Дейв Егърс
Кръгът (4)

* * *

Голямата зала се намираше в „Ренесанса“ и когато влязоха вътре, помещението с 3500 седящи места, потънало в топло кафяво дърво и матирана стомана, ехтеше в очакване. Мей и Ани се настаниха на едни от последните свободни места на втория балкон.

— Завършихме я съвсем наскоро, преди няколко месеца — обясни Ани. — Четирийсет и пет милиона долара. Бейли взел идеята за райетата от катедралата в Сиена. Готино, а?

Вниманието на Мей бе привлечено от сцената, където към плексигласовия подиум под гръм от аплодисменти пристъпваше мъж. Беше висок, на около четирийсет и пет години, с леко коремче, но в добро здраве, облечен с джинси и син пуловер със заострено деколте. Никъде по него не се виждаше микрофон, но когато заговори, гласът му беше силен и ясен.

— Здравейте на всички. Казвам се Еймън Бейли — представи се той и думите му предизвикаха поредна вълна от бурни аплодисменти, която той бързо укроти. — Благодаря ви. Много се радвам да видя всички ви тук. Имаме и нови попълнения в компанията, откакто последно говорих преди цял един месец. Може ли новаците да се изправят?

Ани сръга Мей, която се изправи и огледа залата. Бяха станали още шейсет други, повечето на нейна възраст, видимо смутени, стилно облечени, но без показност, представители на всички раси и етноси, и благодарение на усилията на Кръга да улесни приемането на чуждестранни служители, събрали в себе си всички националности. Ръкоплясканията на останалите служители на Кръга бяха силни и гарнирани с някое и друго подсвиркване. Мей седна.

— Толкова си сладка, когато се изчервиш — усмихна се Ани.

Мей потъна дълбоко в седалката.

— Е, новаци — продължи Бейли, — пригответе се за нещо специално. Това е „Петък на мечтите“ — денят, когато представяме проектите, по които работим. Често го прави инженер, дизайнер или визионер, човекът, комуто е хрумнала идеята, но понякога тук заставам аз. И днес, за добро или за зло, съм само аз. За което искам предварително да се извиня.

— Обичаме те, Еймън! — провикна се някой от публиката. Последва смях.

— Благодаря! И аз ви обичам. Обичам ви както тревата обича росата и птичето обича клонката.

Направи кратка пауза, в която Мей успя да си поеме дъх. Беше гледала негови изяви онлайн, но това да е тук, на живо, да види ума на Бейли в действие, да чуе импровизираното му красноречие — по-хубаво от това не можеше да си представи. Какво ли би било, помисли си тя, да си като него, сладкодумен и вдъхновяващ, така спокоен пред хиляди погледи?

— Да — продължи той, — мина цял месец откакто не съм се качвал на този подиум и знам, че заместниците ми не са били задоволителни. Съжалявам, че трябваше да ви лиша от присъствието си. Съзнавам, че съм незаменим. — Шегата предизвика смях из цялата зала. — И знам, че много от вас са се чудили къде се губя, дявол да ме вземе.

Един глас от предните редове се обади: „Сърф!“ и цялата зала отново се разсмя.

— Ами, да, точно така. Бях малко на сърф и точно това е едно от нещата, за които искам да ви разкажа. Обожавам да ходя на сърф, обаче преди да отида, трябва да знам как са вълните. Е, навремето човек просто се будеше, обаждаше се на местния сърф център и питаше как са брейковете. Скоро спряха да вдигат телефона.

В залата се разнесе съчувственият смях на по-стария контингент.

— Когато навлязоха мобилните телефони, човек звънеше на приятелчетата си, които евентуално са пристигнали на плажа преди него. Но и те спряха да си вдигат телефоните.

В залата пак гръмна смях.

— Съвсем сериозно, не е много практично да навърташ по дванайсет обаждания всяка сутрин, а и можеш ли да разчиташ на думата на другите? Пък и сърфистите не искат да става навалица, брейковете и бездруго не са много. Тогава се появи интернет и някои гении тук-таме наслагаха камери по плажовете. Човек можеше да се върже към мрежата и да получи някаква бегла представа за условията на плажа Стинсън от неясните образи. Това беше едва ли не по-ужасно, отколкото да звъниш по сърф центровете! Технологията беше направо примитивна. И стрийминг технологията все още си е такава. Или по-точно беше. До този момент. — Зад него се спусна екран. — Добре. Ето как изглеждаха нещата преди.

