Дейв Егърс
Кръгът (43)

* * *

Залата беше великолепна — на най-горния етаж на „Викторианската епоха“, с невероятна гледка и стъклен таван. Когато Мей влезе, повечето от Бандата на четирийсетимата я поздравиха, както и от групата иноватори, които оценяваха и одобряваха новите изобретения на Кръга.

— Здравей, Мей! — провикна се глас и тя го проследи до Еймън Бейли, който също тъкмо беше влязъл и се настаняваше на мястото си в другия край на продълговатата зала. Облечен в спортна блуза с вдигнат цип и навити над лактите ръкави, той помаха театрално — на нея и всичките й зрители. Мей очакваше публиката да е многобройна, тъй като от няколко дни всички в Кръга пишеха за това в Зинг. Погледна си гривната — настоящите зрители бяха 1 982 992. Невероятно, помисли си тя, а ще стават все повече. Седна по средата на масата, за да има добър изглед към Бейли и останалите от Бандата и за да следи коментарите и реакциите им.

След като се настани и вече беше твърде късно да се мести, Мей осъзна, че не знае къде е Ани. Потърси я сред четирийсетте лица зад отсрещния край на масата, но не я откри. Изви шия назад, като внимаваше да не отмести обектива от Бейли, и най-сетне я видя — стоеше край вратата зад два реда други кръгаджии, които искаха да имат възможността, ако се наложи, да се изнижат от залата незабелязани. Знаеше, че Ани я е видяла, макар по нищо да не личеше.

— Добре — каза Бейли и се усмихна широко на публиката. — Мисля да започваме, след като вече сме се събрали. — За част от секундата погледът му се спря върху Мей и камерата около врата й. Бяха я предупредили, че е много важно събитието да изглежда напълно естествено и че Мей и цялата публика са били поканени на съвсем обичайно събиране.

— Здравейте, банда — поздрави Бейли. — Шегата беше умишлена! — Четирийсетимата мъже и жени се усмихнаха. — Така. Преди няколко месеца всички се срещнахме с Оливия Сантос, много смел и прозорлив законодател, който издигна прозрачността до едно ново и, смея да кажа, окончателно ниво. Може би сте обърнали внимание, че към днешна дата над двайсет хиляди други лидери и законодатели по света вече са последвали примера й и са положили клетвата да служат на народа напълно прозрачно. И това изключително ни поощри.

Мей провери гледката от камерата си. Обективът фокусираше Бейли и екрана зад него. Вече получаваше от зрителите си коментари с благодарности към нея и Кръга за възможността да присъстват на подобно събитие. Един човек го сравни с проекта „Манхатън“. Друг спомена лабораторията на Едисън в Менло Парк през 1879 година.

Бейли продължи:

— Тази нова ера на прозрачността се застъпва с някои други мои идеи за демокрацията и ролята, която играят технологиите в това да я превърнат в нещо завършено. И неслучайно използвам тази дума, „завършено“, защото стремежите ни към прозрачността биха могли да доведат до една истинска форма на отговорно управление. Както видяхте, губернаторката на Аризона вече има зад себе си напълно прозрачен екип, което е следващата стъпка. В няколко случая, макар и с прозрачен управник, станахме свидетели на корупция зад кулисите. Управниците са били използвани за параван, който да крие тайните от поглед. Но вярвам, че това скоро ще се промени. Избраниците и целите им кабинети, които нямат какво да крият, ще станат напълно прозрачни до края на годината поне в тази държава — с Том сме се погрижили да получат значителна отстъпка от нужното оборудване и сървърен капацитет в името на тази кауза.

Четирийсетимата запляскаха сърдечно.

— Само че това е едва половината битка. Това е избраната половина от нещата. Ами другата половина — нашата половина на граждани? Половината, в която се очаква да се включим всички ние?

На екрана зад Бейли се появи снимка на празна изборна стаичка в пуст училищен физкултурен салон. Образът се разми и на негово място се появиха числа.

— Това е броят на избирателите при последните избори. Както виждате, на национално ниво това са били около 58 процента от хората с право на глас. Невероятно, не мислите ли? А когато погледнем изборната активност на щатските и местните избори, процентите рязко спадат: 32 на щатските, 22 на окръжните, 17 на повечето избори в малките градове. Що за нелепост е това — колкото по-близо е управникът до дома, толкова по-малко ни е грижа. Няма никаква логика, не мислите ли?

