Брандън Сандърсън
Заклеващия (117)

90
Прероден

„Направих всичко по силите си да отделя измислицата от фактите, но двете се смесват като боя, когато става дума за Пустоносните. Всеки от Несътворените има десетки имена, а силите, които са им приписвани, варират от странни до ужасяващи.“

Из Митика на Хеси, страница 4

Сет, син на сина…

Сет, син…

Сет, Неверен.

Сет. Просто Сет.

Сет от Шиновар, някога наричан Убиеца в Бяло, бе прероден. Почти.

Разбиващите Небето шепнеха за това. Нин, Вестителят на Справедливостта, го бе възстановил след поражението му в бурята. Като повечето неща, смъртта не бе на Сет, за да претендира за нея. Вестителят бе използвал вид фабриал да излекува тялото му, преди духът да го напусне.

За малко да отнеме твърде дълго обаче. Духът му не се беше прикрепил правилно към тялото втория път.

Сет излизаше с останалите на каменното поле пред малката крепост, която се издигаше над Чистото езеро. Въздухът беше влажен, почти като този в родния му край, макар да не миришеше земно или живо. Миришеше на водорасли и мокър камък.

Имаше петима други многообещаващи младежи, всичките по-млади от Сет. Той бе най-ниският от тях и единственият, който поддържаше главата си гола. Не можеше да му израсне достатъчно гъста коса, дори и да не я бръснеше.

Другите петима се държаха на разстояние от него. Може би заради начина, по който оставяше светещ послеобраз след себе си, когато се движеше: знак, че душата му не се бе прикрепила правилно. Не всички можеха да видят това, но тези петимата можеха. Бяха достатъчно близко до Стихиите.

Или може би се бояха от него заради черния меч в сребърна ножница, който носеше преметнат на гръб.

— О, това е езерото! — възкликна мечът в ума му. Имаше нетърпелив глас, който не звучеше отличително женски или мъжки. — Трябва да ме извадиш, Сет! Бих искал да видя езерото. Вашър твърди, че тук има магически риби. Не е ли интересно?

— Бях предупреден, меч-ними — напомни Сет на оръжието, — да не те вадя освен в изключително краен случай. И само ако нося много Светлина на Бурята, в противен случай ти ще се нахраниш с душата ми.

— Е, не бих го направил — отвърна мечът. Изпуфтя. — Изобщо не мисля, че си зъл, а мога да унищожавам само неща, които са зли.

Мечът беше интересен тест, даден му от Вестител Нин — наричан Нейл, Налан или Наку от повечето Ходещи по камъка. Дори след седмици носене на този черен меч Сет не разбираше какво трябва да научи от това преживяване.

Разбиващите Небето се подготвяха да гледат обещаващите. Тук имаше около петдесет и това не включваше десетките, за които се предполагаше, че са на мисии. Толкова много. Цял орден Сияйни рицари бяха оцелели след Измяната и бяха очаквали Опустошението две хиляди години, постоянно попълвайки отново броя си, когато някои умираха от старост.

Сет щеше да се присъедини към тях. Щеше да приеме обучението им, което Нин му бе обещал, че ще получи, след това щеше да отпътува към дома си в Шиновар. Там той щеше да въздаде правосъдие на онези, които погрешно го бяха изпратили на изгнание.

„Смея ли да им въздам правосъдие?“, замисли се част от него. „Смея ли да се доверя на себе си с меча на правосъдието?“

Мечът отвърна:

— Ти? Сет, мисля, че ти си супер благонадежден. А аз добре преценявам хората.

— Не говорех на теб, меч-ними.

— Зная. Но грешеше и аз трябваше да ти кажа. Ей, гласовете днес изглеждат тихи. Това е хубаво, нали?

Споменаването им накара Сет да се съсредоточи върху шепотите. Нин не бе излекувал лудостта на Сет. Бе я нарекъл ефект от връзката му със силите и бе казал, че чува вибрации от Царството на духа. Спомени на мъртвите, които бе убил.

Той вече не се страхуваше от тях. Беше умрял и бе принуден да се върне. Не бе успял да се присъедини към гласовете и сега те… те нямаха власт над него, нали?

Защо тогава все още плачеше нощем, ужасѐн?

Една от Разбиващите Небето пристъпи напред. Ки беше жена със златна коса, висока и внушителна. Разбиващите Небето се обличаха в стила на местните уредници — така че тук, в Марабетия, носеха шарено наметало на раменете и цветни шалове, подобни на поли. Ки не носеше риза, само просто парче дреха, вързано около гърдите й.

— Обещаващи — рече тя на азишки, — вие бяхте доведени тук, защото пълноценен Разбиващ Небето гарантира за вашата отдаденост и сериозност.

— Тя е скучна — обади се мечът. — Къде отиде Нейл?

— Ти каза, че той също е скучен, меч-ними — прошепна Сет.

— Вярно е, но около него се случват интересни неща. Необходимо е да му кажем, че ти трябва да ме вадиш по-често.

— Първото ви обучение вече е завършено — продължи Ки. — Пътувахте с Разбиващите Небето и отидохте с тях на една от мисиите им. Бяхте оценени и сметнати за достойни за Първия Идеал. Кажете го. Знаете Думите.

— Вашър винаги ме вадеше — заяви мечът обидено.

— Животът преди смъртта — каза Сет и затвори очи. — Силата преди слабостта. Пътят преди целта.

Другите петима го изреваха. Сет го прошепна на гласовете, които го зовяха от мрака. Нека видят. Щеше да въздаде правосъдие на онези, които бяха причинили това.

