Сара Дж. Маас
Двор от мъгла и ярост (67)

Глава 65

Това беше ново ниво на ада. Нов вид кошмар. Дори опитах да се събудя.

Но те наистина стояха пред мен — изцапани, със съдрани нощници от коприна и дантела.

Илейн ридаеше тихо и превръзката на устата й беше подгизнала от сълзи. Неста, чиято коса беше разрошена, сякаш се беше съпротивлявала като дива котка, ни оглеждаше задъхано. Погледът й спря върху Котела.

— Допусна огромна грешка, когато реши да издирваш Книгата — заяви кралят на Рисанд, чиито ръце още ме опасваха през кръста. — Нямах нужда от нея. Предпочитах да си остане скрита. Но щом хората ти започнаха да душат наоколо… Сметнах, че няма по-добър кандидат за свръзка с човешкото кралство от наскоро преродения ми приятел Юриан. Току-що се беше възстановил от тежкия процес и нямаше търпение да види как се е преобразил някогашният му дом, затова с радост посети континента.

Кралиците му се усмихнаха — дори се поклониха. Ръцете на Рис се стегнаха около мен в безмълвно предупреждение.

— Храбрият, мъдър Юриан, претърпял толкова мъки в края на Войната, вече беше мой съюзник. И с готовност убеди простосмъртните кралици да подкрепят каузата ми. Срещу определена цена, разбира се, но това не е важно в момента. Те имаха прозорливостта да се съюзят с мен, вместо да позволят на вас, чудовищата от Двора на Нощта, да управлявате и сеете разруха. Юриан с право предупреди Техни Величества, че ще опитате да им вземете Книгата, че ще пълните ушите им с лъжи за любов и добрина, при положение че той с очите си бе видял на какво е способен Великият господар на Двора на Нощта. Възродих героя на човешкия народ като жест на добра воля. Нямам желание да нападам континента, а да си сътруднича с владетелите му. Защитих двора им от любопитни очи, за да им покажа колко ползотворен ще е за тях съюзът ни. — Той се подсмихна на Азриел, който едвам вдигна глава да му се озъби. — Положи впечатляващи усилия да проникнеш в свещения им дворец, сенкопоецо, но така само доказа на Техни Величества, че намеренията на двора ви не са толкова великодушни, колкото твърдяхте.

— Лъжец — изсъсках аз и се завъртях към кралиците, дръзвайки да се отдалеча само с крачка от Рис. — Те са лъжци и ако не пуснете сестрите ми, ще ви избия до…

— Чувате ли с какви заплахи си служи Дворът на Нощта? — изтъкна кралят на простосмъртните кралици, чиито стражи вече ни обграждаха. — Убийства, ултиматуми… Те целят да отнемат животи. Аз дарявам живот.

Без да отчете думите ми, старата кралица се обърна към краля:

— Тогава ни покажете. Нека видим дара, който ни обещахте.

Рисанд ме придърпа обратно към себе си и каза тихо на кралицата:

— Глупачка.

— За такава ли я смяташ? — намеси се кралят. — Защо да се предава на старостта и болежките, при положение че мога да й предложа нещо много по-добро? — Той махна с ръка към мен. — Вечна младост. Можеш ли да отречеш ползите от нея? Простосмъртна кралица се превръща във всевечен владетел. Е, има и рискове. Понякога преходът е доста… труден. Но една силна жена може да го преодолее.

Най-младата кралица, тъмнокосата, се усмихна леко. Безочлива младост — и горчиви старини. Само другите две, онези, винаги облечени в черно и бяло, като че ли се колебаеха, пристъпвайки по-близо една до друга и великанските си стражи.

Старата кралица вирна брадичка.

— Покажи ни. Демонстрирай, че е възможно и безопасно.

Спомних си, че онзи ден бе говорила разпалено за вечна младост. Лицемерна кучка.

Кралят кимна.

— Защо според теб помолих скъпата ми приятелка Ианта да проучи с кого би предпочела да прекара вечността Фейра Арчерън? — Ужас изпълни ушите ми с грохотна тишина, но обърнах въпросителен поглед към кралиците. Кралят поясни: — О, първо тях попитах. Но те сметнаха, че би било твърде… некоректно да издадат две млади, заблудени жени. Ианта обаче нямаше такива угризения. Приемете го като сватбен подарък — добави, обръщайки се към Тамлин.

По лицето на Тамлин се изписа изненада.

— Какво?

Кралят килна глава, видимо наслаждавайки се на всяка своя дума.