На екрана се появи стандартен браузър и някаква невидима ръка въведе интернет адреса, наречен „СърфСайт“. Появи се зле устроена страница с миниатюрна картина на плаж, която се предаваше на живо по средата на екрана. Беше с лоша резолюция и комично бавна. Публиката се разкиска.

— Направо безполезно, нали? Така, както всички знаем, видео стриймингът доста се е развил през последните години. Само че все още е по-бавен от реалните събития и качеството на образа все още е разочароващо. Е, през изминалата година ние разрешихме, смятам, проблема с качеството. Нека да обновим страницата и да видим новото видео предаване.

Страницата беше обновена и плажът се показа на цял екран с перфектна резолюция. Из залата се разнесоха възгласи на удивление.

— Да, това е видео на живо от Стинсън. Това е Стинсън в същия този момент. Изглежда доста добре, а? Може би сега трябваше да съм там, вместо тук с вас!

Ани се наведе към ухото на Мей:

— Следващата част е невероятна. Ще видиш.

— Добре, мнозина от вас все още не са впечатлени. Както всички знаем, много машини могат да предават видео стрийминг с висока резолюция и много от таблетите и телефоните ви могат да го приемат. Само че има няколко нови аспекта в цялата работа. Първият е как се създава този образ. Ще ви изненада ли фактът, че видеото не идва от голяма камера, а всъщност от една от тези?

В ръката си държеше малко устройство с формата и размерите на близалка.

— Това е видеокамера и точно този модел предава образа с това изключително качество. Качество, възможно дори при такова умаляване на устройството. Това е едното главно нещо: вече можем да получаваме висока резолюция от камера с размерите на палец. Е, един завидно голям палец. Второто главно нещо е, че, както виждате, тази камера не се нуждае от кабели. Предава образа чрез сателит.

Залата се разтърси от овации.

— Чакайте. Споменах ли, че се захранва от литиева батерия с живот две години? Не съм? Ами, така е. При все това само една година ни дели от модела на изцяло слънчево зареждане. Също така, камерата е водоустойчива, пясъкоустойчива, ветроустойчива, животноустойчива, насекомоустойчива — всичкоустойчива!

Още аплодисменти се разнесоха из залата.

— Инсталирах камерата тази сутрин. Залепих я за един кол, забих кола в пясъка, в дюните, без разрешително, просто ей така. Всъщност никой не знае, че е там. Тази сутрин просто я включих, върнах се в офиса, отворих достъп до Камера 1 на плажа Стинсън и получих този образ. Чудесно. Но това далеч не е всичко. Всъщност бях доста зает тази сутрин. Поразходих се наоколо и поставих една и на плажа Родео.

В този момент образът на плажа Стинсън се смали и се изтегли в единия ъгъл на екрана. Появи се втори образ с вълните на плажа Родео, на няколко километра надолу по брега на Тихия океан.

— А сега: Монтара. И плажът Оушън. И Форт Пойнт.

С всеки плаж, който споменаваше Бейли, се появяваше нов образ. На екрана вече имаше решетка от пет плажа, всеки от които се предаваше на живо с перфектна яснота и искрящи цветове.

— Не забравяйте, никой не вижда камерите. Скрил съм ги доста добре. За обикновения човек са просто водорасли или някакви прътове. Каквото ще да е. Незабележими са. И така, за няколко часа тази сутрин инсталирах идеално ясен видео достъп до пет места, чрез който мога да планирам деня си. А всичко, което правим тук, има за цел да узнаем това, което преди не се е знаело, нали така?

Главите закимаха. Чуха се ръкопляскания.

