Ю Несбьо
Жажда (23)

Двайсет и втора глава

Вторник следобед

Мехмет се загърна по-плътно в халата. Взираше се съсредоточено в екрана на телефона си и се преструваше, че не вижда кой влиза и излиза от семплата съблекалня. Билетът за Кагалоглу хамам важеше за цял ден, но, то е ясно, ако един мъж прекарва часове наред в съблекалнята и оглежда другите голи мъже, рискува да си навлече неприязънта им. Затова Мехмет непрекъснато се местеше: ту в сауните — и в сухата, и в замъглената парна зала — ту в басейните с различна температура на водата. Мехмет гледаше да не се застоява на едно място и по друга причина: отделните помещения бяха свързани с по няколко врати и имаше опасност да изпусне появата на обекта. В съблекалнята му стана студено и му се прииска да се върне на топло. Погледна си часовника. Четири. Турчинът татуировчик твърдеше, че засякъл мъжа със сатанинската татуировка следобед. Защо серийните убийци да не организират ежедневието си по определен часови режим подобно на другите хора?

Хари беше убедил Мехмет, че представлява идеалният шпионин. Първо, защото освен някакво момиче само той е в състояние да разпознае новото лице на Валентин Йертсен. Второ, защото като турчин няма да се откроява в банята, посещавана предимно от негови сънародници. Трето, защото Хари смяташе, че Валентин веднага би разкрил полицай, изпратен под прикритие. Понеже в Отдела имало къртица, която снася информация на „Ве Ге“, и все още не можело да се разбере коя е, Хари беше решил освен него и Мехмет никой друг да не знае за операцията им. Но Хари му беше обещал от момента, когато Мехмет му съобщи, че е забелязал Валентин, до пристигането на въоръжена полиция да не минат повече от петнайсет минути.

Хари осигури на Мехмет идеалния заместник в „Джелъси“. Казваше се Йойстайн Айкелан и приличаше на чучело, а в протрития му дънков костюм се беше просмукала хипарската миризма на стар купонджия. На въпроса на Мехмет дали е стоял зад бара, Айкелан затъкна една саморъчно свита цигара между устните си и въздъхна:

— Имам дългогодишен стаж по баровете, момче. Прав, на четири крака, легнал. Само дето пред, а не зад бара.

Но Айкелан беше доверен човек на Хари и Мехмет се надяваше да не оплеска съвсем нещата. Максимум една седмица, обеща Хари. После ще се върне в бара, който се беше сдобил с нов съсобственик. Мехмет му връчи ключа за бара, закачен на ключодържател с пластмасово разбито сърце — логото на „Джелъси“ — и Хари го прие с дълбок поклон. Поиска с Мехмет да обсъдят музиката. Подчерта, че няма да е лошо да пускат малко по-нови парчета и че дори за човек, затънал в тресавището на „Бед Кампъни“, има спасение. Само мисълта за този разбор си струва едноседмична скука, помисли си Мехмет, докато преглеждаше на телефона си електронното издание на „Ве Ге“, макар да беше изчел заглавията поне десетина пъти. Неочаквано попадна на ново.

Известни вампиристи в историята. Докато се взираше в екрана и чакаше да се появи целият текст на статията, се случи нещо странно. За миг се задъха без видима причина. Вдигна глава. Вратата към баните се хлопна. Мехмет се огледа. В съблекалнята се намираха същите трима мъже като преди малко. Някой беше прекосил помещението и излязъл. Мехмет остави телефона в шкафчето си, заключи, стана и отвори вратата към баните.

 

 

Парните котли в съседното помещение боботеха тихо. Хари си погледна часовника. Четири и пет. Наведе стола си назад, сплете пръсти на тила си и се облегна на стената.

— От изчезването на Марте Рюд са изминали шестнайсет часа — изчисли Хари. — Нещо ново?

— Косми — отвърна Бьорн Холм. — Огледната група е открила косми до входната врата на „Скрьодер“. На пръв поглед приличат на космите от белезниците на Валентин Йертсен и са изпратени за анализ. Вероятно е имало борба. Този път убиецът не е почистил с предишната прецизност. Щом няма кръв, да се надяваме, че е отвел Марте Рюд жива.