— Май Върховната жрица е чакала да ти го съобщи, като се върнеш, но не я ли попита защо мисли, че мога да наруша уговорката ни? Защо толкова често размишляваше по въпроса? От толкова хилядолетия Върховните жрици са принудени да се прекланят пред Великите господари. А тя е прекарала цял куп години в онзи чужд двор… колко открито съзнание има само. След като се срещнахме и я накарах да си представи Притиан без Велики господари, а управляван единствено от възвишени, мъдри Върховни жрици не й бяха нужни много увещания.

Щях да повърна. Поне и Тамлин изглеждаше така.

Люсиен имаше потресен вид.

— Предала е… предала е семейството на Фейра. В твои ръце.

Бях разказала на Ианта всичко за сестрите си. Тя ме беше разпитвала. Интересуваше се кои са, къде живеят. А аз, глупачката, съкрушената глупачка… И бях разказала всичко.

— Предала? — Кралят изсумтя. — По-скоро ги е спасила от оковите на смъртността. По нейни думи и двете са жени със силен дух, също като сестра им. Несъмнено ще оцелеят. И ще докажат на кралиците ни, че преходът е възможен. Стига човек да е достатъчно силен.

Сърцето ми спря.

— Да не си посмял…

— Съветвам ви да се подготвите — прекъсна ме кралят.

След това в тронната зала избухна хаос.

Връхлетя ни бяла, необятна, ужасяваща сила.

Всички се строполихме на пода и усетих само как тялото на Рисанд покрива моето, чух болезнения му вик, след като беше поел по-голямата част от магията на краля.

Касиан се извъртя и разпери криле да защити Азриел.

Но крилете му… крилете му…

Писъкът на Касиан, докато остри нокти от чиста магия раздираха крилете му, беше най-покъртителният звук, достигал някога ушите ми. Мор се спусна към него, но беше твърде късно.

След миг Рис се надигна от мен, явно за да налети на краля, но ни удари нова вълна, и още една. Рис се сгромоляса на колене.

Сестрите ми крещяха през превръзките на устите си. Но писъкът на Илейн — предупреждение. Предупреждение да…

Отдясно вече не ме пазеше никой и Тамлин се възползва, хуквайки към мен.

Хвърлих един от ножовете си по него — с всички сили.

Той се наведе и му се изплъзна. И заотстъпва назад, като видя втория в ръката ми, зяпнал в мен, в Рис, сякаш вече виждаше единението помежду ни.

В следващия момент войниците се стекоха помежду ни и аз се завъртях към Касиан и Азриел — двамата лежаха на земята, а Юриан им се надсмиваше, вперил самодоволен поглед в кървящите криле на Касиан…

Целите бяха раздрани.

Хукнах към него. Кръвта ми. Може би глътка от нея…

Мор, която досега коленичеше до Касиан, скочи с боен вик към краля.

Той изпрати кълбо от магията си срещу нея. Тя му се изплъзна, стиснала ножа си в ръка, и…

Азриел изрева от болка.

Тя замръзна на място. Спря на половин метър от трона. Ножът й издрънча на земята.

Кралят стана.

— Каква могъща кралица — възхити се той.

И Мор заотстъпва назад.

— Какъв трофей — продължи кралят, поглъщайки я с черния си поглед.

Азриел вдигна глава от локвата кръв, в която лежеше, и изрева в ярост и агония:

— Да не си я докоснал.

Мор погледна към Азриел — в очите й гореше истински страх. Страх — и нещо друго. Върна се обратно и отново коленичи пред него, притискайки длан към раната му. Азриел изсъска — но покри окървавените й пръсти със своите.

Рис застана между мен и краля, а аз паднах на колене до Касиан и разкъсах кожения си ръкав…

— По-хубавичката първо — нареди кралят, вече забравил за Мор.

Завъртях се — и в този миг кралските стражи ме сграбчиха изотзад. Рис веднага се спусна към мен, но Азриел изкрещя с извит гръб — отровата на краля проникваше по-надълбоко в тялото му.

— Въздържай се от глупави идеи, Рисанд — заяви кралят. После се обърна към мен с усмивка. — Ако някой от вас се намеси, сенкопоецът умира. Жалко за крилата на другия главорез. — Той се поклони насмешливо на сестрите ми. — Дами, вечността ви очаква. Докажете на Техни Величества, че Котелът е безопасен за… надарените със силен дух.

Поклатих глава, неспособна да си поема въздух, да намеря изход…

Завлачиха разтрепераната ридаеща Илейн напред. Към Котела.

Неста се замята в ръцете на стражите.

— Спри — нареди Тамлин.

Кралят не му обърна внимание.

Люсиен отново хвана дръжката на меча си.