— Така, много от вас си мислят: „Това е като стандартна система за видеонаблюдение, кръстосана със стрийминг технология, сателити и така нататък“. Добре. Но както знаете, да се направи това с наличната технология би било прекалено скъпо за обикновения човек. Само че какво ще кажете, ако ви издам, че всичко е достъпно и по джоба на всекиго? Е, приятели, смятаме да продаваме тези устройства — само след няколко месеца — за петдесет и девет долара!

Бейли вдигна миниатюрната камера и я хвърли напосоки към предния ред. Жената, която я хвана, я размаха във въздуха пред публиката с ликуваща усмивка.

— Можете да си купите десет такива за Коледа и изведнъж да се окажете с постоянен достъп до всяко кътче, което ви интересува — дома, работата, големите светофари. А и всеки може да ги инсталира. Отнема не повече от пет минути. Замислете се какво означава това!

Екранът зад него се изчисти, плажовете изчезнаха и на тяхно място се появи нова решетка.

— Ето изглед от задния ми двор — каза Бейли, разкривайки образ на спретнат и скромен заден двор. — Ето го и предния ми двор. Гаража. Ето и гледка от хълма над магистрала 101, където обикновено става задръстване през пиковите часове. Ето и изглед на паркомястото ми, за да съм сигурен, че никой не е спрял там.

Скоро на екрана имаше шестнайсет образа, всеки от които се предаваше на живо.

— Това обаче са само моите камери. Получавам достъп до тях, като просто въведа Камера 1, 2, 3, 12 и така нататък. Фасулска работа. Добре, ами споделянето на видео? Ами ако приятелят ми също си е сложил камери и иска да ми даде достъп?

В този момент решетката на екрана се удвои от шестнайсет образа на трийсет и два.

— Ето изглед от камерата на Лайънъл Фицпатрик. Той си пада по ските, затова си е инсталирал камери, с които да следи условията на дванайсет трасета около езерото Тахо.

Виждаха се дванайсет образа на заснежени планински върхове, вледенени низини, хребети, поръбени с тъмнозелени борове.

— Лайънъл може да ми даде достъп до всяка една камера, която пожелае. Също като да пратиш на някого покана за приятелство, само че с достъп до всички камери, които предават на живо. Забравете за кабелите. Забравете за петстотинте канала. Ако имате хиляда приятели и всеки един от тях има по десет камери, вече ще имате десет хиляди варианта за образ на живо. Ако имате пет хиляди приятели, имате и петдесет хиляди варианта. И така скоро ще можете да се свържете с милиони камери по целия свят. Отново, замислете се само какво означава това!

Екранът се раздели на хиляда миниатюрни образа. Плажове, планини, езера, градове, офиси, трапезарии. Публиката лудо заръкопляска. Тогава екранът изведнъж стана черен и на него изплува бял знак на мира.

— А сега си представете влиянието на това върху човешките права. Протестиращите по улиците на Египет вече няма да се мъчат да крепят камера и да се надяват да заснемат някое посегателство над човешките права или някое убийство, след което да се надяват, че ще успеят някак си да го качат онлайн. Сега всичко е толкова лесно, колкото просто да скрепиш една камера за стената. И ние направихме тъкмо това.

Публиката се стъписа и потъна в тишина.

— Да видим камера 8 в Кайро.

Появи се жив образ на улица. По земята лежаха транспаранти, а в далечината се виждаха двама полицаи в екипировка за борба с безредиците.

— Те не го знаят, но ние ги виждаме. Целият свят ги вижда. И чува. Да пуснем звука.

Изведнъж в залата ясно се разнесе разговор на арабски между минувачите, които минаваха близо до камерата, без да подозират.

— И разбира се, повечето камери могат да бъдат управлявани ръчно или чрез гласово разпознаване. Вижте това. Камера 8, вляво. — Образът на екрана се измести вляво. — Сега вдясно.

Камерата се завъртя надясно. Бейли демонстрира движения нагоре, надолу, по диагонал и всичко това удивително плавно. Публиката пак заръкопляска.

— Така, не забравяйте, че тези камери са евтини, лесни за прикриване и не се нуждаят от кабели. Затова не ни беше особено трудно да ги разпръснем навсякъде. Да видим „Тахрир“.

От публиката се изтръгнаха възгласи. На екрана се появи образ на площад „Тахрир“, люлката на Египетската революция.

