Микаел Юрт, Ханс Русенфелт
Мъртвите, които не липсват на никого (99)

99

Ваня благодари и затвори. Беше разговаряла с директорката на „Валхамраскулан“ в Мерща. Тя работела в училището само от пет години и половина, но повика една от началните учителки, която била там от над петнайсет години и добре помнела Ела и Симон Седерквист. Цялото училище било покрусено при новината за смъртта им.

Ваня стана от бюрото си и отиде при Торкел. Урсула седеше на дивана в неговия доста безличен, но функционален кабинет.

— Чарлс Седерквист не бил вкъщи — каза Торкел, преди Ваня да е проговорила.

— А на работа?

— Не и според шефа му — поклати глава Торкел.

— Ще го обявим ли за издирване?

— Не знам — промълви Торкел нерешително. — Не разполагаме почти с нищо.

— За съжаление и аз не мога да ви дам повече.

Ваня пристъпи в стаята и приседна на подлакътника на един от двата фотьойла.

— Децата не са се върнали на училище след есенната ваканция, но не са и имали такива намерения.

— Защо? — обади се Урсула.

Ваня се обърна към нея:

— Заради околосветското плаване. Щели да ходят на училище само до есенната ваканция, а после да минат на домашно обучение. Майка им била учителка.

— Но никой не ги е виждал след ваканцията? — поиска потвърждение Торкел.

— Не, но както казах, това нищо не означава.

— Благодаря. Ще се надяваме на Били и Йенифер.

Ваня кимна и се изправи.

— Знаете ли къде отиде Себастиан?

— Май слезе в трапезарията — отговори Урсула.

Ваня кимна и понечи да излезе от стаята, но Торкел я спря.

— Ваня…

Тя спря и се обърна.

— Ще говоря с Хариет за тази история с ФБР, а ако се налага, ще отида и по-нависоко.

— Благодаря ти, но не мисля, че ще помогне.

Ваня излезе. Торкел се загледа разтревожено подире й. Урсула се изтегна на дивана.

— Погледни го от добрата страна. Ваня ще остане при нас.

— Тя не го иска.

— Невинаги получаваме каквото искаме — отвърна Урсула лаконично.

Торкел кимна в съгласие. Беше болезнено наясно какво има предвид тя.