Дейв Егърс
Кръгът (47)

* * *

Мей отвори очи. Беше 4:17 сутринта. Франсис спеше тихо с гръб към нея. Затвори очи, но единственото, за което можеше да мисли, бяха онези 368 души, които — вече беше очевидно — биха предпочели тя изобщо да не се е раждала. Трябваше да се върне обратно в О.К. Изправи се в леглото.

— Какво има? — разбуди се Франсис.

Мей се обърна и видя, че се е втренчил в нея.

— Нищо. Просто… онази работа с гласуването.

— Не може да ти пука точно пък за това! Само няколкостотин души бяха.

Той се протегна към гърба й от другата страна на леглото и се опита да я утеши, но постигна само нещо като забърсване през кръста й.

— Но кои са те? — попита го тя. — Сега трябва да се разхождам из кампуса, без да знам кой предпочита да съм мъртва.

Франсис също се изправи.

— Защо просто не провериш?

— Какво да проверя?

— Кой е натиснал този отговор. Къде си мислиш, че си, в осемнайсети век ли? Това е Кръгът! Можеш да видиш кой ти се е намръщил.

— Информацията е прозрачна, така ли?

В мига, в който думите излязоха от устата й, Мей се почувства глупаво.

— Искаш ли да погледна? — предложи Франсис и след секунди прелистваше с пръст на таблета. — Ето го и списъка. Напълно достъпен — точно там е работата с Демораж. — Докато четеше списъка, присви очи. — Да, този хич не ме изненадва.

— Какво? — каза Мей и сърцето й подскочи. — Кой?!

— Господин Португалия.

— Алистър?

Главата й пламна.

— Тъпак — каза Франсис. — Както и да е, майната му. Искаш ли целия списък?

Той обърна таблета към нея, но преди сама да разбере какво прави, Мей се отдръпна със здраво стиснати очи. Отиде в ъгъла на стаята, скрила лице в шепите си.

— Чакай, чакай — сепна се Франсис, — не е някакво бясно животно, спокойно. Просто списък с имена.

— Спри — простена Мей.

— Повечето сигурно дори не са искали да го кажат на сериозно. Даже лично знам, че някои от тях всъщност те харесват!

— Стига. Спри.

— Добре, добре. Искаш ли да го затворя?

— Да, моля те.

Франсис се подчини. Мей влезе в банята и затвори вратата.

— Мей? — обади се той от другата страна.

Тя пусна душа и се съблече.

— Може ли да вляза?

Под биещата струя, Мей се почувства по-добре. Пресегна се и запали лампата. Усмихна се и си помисли, че реакцията й към списъка беше глупава. И разбира се, че гласуването ще е публично. При истинската демокрация, по-чистата демокрация, хората не се страхуват да подадат гласа си и, още по-важното, не се страхуват да носят отговорност за гласа си. Сега зависеше единствено от нея да разбере кои са били тези, които са й се намръщили, и да ги спечели на своя страна. Е, може би не веднага. Трябваше й време да се подготви, но когато узнаеше — трябваше да знае, беше нейно задължение, — работата й по спечелването на тези 368 гласа щеше да е проста и откровена. Мей кимаше и се усмихна, когато осъзна, че е сама под душа, но си кима. Само че не можеше да се удържи. Цялата тази елегантност, идеологическата чистота на Кръга, на истинската прозрачност й носеха покоя и топлината на логиката и реда.