Дейв Егърс
Кръгът (56)

На косъм от апокалипсиса — мисълта още я караше да трепери. Да, беше го предотвратила, беше проявила по-голяма смелост, отколкото подозираше, че притежава, но толкова месеци по-късно нервите й все още бяха обтегнати. Ами ако Калден не я беше призовал на помощ навреме? Ако не беше й се доверил? Ако беше решил да поеме нещата в свои ръце или, още по-лошо, беше споделил тайната си с някой друг? Някой без нейната почтеност? Без нейната сила, решителност, лоялност?

В тишината на клиниката, седнала до Ани, умът й се рееше. Тук намираше мир под ритмичния шепот на респиратора, звука от някоя и друга отваряща се врата, жуженето на машините, които поддържаха приятелката й жива. Ани беше припаднала на бюрото си и я бяха намерили на пода в кататонен ступор. Сега лежеше тук, под медицински грижи, превъзхождащи всички онези, които би получила където и да е другаде. Оттогава състоянието й се беше стабилизирало и прогнозираха възстановяване. Причината за комата все още не беше напълно изяснена, каза д-р Вилялобос, но вероятно беше стрес, шок или просто преумора. Лекарите на Кръга бяха уверени, че Ани ще се пребори — те, както и още хиляда специалисти по света, които следяха жизнените й показатели и черпеха надежда от потрепващите й клепачи или някой помръдващ пръст. До електрокардиографа стоеше екран с безспирен поток от добри пожелания от приятелите й по света, с повечето от които, или с всички, помисли си тъжно Мей, Ани никога нямаше да се запознае.

Тя погледна приятелката си и непомръдващото й лице, лъскавата кожа, оребрената тръба, която излизаше от устата й. Изглеждаше в такъв прекрасен покой, в ободряващ сън, че Мей за миг изпита завист. Зачуди се какво ли мисли Ани сега. Лекарите бяха казали, че най-вероятно сънува. Засичаха постоянна мозъчна активност по време на комата, но никой не знаеше какво точно се случва в главата й и Мей нямаше как да не се подразни. От мястото, където седеше, се виждаше мониторът, който показваше жива картина от ума на Ани, изблици от цвят, които избухваха периодично и говореха за невероятните неща, които се случваха там вътре. Но какво си мислеше тя?

Почукването я сепна. Мей отмести поглед от отпуснатото тяло на Ани и видя Франсис зад стъклото, което делеше стаята от помещението за наблюдение. Той плахо вдигна ръка и тя му помаха. Щяха да се видят по-късно на голямото събитие в чест на последното постижение в процеса на Просветлението: десет милиона души по цял свят вече бяха прозрачни. Движението беше необратимо.

Ани беше изиграла голяма роля в постигането на този успех и Мей съжаляваше, че тя няма да стане свидетел на събитието. Толкова много неща би искала да й разкаже. Чувството й за дълг, който смяташе за свещен, й беше дало сила да разкаже на всички за Калден и Тай, за странните му твърдения и заблудените му усилия да възпрепятства Завършването на Кръга. Сега, когато си спомнеше, й се струваше като някакъв кошмар — толкова дълбоко под земята с този луд човек, откъсната от зрителите си и останалия свят. Но Мей беше успяла да се престори на негов съучастник и да се измъкне, след което веднага разказа всичко на Бейли и Стентън. С присъщото си състрадание и далновидност те му позволиха да остане в кампуса като съветник, в уединен кабинет и без конкретни длъжности. Мей не го беше виждала от подземната им среща, а и нямаше никакво желание да го прави.

Не беше успяла да се свърже и с родителите си през последните месеци, но това беше просто въпрос на време. Съвсем скоро щяха да се преоткрият в един свят, в който всеки можеше да познава другия изцяло и истински, без тайни, без срам и без необходимостта от позволение да видиш, да знаеш, без егоистичното прикриване на живот — на което и да е кътче и миг от него. Всичко това съвсем скоро щеше да бъде заменено с една нова, прелестна откритост, един свят на безкрайна светлина. Завършването предстоеше и то щеше да донесе мир и единство; цялата неуреденост на човечеството досега, цялата тази несигурност, която съпътстваше света преди Кръга, щеше остане само спомен.

Още едно цветно изригване изобрази мислите на Ани на екрана. Мей се пресегна и докосна челото й, изумена от разстоянието, което поставяше тази плът помежду им. Какво се случваше в тази нейна глава? Толкова е дразнещо, помисли си Мей, да не знаеш. Това си беше чисто оскърбление, ощетяване на нея и света. Щеше да засегне тази тема пред Бейли и Стентън, или направо пред Бандата на четирийсетимата, възможно най-скоро. Трябваше да си поговорят за Ани и за мислите, които се въртят в главата й. Защо да не могат да знаят какви са? Светът го заслужаваше и не можеше да чака.