Джеймс Балард
Небостъргач (11)

11. Наказателни експедиции

До четири часа същия следобед и последните обитатели вече се бяха завърнали в небостъргача. От своя балкон Лейнг наблюдаваше как колите им една подир друга се появяват и заемат местата си на паркинга. С куфарчета в ръка шофьорите слизаха от тях и се отправяха към входните фоайета. Той с облекчение забеляза как с приближаването на сградата всички разговори помежду им секват. По някаква причина цивилизованото поведение го дразнеше.

Той самият бе прекарал деня в почивка, за да се успокои и да набере сили за предстоящата нощ. От време на време се бе изкатервал през барикадата, за да надникне в коридора в надеждата да зърне Стийл. Загрижеността за сестра му, намираща се само три етажа по-долу в компанията на алкохолизирания си съпруг, постоянно растеше. Трябваше му някакъв изблик на насилие, за да има претекст да я спаси. Иначе, ако планът за разделение на сградата успееше, надали щеше да я види отново.

Докато крачеше из апартамента и тестваше примитивните си защитни съоръжения, Лейнг размишляваше, че обитателите на високите етажи, към които причисляваше и себе си, всъщност са по-уязвими, отколкото предполагат, и лесно могат да се окажат в ръцете на другите, от по-долните нива. Какво струваше например на Уайлдър и неговите главорези да блокират изходите, да прекъснат подаването на ток и вода и да ги подпалят? Той си представи как първите огнени езици плъзват по стълбищата и асансьорните шахти, а бетонните плочи пропадат под нозете на ужасените обитатели, принудени да търсят убежище на покрива.

Под влиянието на тази зловеща визия Лейнг откачи тонколоните от стените и добави и тях към барикадата от мебели и кухненски уреди. Под краката му се въргаляха касетки и грамофонни плочи, които срита нетърпеливо встрани. Следващата му работа бе да откърти няколко дъски от подовата настилка в основата на гардероба. В образувалата се кухина с размерите на куфар скри чековата си книжка, застрахователните полици, копията от данъчни декларации и сертификатите за ценни книжа. Накрая попълни съдържанието на медицинската си чанта с опаковки морфин, антибиотици и сърдечни стимуланти. Докато заковаваше дъските обратно, изпита усещането, че запечатва завинаги останките от миналия си живот и се подготвя без резерви за онзи, който предстои.

Междувременно сградата оставаше привидно спокойна, но за негово огромно облекчение привечер се разразиха първите инциденти. Още от късния следобед той бе излязъл в коридора и се шляеше в тревожно очакване заедно с група съседи от етажа. Ами ако, противно на всякаква логика, не се случеше нищо? Тъкмо тогава един политически анализатор пристигна с новината, че десет етажа под тях се е състояла яростна схватка заради асансьор. Ейдриън Талбът, симпатичният психиатър от 27-ия етаж, пък бил залят с урина, докато се качвал по стълбите към апартамента си. Носеше се дори мълва за взлом в апартамент на 40-ия етаж. Такъв провокативен акт гарантираше на всички напрегната нощ.

Последваха съобщения, че мнозина от живущите, прибирайки се от работа, заварили жилищата си разграбени, с нанесени щети по мебели и кухненски уреди и с изтръгнати от стените контакти. Странното бе, че във всички случаи хранителните припаси бяха оставени недокоснати, сякаш вандалските актове нарочно бяха извършвани на случаен и безсмислен принцип. Дали пък самите собственици, без да съзнават какво правят, сами не бяха причинили поразиите, в опит да подкладат насилието?

