Дейв Егърс
Кръгът (42)

* * *

Логически погледнато, Мей съзнаваше, че в момента се намира в стаята на Франсис единствено защото всички останали важни фигури в живота й, поне на този етап, я бяха изоставили. След час и половина в О.К. отвори търсачката и го откри в едно от общежитията. След това видя, че е буден и онлайн. Броени минути по-късно я беше поканил на гости — толкова благодарен и щастлив, така й каза, че го е потърсила. „Съжалявам“, писа той, „и ще ти го кажа отново, когато се появиш пред вратата ми.“ Мей изключи камерата и тръгна.

Вратата се отвори.

— Толкова съжалявам — повтори той.

— Престани — скастри го тя, след което влезе в стаята и затвори вратата след себе си.

— Искаш ли нещо за пиене? Вода? Имам и от една нова водка, която заварих, когато се прибрах днес. Можем да я пробваме.

— Не, благодаря — каза тя и седна на един нисък скрин до стената, където Франсис си беше подредил преносимите устройства.

— Чакай, не сядай там.

Мей се изправи.

— Не съм ти седнала на техниката.

— Не, не заради нея, заради скрина. Казаха ми, че е паянтов — усмихна се той. — Сигурна ли си, че не искаш нищо?

— Да. Много съм уморена. Просто не исках да оставам сама.

— Слушай, знам, че трябваше първо да те попитам. Знам го. Но се надявам някак си да можеш да ми влезеш в положението. Не можех да повярвам, че съм с теб. И някаква част от мен предполагаше, че ще е единственият път. Просто исках да си запазя спомен.

Мей беше наясно с властта, която имаше върху него и това й доставяше особена тръпка. Седна на леглото.

— Е, намери ли ги?

— Какво имаш предвид?

— Последния път, когато се видяхме, планираше да сканираш онези снимки от албума.

— А, да. Май наистина не сме си говорили оттогава. Да, сканирах ги. Беше лесна работа.

— Значи си разбрал кои са?

— Повечето имаха профил в Кръга и просто пуснах снимките през лицевото разпознаване. Отне ми около седем минути. За някои трябваше да използвам базата данни на федералните. Още нямаме пълен достъп, но виждаме всички снимки от шофьорските книжки. А това значи повечето възрастни в страната.

— И свърза ли се тях?

— Още не.

— Но знаеш къде живеят всички?

— Да, да. Щом разбрах как се казват, открих и всички адреси. Някои се бяха местили по няколко пъти, но успях да ги засека според годините, през които сметнах, че съм прекарал при тях. Всъщност си направих цял чертеж кога горе-долу съм бил на всяко място. Повечето са в Кентъки. Няколко в Мисури. Едни са в Тенеси.

— И какво, това ли беше всичко?

— Ами, не знам. Някои са починали, така че… Не знам. Може да мина с колата покрай някои къщи. Просто да запълня някоя и друга дупка. Не знам. А! — възкликна той изведнъж и лицето му светна. — Получих едно-две просветления. Тоест, повечето си бяха обикновени спомени за тези хора. Само че имаше едно семейство с по-голяма дъщеря, била е на около петнайсет, когато аз съм бил на дванайсет. Не си спомням кой знае какво, но знам, че с нея ми беше първата сексуална фантазия.

Тези думи, „сексуална фантазия“, оказаха мигновен ефект върху Мей. В миналото, когато някой ги изречеше — тя или мъжът, с когото е, — се започваше дискусия за фантазиите на всеки и понякога ги разиграваха. Това направиха и с Франсис, макар и за кратко. В неговата той трябваше да излезе от стаята и да почука на вратата, преструвайки се, че е изгубил се тийнейджър пред вратата на красива къща в предградията. Тя трябваше да играе самотна домакиня и да го покани да влезе, облечена оскъдно и зажадняла за компания.

И така, Франсис почука на вратата и Мей го посрещна. Той каза, че се и изгубил, а тя му предложи бързо да свали тези стари дрехи и да облече нещо от съпруга й. Това толкова му хареса, че нещата бързо ескалираха и след секунди той вече беше гол, а тя — върху него. Полежа така под нея за около минута-две, остави я да се издига и спуска отгоре му, докато я гледаше с почудата на малко момченце в зоологическата градина. След това очите му се затвориха и изпадна в екстаз, като тихо изскимтя, преди да свърши със звучна въздишка.

Докато Франсис си миеше зъбите, Мей се настани под дебелото одеяло и се обърна към стената. Не изпитваше любов, но нещо подобно на доволство. Беше 3:11.

Франсис излезе от банята.

— Имам и втора фантазия — каза той, когато се мушна под завивката и положи лице близо зад тила на Мей.

— На косъм съм от съня — промърмори тя.

— Не, не е нищо напрягащо. Не се изисква движение. Устно е.

— Добре…

— Искам да ми дадеш оценка.

— Какво?

— Просто оценка. Както ти дават оценка в О.К.

— Искаш да кажеш от 1 до 100?

— Точно така.

— Какво да оценя, представянето ти ли?

— Да.

— Ох, моля ти се, не искам.

— Хайде де, колко му е.

— Франсис. Моля те. Не искам. Така ми разваляш удоволствието.

Той седна рязко в леглото с демонстративна въздишка.

— На мен пък ми се разваля като не знам.

— Какво не знаеш?

— Как съм се справил.

— Как си се справил? Справи се добре.

Франсис издаде силен звук на погнуса. Мей се обърна към него:

— Какво?!

— Добре? Това ли е, добре?

— Ох, божичко. Страхотно. Перфектно. Като казвам добре, имам предвид просто, че не можеш по-добре.

— Хубаво — каза той и се приближи към нея. — Защо тогава не го каза по-рано?

— Точно това си мисля, че казах.

— Мислиш, че „добре“ е същото като „перфектно“ и „не можеш по-добре“?

— Не, не мисля. Просто съм уморена. Трябваше да се изкажа по-точно.

По лицето му се протегна самодоволна усмивка.

— Знаеш ли, така просто ми доказа, че бях прав.

— За кое?

— Току-що спорихме за всичко това, за думите, които използва и какво точно значат. Не разбрахме значението им по един и същи начин и трябваше се обясняваме отново и отново. Но ако от самото начало просто ми беше казала едно число, щях веднага да го разбера. — Той я целуна по рамото.

— Добре. Разбирам — каза тя и затвори очи.

— Е?

Пак ги отвори и видя умолителната физиономия на Франсис.

— Е какво?

— Няма ли все пак да ми кажеш числото?

— Наистина ли искаш число?

— Мей! Разбира се, че искам!

— Добре тогава, сто — каза тя и се обърна към стената.

— Това ли е числото?

— Да. Получаваш безупречно сто.

Направо можеше да го усети как се е нахилил.

— Благодаря ти — каза той и я целуна по тила. — Лека.