— Добре де — съгласи се все пак Смит, досега защитавал тезата, че похитената е мъртва. — Има една-едничка възможност да я е оставил жива: ако я използва като дойна крава.

— Какво?! — изуми се Вюлер.

В котелното настъпи мълчание.

— Искаш да кажеш, ако я… изцежда? — Хари направи гримаса.

— На човешкия организъм му е нужно едно денонощие, за да възстанови един процент от червените кръвни телца — обясни Смит. — В най-благоприятния сценарий това количество ще обуздае жаждата му за известно време. В най-лошия постъпката му ознаменува подновяване на опитите да си възвърне властта и контрола и се очаква отново да погне онези, които са го унижили. Тоест, теб и близките ти, Хари.

— Съпругата ми е под денонощна охрана. Оставих съобщение на сина ни, че вероятно е в опасност.

— Значи е възможно да нападне и мъже? — попита Вюлер.

— Абсолютно — потвърди Смит.

Хари усети как телефонът му вибрира в джоба.

— Ало? — вдигна той.

— Йойстайн съм. Как се приготвя дайкири? Един клиент нещо се нерви, а Мехмет не отговаря.

— Аз откъде да знам? Клиентът не знае ли рецептата?

— Не.

— Слага се ром и лайм. Не си ли чувал за Гугъл?

— Е, как бе! Да не съм идиот! Това е нещо в интернет, нали?

— Пробвай го, може да ти хареса. Затварям. — Хари натисна червената слушалка. — Извинявайте. Друго?

— Разпитах хора, които работят или живеят около „Скрьодер“. Никой не е чул или видял нищо. Странно, като се има предвид колко оживена е улицата.

— Около полунощ, особено в понеделник, понякога не се мярка жива душа — отбеляза Хари. — Но да влачиш жив човек, независимо дали в съзнание, или не, през целия квартал, без никой да те забележи? Абсурд. Единственото обяснение е да е паркирал колата си пред заведението.

— На името на Валентин Йертсен няма регистрирани автомобили. През вчерашния ден нито една фирма не е отдала кола под наем на лице с такова име — докладва резултатите от проверката си Вюлер.

Хари се обърна към него. Младият полицай го изгледа въпросително.

— Давам си сметка, че вероятността да е използвал истинското си име граничи с нула, но въпреки това проверих. Не е ли…?

— Супер е — похвали го Хари. — Разпрати фоторобота до фирмите за коли под наем. Впрочем до „Скрьодер“ има денонощен магазин „Дели де Лука“…

— Присъствах на предобедната оперативка на разследващата група. Прегледали са записите от охранителната камера на магазина. Нищо.

— Добре, Бьорн. Други новини от оперативката?

— В Щатите работят активно за осигуряването на достъп до фейсбук профилите с призовка, вместо със съдебна заповед. Няма да имаме достъп до съдържанието на кореспонденцията, но ще разполагаме с всички IP адреси на подателите и получателите. Вместо месеци, ще отнеме две-три седмици.

 

 

Мехмет стоеше пред вратата на харарета — горещата зала. Излизайки от съблекалнята, видя как вратата се хлопва. А мъжа с татуировката го бяха видели именно в харарета. Мехмет не очакваше Валентин да се появи още през първия ден от наблюдателната му мисия. Освен ако не посещава турската баня няколко пъти седмично, разбира се. Тогава защо се колебаеше дали да влезе?

Мехмет преглътна.

Отвори вратата на харарета и пристъпи вътре. Гъстата пара се разнесе, завихри се на облачета, изгуби се през вратата и откри коридора. В този миг Мехмет се вторачи в лицето на мъж, седнал на подиума на пейка точно отсреща. Погледите им се срещнаха. После парата пак задръсти коридора и замъгли лицето.

Мехмет обаче видя достатъчно.

Беше той. Мъжът в бара от онази нощ. Дали да изтича навън, или първо да поседне малко? Мъжът забеляза как втренчено го изгледа Мехмет. Ако се изниже веднага, онзи сигурно ще се усъмни.

Мехмет остана до вратата.