Мей погледна броя на зрителите си — бяха над два милиона. И към тях се присъединяваха по около хиляда на всяка секунда.

— Добре — продължи Бейли, — знаем, че има доста начини, по които технологиите (голяма част от които са създадени тук) са спомогнали за улесняването на изборния процес. Опитите ни да го направим по-достъпен и лек стават все по-успешни. По мое време можеше да се регистрираш като гласоподавател и когато отидеш да си подновиш шофьорската книжка. Удобно беше. След това някои щати позволиха това да може да става и онлайн. Чудесно. Но как се отразява това на изборната активност? Не особено силно. Тъкмо тук обаче нещата стават интересни. Ето колко души са гласували на последните национални избори.

Екранът зад него показа 140 милиона.

— И ето колко души са имали правото да гласуват.

Появи се числото 244 милиона.

— Същевременно обаче, ето ни и нас. Вижте колко американци са регистрирани в Кръга.

На екрана се изписа 241 милиона.

— Доста удивително, не мислите ли? В Кръга има регистрирани със сто милиона души повече, отколкото са гласували за президент. Какво ви говори това?

— Че сме страхотни! — провикна се един по-възрастен мъж от втория ред, със захабена тениска и прошарена коса, вързана на опашка. Из залата се разнесе смях.

— Е, разбира се — съгласи се Бейли, — но освен това? Говори, че Кръгът знае как да накара хората да се включат. Има много хора във Вашингтон, които са съгласни с това, които виждат у нас решението как да направят тази демокрация изцяло активна.

Зад Бейли се появи добре познатият образ на Чичо Сам. След това до него изникна и самият Бейли, облечен в същите одежди, застанал в същата поза. Аудиторията се разкиска.

— И ето че стигнахме до същината на днешната сесия, а именно: защо да не може профилът ви в Кръга автоматично да ви впише в регистъра на гласоподавателите?

Бейли плъзна поглед из залата, като отново за миг се спря на Мей и публиката й. Тя си погледна гривната. „Тръпки ме побиха!“, писа един от зрителите.

— Благодарение на ТиСи, за да може човек да си създаде профил, трябва да е реална личност с реален адрес, пълни лични данни, идентификационен номер и реална дата на раждане. Или с други думи, цялата информация, която правителството изисква при регистрация на гласоподавателите. Всъщност, както сами знаете, разполагаме с много повече данни от тези. Така че защо това да не е достатъчно за една регистрация? Или още по-добре, защо правителството — нашето или което и да е друго — направо да не зачита откриването на профил в ТиСи за успешна регистрация?

Четирийсетте глави в залата закимаха, някои в съгласие с тази разумна идея, други — като явен знак, че вече са обмисляли въпроса, предмет на дълго обсъждане.

Мей отново погледна гривната. Зрителите стремглаво се множаха, с по десет хиляди в секунда, и сега броят им надхвърляше 2 400 000. Беше получила 1248 съобщения. По-голяма част от тях бяха изпратени през последните деветдесет секунди. Бейли хвърли поглед на собствения си таблет, където без съмнение виждаше същите числа. С усмивка, той продължи:

— Няма причина! И много законодатели са съгласни с мен. Госпожа Сантос поне със сигурност. Освен това имам устното одобрение на 181 други членове на Конгреса, както и на 32 сенатори. Всички те се съгласиха да подкрепят приемането на закон, според който профилът в ТиСи да бъде автоматичен път към гласоподавателните регистри. Никак не е зле, а?

Разнесоха се кратки аплодисменти.

— А сега само си представете — прошепна Бейли с глас, пропит с надежда и вълнение, — че можем да се доближим до пълната активност на всички избори. Вече няма да се носи мърморене от задните редове с хората, които не са си направили труда да се включат. Вече няма да има кандидати, които са били избрани от една шепа от народа. Както знаем, тук в Кръга, пълното участие води до пълно знание. Тук знаем какво искат хората, защото ги питаме и защото те знаят, че отговорите им са нужни за пълната и точна представа за желанията на цялото ни общество в Кръга. Следователно, ако пренесем този модел на национално ниво, що се отнася до изборите, смятам, че ще можем много да се доближим до стопроцентовата активност. Сто процента демокрация!

Залата изригна в аплодисменти. Бейли се усмихна широко, а Стентън се изправи — за него очевидно срещата беше приключила. Но в главата на Мей беше започнала да се заформя една идея и тя плахо вдигна ръка.

