Брандън Сандърсън
Заклеващия (45)

33
Лекция

„Скъпи Цефандрий,

разбира се, че получих посланието ти.“

Ясна беше жива.

Ясна Колин беше жива.

На Шалан беше отпуснато време да се възстанови от преживяното премеждие — независимо от факта, че се бяха били само войниците. Тя само беше установила мимолетна връзка с едно странно духче. И все пак, тя прекара следващия ден в стаята си — рисуваше и размишляваше.

Завръщането на Ясна пробуди нещо в нея. Преди подхождаше към рисунките си по-аналитично, като включваше бележки и обяснения към скиците. Напоследък създаваше само страница след страница странни, чуждоземни образи.

Е, тя беше обучена да мисли като човек на науката, нали? Не можеше просто да рисува; трябваше да анализира, да предполага, да вади заключения. Затова се зае да опише подробно всичко, което се беше случило по време на срещата й с Несътворената.

Адолин и Палона я посетиха поотделно. Дори Далинар дойде да види как е — придружен от Навани, която цъкаше с език и я питаше как се чувства. Шалан изтърпя разпита, след което веднага се върна към рисунките си. Имаше толкова много въпроси. Защо точно тя беше успяла да прогони духчето? Какъв беше смисълът на съществата, които бяха създадени от него?

Но на методичните й опити да достигне до истината пречеше съзнанието за разтърсващата новина.

Отче на Бурята… Ясна беше жива.

Това променяше всичко.

В крайна сметка Шалан усети, че няма да издържи повече, затворена в една стая. Макар че Навани спомена, че Ясна смята да я посети по-късно същата вечер, Шалан се изми, облече се, прехвърли чантата си през рамо и отиде да я потърси. Просто трябваше да узнае как точно беше оцеляла.

Всъщност усети как безпокойството й нараства все повече, докато крачеше по коридорите на Уритиру. Ясна твърдеше, че винаги разглежда нещата от логическата им страна, но имаше усет за драматичното, който можеше да се мери с този на всеки разказвач на истории. Шалан ясно си спомняше вечерта в Карбрант, когато Ясна беше подмамила неколцина разбойника, а после им беше раздала правосъдие по един наистина зашеметяващ — и жесток — начин.

Ясна не искаше просто да доказва твърденията си. Искаше да ги набие направо в съзнанието ти така, че да ги запомниш завинаги — със замах и с някоя остроумна епиграма. Защо не беше писала по далекосъобщител да им каже, че е оцеляла? И къде изобщо е била през цялото това време, Бурята да го отнесе?

Разпита тук-там и отговорите я насочиха обратно към ямата със спираловидното стълбище. Стражите, облечени в спретнатите сини униформи на дом Колин, потвърдиха, че Ясна е долу, така че Шалан се заспуска отново към дъното на шахтата, изненадана, че не изпитва никаква тревога. Всъщност… угнетяващите чувства, които я тормозеха, откакто пристигна в кулата, сякаш се бяха изпарили. Никакъв страх, никакво мъгляво усещане за неправилност. Причината за тях трябва да бе създанието, което вече беше прогонила. Излъчването му някак си бе успяло да обхване цялата крепост.

В подножието на стълбището завари още войници. Далинар явно държеше да охраняват мястото добре; тя определено не можеше да се оплаква от това. Стражниците я пуснаха да мине без никакъв коментар, като се изключат поклоните им и тихото мърморене „Ваше Сиятелство“.

Тя се запъти по коридора със стенописите, вече приятно осветен от кръглите фенери, подредени по продължението на стените. След като подмина празните библиотеки от двете страни, дочу гласове от някъде напред. Влезе в помещението, където се беше изправила лице в лице със Среднощната Майка, и за пръв път успя да го огледа добре в момент, когато не беше пълно с гърчеща се маса тъмнина.

Кристалният стълб в центъра наистина беше невероятен. Не представляваше един скъпоценен камък, а безброй много, съединени в едно: изумруди, рубини, топази, сапфири… Десетте вида сякаш се бяха слели в една-единствена дебела колона, шест метра висока. Бурята да го вземе… как ли би изглеждала, ако всички тези камъни по някакъв начин бяха заредени, а не тъмни, каквито бяха сега?

Голяма група стражници стояха до барикада, издигната от другата страна на помещението, обърнати с лице към тунела, където беше изчезнала Несътворената. Ясна заобиколи гигантския стълб, опряла дясната си ръка в камъните. Беше облечена в червено, устните й бяха начервени в същия тон, а косата й беше вдигната и закрепена с няколко подобни на мечове игли за коса с рубини на дръжките.

