Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Stonehenge Legacy, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Яна Маркова, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5 (× 3гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Сам Крайстър
Заглавие: Завещанието Стоунхендж
Преводач: Яна Маркова
Година на превод: 2011
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: СофтПрес ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2011
Тип: роман (не е указано)
Печатница: ФолиАрт ООД
Излязла от печат: 08.08.2011 г.
Главен редактор: Димитър Риков
Редактор: Росица Златанова
Коректор: Лилия Анастасова
ISBN: 978-954-685-622-7
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10155
История
- —Добавяне
167
— Няма ли откъде другаде да минем, Джими?
Сержантът поклати отрицателно глава:
— Половината армия се е събрала там: Трета механизирана бригада, Кралският логистичен корпус и даже Кралската военна полиция!
В крайна сметка преминаха кротко край бавно движещия се военен конвой, след което Джими отново натисна газта. Профучаха по Марлборо Роуд, после завиха надясно по Хюбърт Хамилтън Роуд и накрая поеха вляво, по „Харингтън“. Най-сетне се озоваха на улицата, на която живееше Лий Джонс.
Джими удари спирачки, гумите изсвириха, двамата изхвърчаха от колата и се затичаха през една градина, после нагоре по белите бетонни стъпала до един занемарен бедняшки апартамент. Меган натисна продължително звънеца. Джими се промъкна на малкия балкон и захлопа по прозореца на дневната.
Никакъв отговор.
Меган се наведе и изкрещя през отвора на пощенската кутия:
— Лий, ние сме — инспектор Бейкър и инспектор Докъри! Трябва да поговорим. Спешно е!
Пак нищо.
— Разбий вратата.
Той се поколеба.
— Разбий вратата, Джими, или аз ще го направя!
Той отстъпи назад и силно изрита мястото точно под дръжката. Стъпалото му отскочи от ключалката. Вратата не поддаде. Отново зае позиция и я ритна още по-силно, с цялата си тежест. Този път тя се отвори рязко и двамата нахлуха в жилището.
Джими притича през всекидневната и влезе в малката кухня. Меган прегледа спалнята, после и банята. Нямаше го.
Върна се в спалнята, отвори гардероба и чекмеджетата на голямата дървена ракла. Навсякъде бе пълно с дрехи. Върна се в банята: четката му за зъби си беше там. Всичко изглеждаше нормално, не личеше да е заминал внезапно.
Излязоха навън, като се чудеха къде още да проверят. На около четирийсет метра Меган забеляза слаб мъж, понесъл сандвич в едната си ръка и вестник в другата. Той беше.
Джонс ги видя на стъпалата пред дома си и хукна обратно по улицата. Тичаше бързо, много по-бързо, отколкото би могло да се очаква от бивш наркоман.
Втурна се към полето от другата страна на Харингтън Роуд. Меган се втурна след него, а Джими се затича към колата с надеждата да му пресече пътя, когато излезе на Марлборо Роуд.
Джонс хвърли поглед през рамо и видя, че Меган го настига. Забеляза също така, че Джими го няма. Не беше много трудно да се сети, че всеки момент ще се появи с колата.
Заряза Марлборо Роуд, но не се насочи към откритото поле. Не бе толкова глупав. Вместо това хукна на север, към неголямата, но гъста гора. Ако имаше късмет, там щеше да ѝ се изплъзне.
Само че не успя.
Меган намери в себе си последни запаси от енергия точно когато неговите се изчерпаха. Свали го на земята само на няколко метра от спасителния шубрак. И двамата дишаха тежко, но тя бе в по-добра форма и по-силна. Сграбчи ръката му и я изви на гърба. Той започна да рита, но дробовете му горяха. Не можеше да направи почти нищо.
— Дори не си го помисляй, Лий!