Бе се надявал, че първата клетва ще възстанови способността му да черпи от Светлината на Бурята — нещо, което бе загубил заедно с предишното си оръжие. Обаче когато и да извадеше сфера от джоба си, не бе способен да достигне Светлината.

— Чрез изричането на този идеал — заговори пак Ки — официално ви се опрощават всички предишни злодеяния или грехове. Имаме документи, подписани от необходимите власти за този регион.

— За да напреднете още в редиците ни и да научите Оттласкванията, ще се нуждаете от майстор, който да ви приеме за свой придружител. След това ще можете да изречете Втория Идеал. После ще трябва да впечатлите Върховен дух и да създадете връзка — превръщайки се в пълноценен Разбиващ Небето. Днес ще бъдете подложени на първия от много тестове. Въпреки че ние ще ви оценяваме, помнете, че крайното решение за успеха или провала ви принадлежи на Върховния дух. Имате ли някакви въпроси?

Никой от другите не каза нищо, така че Сет прочисти гърлото си.

— Има пет Идеала — заговори той. — Нин ми го каза. Вие всичките ли сте ги изговорили?

— Минали са векове, откакто някой за последно е овладял Петия Идеал — отвърна Ки. — Превръщаш се в Разбиващ Небето, когато изговориш Третия Идеал, Идеалът на Отдадеността.

— Ние може ли… да научим какви са Идеалите? — попита Сет. Поради някаква причина бе решил, че те ще бъдат скрити от него.

— Разбира се — съгласи се Ки. — Няма да откриеш игри тук, Сет, син на Нетуро. Първият Идеал е Идеалът на Сияйността. Вие го изговорихте. Вторият е Идеалът на Справедливостта, клетва да търсиш и раздаваш правосъдие. Третият, Идеалът на Отдадеността, изисква да сте създали връзка с Върховен дух. След като сте направили това, се кълнете да отдадете себе си на по-велика истина — код, който да следвате. Постигнете ли това, ще бъдете научени на Разделение, втората — и по-опасна — от Стихиите, които практикуваме.

— Някой ден — отбеляза друг Разбиващ Небето — може да постигнете Четвъртия Идеал: Идеалът на Свещената война. За него си избирате лична мисия и я завършвате така, че вашият Върховен дух да е доволен. След като успеете, се превръщате в майстори като нас.

„Да прочистя Шиновар“, помисли си Сет. Това ще бъде неговата мисия.

— Какъв е Петият Идеал? — попита.

— Идеалът на Закона — отвърна Ки. — Труден е. Трябва да се превърнете в закона, да се превърнете в истината. Както казах, минали са векове, откакто някой за последно е постигал това.

— Нин ми каза, че ние трябва да следваме закона — нещо външно, тъй като хората са заменими и ненадеждни. Как мога да се превърна в закона?

— Законът трябва да дойде отнякъде — обади се друг от майсторите Разбиващи Небето. — Това не е клетва, която ще изречеш, така че не се фиксирай върху нея. Първите три ще свършат работа на повечето Разбиващи Небето. Аз бях от Третия Идеал две десетилетия, преди да достигна Четвъртия.

Когато никой друг не зададе повече въпроси, опитните Разбиващи Небето започнаха да Оттласкват обещаващите във въздуха.

— Какво се случва? — попита Сет.

— Ще ви пренесем до мястото на изпитанието — обясни Ки, — тъй като не можете да се движите със собствената си Светлина на Бурята, преди да сте се заклели във Втория Идеал.

— Моето място тук ли е, при тези младежи? — запита Сет. — Нин се държеше с мен като с нещо различно. — Вестителят го беше завел на мисия до Ташикк, на лов за Повелители на Стихиите от други ордени. Безмилостно действие, за което Нин бе обяснил, че ще предотврати идването на Опустошението.

Само дето не стана така. Завръщането на Вечната Буря бе убедило Нин, че греши и той бе изоставил Сет в Ташикк. Минаха седмици преди Нин да се върне, за да го вземе. Вестителят остави Сет тук, в крепостта, след което отново изчезна в небето, този път, за да „търси напътствие“.

— Вестителят — обясни Ки — първоначално смяташе, че ти можеш да преминеш направо към Третия Идеал заради миналото си. Но той вече не е тук и ние не можем да отсъдим. Ще трябва да следваш същия път като всички останали.

Сет кимна. Много добре.

— Нямаш ли други оплаквания? — попита Ки.

— Така е правилно — отвърна Сет, — а и ти ми обясни добре. Защо да се оплаквам?

Другите изглежда харесаха отговора и самата Ки го Оттласна в небето. За момент той почувства свободата на полета — напомняше му за първите дни, в които бе хванал Острие на Чест, много отдавна. Преди да се превърне в Неверен.

— Не. Ти никога не си бил Неверен. Запомни това.

Освен това този полет не бе наистина негов. Сет продължаваше да пада нагоре, докато друг Разбиващ Небето не го хвана и не го Оттласна надолу, противодействайки на първия ефект и оставяйки го да се носи.

Двойка Разбиващи Небето го хванаха, по един под всяка мишница, и цялата група се понесе през въздуха. Той не можеше да си представи, че те са правили това и преди, тъй като бяха останали скрити толкова много години. Но вече не изглеждаше да им пука за потайността.

— Тук горе ми харесва — обади се мечът. — Можеш да видиш всичко.

— Можеш ли наистина да виждаш разни неща, меч-ними?

— Не като човек. Вие виждате всякакви неща, Сет. С изключение, за съжаление, на това колко полезен съм аз.