Дейв Егърс
Кръгът (25)

* * *

Защо да лъже Ани, запита се тя без да знае отговора, но с ясното съзнание, че все пак ще я излъже. След като се освежи в тоалетната, се върна на бюрото си и тъй като не успя да се сдържи, веднага й писа. Ани летеше някъде за или над Европа. „Отново с белокосия“, гласеше съобщението. Това, че изобщо й казва, щеше да доведе до ред лъжи, големи и малки, и в минутите между изпращането на съобщението и очаквания отговор на Ани Мей се замисли колко точно да скрие и защо. Отговорът най-сетне пристигна. „Трябва да знам всичко. В Лондон съм с някакви лакеи от Парламента. Мисля, че един току-що си извади монокъла. Разсей ме с нещо.“ Докато обмисляше колко от истината да й каже, реши да я сервира на час по лъжичка. „В тоалетната.“ Ани отговори веднага: „Със стареца? В тоалетна? Памперси ли сменяхте?“. „Не. В кабинка. И беше МОГЪЩ.“

Някой я повика по име. Обърна се и видя Джина с огромната й, напрегната усмивка.

— Имаш ли минутка?

Мей се опита да скрие екрана с диалога си с Ани, но Джина вече го беше видяла.

— С Ани ли си пишеш? Вие май наистина сте близки, а?

Мей кимна, извърна си телефона и цялата ведрина се отцеди от лицето на Джина.

— Все още ли е удобен моментът да ти обясня за конверсията и търговската стойност?

Мей напълно беше забравила, че Джина ще идва да й демонстрира ново равнище на задълженията й.

— Разбира се.

— Ани не ти ли е казвала вече за тези неща? — попита тя с изражение, на ръба да се пропука.

— Не, не е — увери я Мей.

— Не ти е обяснявала за конверсията?

— Не.

— Нито за търговската стойност?

— Не.

Изражението на Джина се поразведри.

— А, добре. Чудесно. Ами тогава да го направим ли сега? — Тя като че ли потърси по лицето на Мей и най-нищожния признак на съмнение, който би станал причина съвсем да рухне.

— Идеално — отговори Мей и Джина отново светна.

— Ами тогава да започнем с конверсията. Сравнително очевидно е, но все пак да кажа, че компанията нямаше нито да съществува, нито да се разраства и да се доближава до затварянето на Кръга, ако не се осъществяваха реални продажби и не се стимулираше реална търговия. Ние сме тук като портал към информацията на целия свят, но разчитаме на подкрепата на рекламодателите, които се надяват да достигнат до клиентите чрез нас, нали така?

Джина се усмихна и големите й бели зъби за миг превзеха лицето й. Мей се опитваше да се концентрира, но не можеше да спре да си мисли за Ани на срещата в Парламента, която от своя страна сигурно си мислеше за нея и Калден. А когато тя самата се замисли за себе си и Калден, за ръцете му около кръста й, които нежно я придърпват, очите й бяха затворени, умът й, който уголемяваше всичко…

Джина още говореше.

— Но как да провокираме, да стимулираме продажбите — тъкмо това е конверсията. Можеш да пишеш коментари в Зинг, да оценяваш и да препоръчваш който и да е продукт, но можеш ли с всичко това да предизвикаш действие? Да използваш доверието на хората в теб, за да ги стимулираш да направят покупка — това е ключово, нали?

Джина вече седеше до Мей и пръстите й играеха по таблета, където отвори сложна таблица. В този момент Мей получи още едно съобщение от Ани на втория екран. Тя леко го завъртя настрани. „Вече трябва да се направя на шеф: този път разбра ли как се казва?“

Мей видя, че Джина също чете съобщението и дори не се опитва да го прикрие.

— Давай — каза Джина. — Изглежда важно.

Мей се пресегна през Джина до клавиатурата си и написа лъжата, която беше решила да й каже още когато излезе от тоалетната. „Да. Знам всичко.“ Ани отговори веднага: „Е?…“

Джина четеше заедно с Мей.

— Сигурно е готино просто ей така да си пишете с Ани Алертън.

— Да, предполагам — отговори Мей и написа: „Не казвам“.

Джина прочете съобщението и като че ли я интересуваше не толкова съдържанието, колкото самият факт, че този разговор се води пред нея.

— И просто си пишете, все едно не е кой знае какво?

