Джеймс Балард
Небостъргач (17)

17. Беседката край езерото

Утринното слънце, сякаш притеснено да не смути интериора на сградата, боязливо опипа полузакрития оберлихт над площадката на 40-ия етаж, промъкна се през процепа и освети косо стълбището. Пет етажа по-долу Ричард Уайлдър също наблюдаваше изгрева му — свит на стъпалата и вкочанен от студ, с гръб, опрян в плота на една маса за хранене, представляваща част от масивна барикада, преградила пътя му. Колкото по-нагоре се изкачваше, толкова по-мразовит ставаше въздухът и той на моменти се изкушаваше просто да зареже всичко и да се оттегли в низините. Очите му завистливо огледаха рошавия кожух на приседналото до него зверче, представлявало навремето добре подстриган черен пудел. Собственото му тяло бе почти голо и той разтърка червилото, с което бе намазал гърдите и раменете си, в опит да се посгрее.

Погледът на кучето бе прикован в горната площадка, а ушите му наострено следяха неразличимите за човешки сетива звуци на някой, който се движеше зад барикадата. През десетте дни, прекарани заедно, двамата бяха сформирали успешен ловен екип и Уайлдър не искаше да го насъсква, преди моментът за атака наистина да е назрял.

Жалките останки от панталоните му, отрязани до коленете, бяха целите в петна от вино и кръв. Едрото му лице бе покрито от чорлава брада, частично скриваща прясната рана на челюстта. Въпреки изтощения си и занемарен вид всъщност се намираше в отлична форма, по-жилав и мускулест от когато и да е. Ярка плетеница от червени линии пресичаше широката му гръд, достигайки чак до раменете и гърба. Той час по час оглеждаше мотивите й, изрисувани предния следобед с червилото, намерено в един пустеещ апартамент. Онова, което бе започнало като пиянска игра, постепенно бе добило характера на напълно сериозен ритуал. Освен че стряскаха хората, на които случайно се натъкваше, шарките бяха източник и на могъщо усещане за идентичност. Също така те бележеха напредъка на дългото му и вече почти успяло изкачване на небостъргача. Решен да изглежда възможно най-внушително, когато най-сетне стъпи на покрива, той облиза изподраните си пръсти и започна да се масажира с една ръка, докато с другата внимателно подсилваше линиите.

После, стиснал здраво каишката на кучето, продължи да наблюдава площадката десет стъпала по-горе. Слънчевите лъчи, продължаващи мудното си спускане, най-сетне го достигнаха и започнаха да сгряват кожата му. Уайлдър погледна към оберлихта на двайсет метра над главата си. С изсветляването си правоъгълникът от белезникаво небе ставаше все по-нереален, като изкуствен таван от филмов декор.

Кучето трепереше и драскаше с лапи напред. Само на няколко крачки от тях някой подсилваше част от барикадата. Уайлдър отпусна повода и му позволи да изкачи едно стъпало. Въпреки цялата дивашка свирепост на външността си в своето поведение той бе същински образец на сдържаност. След като бе стигнал дотук, нямаше намерение да се оставя да го хванат неподготвен. Пристъпи предпазливо и надникна през една пукнатина в масата за хранене. В дъното на укреплението се отдръпна встрани малко махагоново бюро, служещо като тайна врата. Скоро през отвора се показа почти плешива жена на около седемдесет. Суровото й лице се взря надолу към стълбището и след кратка пауза тя излезе на площадката, понесла кофичка за шампанско. Беше облечена в останки от скъпа вечерна рокля, излагаща на показ петнистата бяла кожа на мускулестите й рамене и ръце.

Уайлдър я гледаше с респект. Неведнъж бе имал вземане-даване с подобни вещици и знаеше, че са способни на неочаквани изблици на насилие. Без да помръдва от мястото си, я изчака да се наведе през перилата и да лисне надолу съдържанието на кофата. Студената, мазна помия опръска и него, и кучето, но никой от двамата не реагира. Уайлдър избърса грижливо камерата, лежаща на стъпалото до крака му. Стъклото на обектива й бе пукнато при многобройните схватки и засади, довели го почти до самия връх, но нейната роля сега бе чисто емблематична. Той изпитваше към камерата същата дълбока привързаност, както и към пудела, макар да знаеше, че последният скоро ще го напусне. С нотка на черен хумор си помисли, че щом покорят покрива, двамата ще си устроят тържествен обяд, но пуделът ще бъде в тенджерата.

