Сам Крайстър
Завещанието Стоунхендж (139)

138

Джими Докъри пристъпи към Меган. Виждаше, че е уплашена.

— Не се страхувайте, шефе!

Тя обаче се страхуваше. Отдръпна се и почти опря гръб във входната врата.

— Трябва да говоря с вас. — Той отново пристъпи към нея.

Тя пусна чантата си на земята и здраво стисна в юмрук ключодържателя си. Той погледна импровизираното оръжие и на лицето му се изписа пренебрежение.

— Нали не искате да се биете с мен?

— Само още една крачка, Джими, и ще те убия!

Веднага разбра, че тя не се шегува, но нямаше много време. Приведе се напред и се престори, че иска да я сграбчи с лявата си ръка. Меган се подведе и замахна с дясната, в която стискаше ключовете. Джими бързо пристъпи напред и блокира удара ѝ, при което изби ключодържателя от хватката ѝ. Едно дясно кроше в челюстта и можеше да я свали без никакъв проблем. Вместо това изви лявата ѝ китка зад гърба ѝ, а с другата си длан затисна устата ѝ.

Преди тя да осъзнае какво става, той вече бе успял да я замъкне встрани от къщата. Опита се да го ритне, но той не ѝ позволи. Разтвори крака, заби пети в земята и я задържа, както родител държи буйстващо малко дете.

— Няма да ви сторя нищо!

Меган продължи да рита.

— Шефе, спрете вече! Бяхте права. Проследих Смитсън и се уверих, че сте права за него.

Не беше сигурна, че е чула добре, но спря да се мята и да се опитва да го повали.

Джими веднага я пусна и Меган се обърна към него:

— Какво каза?

— Знам къде ходят. Разбрах къде се срещат Смитсън и останалите.