Брандън Сандърсън
Заклеващия (41)

32
Компания

„Защото аз, за когото това изглеждаше най-невероятно, успях да се променя.“

Из Заклеващия, предговор

Шалан се настани в дневната на Себариал. Представляваше зала с каменни стени и необичайна форма, с балкон в горната част — където понякога събираше оркестър музиканти — и празен басейн, който той все твърдеше, че ще напълни с вода и риби. Шалан беше почти сигурна, че говори така, само за да подразни Далинар с идеята за такова разточителство.

Засега бяха покрили дупката с няколко дъски, а Себариал от време на време напомняше на хората да внимават да не стъпват отгоре им. Останалата част от помещението беше богато украсена и обзаведена. Шалан имаше спомен, че е виждала същите гоблени в един манастир във военния лагер на Далинар, а в добавка към тях имаше и множество луксозни мебели, златни лампи и керамични изделия.

Както и няколко грубо отрязани дъски, които едва успяваха да покрият ямата на пода. Тя поклати глава. След което — без да става от дивана, на който се беше свила удобно, покрита с купчина одеяла, — охотно прие чаша димящ цитрусов чай от Палона. Още не можеше да се отърси от хладните тръпки, които я побиваха от срещата й с Ре-Шефир отпреди няколко часа насам.

— Мога ли да ти донеса още нещо? — попита Палона.

Шалан поклати глава и хердазийката се настани на един от другите дивани със собствената си чаша чай в ръце. Шалан отпи, доволна, че си има компания. Адолин беше настоял да я оставят да се наспи, но последното нещо, което тя искаше, беше да бъде сама. Затова той я беше поверил на грижите на Палона и беше останал при Далинар и Навани, за да отговори на по-нататъшните им въпроси.

— Та… — започна Палона. — Какво стана?

Как можеше да отговори на този въпрос? Беше докоснала Среднощната майка, Бурята да го вземе. Име от древните легенди, една от Несътворените, от предводителите на Пустоносните. Хората възпяваха Ре-Шефир в песните и епосите си и я описваха като тъмна и красива. Картините я изобразяваха като облечена в черно жена с червени очи и сладострастен поглед.

Това беше отличен пример за това колко малко си спомняха за тези неща всъщност.

— Не беше като в историите — прошепна Шалан. — Ре-Шефир е духче. Ужасяващо духне с огромна мощ, което така отчаяно иска да ни разбере. Затова ни убива, като имитира нашето насилие.

Освен това имаше и по-неясна загадка — нещо, което бе мярнала, докато се беше преплела с Ре-Шефир. Нещо, което караше Шалан да се пита дали духчето не толкова се опитва да разбере човечеството, колкото да открие нещо, което самото то беше загубило.

Възможно ли беше това създание — в далечната, далечна древност, която никой вече не можеше да си спомни, — да е било човек?

Не знаеха. Не знаеха нищо. След като изслуша първия доклад на Шалан, Навани изпрати учените си да търсят още сведения, но достъпът им до литература тук продължаваше да бъде ограничен. Може би Таравангян щеше да убеди пазителите на Паланеума да отворят вратите му пред тях, но дори да успееше, Шалан не беше особено оптимистично настроена. Ясна беше издирвала информация с години, за да успее да открие местоположението на Уритиру, и дори тогава повечето от източниците й бяха ненадеждни. Просто беше минало твърде много време.

— Като се замисля само, че е било тук през цялото време — каза Палона. — Че се е криело там, долу.

— Била е пленник — отговори тихо Шалан. — В крайна сметка е избягала, но това се е случило преди векове. Оттогава е чакала тук.

— Е, трябва да разберем къде са затворени останалите и да се уверим, че те няма да се измъкнат.

— Не зная дали останалите изобщо са били пленени — отговори Шалан.

Бе усетила самотата и изолацията на Ре-Шефир — чувството, че е била откъсната насила от останалите, които са успели да избягат.

— Значи…

— На свобода са и винаги са били тук — каза Шалан.

Чувстваше се изтощена, а очите й се затваряха въпреки настоятелните й твърдения пред Адолин, че не е чак толкова уморена.

— Ако беше така, със сигурност щяхме вече да сме ги намерили.

— Не зная — отговори Шалан. — Те ще… Просто ще се държат нормално спрямо нас. Нещата ще са такива, каквито винаги са били.

Тя се прозина, после кимна разсеяно, докато Палона продължаваше да говори. Думите й постепенно преминаха в хвалебствия относно начина, по който Шалан беше постъпила. Адолин беше направил същото — срещу което тя нямаше нищо против, — а Далинар се беше държал с нея направо мило, вместо с обичайната си строга студенина.

Не им беше казала колко близо е била до това да се пречупи и колко дълбоко се ужасяваше от мисълта, че някой ден може отново да се срещне с онова създание.

Но… може би действително заслужаваше похвала. Беше напуснала дома си още като дете в търсене на спасение за семейството си. За пръв път от онзи ден на кораба, когато гледаше как Я Кевед изчезва зад нея, тя се почувства така, сякаш може би наистина успява да излезе наглава с положението. Сякаш е успяла да намери устойчив баланс, да управлява живота си и да оказва влияние на заобикалящите я обстоятелства.

Колкото и да беше забележително, тя се чувстваше почти като възрастен човек.

Усмихна се и се сгуши в одеялата, като отпиваше от чая и — поне за момента — отказваше да се тормози с мисълта, че на практика цяла рота войници я беше видяла без ръкавица. Беше почти възрастен човек. Всъщност се чувстваше все по-уверена във факта, че тя, с помощта на Воал и Сиятелната, щеше да успее да се справи с всяко препятствие, което се изправеше на пътя й.

Отвън се зачу шумотевица и тя застана нащрек, макар да не звучеше като нещо опасно — оживен разговор, едно-две високи възклицания. Не се изненада особено, когато Адолин влезе, поклони се на Палона — все пак имаше добри обноски — и притича до нея. Униформата му още беше измачкана от Вълшебната броня, която беше носил над нея.

— Не се стряскай — каза. — Новината е добра.

— Новина? — попита тя с нарастваща тревога.

— Имаме новодошъл в кулата.

— А, това ли? Себариал ми съобщи — мостовият се е върнал.

— Той ли? Не, не за него говоря — отвърна Адолин.

Тъкмо търсеше правилните думи, с които да продължи, когато гласовете се приближиха и в стаята влязоха още неколцина души.

Начело на групичката вървеше Ясна Колин.