Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (173)

172

— Кейтлин, вземи му пистолета.

Трепереща от прилива на адреналин, тя извади оръжието от колана на Хвърчаща риба, след което издърпа връзката ключове от ръката му.

— На колене! С лице към стената, веднага!

Докато мъжът изпълняваше, Гидиън погледна пистолета в ръката си. Никога не бе държал огнестрелно оръжие и нямаше представа как да го използва. Не знаеше дори как да вдигне предпазителя или как да разбере дали е зареден.

— Да се махаме!

Избута Кейтлин от килията и затвори металната врата зад себе си. После я стисна за ръкава и двамата се затичаха по коридора. Зад гърбовете им се разнесоха виковете за помощ на Хвърчаща риба.

Картата в ума на Гидиън бе съвсем ясна, но не и пълна. Нямаше обаче на какво друго да разчитат. Реши, че най-прекият път за бягство минава покрай Голямата зала, през коридорите от Външния кръг и накрая — покрай стаята на Повелителя. Така щяха да стигнат до каменното стълбище и до изхода през подземния склад.

Само че Гидиън не пое по него. Вместо това последва инстинкта си, който или щеше да им спаси живота, или да ги обрече на смърт.