Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (174)

173

Повелителят колебливо пристъпи вън от Голямата зала и се огледа. Жертвата вече трябваше да е тук.

От другата част на коридора се чу шум, който се усилваше. Обърна се и влезе обратно в килията. Срещу него изникнаха четирима Носачи.

Без носилката.

— Изчезнала е! — изкрещя единият. — Жената я няма в килията!

— Синът ми — той къде е?

— И него го няма. — Гласът бе на Дракон, който тичаше към Повелителя; ръцете му бяха целите в кръв. — Убили са Муха и са взели пистолета на Хвърчаща риба.

Блокирайте главния изход — нареди Повелителят. — Те ще тръгнат към каменното стълбище в преддверието.

Срамуваше се, че се бе доверил на детето си, че лично го бе развел из Светилището.

Дракон разпрати Носачите да изпълнят нареждането:

— Ами алеята? Изходът през вашата стая?

Повелителят поклати глава:

— Той не знае за него, но за всеки случай сложете пазачи и там.

— Лично ще отида. — Дракон взе двама мъже със себе си и инструктира останалите да претърсят храма.

Повелителят се вгледа в пустата Голяма зала. Усещаше недоволството на Светините, но запази спокойствие. Храмът бе истинска крепост. Имаха достатъчно време да заловят момичето и да завършат церемонията, преди да настъпи утрото.

Тръгна към вратата на залата, но после размисли. Усмихна се и подвикна на Дракон:

— Кажи на останалите да тръгват, а ти ела с мен. Знам къде са.