Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Eve, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
Еми(2017)

Издание:

Автор: Уилям Пол Йънг

Заглавие: Ева

Преводач: Снежана Милева

Година на превод: 2016

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Хермес“

Град на издателя: Пловдив

Година на издаване: 2016

Тип: роман

Националност: американска

Отговорен редактор: Вера Янчелова

Коректор: Стоян Меретев

ISBN: 978-954-26-1588-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3934

История

  1. —Добавяне

От автора

Скъпи читатели,

Книгата, която държите в ръцете си, има на корицата си образ, който ме грабна още щом го зърнах — и дори повече, когато стана повод за оживена дискусия в „Саймън и Шустър“. „Вашата книга много ми хареса — казваха някои от първите читатели. — Но защо на корицата има ябълка, когато в книгата Ева и Адам изяждат смокиня?“

„Аха — отговарях аз. — Страхотен въпрос.“

Много обичам хубавите въпроси. Всъщност това е причината да пиша. Искам да изследвам чувствата и догадките, които правим, когато подхождаме към най-големите въпроси. А нима има символ, по-натоварен с догадки, от ябълката? Макар образът на корицата на „Ева“ да е наистина емблематичен, в историята от Битие не се споменава за ябълка и е възможно асоциацията да произхожда от играта на думи на средновековните монаси: „ябълка“ е malus, а „зло“ — malum.

Векове наред в равинската разказваческа традиция Мидраш са били предлагани различни плодове и ядки като възможности за забранения плод в райската градина, но само един плод присъства и в историята от Битие, и в Мидраш — не ябълката, която всички си представяме, а смокинята. В историите, включени в писанията, смокинята символизира падението. Да вземем например случката от Новия завет, в която Исус проклина смоковницата, или когато Адам и Ева си ушиват препасници от смокинови листа. Богата традиция, нали?

Когато ядете ябълка, вие не изяждате семето. Не поглъщате живота на ябълката. Но когато ядете смокиня, няма как да не погълнете семето. Така плодът — символичното „падение“ — става част от вас. За мен тази истина е поразителна.

Нещо повече — традиционно изобразяваната ябълка тук е цяла, все още неотхапана, тоест съвършен и непокътнат образ на старото виждане за библейската история — виждането, което споделя Лили в началото на романа. Той олицетворява и собствените ми представи, докато растях, а може би и онези, които сте имали и вие, когато за първи път сте отворили тази книга. Надеждата ми е, че съм успял да отправя предизвикателство към някои от съществуващите предположения и да раздрусам количката с ябълки, преди да е свършила историята, помагайки на Лили — а защо не и на читателя — да си върне възторжената и дълбока връзка с Бога. Това е призив да живеем лице в лице в единство с Божественото, и утвърждение, че всеки от нас е уникално произведение на изкуството, което законът и ограниченията на културата не могат да възпрат.

И така, това малко нещо — породената дискусия — е част от онова, което се надявам да се случи с „Ева“ в по-голям мащаб. Нека книгата разчупи предположенията ни и отвори сърцата ни по начин, който да позволи нещо дълбоко да се случи във всички нас като индивиди и заедно като общност.

С много обич,

Уилям Пол Йънг

Край