Инцидентите продължиха и след падането на мрака. От своя балкон Лейнг можеше да види как из осемте затъмнени етажа на блока сноват лъчи на фенерчета, давайки сякаш сигнали за подготовката на брутален кървав ритуал. Той влезе в апартамента и седна на килима в хола, облегнал гръб върху успокоителния масив на барикадата. Не му се искаше да пали лампата от страх — който сам съзнаваше, че е абсурден — да не го атакуват по въздуха отвън. Започна да прещраква вечерните програми, отпивайки час по час от плоско шишенце с уиски. Звукът на телевизора беше намален не поради друга причина, а защото документалните филми и сапунените сериали просто нямаха смисъл. Дори рекламите, със своята загриженост към реалностите от ежедневието, бяха като предавания от друга планета. Настанен удобно сред торбите с боклук, с мебелите, издигнати на камара зад гърба му, Лейнг следеше ярко възпроизведените сцени на домакини, чистещи безупречните си кухни, и на дезодоранти, пръскащи гладко избръснати мишници. Взети заедно, те формираха елементите на една тайнствена домашна вселена.

Същевременно със спокойствие и надежда се вслушваше в звуците, идващи откъм коридора. Мисълта за сестра му го караше да приветства тези признаци на надигащо се насилие. Алис, придирчива както винаги, вероятно щеше да вирне нос заради окаяното състояние на апартамента му, но пък щеше да й дойде от полза да има нещо, което да критикува. Потта по тялото на Лейнг, както и пла̀ката, наслоена по зъбите му, го обгръщаше с обвивка от мръсотия и телесни миризми, но вонята му носеше увереност, даваше му усещането, че владее терена с продуктите на отделителните си системи. Дори вероятността тоалетните скоро да се задръстят окончателно, която някога го изпълваше с тих ужас, сега изглеждаше почти привлекателна.

Съседите му също споделяха този упадък на хигиенните стандарти. От телата им се излъчваше остър аромат, превърнал се в отличителен белег на зданието. Именно неговата липса го бе разстроила най-силно при опита да напусне небостъргача — защото единственият му по-близък аналог можеше да се открие чак в дисекционната зала на отдела по анатомия. Няколко дни по-рано се бе уловил, че се прокрадва зад стола на секретарката си, в опит да долови успокоителния й мирис. Тогава момичето бе извърнало рязко глава, стреснато да го види как души наоколо като разгонен пес.

* * *

Три етажа по-горе, върху един от балконите се пръсна падаща бутилка. Късчета стъкло се разхвърчаха в мрака като рояк проблясващи конфети. През някакъв отворен прозорец бумтяха колоните на усилен докрай грамофон.

Лейнг се прехвърли през барикадата и отключи вратата на апартамента си. Във фоайето група съседи, докопали отнякъде стоманена противопожарна врата, се мъчеха да преградят с нея достъпа откъм стълбището. Пет нива по-долу течеше поредният опустошителен набег и някои от тях бяха излезли отвън на площадката, взирайки се напрегнато в тъмнината на стълбищната клетка. Най-близкият асансьор с боботене сновеше нагоре-надолу, доставяйки свежи попълнения за мелето. От двайсетия етаж, като от яма за изтезания, долетя пронизителен женски писък.

Стийл не се виждаше никъде, за да дава обичайните си насоки, и Лейнг вече се канеше да тръгне да го търси, когато фоайето и коридорите се изпълниха с тичащи и блъскащи се хора. Явно нападението им бе отблъснато и сега те се мъчеха да си пробият път до своите жилища на горните етажи. По стените, като побъркан калейдоскоп, се мятаха лъчи на фенерчета. Лейнг се подхлъзна върху купчина мазни отпадъци и падна сред препускащите сенки. Една запъхтяна жена връхлетя отзад и го настъпи по ръката, наранявайки китката му с острото си токче.

През следващите два часа се състояха серия от атаки и контраатаки, при които защитните съоръжения на различните нива неколкократно биваха срутвани и издигани наново. Към полунощ, докато клечеше зад съборената пожарна врата и обмисляше шансовете да достигне апартамента на сестра си, Лейнг видя Ричард Уайлдър, застанал сред пръснатите метални столове на междинната площадка. В едната си ръка все още държеше портативната камера. Едрото му тяло хвърляше огромни сенки по стените и таваните и той се движеше подир тях полека, сякаш всеки миг се канеше да ги яхне и да се устреми върху гърбовете им нагоре по вентилационните шахти на сградата.