— Спри веднага.

Неста крещеше на стражите, на краля, но Илейн наближаваше неумолимо Котела. Кралят махна с ръка и той се изпълни с течност до ръба. Не, не…

Кралиците наблюдаваха безучастно, с каменни лица. Рис и Мор не смееха да помръднат. Вече ни разделяше цяла стена от стражи.

— Това не влизаше в уговорката ни — изплю Тамлин срещу краля. — Спри ги.

— Не ме е грижа — отвърна лаконично кралят.

Тамлин скочи към трона, сякаш решен да го разкъса на парчета.

Нажежената до бяло магия на краля го блъсна със страшна мощ и го прикова към земята.

Тамлин напрегна сили да се измъкне от светлинния нашийник около врата си, от магическите окови около китките си. Златната му магия пламна — но безуспешно. Аз задращих юмрука, стиснал моята, заудрях го…

Двамата стражи, водещи Илейн, вкопчиха ръце в нея и я вдигнаха във въздуха. Люсиен пристъпи несигурно напред. Тя зарита Котела, сякаш можеше да се изтласка от него, да го прекатури…

— Достатъчно — извика Люсиен и скочи към Илейн и към Котела.

Но силата на краля окова и него, тръшвайки го на земята до Тамлин. Единственото му око запрескача трескаво между Илейн и Великия господар.

— Моля те — провикнах се към краля, който тъкмо даваше знак да пъхнат Илейн във водата. — Умолявам те, ще направя каквото кажеш, ще ти дам всичко. — Скочих на крака, отдалечих се от окървавения Касиан и погледнах кралиците. — Не ви трябва друго доказателство. Виждате мен. Виждате и Юриан.

Старата кралица заяви:

— Ти си крадла и лъжкиня. Съзаклятничеше със сестра ни. Трябваше да накажем и теб, но вместо това ти поднасяме подарък.

Кракът на Илейн потъна във водата и тя изпищя — изпищя толкова уплашено, че заплаках от мъка.

— Моля ви — казах незнайно на кого.

Неста продължаваше да се бори, да реве през превръзката.

Илейн, за която Неста беше готова да убива, да продава тялото си, да краде. Милата, грижовна Илейн. Илейн, която щеше да се омъжи за сина на лорд, върл противник на елфите…

Стражите потопиха сестра ми в Котела с едно неумолимо движение.

Писъкът ми още отекваше в залата, когато и главата й потъна.

И не изплува.

Крясъците на Неста останаха единственият звук в залата. Касиан скочи сляпо към тях — към нея, стенейки от болка.

Кралят на Хиберн се поклони леко на кралиците.

— Наблюдавайте.

Отвъд стената от стражи помежду ни Рис сви ръце в юмруци. Но и той като нас с Мор не помръдна от мястото си, не и когато животът на Азриел беше в ръцете на краля.

Сякаш побутнат от невидима сила, Котелът се прекатури.

От ръба му в същински водопад се изля повече вода, отколкото реално можеше да побере. Черна, бълваща пушек вода.

И сякаш мощна вълна изхвърли Илейн по лице върху каменния под.

Краката й бяха толкова бледи — така фини. Не си спомнях кога за последно ги бях виждала голи.

Кралиците се приближиха. Жива, трябваше да е жива, да е искала да живее…

Илейн вдиша въздух и слабият й гръб се надигна. Мократа й нощница беше почти прозрачна.

А когато се поизправи на лакти, все още с превръзката на уста, и извъртя глава към мен…

Неста закрещя отново.

Бледата кожа на Илейн сияеше леко. Лицето й бе станало още по-красиво — безкрайно красиво, — а ушите й… Острите им върхове стърчаха под мократа й коса.

Кралиците ахнаха. А в моите мисли нахлу образът на баща ми. Как щеше да реагира, какво щеше да каже, когато най-любимата му дъщеря го погледнеше с елфическо лице?

— Значи не е смъртоносно — прошепна тъмнокосата с грейнали очи.

Паднах на колене и заридах, а стражите дори не опитаха да ме хванат. Какво беше направил, какво…

— А сега е ред и на дивата котка, ако обичате — нареди кралят на Хиберн.

Завъртях глава към Неста, която се умълча мигновено. Котелът се изправи от само себе си.

Касиан отново се размърда и пак се свлече на пода — но протегна немощно ръка. Към Неста.

Илейн още трепереше върху мокрите камъни. Нощницата се беше набрала по бедрата й, а малките й гърди прозираха напълно през подгизналия плат. Стражите се хилеха похотливо.