И сякаш парата, която вдишваше, задръсти дихателните му пътища. Не издържаше повече. Налагаше се да излезе час по-скоро. Мехмет внимателно бутна вратата и се измъкна. Притича през гладките плочки със ситни, забързани крачки, за да не се подхлъзне, и се вмъкна в съблекалнята. В паниката се засуети, докато набираше шифъра на катинарчето. Изруга. Четири цифри. 1683. Битката за Виена. Тогава Османската империя е владеела света или поне онази част от света, която си е струвало да бъде владяна. През 1683-а империята е достигнала зенита си и е нямало накъде повече да се разраства. Оттогава е започнал упадъкът. Крах след крах. Затова ли бе избрал точно тази година? Защото историята на Османската империя напомняше неговата собствена житейска история, историята на пълно всемогъщество, последвано от тотално фиаско? Най-сетне успя да отвори шкафчето. Извади телефона, набра номера и го долепи до ухото си, без да откъсва очи от вратата на съблекалнята, която се бе затворила автоматично. Очакваше мъжът всеки момент да влети и да му се нахвърли.

— Ало?

— Тук е — прошепна Мехмет.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно. В харарета е.

— Дръж го под око. След петнайсет минути сме при теб.

 

 

— Какво, казваш, си направил? — Бьорн Холм отпусна съединителя, когато светофарът по улица „Хаусман“ светна зелено.

— Наех цивилен доброволец в турската баня в Сагене — Хари надзърна в огледалото за обратно виждане в легендарното волво „Амазон“ от 1970-а година. Първоначално бяло, по-късно бе пребоядисано в черно и тунинговано с надлъжни стикери като ретроболид за рали. Автомобилите зад волвото потънаха в облак черен пушек.

— Без да се допиташ до нас? — Бьорн натисна клаксона и изпревари едно ауди.

— Внедряването на цивилен противоречи на правилника и не виждах причина да ви въвличам.

— Мини по „Маридалсвайен“. Има по-малко светофари — обади се Вюлер от задната седалка.

Бьорн превключи на по-ниска предавка и направи рязък завой надясно. Хари усети силното опъване на стария триточков предпазен колан, въведен за пръв път от шведската компания „Волво“ в производството на автомобили; без механизъм за регулиране на дължината обаче, той приковаваше пътника към седалката и не му позволяваше да помръдне.

— Как си, Смит? — Хари се опита да надвика бръмченето на двигателя и погледна в огледалото за обратно виждане.

При обичайни обстоятелства не би взел външен експерт, включен в следствието, на толкова рискована операция, но в последния момент прецени присъствието на Смит като необходимо, ако се стигне до заложническа драма или полицейска обсада. При подобен развой можеше да възникне нужда от намесата на психолог, който да разчете поведението на Валентин. А Смит доста успешно бе разчел знаците в поведението на Аурура и Хари.

— Малко ми прилоша — усмихна се бледо Смит. — Каква е тази миризма?

— На стар съединител, парно и адреналин — отвърна Бьорн.

— Сега слушайте внимателно — подкани ги Хари. — След две минути пристигаме. Да повторим: Смит, ти оставаш в колата. Аз и Вюлер влизаме през главния вход. Бьорн, ти завардваш задната врата. Нали разбра къде се намира?

— Да. Твоят човек още ли е на линия?

Хари кимна и долепи телефона до ухото си. Свърнаха пред стара тухлена постройка. Хари предварително беше разгледал чертежите на сградата. В някогашната фабрика сега се помещаваха печатница, офиси, звукозаписно студио и хамам, от който имаше само два изхода: главният вход и задната врата.

— Всички оръжия — заредени и готови за стрелба? — попита Хари и вдиша жадно, след като разкопча пристегналия го колан. — Трябва ни жив. Ако обаче няма друг начин… — Хари вдигна очи към прозорците от матирано стъкло от двете страни на входа, докато Бьорн нареждаше шепнешком:

— Вик „полиция!“, предупредителен изстрел, следващия — в негодника. Вик…

— Начало! — изкомандва Хари.

Слязоха от колата, прекосиха тротоара и се разделиха пред входа.

Хари и Вюлер изкачиха трите стъпала и влязоха през тежката врата. В коридора вътре миришеше на нишадърен спирт и печатарско мастило. На две от вратите лъщяха излъскани до блясък златни табелки. Върху тях, изписани с калиграфски шрифт, стояха имената на малки перспективни адвокатски кантори, които още не можеха да си позволят да наемат офиси в центъра. На третата врата се мъдреше скромна табелка с надпис „Кагалоглу хамам“. Ситните букви създаваха впечатлението, че банята не желае да привлича други посетители, освен постоянните си клиенти.