— Нашите хора в Кайро инсталират камери цяла седмица. Толкова са малки, че от армията не могат да ги открият. Дори не знаят и къде да търсят! Да видим и останалите. Камера 2. Камера 3. Четири. Пет. Шест.

Появиха се шест изгледа от площада, всеки толкова ясен, че се виждаха капките пот по челата, четяха се имената върху баджовете на всеки войник.

— А сега от 7 до 50.

Разгърна се решетка от петдесет образа, която привидно обхващаше цялото обществено пространство. Публиката отново изригна. Бейли вдигна ръце в смисъл: „Още не, това не е всичко“.

— В момента площадът е спокоен, но представете си, ако се случи нещо? Веднага можем да потърсим отговорност. Всеки войник, проявил насилие, ще бъде заснет за вечни времена. Ще бъде съден за военно престъпление и какво ли не. И дори да разчистят площада от журналисти, камерите ще са все така на място. А колкото и да се опитват да ги премахнат, те са толкова миниатюрни, че никога няма да се знае със сигурност къде са, кой ги е поставил там и кога. И тъкмо това незнание ще предотврати злоупотребата с властта. Представете си войник, който живее в страх, че десет камери са го заснели как влачи някоя жена по улицата и това остава вовеки. Е, би трябвало да го е страх. Би трябвало да го е страх от тези камери. От „Окото на промяната“. Така ги нарекохме.

Избухнаха гръмки аплодисменти.

— Харесва ли ви? — попита Бейли. — Добре, само че това не се отнася само за райони на размирици. Представете си който и да е град с подобно видео покритие. Кой би извършил престъпление, ако знае, че може да го видят по всяко време, навсякъде? Приятелите ми от ЦРУ смятат, че това би понижило нивото на престъпност със 70, дори с 80 процента във всеки град, в който се инсталират достатъчно камери на добре подбрани позиции.

Аплодисментите гръмнаха.

— Но засега нека се върнем на онези места по света, където най-много се нуждаем от прозрачност, но рядко я получаваме. Ето няколко зони, където сме инсталирали камери. Замислете се за въздействието, което биха имали камерите в миналото и което ще имат в бъдеще, ако възникнат подобни ситуации. Ето петдесет камери на площад „Тянанмън“.

Екранът се изпълни с живи образи от площада и отново изригнаха аплодисменти. Бейли продължи с кадри от още десетина столици на държави с авторитарен режим, от Хартум до Пхенян, където властите нямаха представа, че в момента в Калифорния ги гледат три хиляди служители на Кръга — нямаха представа и че е възможно да бъдат гледани, че тази технология е — или би могла да бъде — създадена.

Бейли отново изчисти екрана и пристъпи към публиката.

— Знаете моето мнение, нали? В ситуации като тази съм съгласен с Хага, с активистите за човешки права по цял свят. Всеки трябва да носи отговорност. Тираните не може повече да се крият. Трябва да има и ще има документиране и наказуемост, а ние трябва да засвидетелстваме всичко. С тази цел настоявам всичко, което се случва, да се знае от всички.

Последните му думи се изписаха на екрана: „Всичко, което се случва, трябва да се знае“.

— Приятели, намираме се в навечерието на втория Ренесанс. И не говоря за нова сграда в кампуса. Говоря за една ера, в която няма да позволяваме на по-голямата част от човешката мисъл, действия, постижения и познания да изтича като от пробита кофа. Това вече сме го преживявали веднъж. Нарича се Средновековие, Тъмните векове. Ако не са били монасите, всичко, което светът някога е бил научил, е щяло да се погуби. Е, в момента живеем в подобни времена, когато губим голяма част от извършеното, видяното, наученото. Само че това може и да не се случи — с помощта на тези камери и на мисията на Кръга.

Той се обърна отново към екрана и прочете написаното с апел към публиката да го запомни.

ВСИЧКО, КОЕТО СЕ СЛУЧВА, ТРЯБВА ДА СЕ ЗНАЕ.

След това погледна аудиторията и се усмихна.