С визията за това предстоящо пиршество — първото от седмици насам — Уайлдър следеше маневрите на старицата. След малко се надигна от коленете си, подръпна повода, представляващ парче електрически кабел, и тихо изсъска между счупените си зъби.

Като по поръчка, кучето изскимтя, изкачи се с още две стъпала и взе да върти умолително опашка. Старицата чевръсто изчезна зад барикадата, но само след секунди се появи отново, с масивен кухненски нож в ръце. Коварните й очи бяха вперени в животното, което се търкулна настрани и взе да се гърчи раболепно, оголвайки слабините и месестия си корем.

Уайлдър наблюдаваше случващото се с прикрита усмивка. Този момент му бе особено забавен — всъщност колкото по-нависоко се изкачваше, толкова по-голям ставаше хумористичният потенциал на сградата. Поводът бе още у него, но той нарочно го отхлаби така, че да се провлачи по земята. Старицата, неспособна да откъсне взор от пудела, излезе от укритието си, изцъка през пролуката в изкуственото си чене и го помами с жест.

— Бедничкото. Изгубило си се, нали, сладурче? Хайде, ела при мама…

Едва способен да сдържи ликуването си при вида на дъртата вещица, гукаща престорено със своя дрезгав глас, Уайлдър се облакъти на ръба на масата. Как ли щеше да се изненада тя, щом усети тежката му подметка върху сбръчканата си шия.

Зад барикадата се размърда втора фигура. Млада жена около трийсетте, вероятно дъщеря на другата, надникна през прохода. Зад разкопчаното й велурено сако се полюшваха чифт мърляви гърди, но инак бе навила косата си на сложна прическа с множество ролки, сякаш подготвяше част от тялото си за галавечеря, на която останалата част не бе поканена.

Двете се вторачиха в кучето с безизразни лица. Докато дъщерята чакаше, майката с кухненския нож предпазливо се спусна по стъпалата. Потупа кучето между ушите и с успокоително мърморене се наведе да улови повода.

В мига, в който костеливите й пръсти обвиха кабела, Уайлдър скочи напред. Кучето също внезапно оживя, хвърли се към старицата и впи зъби в ръката й. Тя с изненадваща бързина се шмугна обратно през барикадата и го повлече със себе си. Уайлдър едва успя да я последва и да отмести с ритник бюрото, преди дъщерята да залости с него прохода. Изтръгна пудела от окървавената хватка на похитителката, сграбчи я за врата и захвърли встрани върху купчина кашони. Тя остана там зашеметена, като раздърпана херцогиня, открила с учудване, че се е напила по време на бал. Уайлдър се извърна тъкмо навреме, за да види носещата се насреща му дъщеря. С едната ръка тя придържаше ролките си, а в другата стискаше малък сребрист пистолет. Той отстъпи встрани, изби оръжието и я зашлеви през лицето, запращайки я върху барикадата.

Докато двете жени седяха запъхтени на пода, Уайлдър погледна въргалящото се в краката му дамско пистолетче, подобно на лъскава детска играчка. Наведе се и го взе, след което огледа новите си владения. Намираше се пред входа за басейна на 35-ия етаж. Тинясалата вода, пълна с боклуци и плаващи отломки, отразяваше камарите от торби със смет, струпани по настлания с плочки под отстрани. Във фоайето, в един спрял асансьор, бе устроена малка бърлога. Край угасналия огън спеше възрастен мъж — данъчен консултант, както смътно си спомняше Уайлдър. Сънят му явно не бе смутен от мимолетния изблик на насилие. Кюнец, изработен от две парчета улук, се издигаше над главата му и преминаваше през покрива на кабината.

Все още с пистолета в ръка, Уайлдър се обърна към двете жени. Майката седеше сред съборените кашони и невъзмутимо превързваше ухапаното място с ивица, отпрана от копринената й рокля. Дъщерята клечеше край барикадата, потриваше разбитата си уста и галеше пудела по главата.

Уайлдър отправи поглед към стълбището за 36-ия етаж. Кръвта му се бе разиграла от схватката и се изкушаваше да продължи до самия връх, но не бе ял повече от денонощие, а от огнището в асансьора се носеше апетитен мирис на прегоряла животинска мазнина.

