Даниъл Силва
Черната вдовица (59)

57.
Белият дом

Много по-късно срещата между американския и френския лидер щеше да бъде запомнена като най-прекъсваната. Три пъти американският президент бе викан в Ситуационната зала. Два пъти отиде сам, като остави френския си колега и най-близките му сътрудници в Овалния кабинет. Третия път отидоха всички. Все пак и двете жени в стая 822 на „Кий Бридж Мариот“ имаха френски паспорти, макар документите и на двете да бяха фалшиви. Накрая двамата лидери успяха да прекарат един час заедно без прекъсване, преди да се появят в Източната зала за съвместна пресконференция. Американският президент остана с мрачно лице през цялото време и отговорите му бяха необичайно бъбриви и разфокусирани. Репортер предположи, че президентът изглежда раздразнен от френския си колега. Нищо не би могло да е по-далеч от истината.

Френският президент си тръгна от Белия дом в 15 часа и се върна в Блеър Хаус. В същия момент Департаментът за вътрешна сигурност издаде внимателно формулирано предупреждение за вероятна терористична атака на американска земя, може би във Вашингтон. След като бюлетинът не успя да привлече достатъчно внимание — само една кабеларка си направи труда да го отрази, — секретарят на ДВС набързо свика пресконференция, за да повтори предупреждението пред камерите. Напрегнатото му поведение ясно показа, че това не бе съобщение, с което цели просто да се застрахова. Опасността бе истинска.

— Ще има ли промени в графика на президента? — попита репортер.

— Засега не — отговори завоалирано секретарят.

След това той изброи няколко стъпки, които ще предприеме федералното правителство, за да предотврати или осуети евентуална атака, макар да не спомена за ситуацията, която се разиграваше от другата страна на река Потомак Там, където в 12,18 часа две жени — обекти едно и две, както бяха известни — се бяха върнали в хотелската си стая след бърза разходка за пазаруване в „Тайсънс Корнър Сентър“. Обект едно бе окачил торбата от „Мейсис“ в гардероба, а обект две бе сложил два подозрителни пакета — пазарски торби от „Л. Л. Бийн“ — на пода близо до прозореца. Микрофоните уловиха три пъти как обект едно пита какво е съдържанието на торбите. Три пъти обект две отказа да отговори.

Цялата система за национална сигурност на Съединените щати отчаяно си задаваше същия въпрос. Как торбите се бяха озовали в багажника на импалата обаче, бе установено доста бързо с помощта на многото охранителни камери на Тайсънс Корнър. Доставката се бе случила в 11,37 предобед на второто ниво на паркинг Б. Мъж с шапка и палто с неопределен етнически произход и възраст бе влязъл в паркинга пеш, с по една торба на „Л. Л. Бийн“ във всяка ръка, и ги бе напъхал в багажника на импалата, която беше оставена незаключена. След това излезе от паркинга, пак пеш, отправяйки се към магистрала 7, където камерите го бяха уловили да влиза в „Нисан Алтима“ с номер от Делауер. Той бе взет под наем в петък следобед от офис на „Херц“ на гара Юниън. Архивите на „Херц“ съобщиха самоличността на клиента — французойка на име Асма Думаз. Името не беше познато на ФБР.

Всичко това не обясняваше съдържанието на торбите, макар че от професионалния начин на доставка можеше да се предположи най-лошото. Един високопоставен служител на ФБР и най-близкият политически съветник на президента веднага препоръчаха незабавно нахлуване в стаята. Но по-спокойни умове, сред които и президентът, надделяха. Камерите и микрофоните щяха да предупредят ФБР в мига, в който двата обекта започнеха да се готвят за атаката. Междувременно подслушвателните устройства имаха потенциала да осигурят безценна информация, например какви са целите и самоличностите на други членове на бойната клетка. За всеки случай спецчастите на ФБР и екипи за спасяване на заложници тихо бяха заели позиции около хотела. За момента управата на „Мариот“ не знаеше нищо.

Сигналът от камерата и микрофоните в стая 822 течеше през Националния антитерористичен център към Белия дом и отвъд. Основната камера беше скрита в конзолата с електрониката — като екран, който държи под око Уинстън Смит^[1] в неговия апартамент в жилищен дом „Победа“. Обект две лежеше полугола на леглото и пушеше в нарушение на хотелските правила и законите на ИДИЛ. Обект едно, яростен непушач, бе помолила за разрешение да излезе от стаята, за да подиша чист въздух, но обект две й отказа. Обясни, че било харам да излиза.

— Кой го казва? — попита обект едно.

— Саладин.

Споменаването на името на мозъка на организацията подсили надеждите на Националния антитерористичен център и Белия дом, че важна разузнавателна информация скоро ще потече от устата на обект две. Вместо това тя запали нова цигара и включи телевизора с дистанционното. Секретарят по вътрешна сигурност даваше пресконференция.

— Какво казва?

— Предупреждава, че ще има атака.

— Откъде знае?

— Няма да каже.

Обект две, все още с цигара в уста, провери телефона си, в който ФБР и АНС не успяха да проникнат. След това присви очи срещу телевизора. Секретарят по вътрешна сигурност бе приключил пресконференцията. Експерти по тероризма анализираха това, което току-що бе станало ясно.

— Какво казват?

— Същото — обясни обект едно. — Ще има атака.

— Знаят ли за нас?

— Щяха да ни арестуват, ако знаеха.

Обект две не изглеждаше убедена. Тя провери телефона си, направи го отново след петнайсет секунди и пак след още десет. Очевидно очакваше важна информация от мрежата. Тя дойде в 16,47 ч.

— Ал-хамду ли-ллах — прошепна обект две.

— Какво има?

Обект две смачка цигарата и изключи телевизора.

На оперативния етаж на Националния антитерористичен център няколко десетки анализатори и служители гледаха и чакаха. Там бяха и ръководителят на елитна френска антитерористична организация, шефът на йорданската Главна разузнавателна дирекция и бъдещият началник на израелската разузнавателна служба. Само израелецът не можеше да гледа това, което се случи после. Седеше на отредения му стол до извитата маса, опрял ръце върху светложълтото дърво, покрил очите си с длани, и слушаше.

— В името на Аллах, всемилостивия, милосърдния…

Натали записваше предсмъртното си видео.