— Добре, сега бих искал да насоча вниманието ви обратно към дома. Майка ми е на осемдесет и една. Вече не се оправя сама толкова лесно. Преди година падна и си счупи таза и оттогава много се притеснявам за нея. Помолих я да инсталираме камери, за да имам достъп до случващото се в дома й, но тя отказа. Сега обаче съм спокоен… Защото миналия уикенд, докато тя си подремваше…

Из публиката се разнесе кикот.

— Извинете ме! Извинете ме! — оправда се той. — Нямах избор. Иначе тя никога нямаше да ми позволи. Промъкнах се в къщата и инсталирах камери във всяка стая. Толкова са малки, че изобщо няма да ги забележи. Ще ви покажа набързо. Може ли камери от 1 до 5 от къщата на майка ми?

На екрана се появи решетка с образи, на един от които майка му пристъпваше през потънал в светлина коридор, загърната с хавлиена кърпа. В залата избухна смях.

— Опа! Нека да махнем тази. — Образът изчезна. — Както и да е. Идеята е да знам, че тя е добре, което ми носи спокойствие. Както знаем всички в Кръга, прозрачността носи спокойствие. Вече не трябва да се чудя как ли е майка ми. Вече не трябва да се чудя какво ли се случва в Мианмар. Ще произведем един милион от тези камери и предричам, че до една година ще имаме един милион достъпни видеопредавания на живо. До пет години — петдесет милиона. До десет години — два милиарда. Ще има много малко населени места, до които няма да имаме достъп през екраните в ръцете си.

Публиката отново изригна. Някой се провикна:

— Искаме ги сега!

Бейли продължи:

— Вместо да ровиш в интернет и да получиш само някакво цензурирано видео с лошо качество, сега отиваш на страницата на „Окото на промяната“ и въвеждаш Мианмар. Или името на гаджето от гимназията. Има вероятност някой да е инсталирал камера наблизо, нали? Защо любопитството ни към света да не бъде възнаградено? Искаш да видиш Фуджи, но не можеш да отидеш? „Окото на промяната“. Искаш да провериш добре ли е детето ти в училище? „Окото на промяната“. Това е върхът на прозрачността. Без филтри. Виждаш всичко. Винаги.

Мей се наведе към Ани.

— Това е невероятно!

— Нали? — каза Ани.

— Така. А трябва ли тези камери да са стационарни? — попита Бейли и назидателно вдигна пръст. — Разбира се, че не. В момента си имам десетина помощници по цял свят, които носят камерите около врата си. Хайде да ги навестим, искате ли? Може ли камерата на Дани?

На екрана се появи образ от Мачу Пикчу. Приличаше на пощенска картичка, гледка от високо над древните развалини. Изведнъж образът се раздвижи и тръгна надолу към града. Публиката ахна, след което заръкопляска.

— Нека спомена, че образът е на живо, макар това май да е очевидно. Здрасти, Дани! А сега да видим Сара в планината Кения.

Появи се друг образ, този път на шистовите склонове по високия масив.

— Можеш ли да ни насочиш към върха, Сара?

Камерата се извъртя нагоре и разкри гледка на върха, забулен в мъгла.

— Виждате ли, това отваря пред нас възможността за визуални заместници. Представете си, че съм прикован към леглото или твърде немощен, за да обиколя сам планината. Пращам някого с камера около врата и мога да преживея всичко в реално време. Нека да пробваме с още няколко места.

Бейли представи образи от Париж, Куала Лумпур и лондонски пъб.

— Хайде сега да си направим малък експеримент, като използваме всичко това наведнъж. Седя си вкъщи. Влизам на страницата на „Окото на промяната“ и искам да огледам света. Покажи трафика на магистрала 101. Улиците на Джакарта. Условията за сърф в Болинас. Къщата на майка ми. Покажи уебкамерите на всичките ми съученици от гимназията.

При всяка команда на екрана се появяваше нов прозорец, докато накрая имаше поне сто живи образа наведнъж.

— Ще сме всевиждащи, всезнаещи.

Публиката вече беше на крака. Аплодисментите разтърсиха залата. Мей облегна глава на рамото на Ани.

— Всичко, което се случва, ще се знае — прошепна Ани.