Брандън Сандърсън
Заклеващия (15)

9
Нарезите на винта

„Всички мои преживявания дотук са водели до този момент. До това решение.“

Из Заклеващия, предговор

Едно от предимствата на това, че се беше превърнала в „Сияен рицар“, беше обстоятелството, че поне сега от Шалан се очакваше да бъде част от важните събития. Никой не подлагаше на съмнение присъствието й, докато тичаха по коридорите, осветени от маслените фенери, носени от стражниците. Никой не смяташе, че не е на мястото си; дори не им минаваше през ума да се запитат дали е подходящо да водят млада дама към местопрестъплението на едно брутално убийство. Какво приятно разнообразие.

Доколкото успя да чуе обясненията, които съгледвачката даде на Далинар, трупът принадлежеше на светлоок офицер на име Ведекар Перел. Бил част от армията на Себариал, но Шалан не го познаваше. Тялото му било открито от един от съгледвачите в една от по-отдалечените части на втория етаж на кулата.

Когато приближиха, Далинар и стражниците му пробягаха остатъка от разстоянието и избързаха пред Шалан. Бурите да вземат дългите им алетски крака. Тя се опита да използва малко от Светлината на Бурята, за да си помогне, но я беше изразходвала цялата за оная проклета карта, която се беше разпаднала на облаче Светлина, когато напуснаха помещението.

Сега се чувстваше изтощена и раздразнена. Избързалият напред Адолин спря и погледна през рамо. Размърда се на място, сякаш от нетърпение, след което се върна при нея, вместо да продължи нататък.

— Благодаря — каза Шалан, когато той закрачи редом с нея.

— Не е като да може да стане по-умрял, нали? — каза той и се засмя неловко. Нещо в случилото се явно го беше извадило от равновесие. Протегна ранената си длан, все още стегната в шина, към нейната, и трепна от болка, затова тя го хвана над китката, и той вдигна високо масления фенер, докато бързаха нататък. Скалните пластове тук бяха спираловидни — извиваха се по пода, тавана и стените като нарези на винт. Шарката беше толкова интересна, че Шалан й взе Спомен, за да може да я скицира по-късно.

Двамата най-после настигнаха останалите и подминаха групата стражници, които охраняваха периметъра. Макар че мостовите от Мост Четири бяха открили трупа, бяха изпратили да повикат подкрепления от Колин, за да обезопасят района.

Бяха заобиколили едно помещение от среден размер, в момента осветено от множество маслени лампи. Шалан спря на прага на вратата, точно пред ръба на една широка, квадратна дупка, около метър и двайсет сантиметра дълбока, издълбана в каменния под на стаята. Скалните пластове продължаваха извивките си и тук — пъстроцветни ивици в оранжево, червено и кафяво, — и обхващаха стените на помещението на широки ленти, след което отново се стесняваха и продължаваха надолу по коридора от другата страна.

Мъртвецът лежеше на дъното на дупката. Шалан се стегна, но въпреки вътрешната подготовка, гледката я накара да й прилошее. Лежеше по гръб и беше пронизан право в окото. Лицето му представляваше кървава каша, дрехите му бяха раздърпани — по всяка вероятност заради продължителна борба.

Далинар и Навани стояха на ръба на ямата. Лицето на Далинар беше сковано, сякаш изваяно от камък. Навани пък бе вдигнала скритата си ръка към устните си.

— Така го намерихме, Сиятелен господарю — каза Пеет, един от мостовите. — Веднага изпратихме да ви повикат. Бурята да ме тръшне, ако не изглежда по абсолютно същия начин, както заварихме Върховния принц Садеас.

— Дори лежи в същата поза — отбеляза Навани, запретна полите си и слезе по стълбите от едната страна на ямата до дъното й.

Дупката заемаше почти цялото помещение. Всъщност…

Шалан вдигна поглед към тавана на помещението, където се виждаха няколко статуи, издълбани направо от стените — глави на коне с отворени усти. „Чучури“, помисли си. „Това е било баня.“

Навани коленичи до тялото, встрани от кръвта, която се стичаше към сифона в далечния ъгъл на коритото.

— Забележително… Разположението на тялото, прободната рана в окото… Съвсем същото е, като случилото се със Садеас. Убиецът трябва да е същият човек.

Никой не се опитваше да предпази Навани от гледката — сякаш беше напълно в реда на нещата майката на краля да оглежда труп отблизо. Кой знае? Може би от дамите в Алеткар се очакваха такива неща. И все пак, на Шалан й се струваше странно как алетите и за секунда не се колебаеха да допускат жените си на бойното поле в ролята на писари, разносвачи или съгледвачи.

Обърна се към Адолин, за да провери как реагира на ситуацията, и го завари втренчен в трупа с отворена уста и разширени очи.

— Адолин? — повика го тя. — Познаваше ли го?

Той сякаш не я чу.

— Това е невъзможно — промърмори. — Невъзможно.

— Адолин?

— Той… Не, не го познавам, Шалан. Но смятах… тоест предполагах, че смъртта на Садеас е изолирано престъпление. Нали знаеш какъв беше той. Реших, че сам си е навлякъл някоя беля. Имаше доста хора, които биха пожелали смъртта му, не е ли така?

— Изглежда тук става дума за нещо повече — отбеляза Шалан и скръсти ръце.