— Да, Мей? — каза Бейли, все още озарен от триумфалната си усмивка.

— Ами, чудех се дали не бихме могли да направим още една крачка напред. Тоест… Всъщност не мисля, че…

— Не, не. Продължи, Мей, доизкажи се. Започна много добре. Харесват ми думите „още една крачка напред“. Така е построена тази компания.

Мей огледа лицата в залата, смесица от насърчителни и загрижени изражения. Погледът й попадна върху физиономията на Ани и тъй като тя беше строга, недоволна, тъй като сякаш очакваше или дори искаше Мей да се провали, да се изложи, Мей се взе в ръце, пое си дълбоко въздух и заговори:

— Добре, както каза, можем да се доближим до стопроцентова активност. Но се зачудих дали не можем да започнем отзад напред, от тази цел, използвайки всички стъпки, които вече споменахме. Всички инструменти, с които вече разполагаме.

Мей се огледа, готова да се откаже при първия скептичен поглед, но видя единствено любопитството и бавното, всеобщо кимане на група хора с богат опит в предварителното одобрение.

— Така… — подкани я Бейли.

— Просто исках да свържа логически някои точки, които ми направиха впечатление — продължи Мей. — Първо, всички сме на мнение, че искаме сто процента участие и че това е идеалът.

— Да — потвърди Бейли. — Определено е идеалистичният идеал.

— И за момента 83 процента от американците с право на глас имат профил в Кръга, нали?

— Точно така.

— И сме на път да осъществим възможността гласоподавателите да се регистрират, а може би и дори да гласуват, през мрежата на Кръга.

Главата на Бейли се люшна наляво-надясно в знак на известно съмнение, но въпреки това се усмихваше и погледът му беше поощрителен.

— За това вече не знам, но добре, продължавай.

— Тогава защо да не се изисква всеки гражданин над законовата възраст да има профил в Кръга?

Из стаята се надигна вълна от неспокойство най-вече от страна на по-възрастните кръгаджии.

— Нека довърши — чу се нечий глас. Мей се обърна и видя Стентън край вратата. Стоеше със скръстени ръце и очи, приковани в пода. За миг вдигна поглед към нея и рязко кимна.

— Да, знам, че първоначалната реакция ще бъде на съпротива. Как бихме могли да изискаме от някого да използва услугите ни? Но нека си спомним, че има какви ли не неща, които са задължителни за гражданите на тази държава — както и в повечето индустриализирани страни. Трябва ли да изпращаме децата си в училище? Да. Задължително е. Такъв е законът. Децата трябва да ходят на училище или да им осигурите някаква форма на домашно образование. Но при всяко положение е задължително. Също така е задължително да се регистрираш за военна служба, нали? Да си изхвърляш боклука по приемлив за обществото начин — не можеш да го оставиш на тротоара. Трябва да имаш шофьорска книжка, ако искаш да шофираш, а когато шофираш — да си слагаш колана.

Стентън отново се обади:

— Изисква се от хората да плащат данъци. И осигуровки. И да участват в съдебно жури, ако ги призоват.

— Точно така — пое Мей, — и да се пикае в затворени помещения, не по улиците. Мисълта ми е, че имаме десет хиляди закона. Изискваме толкова много неща от гражданите на Съединените щати. Защо тогава да не можем да изискаме и да гласуват? В десетки държави е така.

— И тук се е предлагало — каза един от по-възрастните членове на Бандата.

— Но не и от нас — контрира го Стентън.

— И тъкмо в това е въпросът — каза Мей и кимна на Стентън. — Досега никога не сме разполагали с необходимата технология. Тоест, във всеки друг момент в историята би излязло твърде скъпо да издириш всеки един човек и да го регистрираш, след което и да се погрижиш да гласува. Трябва да обикаляш от врата на врата. Да превозваш хората до изборните секции. Немислимо е. Дори в държавите, където гласуването е задължително, няма как да бъде наложено. Но днес това вече е по силите ни. Ако се засекат гласоподавателните регистри с имената в ТиСи, ще се пресеят всички онези, които не са подали гласа си. Регистрацията е автоматична и когато настъпи денят на изборите, можем да се погрижим всички да се включат.

— Как ще го направим? — каза женски глас. Мей осъзна, че е на Ани. Не беше директно заяждане, но и не прозвуча никак приятелски.

