Брандън Сандърсън
Заклеващия (110)

I-8
Мем

Прането на дрехите си беше изкуство.

Разбира се, всички знаеха основните неща, точно както всяко дете можеше да изтананика мелодия. Но знаеха ли те как да отпускат нишките на упоритите рокли от морска коприна, като ги върнеха обратно към топла морска вода, след което да възстановят естествената им мекота, като ги изплакнат и изтъркат с песъчинки? Можеха ли да забележат разликата между минералната боя от Азир и растителната боя от веденските склонове? За всяка се използваше различен сапун.

Мем се трудеше над платното си — което, в случая, бяха чифт ярки червени панталони. Тя загреба малко сапун на прах — основата беше свинска мас, смесена с фин абразив — и затърка едно петно на крачола. Отново намокри панталона, след това с фина четка започна да втрива сапуна.

Мазните петна бяха достатъчно предизвикателство, но този мъж бе изцапал и с кръв същото място. Тя трябваше да изчисти петното, без да избледнее цвета на това прекрасно микалинско червено — добиваха го от плужек от склоновете на Чистото езеро — или да съсипе плата. Мраизе обичаше дрехите му да изглеждат идеални.

Мем поклати глава. От какво беше това петно? Тя трябваше да мине през четири сапуна, а после да опита и с малко от изсушаващата си пудра, преди да го накара да помръдне, след което премина към останалото от костюма. Минаха часове. Изчисти това място, изплакни тази риза. Закачи я, така че всички да я видят. Не бе забелязала как мина времето, докато другите веденски перачки не започнаха да си тръгват на групички, прибирайки се по домовете си, някои от които бяха празни и студени, съпрузите и синовете им умрели в гражданската война.

Нуждата от чисти дрехи надживяваше бедствията. Краят на света щеше да дойде, но това щеше да означава само още кървави петна за пране. Мем най-сетне отстъпи от стойките си за сушене на дрехи, с ръце на кръста, за да се наслади от постиженията на добре свършената работа за деня.

Докато си сушеше ръцете, Мем отиде да нагледа новата си помощничка, Пом, която переше долни дрехи. Жената с тъмна кожа очевидно имаше смесена кръв, едновременно от изтока и запада. Довършваше една долна риза и не каза нищо, когато Мем пристъпи до нея.

„Бурите да го отнесат, защо никой не я е грабнал?“ помисли си Мем, докато ослепителната жена търкаше ризата, след което я топна във водата и отново започна да я търка. Жени като Пом обичайно не завършваха като перачки, макар че тя имаше склонност да гледа кръвнишки всеки мъж, който се приближеше твърде много. Може би това беше причината.

— Добра работа — обади се Мем. — Закачи я да съхне и ми помогни да съберем останалото.

Те натрупаха дрехите в кошници и после изминаха краткия път през града.

Веденар все още миришеше на пушек за Мем. Не на хубавия пушек от пекарни, а по-скоро на огромните клади, които горяха отвън в равнината. Работодателят живееше близо до пазара, в голяма градска къща до някакви отломки — траен спомен за времето, когато обсадни машини са сипели камъни над Веденар.

Двете перачки подминаха стражите отпред и тръгнаха по стъпалата. Мем настоя да не използват входа за прислугата. Мраизе беше от малкото хора, които я почитаха.

— Стой близо до мен — поръча тя на Пом, която се поколеба, след като влязоха вътре. Забързаха по дълъг, неукрасен коридор, след това по стълбище.

Хората казваха, че слугите са невидими. Мем никога не бе намирала това за вярно, особено покрай хора като Мраизе. Не само че икономът забелязваше дори ако някой едва помръднеше свещник, но и приятелите на Мраизе бяха от типа хора, които внимателно следяха всички край себе си. Двама от тях стояха на прага на помещение, покрай което Мем премина, мъж и жена, които разговаряха тихо. И двамата носеха мечове и макар да не прекъснаха разговора си, докато перачките ги подминаваха, ги изгледаха.

Покоите на Мраизе бяха на върха на стълбището. Той не беше там днес — появяваше се понякога, за да остави мръсни дрехи, след което се шляеше някъде, за да намери нови видове крем, с които да изцапа ризите си. Мем и Пом първо отидоха в кабинета му — държеше вечерните си сака там.

Пом замръзна на прага.

— Не се мотай — напомни й Мем с прикрита усмивка. След чисти празни коридора и стълбища, този претъпкан кабинет наистина беше малко поразителен. И тя се бе дивила, когато бе дошла за първи път. Полица над камината, покрита с любопитни неща, всяко в своя стъкленица. Дебели килими от Марат. Пет великолепни картини, всяка на различен Вестител.

— Беше права — обади се Пом зад нея.

— Разбира се, че бях права — съгласи се Мем и остави кошницата си пред гардероба в ъгъла. — Мраизе — запомни, той не иска да го наричат „господарю“ — е един от хората с най-фин и изтънчен вкус. За него работят само най-добрите…

Думите й бяха прекъснати от раздиращ звук.

Това беше звук, който всяваше ужас. Звукът на раздиращ се шев или на деликатна женска риза, която се късаше, закачена на част от ваната за пране. Това беше звукът на въплътена катастрофа. Мем се обърна, за да открие новата си помощничка, застанала върху стол, да атакува една от картините на Мраизе с нож.

Част от мозъка й спря да функционира. От задната част на гърлото й излезе стенание и направо й причерня.

Пом… разрушаваше една от картините на Мраизе.

— Търсех готова — заяви Пом, като отстъпваше назад и слагаше ръце на кръста си, все още застанала на стола.

Двама стражи нахлуха в стаята, вероятно привлечени от шума. Погледнаха към Пом и челюстите им увиснаха. Тя пък подметна ножа си в ръка и го насочи заплашително към мъжете.

След това, ужас на ужасите, самият Мраизе се появи зад войниците, облечен с вечерно сако и чехли.

— Каква е тази врява?

Толкова изискан. Да, лицето му изглеждаше, сякаш бе видяло грешната страна на меча няколко пъти. Но имаше изтънчен вкус за облекло и — разбира се — за професионалистите по поддържането му.

— А! — викна той, като забеляза Пом. — Най-сетне! Шедьовърът на Помазания беше всичко необходимо, така ли? Отлично! — Мраизе разбута обърканите стражи, след което затвори вратата. Изглежда дори не забелязваше Мем. — Древна, бихте ли желали нещо за пиене?

Пом присви очи към него, после скочи от стола. Бързо тръгна към Мраизе, подпря едната си ръка на гърдите му и го отблъсна. Отвори вратата.

— Знам къде е Таленелат — подхвърли той.

Пом замръзна.

— Да… нека изпием едно питие, става ли? — запита Мраизе. — Моят бабск няма търпение да поговори с вас. — Той погледна към Мем. — Това азишкият ми кавалерийски костюм ли е?

— Ъ… да…

— Изкара ли аетъра от него?

— Ъ… кое?

Той отиде при нея и извади червения панталон от кошницата, за да го разгледа.

— Мем, ти си абсолютен гений. Не всеки ловец носи копие и това наистина е доказателство. Отиди при Кондуиш и му кажи, че одобрявам бонус от три огнени марки за теб.

— Б-благодаря, Мраизе.

— Иди да си вземеш бонуса и си върви — поръча той. — Имай предвид, че ще трябва да си намериш нова помощничка за прането след днес.