Отче на Бурята. Беше съвършена. Великолепна фигура, тъмна алетска кожа, светловиолетови очи и нито един светъл кичур в катраненочерната коса. Да създаде Ясна Колин също толкова красива, колкото беше и интелигентна, беше едно от най-нечестните неща, които Всемогъщия беше правил някога.

Шалан се поколеба на прага. Чувстваше се почти по същия начин, както когато я беше зърнала за пръв път в Карбрант. Неуверена, притеснена, и — ако беше честна — изпълнена със завист. Каквито и премеждия да беше преживяла Ясна, те не й се бяха отразили ни най-малко. А това беше забележително, като се имаше предвид, че последния път, когато Шалан я беше видяла, принцесата лежеше в безсъзнание на пода, а миг по-късно я пронизаха с нож в сърцето.

— Майка ми — заговори Ясна, без да отделя длан от колоната и без да поглежда към Шалан, — смята, че това трябва да е някакъв невероятно изкусно изработен фабриал. Логично предположение; открай време имаме повод да вярваме, че древните са разполагали с напреднали, мощни технологии. Как иначе можем да обясним Вълшебните мечове и Вълшебните брони?

— Ваше Сиятелство? — отвърна Шалан. — Но… Вълшебните остриета не са фабриали. Те са духчета, преобразени от обвързването.

— Може да се каже, че и фабриалите са такива — отвърна Ясна. — Знаеш как се изработват, нали така?

— Само отчасти — отвърна Шалан.

Така ли щеше да протече първата им среща след толкова много време? Под формата на лекция? „Естествено“, помисли си.

— Трябва да плениш духче и да го затвориш в скъпоценен камък, създаден специално за целта. Артифабрианите откриха, че някои стимули провокират определени реакции от духчетата. Огнените духчета, например, излъчват топлина — и като притиснем метал към рубин, в който е било пленено такова, можем да я намаляваме или увеличаваме.

— Това е…

— Невероятно?

— Ужасно — довърши Шалан. Бе знаела за някои от тези неща, но представени така направо, фактите я ужасяваха. — Ние пленяваме духчетата?

— Не по-осъдителна постъпка от това да впрегнеш чул да тегли каруца.

— Да — ако за целта се изискваше да заключиш чула в сандък до края на живота му.

Шарка изтананика тихо от полата й в знак на съгласие. Ясна само вдигна едната си вежда.

— Има духчета и духчета, дете — каза и пак опря връхчетата на пръстите си в колоната. — Нарисувай й скица, ако обичаш. И внимавай да прецениш пропорциите и цвета точно, моля те.

Нехайният, заповеднически тон удари Шалан като шамар в лицето. За какво я смяташе — за някоя прислужница, на която да дава нареждания?

„Да“, отвърна една част от нея. „Ти си именно такава. Нейна придружителка и помощница.“ Погледната от този ъгъл, молбата й далеч не беше така необичайна, но в сравнение с начина, по който беше свикнала да се отнася към нея, беше…

Е, не си струваше да се засяга. Трябваше да го приеме. Бурята да го вземе, кога беше станала така докачлива? Извади скицника и се захвана за работа.

— Зарадвах се да чуя, че си успяла да стигнеш дотук сама — каза Ясна. — И… се извинявам за случилото се на борда на „Насладата на вятъра“. Непредвидливостта ми причини смъртта на мнозина, и безспорно много перипетии за теб, Шалан. Моля да приемеш съжаленията ми.

Шалан сви рамене, без да спира да рисува.

— Справи се много добре — продължи Ясна. — Представи си колко се изненадах, когато пристигнах в Пустите равнини и открих, че военният лагер вече е бил преместен в тази кула. Постижението ти е наистина забележително, дете. Ще се наложи да разговаряме по-задълбочено за хората, които отново се опитаха да ме убият, обаче. Призрачната кръв почти със сигурност ще се опитат да те вербуват сега, когато напредваш към последните си клетви.

— Сигурна ли сте, че именно те са нападнали кораба?

— Разбира се — отвърна Ясна и й хвърли поглед, като смръщи вежди леко. — Сигурна ли си, че си в достатъчно добро състояние да излизаш от стаята си? Изглеждаш ми несвойствено сдържана.

— Добре съм.

— Не ти се нрави това, че пазех тайни от теб.