Хари отвори вратата и влезе.

Озова се в коридор с ронеща се от стените боя и най-обикновен плот, зад който широкоплещест мъж с тъмна набола брада и анцуг четеше списание. Хари имаше чувството, че е попаднал в боксов комплекс.

— От полицията сме — представи се Вюлер и тикна служебната си значка под носа на мъжа. — Стойте си кротко на мястото и не предупреждавайте никого. За две минути ще приключим.

Хари продължи напред по коридора и видя две врати. На едната пишеше „Съблекалня“, а на другата — „Хамам“. Хари влезе в банята. Чу как Вюлер незабавно го последва.

Наредени един зад друг се простираха три малки басейна и образуваха нещо като продълговат басейн. От дясната страна имаше ниши с лежанки за масаж. Отляво — две стъклени врати — навярно сауни, предположи Хари — и обикновена дървена врата, която, беше запомнил от плана на сградата, водеше в съблекалнята. В най-близкия до Хари басейн двама мъже вдигнаха глави и измериха с поглед новодошлите. Мехмет, седнал на табуретка до стената, се преструваше, че чете от телефона си. Скочи, втурна се към Хари и Вюлер и посочи замъглената стъклена врата с табелка „Харарет“.

— Сам ли е? — прошепна Хари, докато двамата с Вюлер вадеха пистолетите си „Глок 17“. От басейна отзад се чу паническо шляпане.

— Откакто ти звъннах, никой не е влизал или излизал оттам — отвърна Мехмет.

Хари отиде до вратата и се опита да надникне, но непроницаемата бяла пелена не му позволи.

Даде знак на Вюлер да го прикрива. Пое си дъх, но точно преди да влезе, се отказа. Съобрази, че шумът от обувките му ще изостри и бездруго повишената бдителност на Валентин. Та нали в харарета всички влизат боси. Със свободната си ръка Хари изхлузи обувките и чорапите си. Дръпна вратата и пристъпи вътре. Гъстата пара го обви като булчински воал. Ракел. Хари нямаше представа откъде се взе тази мисъл, но я отпъди решително. Зърна самотна фигура върху дървена пейка отпред, после затвори вратата и бялата мъгла отново го обгърна. Мъгла и тишина. Хари затаи дъх и се ослуша за дишането на другия. Дали бе успял да забележи, че влезлият е напълно облечен и държи пистолет? Дали се бе изплашил? Както Аурура се бе изплашила, съзирайки каубойските му ботуши през процепа на тоалетната кабинка?

Хари вдигна пистолета и тръгна към мястото, където бе видял фигурата. Постепенно контурите на седнал мъж се откроиха върху сиво-белия фон. Хари обхвана плътно спусъка с показалец и натисна леко, докато усети съпротивление.

— Полиция — съобщи дрезгаво той. — Не мърдай или ще стрелям.

Връхлетя го нова мисъл. При други обстоятелства би казал „ще стреляме“. Заради чисто психологическия ефект от употребата на множественото число. Така внушаваш на арестанта, че нахълтва цяла ударна група, и увеличаваш шансовете онзи да се предаде веднага. Тогава защо сега употреби единствено число? И понеже явно в момента беше склонен към авторефлексия, се отприщиха още въпроси. Защо лично пое тази операция, вместо да я възложи на спецотряда „Делта“, който действаше в такива случаи? Защо всъщност постави Мехмет като съгледвач и не осведоми никого за предприетата мярка, преди Мехмет да му се обади?

Хари усещаше лекия натиск на спусъка върху показалеца си. Съвсем, съвсем лек натиск.

Двама мъже в помещение без други свидетели.

Кой ще тръгне да оспорва, че Валентин, затрил толкова народ с голи ръце и железни зъби, е нападнал Хари и се е наложило Хари да го гръмне при самоотбрана?

— Вурма! Не стреляй — човекът отпред вдигна ръцете си.

Хари се наведе напред.

Хърбавият мъж беше гол, с оцъклени от ужас очи. Под прошарените косми на гърдите му нямаше и следа от мастило.