсетте междинни нива. Трябваше просто да изчакат да се появи някой от жителите на горните етажи и да влязат заедно с него в частното фоайе. После можеха необезпокоявано да се изстрелят чак до 35-ия етаж и да направят кратка разходка надолу по стълбите до домовете си.

Предложението бе прието, като Роял и Пангборн нарочно не поискаха никакви отстъпки в замяна. Делегацията се върна на 40-ия етаж и членовете й се пръснаха по апартаментите да се подготвят за вечерните увеселения. През изминалите часове се бяха случили само няколко тривиални инцидента — домакиня на средна възраст от 28-ия етаж бе съборена в безсъзнание в полупразния плувен басейн, а рентгенолог от седмия бе пребит сред сушилните апарати във фризьорския салон — но като се изключи това, обстановката бе, като цяло, спокойна.

С напредването на нощта звуците на неспирни веселби изпълниха сградата. Тръгвайки от долните етажи, партитата се разпростряха из целия небостъргач, обгръщайки го в одежди от глъч и светлина. Застанал край френските прозорци, Роял се вслушваше в идващите от низините музика и смехове, докато чакаше двете жени да довършат тоалета си. Една кола премина по локалното платно към съседния блок и тримата й пътници извърнаха глави към отрупаните със стотици хора балкони. Всеки, който видеше отдалеч този бляскав кораб, щеше без съмнение да реши, че двете хиляди души на борда му пребивават в състояние на постоянна преливаща еуфория.

Ободрени от тонизиращата атмосфера, Ан и Джейн Шеридан бързо дойдоха на себе си. Ан дори не споменаваше за решението им да напуснат небостъргача, сякаш то никога не бе стояло на дневен ред. Грубото спречкване в началното училище й бе дало онова липсващо до момента чувство на солидарност с останалите обитатели на блока. За в бъдеще насилието явно щеше да се превърне в ценна форма на социална спойка. Малко по-късно Роял придружи нея и Джейн до първото парти за вечерта, давано от един вестникарски журналист на 37-ия етаж. Двете крачеха, уловени под ръка, под свежото въздействие на вестите за нови конфронтации и за това, че още два етажа, 6-ият и 14-ият, са останали без ток.

Пангборн поздрави Роял за последното, сякаш то бе негова лична заслуга. Никой, дори и на горните етажи, не личеше да забелязва контраста между лъскавите празненства и окаяното състояние на сградата. По коридори, осеяни с несъбран боклук, покрай задръстени шахти за смет и потрошени асансьори шестваха мъже в смокинги, а елегантни жени повдигаха полите на вечерните си рокли, за да прекрачат купищата счупени бутилки. Ароматът на скъпи лосиони и парфюми се смесваше с вонята на кухненски отпадъци.

Тези странни противоположности се нравеха на Роял, бележеха степента, до която доскоро сдържаните му и цивилизовани съседи се бяха отдалечили от всяко подобие на рационално поведение. Той помисли за собствения си конфликт с Уайлдър, който обобщаваше всички сили, опълчили се една срещу друга в сградата. Неговият опонент явно бе предприел нов опит за изкачване и бе достигнал 15-ия етаж. По право, небостъргачът следваше да бъде опразнен от всички, освен тях двамата. Изходът на същинския дуел помежду им бе редно да се реши сред пустите коридори и опразнените апартаменти, наблюдаван единствено от птиците.

Сега, след като вече бе приела надвисналата във въздуха опасност, Ан изглеждаше някак узряла. Застанал до камината в хола на журналиста, Роял я наблюдаваше с нежност. Тя вече не флиртуваше с възрастните бизнесмени и младите предприемачи, а слушаше внимателно доктор Пангборн, сякаш съзнавайки, че гинекологът може да й е полезен не само в чисто професионално отношение. Въпреки удоволствието да я показва пред останалите обитатели, сега Роял се държеше с нея далеч по-ревниво. Сексуалната му териториалност се разпростираше и върху Джейн Шеридан.

— Мислила ли си да се преместиш да живееш у нас? — я попита. — Твоят апартамент е твърде незащитен.

— Не бих имала нищо против… Ан също го спомена. Всъщност вече дори съм си пренесла някои от нещата.

Докато танцуваше с нея сред заринатия с отпадъци вестибюл, Роял открито опипваше ханша и силните й бедра, сякаш резервираше тези части от тялото й за употреба в бъдеща дата.

* * *

Часове по-късно, някъде след полунощ, когато вече му се струваше, че празненствата са продължили безкрай, Роял се озова пиян и излегнат на канапе в един празен апартамент на 39-ия етаж. Главата на Джейн почиваше върху рамото му, а около тях имаше маси, отрупани с мръсни чаши и пепелници — обичайните останки от парти, което се е изнесло на друго място. Музиката от близките балкони се преплиташе със спорадични шумове от безредици. Някъде група живущи вяло надаваше викове и блъскаше по вратата на асансьор.

В стаята бе тъмно, явно поради спиране на електричеството. Роял примигна с очи и пробва да укроти бавно плаващия си мозък, взирайки се в прозорците на отсрещния небостъргач. После разсеяно се залови да гали тежките гърди на Джейн. Тя не направи опит да се отдръпне. Едва няколко секунди по-късно, когато токът дойде и единствената настолна лампа, поставена на пода, внезапно светна, очевидно позна Роял и се настани по-удобно отгоре му.

Откъм кухнята долетя шум. Той се обърна натам и видя жена си, седнала край масата в дългата си рокля, с ръка върху кафеварката, която започваше да се затопля. Роял обгърна Джейн в обятията си, движейки се като в забавен каданс, сякаш нарочно подчертаваше случващото се заради Ан. Знаеше, че тя ги вижда от своето място, но дори не помръдна, а само извади цигара и я запали. По време на половия акт, който последва, продължи да ги наблюдава, без да обели и дума, и Роял си даде сметка, че мълчаливото й одобрение се дължи не на някакъв моден вкус към брачните изневери, а на племенно чувство за солидарност, на пълно покорство към водача на клана.