— Всички се нуждаем от своите си тайни, Ваше Сиятелство. Зная това по-добре от всеки друг. Но щяхме да се зарадваме, ако ни бяхте съобщила, че сте още жива.

„Аз пък смятах, че ще мога да се справя с нещата сама — смятах, че ще се наложи да се справя сама. А ти през цялото време си била на път да се върнеш и да хвърлиш всичко в хаос.“

— Удаде ми се възможност едва когато стигнах във военния лагер — отвърна Ясна, — а там реших, че не мога да си позволя такъв риск. Бях уморена и уязвима. Ако от Призрачната кръв искаха да ме довършат, можеха да го направят, когато пожелаеха. Реших, че тъгата на хората няма да нарасне прекомерно, ако прекарат още няколко дни, убедени, че съм мъртва.

— Но как изобщо успяхте да оживеете?

— Аз съм Инозвател, дете.

— Разбира се. Инозвател, Ваше Сиятелство. Явление, което така и не ми обяснихте; дума, която никой освен най-вещите в областта на езотериката учени не би могъл да проумее! Това обяснява всичко.

Кой знае защо, Ясна се усмихна.

— Всички Сияйни рицари са свързани с Морето на сенките — каза тя. — Духчетата произлизат от този свят, а връзката помежду ни донякъде ни обединява. Но моят орден може да прекосява границата от един свят в друг. Затова успях да премина в Морето на сенките и да избягам от наемните убийци.

— А нима това ви помогна да оцелеете след ножа, забит в гърдите ви?

— Не — отвърна Ясна. — Но вече би трябвало да си разбрала колко благотворно може да се отрази на раните малко Светлина на Бурята?

Разбира се, че беше — и може би щеше да се досети за всичко това и сама. Но по някаква причина не искаше да го приеме. Искаше да си остане ядосана на принцесата.

— Истинското затруднение беше не бягството, а завръщането ми — продължи Ясна. — Силите ми ми позволяват да премина в Морето на сенките, но да се върна в този свят не е лесна задача. Трябваше да открия точка на прехвърляне — място, където Морето на сенките и нашата действителност влизат в допир, — което е далеч, далеч по-трудно, отколкото би предположил човек. Сякаш… сякаш се спускаш по хълма в едната посока, а в другата изкачваш нанагорнище.

Е, завръщането й сигурно щеше да облекчи донякъде напрежението, на което беше подложена Шалан. Ясна можеше пак да бъде „Сиятелната“, а Шалан пак да бъде… е, каквото и да беше всъщност.

— Ще го обсъдим по-подробно — каза Ясна. — Искам да чуя точната история на откриването на Уритиру от твоя гледна точка. Предполагам, че имаш и скици на преобразените парши? От тях ще можем да научим много. Струва ми се, че… някога се отнасях твърде небрежно към ползите, които бихме могли да извлечем от заложбите ти на художник. Сега виждам, че съм отсъдила неразумно.

— Няма нищо, Сиятелна — отговори Шалан с въздишка, докато продължаваше да скицира колоната. — Мога да ви осигуря споменатите рисунки, а и наистина има много неща, за които да говорим.

Но каква част от тях щеше да успее да каже? Как би реагирала Ясна, когато разбереше, че Шалан е имала вземане-даване с Призрачната кръв, например?

„Не е като наистина да си част от организацията им“, помисли си Шалан. „По-скоро даже ти използваш тях за информация.“ Ясна може би щеше да намери това за похвално.

И все пак, Шалан не гореше от нетърпение да зачекне темата.

— Чувствам се изгубена… — каза Ясна.

Шалан вдигна поглед от скицника и я видя как отново съзерцава стълба и говори тихо, сякаш на себе си.

— Прекарах цели години начело на тази кауза — продължаваше Ясна. — Едно мимолетно залитане и изведнъж вече ми е трудно да се задържа на краката си. Тези видения на чичо ми… Възраждането на Сияйните рицари в мое отсъствие… Онзи Бягащ по вятъра. Какво мислиш за него, Шалан? Съответства до голяма степен на начина, по който си представях ордена му, но аз съм го срещала само веднъж. Всичко се случи така бързо. След години борба в сенките, всичко излезе наяве — и независимо от цялото време, което прекарах в изучаване на загадките, все още разбирам толкова малко.

Шалан продължи да рисува. Беше приятно да си припомни, че въпреки всички разлики помежду им, тя и Ясна споделяха някои неща.

Само й се искаше невежеството да не оглавяваше списъка.