Шумът от стълкновенията поутихна, отминавайки като буря към по-долните етажи. Лейнг и съседите му се събраха в апартамента на Ейдриън Талбът. Тук насядаха в кръг върху пода на всекидневната, заобиколени от строшени маси и изтърбушени кресла. Фенерчетата лежаха в краката им, хвърляйки отблясъци по бутилките с уиски и водка, преминаващи от ръка на ръка.

Психиатърът, с увиснала на превръзка ръка, се движеше из опустошеното си жилище и се мъчеше да окачи изпочупените картини така, че да прикрие графитите, изрисувани с възможно най-ярките цветове, които можеха да се намерят в бояджийския отдел на супермаркета. Тези антихомосексуални послания явно го потрисаха повече от тоталното унищожение на имота му, но Лейнг, въпреки волята си, ги намираше донякъде стимулиращи. Циничните карикатури, фосфоресциращи в оскъдната светлина, му напомняха за фалическите изображения, творени от пещерните хора.

— Теб поне не те закачат — рече Талбът, като приклекна до Лейнг, — докато мен явно са ме нарочили за изкупителна жертва. Тази сграда е като някакъв генератор на злоба и агресия — всеки избива най-невероятни форми на инфантилни комплекси.

— Рано или късно ще им омръзне.

— Надявам се. Днес следобед ме заляха с цяла кофа урина. Ако продължават в същия дух, накрая и аз ще нарамя някоя тояга. Погрешно е да се мисли, че всички пребиваваме в някакво състояние на щастлив примитивизъм. Психологическият модел тук е не толкова на благородния дивак, колкото на изкушения ни постфройдистки „аз“, вдигнал се на бунт срещу покровителственото обучение за ходене в тоалетната, всеотдайното кърмене и другите родителски нежности — далеч по-взривоопасна смес от онази, с която е трябвало да се справят викторианските ни предци. Съседите ни до един са имали добре задоволено детство и все пак са изпълнени с гняв. Вероятно негодуват, задето никога не са имали шанс да станат извратени…

Докато компанията потриваше синини и подаваше бутилките напред-назад, наливайки се за кураж, Лейнг се вслушваше в разговорите за контраатаки и отмъщения. От Стийл още нямаше и следа, а той по някаква причина смяташе, че зъбният хирург трябва да е тук, виждаше в негово лице бъдещ лидер, по-значим дори от Кросланд. Въпреки нараняванията си Лейнг пребиваваше в състояние на уверена възбуда, нетърпелив да влезе в бой. Мракът му действаше успокояващо — предполагаше сигурност и защита, бе естествената среда за съществуване в сградата. Той се гордееше с новопридобитите си умения — да се движи из тъмните като рог коридори, поспирайки на всеки две-три крачки, за да се ослуша, дори да прекосява собствения си апартамент, като винаги се придържа възможно най-близко до пода. Мислеше почти с неприязън за светлината, която щеше да нахлуе отново с настъпването на утрото.

Присъщото осветление на небостъргача бяха разпокъсаните металически проблясъци на фотосветкавиците, запечатващи върху лентата моменти на дългоочаквано насилие за последващи воайорски наслади. Какви ли уродливи видове електрическа флора щяха да изникнат от заринатите със смет мокети на коридорите, събудени за живот от този нов източник на светлина?

Със замъглено от алкохола и възбудата съзнание Лейнг се изправи на крака и заедно с останалите се устреми към коридора. Като тайфа пияни студенти, съседите му се ръчкаха и препираха едни с други, за да си придадат повече смелост. Докато се спуснат три етажа надолу, той вече напълно бе изгубил ориентация. Озоваха се в изоставен анклав на 22-ия етаж и започнаха да нахлуват безразборно в жилищата, като разбиваха с ритници телевизионни екрани и трошаха кухненски съдове.