— О, боже — включи се Бейли, — по стотици начини. Това е лесната част. Напомняш им десет пъти в деня на изборите. Или профилът им не работи, докато не гласуват. Аз поне залагам на този вариант. Получаваш съобщение: „Здравей, Ани! Отдели пет минути да гласуваш“. — Когато изрече името й, се усети нотка на разочарование и предупреждение, с което Бейли искаше да я откаже от желанието да си отвори устата повторно. Лицето му се разведри, когато се обърна обратно към Мей. — Ами онези, които нямат профил в Кръга?

Мей се усмихна. Имаше отговор. Погледна си гривната. Зрителите й вече бяха 7 202 821. Кога станаха толкова?

— Е, всеки трябва да плаща данъци, нали? Колко хора вече го правят онлайн? Миналата година май бяха осемдесет процента. Защо да не прекратим дублирането на услуги и не слеем всичко в една унифицирана система? Използваш профила си в Кръга, за да си платиш сметките, да се регистрираш за изборите, да си плащаш паркинга, за какво ли не. Така ще спестим на всеки потребител стотици часове неудобство, а на държавата — милиарди.

— Стотици милиарди — поправи я Стентън.

— Абсолютно — съгласи се Мей. — Нашият интерфейс е безкрайно по-лесен за употреба от, да речем, уебсайтовете на автотранспортните служби из страната. Ами ако човек може да си поднови книжката през нас? Ако всяка държавна услуга бъде подпомогната чрез нашата мрежа? Хората ще оценят подобна възможност. Вместо да обикалят по сто различни сайта за сто различни държавни услуги, ще могат да свършат всичко наведнъж, през Кръга.

Ани отново си отвори устата. Мей веднага осъзна, че е грешка.

— Но защо тогава самата държава да не си създаде такава обединена услуга? Защо сме им ние?

Мей не можеше да прецени дали въпросът е реторичен, или Ани наистина смята коментара си за обоснован. При всяко положение голяма част от хората в залата се подхилваха. Държавата да си създаде система от нулата и да бъде конкурент на Кръга? Мей погледна Бейли, после Стентън. Стентън се усмихна, вдигна брадичка и реши да се заеме лично с тази намеса.

— Ами, Ани, подобен държавен проект за изграждане на такава платформа поначало би бил нелеп, скъп и, с една дума, невъзможен. Ние вече разполагаме с инфраструктурата, както и с 83 процента от електората. Това дава ли отговор на въпроса ти?

Ани кимна и в очите й се четеше страх, разкаяние, а може би дори и някакво бързо стапящо се неподчинение. Тонът на Стентън беше явно пренебрежителен и Мей се надяваше да омекне в хода на изказването.

— В момента във Вашингтон се опитват да спестят пари повече от всякога — поде отново той, но още по-презрително, — и никак не са склонни да строят огромни нови бюрократични машини от нулата. Сега правителството плаща по около десет долара за осъществяването на един глас. И когато гласуват двеста милиона души, президентските избори на всеки четири години излизат по двайсет милиарда. Само за да се обработят гласовете за едни избори, в един-единствен ден. А ако в сметката включим и всички щатски и местни избори, става дума за стотици милиарди, хвърлени на вятъра за елементарна обработка на гласовете. За бога, в някои щати още го правят на хартия! Ако предложим тази услуга безплатно, спестяваме на правителството милиарди долари и, още по-важното, резултатите ще се появяват мигновено. Прозираш ли смисъла на всичко това?

Ани кимна мрачно и Стентън сякаш наново я измери с очи. След това се обърна към Мей и я подкани да продължи.

— А ако е задължително да имаш ТиСи профил, за да си плащаш данъците или да имаш достъп до каквото и да е държавно обслужване — каза тя, — тогава ще сме много близо до стоте процента гражданска активност. И ще имаме достъп до всякакви данни, на всички, по всяко време. В малкото градче искат всички да гласуват за приемането на нова местна наредба. ТиСи знае адресите на всички и ще допусне до гласуване само жителите на този град. И когато всички гласуват, резултатите ще се знаят след броени минути. Или пък държавата ще поиска да чуе мнението на всички за някакъв нов данък — също толкова мигновени, ясни и достоверни данни.

— Това ще е краят на догадките — обади се Стентън, който вече стоеше край масата. — Ще елиминира лобистите. Избирателните пунктове. Дори може би и Конгреса. Ако можем да знаем каква е волята на народа по всяко време, без филтри, тълкувания и фалшификации, няма ли това да елиминира голям процент от Вашингтон?