Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (160)

159

Пилотът на носещия се високо в небето хеликоптер първи разбра какво се случва. Трите оставащи мотоциклета се опитваха да избягат. Впуснаха се рязко през равнината, гумите им свиреха и вдигаха облаци прах и дребни камъчета. И трите полетяха в различни посоки.

— Наземен контрол, нарушителите се разпръсват.

Милнър се постара да разшири обхвата на камерата. Искаше да покаже колкото бе възможно по-голяма част от местността под себе си.

— Разбрано. Имаме картина, „Апачи“. Наземните патрули са готови да се намесят.

Милнър забеляза големия тромав бронетранспортьор, който тежко се придвижваше напред, а после и следите на двата малки и доста по-бързи ленд роувъра „Снеч“, които бяха дошли от запад.

— Не виждаме често мотоциклетисти наоколо — отбеляза Голдинг, като закри с ръка микрофона. — Особено такива. Държат се странно.

— Няма значение. За старата птичка е добре да се раздвижи малко. Няма само на едно място да стои, я!

Голдинг бе съвсем спокоен, също като пилота:

— Съгласен съм. Няма смисъл от тежко въоръжение, ако не го използваш.

И двамата се разсмяха, докато наблюдаваха на монитора гонитбата, която се заформяше под тях. Засега мотористите не се даваха, дори напротив — доста бяха изпотили военните.

— Може да е някакво учение и 76-и или 19-и батальон да играят ролята на нарушители — замислено отбеляза Голдинг.

— А може и да са външни — измърмори Милнър. — Понякога от САС или Военноморските сили идват тук за тренировки, преди да поемат към Близкия изток.

Един от мотоциклетите направи рязък обратен завой, остави ленд роувъра далеч зад себе си и тръгна в съвсем различна посока.

— Нашите момчета ще вземат да ги изгубят — надвеси се Милнър над монитора. — Само ги виж какво правят! Толкова бързо се разпръснаха, и то на такова голямо разстояние! Патрулите няма да успеят да ги стигнат.

— Да, някой определено ще си изпати довечера. — Голдинг включи радиостанцията си. — Засякохме един от нарушителите. Насочил се е на юг, към прикритието на горичката близо до Хейтсбъри. Да ги последваме ли, или да останем на място и да прикриваме останалите?

— Останете на позиция, „Апачи-едно“.

След пет минути всичко бе приключило. Мотористите бяха надхитрили наземните патрули и бяха изчезнали. Само четирима от нарушителите — всичките пешаци — бяха заловени. „Апачи-едно“ направи завой и се насочи обратно към базата.