В опит да избистри ума си, преди да се отправи да спасява Алис, Лейнг излезе на един балкон и повърна през перилата. Пред фасадата се проточиха като паяжина сребристи нишки слуз. Той остана неподвижно в мрака, вслушвайки се в глъчта на останалите. Щом тя отшумеше, щеше да се впусне в издирване на сестра си.

Зад гърба му се включиха електрически светлини. Сепнат, Лейнг се долепи до парапета в очакване на враждебно нападение. След няколко секунди лампите взеха да примигват мъждиво. Той сведе поглед към мръсните си дрехи и омазаните с повръщано ръце. Опустошеният хол се простираше пред него, осеян с отломки, сякаш се бе събудил насред бойно поле. Върху леглото в спалнята лежеше счупено огледало и късовете му проблясваха като фрагменти от друг свят, напразно опитващи да се съединят отново.

— Ела, Лейнг — прозвуча познатият, педантичен глас на зъбния хирург. — Тук има нещо интересно.

Стийл обикаляше из стаята с бастун, от който бе извадил скрита шпага. От време на време правеше лъжливи движения с острието, сякаш репетираше сцена от мелодрама. Лейнг пристъпи предпазливо напред под примигващата светлина. Радваше се да го види, но същевременно си даваше сметка колко уязвим е за всяко негово неочаквано хрумване. Отначало предположи, че съседът му е сгащил собственика на апартамента или някой бродяга, намерил убежище тук, но в помещението нямаше никого. Накрая, следвайки с очи върха на шпагата, съзря малка котка, свита между краката на тоалетката. Стийл се впусна напред, размахвайки брокатена завеса, която бе свалил от един от прозорците, и подгони ужасеното животно към банята.

— Чакай, докторе! — тонът му бе пропит от странна, студена жизнерадост, като на еротичен телефон. — Не си тръгвай още…

Светлините продължаваха да примигват със суровата свръхреалистичност на кинопреглед, отразяващ военни зверства. Объркан от собствената си реакция, Лейнг остана да наблюдава как Стийл улавя котката под завесата. По някаква извратена логика, насладата на зъболекаря от изтезанието над животното се удвояваше от присъствието на потресения, но запленен зрител. Лейнг се облегна на вратата на банята, надявайки се пряко волята си, че светлините няма да угаснат отново, и изчака, докато Стийл невъзмутимо удуши котката, сякаш провеждаше сложна реанимация на пациент под болнично одеяло.

Когато най-сетне успя да се откъсне, тръгна, без да промълви и дума. Пое по сумрачния коридор под неуверените отблясъци от вратите на разграбените апартаменти, идващи от преобърнати настолни лампи и телевизионни екрани, събудени за сетен изблик на живот. От забравен грамофон, включил се в отсъствието на притежателя си, се носеше тиха музика. В една спалня прожекционен апарат излъчваше последните кадри от порнофилм върху голата стена срещу леглото.

* * *

Когато се озова пред жилището на Алис, Лейнг отначало се поколеба, несигурен как да обясни присъствието си. Но щом тя отвори и му даде знак да влезе, веднага стана ясно, че го е очаквала. На пода във всекидневната, напълно готови, стояха двата й куфара. Под жълтеникавата, примигваща светлина Алис пристъпи да хвърли прощален поглед към спалнята си. Вътре Фробишър похъркваше, проснат на леглото, а до него имаше полупразен кашон с уиски.

— Къде се забави толкова? — улови го укорително за ръката тя. — Чакам те от часове.

Когато тръгнаха, зарязвайки съпруга й, Лейнг неволно се сети за един случай отпреди години, когато двамата по същия начин се бяха измъкнали от дома на майка си, лежаща в безсъзнание на пода след поредния запой. Докато си проправяха път по стълбището към мрака и безопасността на 25-ия етаж, далеч иззад гърба им долетяха приглушените звуци на дребна схватка. Петнайсет етажа, в това число и този на Лейнг, вече бяха постоянно без ток.

Насилието, подобно на буря, нежелаеща да стихва, продължи да се надига на тътнещи интервали през цялата нощ, докато Лейнг и сестра му лежаха будни един до друг върху матрака в спалнята.