Далинар слезе по стълбите при Навани, следван по петите от Пеет, Лопен и — най-забележителното от всичко — Рлаин от Мост Четири. Последният привлече вниманието на войниците, неколцина от които промениха леко положението си така, че да могат да защитят Далинар, ако се наложи. Смятаха Рлаин за опасен, независимо от униформата, която в момента носеше.

— Колот? — обърна се Далинар към светлоокия капитан, който командваше войниците тук. — Ти си стрелец, нали? От Пети батальон?

— Да, сър!

— Наредено ти е да обикаляш кулата с мъжете от Мост Четири? — попита Далинар.

— Бягащите по вятъра се нуждаят от още чифтове крака, сър, и от достъп до повече съгледвачи и писари за изготвянето на картите. Стрелците ми са подвижни. Реших, че това ще е по-полезно, отколкото да разиграваме парадни учения на студа, затова ги предложих за доброволци.

Далинар изсумтя.

— Пети батальон… Кой отговаря за реда при вас?

— Осма рота — отвърна Колот. — Капитан Талан. Мой добър приятел. Той… не оцеля, сър.

— Съжалявам, капитане — каза Далинар. — Бихте ли се оттеглил заедно с хората си, за да се посъветвам със сина си? Поддържайте периметъра до следваща заповед, но уведомете и крал Елокар за това. Пратете вестоносец и до Себариал. Ще отида да му съобщя за това лично, но е добре да бъде предупреден.

— Да, сър — откликна високият стрелец и даде съответните заповеди.

Войниците излязоха, включително тези от моста. Докато ги чакаха да напуснат, Шалан усети слаб гъдел по тила. Потрепери и не можа да се сдържи да не хвърли поглед през рамо. Мразеше начина, по който тази непонятна сграда я караше да се чувства.

Ренарин беше застанал точно зад нея. Тя подскочи и нададе писък, после се изчерви до алено; беше забравила, че той изобщо е с тях. Няколко духчета на срама се появиха във въздуха около нея, като бели и червени венчелистчета. Рядко й се случваше да ги привлече, което беше наистина чудно. По-скоро би предположила, че имат повод да я следват непрекъснато.

— Извинявай — промърмори Ренарин. — Не исках да те стряскам.

Адолин слезе в коритото на банята, все още видимо разтърсен. Толкова ли го беше разстроила мисълта, че сред тях се крие убиец? Хората правеха опити да го убият на практика всеки ден. Шалан вдигна полата на хавата си и го последва долу, като внимаваше да стъпва встрани от кръвта.

— Това е обезпокоително — каза Далинар. — Изправени сме пред сериозна заплаха, която би могла да изтрие вида ни от Рошар като листа, насметени от буря. Нямам време да се тревожа и за убиец, който се спотайва в тунелите.

Вдигна поглед към Адолин и продължи:

— Повечето от хората, които бих зачислил към разследване като за този случай, са мъртви. Нитер, Малан… Кралската стража е в същото състояние, а мъжете от мостовете — въпреки всичките им качества, — нямат никакъв опит с подобни неща. Ще ми се наложи да го поверя на теб, синко.

— На мен? — възкликна Адолин.

— Справи се добре с разследването на случилото се със седлото на краля — макар и в крайна сметка да се оказа донякъде безплодно търсене. Аладар е Върховен принц на Осведомяването. Иди при него, обясни му какво е станало и заповядай на един от екипите му за поддържане на реда да проучат случая, а след това надзиравай работата им като моя свръзка.

— Искаш да поема разследването на смъртта на Садеас? — попита отново Адолин.

Далинар кимна и клекна до трупа, макар че Шалан нямаше представа какво очаква да види. Мъжът беше пределно мъртъв.

— Ако поверя тази задача на сина си, това може би ще убеди хората, че наистина държа да открием извършителя. А може би не — може просто да решат, че съм сложил за отговорник човек, който ще опази тайната. Ясна много ми липсва, Бурята да го вземе. Тя щеше да знае как да представим нещата така, че общественото мнение да не се обърне срещу нас. Така или иначе, сине — заеми се с това, както трябва. Увери се, че останалите Върховни принцове са наясно поне с факта, че сме сериозно загрижени за тези убийства и решени да открием човека, който ги е извършил.

Адолин преглътна тежко.

— Разбирам.

Шалан присви очи. Какво му ставаше? Хвърли поглед към Ренарин, който продължаваше да стои горе, на ръба на празния басейн. Той следеше Адолин с немигащите си сапфирени очи. По принцип беше малко особен, но сега явно знаеше нещо, което на нея не й беше известно.

Шарка изхъмка тихо откъм полите й.

В крайна сметка, Далинар и Навани отидоха да говорят със Себариал. Щом си тръгнаха, Шалан веднага стисна Адолин за ръката.

— Какво има? — изсъска му тя. — Познавал си мъртвеца, нали? Знаеш ли кой го е убил?

Той я погледна право в очите.

— Нямам представа кой го е направил, Шалан. Но ще разбера.

Тя се вгледа в светлосините му очи изпитателно. Бурята да го отнесе, какво си беше въобразила? Адолин беше прекрасен човек, но умееше да лъже също толкова убедително, колкото едва проходило дете.

Той се отдалечи с тежки стъпки, а Шалан забърза след него. Ренарин остана в стаята, загледан след тях, докато Шалан не се отдалечи достатъчно, че когато се обърна през рамо, не можа вече да го види.