Люсиен надмогна за момент магията, сграбчила гърлото му, и изграчи на краля:

— Не я карай да лежи на пода…

Проблесна светлина, чу се стържене и Люсиен тръгна към Илейн, освободен от оковите си. Тамлин остана прикован към земята с превръзка от седефена магия през устата. Очите му следяха Люсиен, който съблече жакета си и коленичи пред Илейн. Тя се отдръпна уплашено от дрехата, от него…

Стражите влачеха Неста към Котела.

Имаше толкова много видове изтезания.

С Рис бяхме претърпели един от тях.

Сега ставах свидетел на още един.

Изтезанието, което Рис цели петдесет години бе избягвал; което още го преследваше в кошмарите му. Да не може да направи нищо, да се опълчи на злото… докато прекършваха най-близките ни хора. Погледите ни се срещнаха. Във виолетовите му очи се гърчеше агония — гняв и чувство за вина и непреодолима агония. Огледален образ на моите.

Неста се бори до последно.

Не им се даде лесно. Дращеше, риташе и се мяташе.

Но не беше достатъчно.

А ние не можехме да я спасим.

Стражите я вдигнаха. Илейн продължаваше да трепери на земята, наметната с жакета на Люсиен. Не смееше да погледне към Котела зад себе си, докато Неста разплискваше водата с крака.

Касиан се раздвижи отново. Съдраните му криле потрепваха, разплисквайки кръв, мускулите му подскачаха в немощни спазми. Бесните крясъци на Неста накараха очите му да се отворят, премрежени и незрящи, сякаш в отговор на вътрешен позив, на обещанието, което й беше дал. Но болката отново го запрати в несвяст.

Потопиха Неста до раменете. Тя продължаваше да се мята, разплисквайки водата. Крещеше бясно и се съпротивляваше с всички сили.

— И главата — изсъска кралят.

Стражите потопиха с усилие слабите й рамене. И натиснаха кестенявозлатистата й глава.

Тя се опълчи за последно, освобождавайки дългата си, бледа ръка.

Оголи зъби и посочи с пръст краля на Хиберн.

Проклятие.

И обещание.

А когато и главата й потъна, когато тикнаха ръката й във водата, по лицето на краля се изписа леко притеснение.

Тъмната вода побушува още малко. После утихна.

Аз повърнах на пода.

Стражите най-сетне позволиха на Рисанд да коленичи до мен в гаснещата локва от кръвта на Касиан — да ме прегърне, докато Котелът се накланяше отново.

Водата се изля и Люсиен вдигна Илейн на ръце. Магическите окови на Тамлин изчезнаха заедно с превръзката на устата му. Той веднага скочи на крака и се озъби на краля. Дори юмрукът, стиснал съзнанието ми, се отпусна. Сякаш кралят знаеше, че победата е негова.

Но не ме интересуваше. Не и докато Неста лежеше върху каменния под.

Веднага усетих, че е различна.

Метаморфозата й беше различна от тази на Илейн.

Усетих го още преди да поеме първата си глътка въздух.

Сякаш Котелът бе принуден да й отдаде повече, отколкото бе възнамерявал. Сякаш Неста се беше борила дори в търбуха му, решена, че щом я пращаха в ада, щеше да вземе проклетия Котел със себе си.

Сякаш сочейки краля на Хиберн, се беше обрекла да му отмъсти на всяка цена.

Неста пое глътка въздух. И когато видях подсилената й красота, заострените й уши… Когато ме погледна…

Ярост. Мощ. Злоба.

В следващия миг всичко това изчезна и лицето й се сбърчи от ужас, но сестра ми не се скова, не се отдаде на страха. Най-сетне беше свободна.

Стана, олюлявайки се на малко по-дългите си, по-слаби крака, изтръгна превръзката от устата си…

И се хвърли към Люсиен. Грабна Илейн от ръцете му и изкрещя:

— Не я докосвай!

Краката на Илейн се подхлъзнаха на пода, но Неста я хвана и докосна угрижено лицето й, раменете й, косата й…

— Илейн, Илейн, Илейн — ридаеше.

Касиан отново се свести — опита да стане, да й се притече на помощ, докато прегръщаше сестра си и повтаряше името й през сълзи.

Но Илейн се взираше в нещо отвъд рамото на Неста.

В Люсиен — чието лице най-сетне виждаше ясно.

Тъмнокафявият й поглед срещна едно ръждиво на цвят и едно метално око.

Неста продължаваше да ридае, да беснее, да оглежда Илейн…

Ръцете на Люсиен увиснаха до тялото му.

И той прошепна на Илейн с пресеклив глас:

— Ти си другарката ми.