Той повика с жест младата жена. Лицето й, възгрозно и малко кравешко, му се стори познато. Дали не бе съпругата на един филмов продуцент, бивш негов познат? Тя се изправи на крака и го доближи, оглеждайки с интерес нашарената с емблеми гръд и голите му гениталии. Уайлдър пъхна пистолета в джоба си и я дръпна към асансьора. Двамата прекрачиха спящия и влязоха в бърлогата. От стените висяха завеси, а подът бе покрит с два матрака. Той приседна в дъното на кабината, прегърнал жената през раменете, и зарея взор към жълтеникавата повърхност на басейна. Няколко от съблекалните бяха преоборудвани в малки, едноместни колиби, вече напуснати от своите обитатели. Едва сега забеляза, че във водата плуват и две тела, едва различими сред отломките от мебели и гниещите кухненски отпадъци.

Уайлдър доизяде последните късчета от малката котка, опечена на огъня. Докато късаше със зъби жилавото месо и облизваше шиша, едва не се опияни от аромата на още топлата мазнина.

Младата жена се бе облегнала дружелюбно на рамото му, доволна да усеща около себе си силната му ръка. Свежият мирис на тялото й го изненада — колкото по-нагоре се изкачваше, толкова по-чисти ставаха жените. Гладкото й, открито лице бе ласкаво като на домашно животно. Изглеждаше напълно незасегната от събитията в небостъргача, сякаш бе изчаквала появата му в някаква изолирана камера. Уайлдър опита да я заговори, но се получи само нечленоразделно сумтене — изпочупените зъби и разраненият му език бяха неспособни да оформят думите.

Приятно замаян от месото, той се отпусна назад и взе да си играе със сребристия пистолет. После без да мисли, разгърна велуреното сако и освободи гърдите й. Опипа малките зърна и положи глава върху тях. Чувстваше се сънлив и й замърмори тихо, докато тя галеше шарките по гърдите и раменете му, движейки неспирно пръсти, сякаш му пишеше послание.

* * *

Така, легнал по гръб в комфортната беседка край езерото, Уайлдър прекара ранния следобед. Жената седеше кротко, опряла гърди в лицето му, сякаш кърмеше този огромен, полугол мъж с нашарено тяло и непокрити слабини. Майка й и баща й се суетяха из фоайето. Старицата във вечерна рокля от време на време вадеше наслуки парче мебел от барикадата и го правеше на подпалки с помощта на кухненския нож.

Уайлдър ги игнорира, забелязвайки единствено жената до себе си и огромните носещи колони на сградата, устремили се към небесата. През прозорците на басейна се виждаха също останалите четири небостъргача, увиснали като правоъгълни облаци над хоризонта. Топлината в асансьора, излъчвана сякаш от гърдите на младата жена, изцеждаше цялата му воля и енергия. Спокойното й лице бе надвесено над неговото. Тя го приемаше така, както би приела всеки ловец или мародер. Първо би се опитала да го убие, а в случай на неуспех би му предоставила не само храна, но и собственото си тяло. Би го кърмила до вдетиняване и вероятно дори би изпитала нежност към него. А после, в мига, в който заспи, би му прерязала гърлото. Обобщението на идеалния брак.

Уайлдър се повдигна на лакът и срита пудела, свил се на кълбо пред асансьора. Болезненото квичене на животното го разбуди окончателно и той отблъсна жената. Нуждаеше се от сън, но първо трябваше да си намери по-безопасно убежище, инак вещицата и нейната дъщеря щяха набързо да му видят сметката.

Без да се обръща назад, стана и повлече кучето след себе. Затъкна сребристия пистолет в колана на панталоните и провери шарките по гърдите и раменете си. После, с камерата в ръка, се провря обратно през барикадата, оставяйки тихия лагер и младата жена край нейното жълто езеро.

Докато се движеше нагоре, всичко наоколо тънеше в тишина. Стълбите бяха покрити с килим, който заглушаваше стъпките му, а той бе твърде улисан в звука на собственото си дишане, за да забележи, че стените наоколо са прясно боядисани, а белите им повърхности блестят в следобедната светлина като преддверие на кланица.

Уайлдър се изкачи до 37-ия етаж, душейки ледения въздух, който облъхваше голата му кожа откъм откритото небе. Вече чуваше ясно, много по-ясно отпреди, крясъка на чайки. Когато кучето взе да скимти и да се съпротивлява да продължи по-нататък, отвърза повода му и го изгледа как изчезва надолу по стълбите.

37-ият етаж пустееше, вратите на апартаментите зееха отворени в светлите коридори. Твърде изтощен, за да мисли, той се вмъкна в един от тях, барикадира се в хола и потъна в дълбок сън на пода.