Ю Несбьо
Жажда (40)

Трийсет и девета глава

Четвъртък през нощта

— Сигурен съм — заяви на висок глас Хари в спалнята.

— Мотив? — попита Ракел и се сгуши в него.

— В основата му е синдромът на Отело. Водеща движеща сила е не ревността, а амбицията.

— Пак ли този ваш Отело? Прогнозират минус петнайсет през нощта. Дали да не затворим прозореца?

— Не съм сигурен.

— Не си сигурен дали да затворим прозореца, но си сигурен кой е архитектът зад вампиристките убийства?

— Да.

— И ти липсва само онази дреболия, наречена доказателства?

— Да — Хари я притегли по-близо до себе си. — Точно затова ми трябва самопризнание.

— Помоли Катрине Брат да привика въпросния човек на разпит.

— Нали ти казвам, Белман не дава никой да припари до случая.

— Тогава какво ще правиш?

Хари се вторачи в тавана. Усещаше топлината от тялото й. Щеше ли да му е достатъчна? Или по-добре да затворят прозореца?

— Лично ще го разпитам. Ще го подложа на разпит, без да се усети.

— Като юрист си позволявам да ти напомня, че неофициално признание, дадено на четири очи, има нулева доказателствена стойност.

— Ами ще се погрижа да не съм единственият, чул въпросното признание.

 

 

Столе Ауне се обърна и взе телефона. Видя кой го търси и натисна „приеми“.

— Ало?

— Мислех, че спиш — прозвуча хрипкавият глас на Хари.

— И въпреки това реши да ми се обадиш?

— Трябва ми помощта ти по един въпрос.

— Трябва ти, а не трябва ни!

— Добре де, ни. На човечеството. Помниш ли разговора ни за „Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет“?

— Да.

— Ще ми е нужно съдействието ти, за да заложа капан за маймуни по време на публичната защита на Халстайн.

— Сериозно? И кой друг ще участва освен теб, мен и Халстайн?

Столе Ауне чу как Хари си пое дъх.

— Един лекар.

— Чиято съпричастност към случая си успял да докажеш?

— Донякъде.

Столе усети как космите на ръцете му настръхнаха.

— И в какво по-конкретно се състои тази съпричастност?

— Докато Ракел лежеше в болницата, открих косъм в стаята й. В пристъп на параноя го изпратих за анализ. В присъствието на косъма до болничното й легло нямаше нищо учудващо, защото той се оказа от въпросния лекар, за когото ти говоря. Извлеченият от косъма ДНК профил обаче ни отведе до местата, където е вилнял Вампириста.

— В смисъл?

— Изскочи наяве връзка между медицинското лице и млад полицай, участвал в разследващия екип.

— Какви ги говориш? Наистина ли разполагаш с доказателства, че лекарят и вашият колега са замесени в убийствата на Вампириста?

— Не — въздъхна Хари.

— Не разбирам тогава. Обясни ми.

Двайсет минути по-късно Столе затвори. Заслуша се в притихналата къща. В надвисналия покой. Всички спяха. За себе си обаче беше сигурен, че до зори няма да мигне.