Мей реши, че трябва да смекчи удара.

— Е, не по цял ден.

— Не по цял ден? — Лицето на Джина се огря от колеблива усмивка.

Ани ги прекъсна: „Наистина ли няма да ми кажеш?! Казвай веднага“.

— Извинявай, почти приключихме — каза Мей и написа: „Не. Ще го тормозиш“.

Ани не се отказа: „Прати ми снимка“.

„Няма да стане. Но имам“, писа Мей, изричайки втората лъжа, която смяташе за наложителна. В крайна сметка наистина имаше негова снимка и в момента, в който осъзна, че я има, можеше да го каже на Ани без да лъже, но и без това да е цялата истина, и тази снимка заедно с бялата лъжа за името му щеше да й позволи да продължи да се вижда с този мъж, който спокойно можеше да е заплаха за Кръга. Знаеше, че може да използва тази втора лъжа пред Ани, за да си спечели още време — време да се издига и да се спуска върху Калден, докато се опитва да установи кой всъщност е той и какво иска от нея.

„Снимка в движение. Но я пуснах в лицевото разпознаване и всичко се навързва.“

„Слава богу. Само че си голяма кучка.“

Джина, която прочете и това, беше видимо смутена.

— Може би трябва да продължим по-късно? — попита тя. Челото й лъщеше.

— Не, не, извинявай — каза Мей. — Продължаваме. Ще обърна екрана.

Получи се още едно съобщение от Ани. Докато извърташе екрана, Мей набързо го прочете: „Чу ли трошене на кости, докато седеше върху него? Старците са крехки и такова напрежение, каквото ми описваш, може да е фатално“.

— Добре — каза Джина и преглътна звучно, — от години насам по-малките компании следят и се опитват да повлияят на връзката между онлайн споменаванията, критиките, коментарите, оценките и реалните продажби. В Кръга обаче сме разработили начин да измерваме въздействието на тези фактори, т.е. на твоята активност, и да го свържем с конверсията.

Мей чу сигнала за още едно съобщение, но не му обърна внимание и Джина продължи, развълнувана, че е по-важна от Ани, дори и само за миг.

— Следователно всяка осъществена продажба, която е била подтикната или окуражена от твоята препоръка, покачва личния ти конверсионен рейтинг. Ако твоята покупка или препоръка доведе до още 50 покупки, тогава конверсрейтингът ти се увеличава с 50. Има колеги с по 1200. Това означава, че средно 1200 души си купуват това, което и те. Акумулирали са достатъчно доверие и хората вярват безрезервно на препоръките им, дори обикновено са им искрено благодарни за гаранцията, която на практика получават по този начин. Ани, естествено, има един от най-високите рейтинга в целия Кръг.

Тогава отново се чу звукът за съобщение и Джина примигна, все едно някой я зашлеви, но въпреки това продължи.

— Така, за момента средният ти конверсрейтинг е 119. Което не е никак зле. Но по скалата 1–1000 има още много пространство за развитие. Под конверсрейтинга ти стои търговската стойност — общата брутна цена на продуктите, които си препоръчала. Да кажем, че си препоръчала някакъв ключодържател и 1000 души са ти се доверили. Тогава тези 1000 ключодържателя, за по 4 долара всеки, покачват търговската ти стойност на 4000 долара. Просто брутната цена на стоката, която си „продала“. Забавно, а?

Мей кимна. Наистина й харесваше идеята да може реално да следи ефекта на споделените си вкусове и препоръки.

Чу се още едно съобщение. Джина като че ли вече едва сдържаше сълзите си. Стана от стола.

— Добре, имам чувството, че ти нарушавам обедната почивка и приятелството. Това беше за конверсията и търговската стойност. Знам, че разбра всичко. До края на деня ще имаш нов екран, който ще ги измерва. — Джина се опита да се усмихне, но сякаш не можеше да повдигне крайчетата на устните си достатъчно, че да изглежда убедително. — А, да, и последно: минималните очаквания за силните служители на Кръга са конверсрейтинг 250 и седмична търговска стойност от 45 000 долара — скромна цел, която повечето в Кръга надвишават в пъти. И ако имаш някакви въпроси… — тя се спря и очите й като че ли се навлажниха, — е, със сигурност може да питаш Ани. — След което се обърна и си тръгна.